Определение по дело №351/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на „. С. - А. Н.-гр.К. против решение № 1083/26.6.2009 г. постановено по гр.д.№ 163/2008 г. на С. районен съд.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът не се е съобразил с доказателствата по делото, поради което необосновано е приел, че са налице предпоставките на чл.93 ал.2 ЗЗД и е осъден да заплати получения задатък в двоен размер. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция.

Въззиваемият чрез пълномощника си поддържа, че обжалваноторешение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде оставено в сила.

Във въззивната инстанция са събрани гласни доказателства.

Окръжният съд, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

През месец август 2007 г. страните по делото сключили договор за изработка и монтаж на два броя портални врати - еднокрила и двукрила метални врати срещу сумата 1600 лв. Уговорено е ищецът да заплати задатък /капаро/ в размер на 800 лв., което видно от представената квитанция е сторено на 5.8.2007 г. През месец септември 2007 г. работници на ответника монтирали на място процесните врати. Ищецът направил възражение, че същите не са двулицеви, т.е. с детайли по тях и от двете страни. Такива имало само от едната страна. След монтажа им ищецът заплатил и останалите 800 лв. от договорената сума. Няколко седмици по-късно работниците дошли да монтират допълнителните детайли, като при заваряването им се отворили дупки от външната страна, а боята с която ги боядисали била с различен цвят. Впоследствие след възражение по качеството от страна на ищеца, двукрилата врата била демонтирана и взета от ответника, който обещал да върне получената сума от 1600 лв., но върнал само 1000 лв. Процесната врата била монтирана от ответника на друг клиент в с.Градешница. Свидетелят И. сочи, че след демонтажа й от дома на ищеца и монтажа й в с.Г. по нея не са извършвани никакви допълнителни работи.

Вещото лице след оглед на процесната врата дава заключение, че същата е с много добро качество на изпълнение. Сочи, че на две места има слабозабележимо прегаряне на ламарината от заварките, което е поправимо и е незначително.

При така установеното от фактическа страна съдът приема, че предявеният иск по чл.93 ал.2 е неоснователен. Задатъкът представлява съглашение между страните, по силата на което те се съгласяват да се предаде реално вещ или парична сума, която има потвърдителен характер, може да служи като обезпечение на кредитора, а също така има и обезщетилна цел. По чл.93 ЗЗД, правото на изправната страна да иска задатъка в двоен размер възниква при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно неизпълнение на договорните задължения на страната, получила задатъка и отказ от договора като последица от неговото разваляне по вина на едната страна. В настоящия случай съдът приема, че не е налице валиден отказ от договора от страна на страна на ищеца, тъй като ответникът е изправна страна. Това е така, защото се установи от заключението на експертизата, че качеството на изпълнение на процесната врата е много добро, а посочените по-горе недостатъци са незначителни и поправими. Вещото лице е направило тази констатация след оглед на същата в състоянието й, в което се е намирала след демонтажа й от дома на ищеца. В тази насока са показанията на св.И..

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение следва да се отемни, като се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, като неоснователен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1083/26.6.2009 г. постановено по гр.д.№ 163/2008 г. на С. районен съд, като постановява:

Отхвърля предявения от Г. П. против „. С. Н.-гр.К. иск за заплащане на сумата 1600 лв., представляващия двойния размер на дадения по договор за изработка и монтаж на метални врати задатък, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.2.2008 г. до окончателното й изплащане.

Осъжда Г. П. да заплати на „. С. Н.-К. 282 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: