№ 736
гр. Варна, 18.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на седемнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20253100900190 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:13 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от ГПК:
Ищцата М. Б. Б., редовно призована, не се явява, представлява се от
адв. Ил. В., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, представлявано от
Б. Г. И., Р.В.М. и Т.Д.Т., редовно призован, не изпраща представител.
Вещото лице К. В. Д., не е призован.
Вещото лице Р. С. Г., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., не е призован.
Свидетелят К. Г. К., не е призован.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 37020 от 17.12.2025 г. от адв. Н. Л., в
качеството му на процесуален представител на ответното дружество, с която
заявява, че не възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. В.: Поддържам депозираната искова молба, ведно с
1
допълнителната такава. Оспорвам отговора, ведно с отговора на допълнителна
искова молба. Нямам възражения по проектодоклада. Да се обяви за
окончателен.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 37020 от 17.12.2025 г. от адв. Н. Л., в
качеството му на процесуален представител на ответното дружество, с която
заявява, че поддържа отговора, оспорва предявения иск по основание и
размер, както и поддържат доказателствените си искания.
В съответствие с разпоредбата на чл. 375, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
прави ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, като се придържа към Определение №
1586 от 31.10.2054 година:
Постъпила е искова молба от М. Б. Б., с ЕГН **********, против
Застрахователно акционерно дружество “ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с
ЕИК *********, с която са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 35000лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание в резултат от телесно увреждане, получено
от претърпяно пътнотранспортно произшествие на 08.07.2023г., в 09:45 часа,
на главен път I-4 гр.София – гр.Варна, км.72,200, общ.Севлиево, причинено от
водача на товарен автомобил “Камаз“, модел “53213“, с рег.№*******, чиято
отговорност е застрахована при ответника по застрахователен договор
“Гражданска отговорност“, с Полица №******, валидна до 17.08.2023г., ведно
със законната лихва от 27.01.2025г. до окончателното изплащане на
обезщетението, както и сумата в размер на 687.24лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултата от гореописаното
ПТП, съставляващи разходи за лечение-такси за прегледи, издаване на
болничен лист, наем на инвалидна количка, медикаменти, рехабилитации,
терапии и др., ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че на 08.07.2023г., на главен път-I-4,
гр.София-гр.Варна, е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на
водач на товарен автомобил “Камаз“, модел “53213“, с рег.№*******, който в
нарушение на ЗДв.П предприема маневра завой на ляво, без да се увери, че
водачът на мотоциклет “Хонда“, модел “ГЛ 1800“, с peг.№****** е предприел
2
маневра изпреварване, съответно го блъска. Сочи се, че за произшествието е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №247/08.07.2023г.
Твърди се, че към момента на ПТП ищцата се е возила на мотоциклета като в
резултат на произшествието, е получила фрактура на десен глезен от
външната страна. Сочи се че след инцидента пострадалата е посетила МБАЛ
“Д-р Стойчо Христов“ ЕООД-гр.Севлиево, където е приета в ортопедо-
травматологично отделение, като след извършване на необходимите прегледи
и изследвани, е поставена диагноза: “Фрактура малеоле фибуле декстра“.
Сочи се, че в условия на местна анастезия е направена репозиция на
фрактурата, латерален манеол на дясната фибула, след което е поставена
гипсова имобилизация за срок от 35 дни. Твърди се, че два дни по-късно,
поради силни болки в областта на дясната глезенна и лява колянна става, е
извършен преглед и след направена рентгенография се установява наличието
на фрактура на главичката на фибулата. В исковата молба се излага, че
следствие от силните и непрестанни болки в областта на дясната глезенна и
лявата колянна става, ищцата е била непрекъснато на легло, като нощем не е
можела да спи. Твърди се, че пострадалата не е била в състояние да се
обслужва сама, тъй като получените травматични увреждания са
ограничавали движенията, съответно се е наложило близките й да поемат
изцяло грижите за нея. Твърди се, че това състоянието на ищцата и нуждата от
грижи, й действало психологически травматично. Твърди се още, че за да се
придвижва по време на периода на гипсова имобилизация, ищцата е
използвала инвалидна количка, а 30 дни след това патерици. Поддържа се, че
през този период ищцата е изпитвала отпадналост и уморяемост, страдала е от
безсъние, което допълнително е влошило състоянието й. Също така е била
потисната, тревожна, избягвала е да общува с хора, извън тесния семеен кръг.
Сочи се, че по препоръка на лекар, ищцата е извършила десет посещения за
рехабилитация, а два месеца и половина след ПТП е провела психиатрична
консултация, като й е поставена диагноза: посттравматично стресово
разстройство, съответно е назначено медикаментозно лечение с
антидепресанти, от които обаче тя не се е повлияла. Твърди се, че и
понастоящем ищцата продължава да изпитва болка в областта на дясната
глезенна става, която се засилва при продължително вървене и при смяна на
климата. Поддържа се, че невъзможността за пълно възстановяване на
здравословното състояние, като това преди инцидента, оказва допълнителен
3
психически тормоз, тъй като препятства възможността за носена обувки на
висок ток съответно наранява женското самочувствие на ищцата. Сочи се, че
през периода от 10.07.2023г. до 05.12.2023г. ищцата е била нетрудоспособна.
Поддържа се, че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени
вреди е в размер на 50000лв., а дължимото такова за неимуществени вреди
възлиза на 1374.48лв. за заплатени разходи по реализираното лечение,
включително плащане на такси за прегледи, наем на инвалидна количка,
медикаменти, рехабилитации и терапии. Сочи се, че с Протокол
№58/18.10.2024г. по АНД №370/2024г. по описа на Районен съд Севлиево е
одобрено споразумение, с което е установена вината на водата на товарния
автомобил, за настъпване на процесното пътно произшествие, съответно
телесната увреда на пътничката на мотоциклета. Сочи се, че към момента на
произшествието, виновният автомобил е бил застрахован при ответника по
застраховка “Гражданска отговорност“, поради което с покана от 11.12.2024г.
ищцата е предявила извънсъдебна претенция. Сочи се още, че по претенцията
при застрахователя са образувани преписки по щета №0801- 004648/2023-03 и
04. Твърди се, че резултат от водената кореспонденция, на 19.02.2025г.
ответникът е изплатил обезщетение в общ размер от 15687.24лв., от които
15000лв. за претърпените неимуществени вреди и 687.24лв. за претърпени
имуществени вреди, което според ищцата не отговаря на действителния
размер на претърпените вреди. Поддържа се, че съгласно разпоредбата на
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ ответника дължи и законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение, считано от датата на представяне
пред застрахователя на банкова сметка-27.01.2025г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на
искова молба, с който се поддържа становище за допустимост, но
неоснователност на исковите претенции.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на произшествието,
като се твърди, че е Поддържа, че е налице независимо съизвършителство от
водача на товарния автомобил и водача на мотоциклета, при когото е пътувала
ищцата, като последния е нарушил множество от императивните норми на
ЗДвП. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалата, като се твърди, че същата в качеството си на пътник
на мотоциклет е пътувала без поставена предпазна екипировка, което е довело
4
до увреждането на долния й крайник. Твърди се още, че последната е
разсейвала вниманието на водача на мотоциклета, с което е намалила неговата
концентрация и е обусловила реализирането на пътния инцидент и вредите,
причинени в резултат от него. На следващо място се оспорват изложените
твърдения от ищцата относно вида, характера и степен телесни и
психологически травми настъпили за ищцата в следствие от пътното
произшествие. Оспорва се и причинно следствената връзка между
произшествието и претърпените травми, като се поддържа, че не всички от тях
са породени от пътния инцидент. С оглед на изложеното, се твърди, че
застрахователят е изплатил справедливо обезщетение. В условията на
евентуалност, се моли за редукция на претендирания размер на обезщетение
за неимуществени вреди, поради съпричиняване на вредите от пострадалото
лице, дължащо се на неглижиране на възстановителния процес. Поддържа се,
че ако ищцата е положила действително необходимата грижа за здравето си и
е предприела своевременно необходимото лечение, то възстановителният
процес би приключил по-бързо. Наред с това се поддържа, че претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, е необосновано завишено. Претендира
се намаляване на размера на исканото обезщетение имуществени вреди, както
се сочи, че част от дейностите не представляват необходим разход, съобразно
нормите на КЗ. По аргумент от неоснователността на главните искове, се
излага становище за недължимост на законна лихва върху претендираните
суми. Моли за присъждане на сторените в хода на производството разноски.
В предоставения законен срок е постъпила допълнителна искова молба,
с която ищецът поддържа предявените искове и излага становище по
отношение на доводите на насрещната страна. Оспорва възраженията във
връзка с механизма на пътното произшествие, както и тези по повод на
твърдението за съпричиняване. Аргумент за последното извежда от
одобреното споразумение по а.н.д.№370/2024г. по описа на Районен съд
Севлиево, с което от една страна е установен механизмът, а от друга не е
коментирано поведение на пострадалата което да е в причинна връзка с
произшествието. Сочи се, че не всяко поведение на пострадалия, дори когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата, а само това, чието конкретно проявление се явява
пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Твърди се, че в случая
ищцата не е проявила такова поведение, съответно че не е налице
5
съпричиняване. Поддържа се претърпените неимуществени и имуществени
вреди са установени по размер и интензитет, същите са в пряка причинна
връзка с процесното пътно произшествие, като кореспондират с критерия за
справедливост при определяне на претендираното обезщетение. Оспорва се
възражението за недължимост на претендираната лихва за забава, по аргумент
от чл.429, ал.2, т.2 и чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.
В предоставения срок по чл.373 от ГПК, включително допълнителен
такъв, ответникът не е депозирал отговор на допълнителната искова молба.
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните на страните, съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
-към датата на процесното ПТП-08.07.2023г. с ответното дружество е
съществувало валидно облигационно правоотношение по договор
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно товарен автомобил
марка “Камаз“, модел “53213“, с рег.№*******, обективирано в
Застрахователна полица №******, валидна до 17.08.2023г.;
-на 11.12.2024г. пред застрахователя е депозирана извънсъдебна
претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, за което са образувани щети №*****;
-на 19.02.2025 г. ответникът е изплатил застрахователно обезщетение в
общ размер на 15687.24лв., от които 15000лв. за неимуществени вреди и
687.24лв. за имуществени вреди.
Съгласно общия принцип за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на
твърденията си и относно изгодните за нея факти. Предвид конкретния предет
на спора ищеца носи доказателствената тежест за установяване на наличието
на валиден към датата на ПТП договор за застраховка “Гражданска
отговорност“ сключен с ответника за процесният товарен автомобил. Следва
да установи настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и
вредоносния резултат, вида и размера на претърпените неимуществени и
имуществени вреди, както и предявяване през застрахователя на претенция по
смисъла на чл.380 от КЗ.
6
Ответникът носи доказателствената тежест за установяване фактите, на
които основава своите възражения, в т.ч. възраженията за механизма на пътно-
транспортното произшествие, за съпричиняване и относно размера на
предявените искове.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети допуснатите писмени
доказателства, представени от страните, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с исковата молба документи, както следва: Копие от Покана; Копие от
Известие за доставка от 17.12.2024 г.; Копие от Констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 247; Копие от Епикриза; Копие от Амбулаторен лист №
23191А018798 от 10.07.2023 г.; Копие от Рецептурна бланка; Копие от Фактура
№ 01000002832 от 10.07.2023 г.; Копие от Фактура, ведно с касов бон от
10.07.2023 г.; Копие от Фактура № ********** от 10.07.2023 г.; Копие от
Фактура от 10.07.2023 г., ведно с касова бележка; Копие от Договор за наем на
медицинско изделие ED342860-25N2-0143379 от 10.07.2023 г.; Копие от
Приемо – предавателен протокол за връщане на наета вещ от 08.08.2023 г.;
Копие от Общи условия към Договор за наем на медицински изделия; Копие
от Фактура № ********** от 10.07.2023 г.; Копие от Касов бон; Копие от
Болничен лист; Копие от Амбулаторен лист № 550 от 27.07.2023 г.; Копие от
Болничен лист Е20232305800; Копие от Фактура № ********** от 31.07.2023
г.; Копие от Фактура, ведно с касов бон; Копие от Амбулаторен лист №
232195049F03 от 07.08.2023 г.; Копие от Фактура № ********** от 07.08.2023
г.; Копие от Фактура №********** от 07.08.2023 г., ведно с касов бон; Копие
от Кредитно известие № ********** от 08.08.2023 г.; Копие от Амбулаторен
лист 149 от 16.08.2023 г.; Копие от Фактура № 1864 от 16.08.2023 г. ; Копие от
Фактура № 1864 от 16.08.2023 г., ведно с касов бон; Копие от Амбулаторен
лист № 243 от 17.08.2023 г.; Копие от Фактура № ********** от 28.08.2023 г.;
Копие от Фактура № ********** от 28.08.223 г., ведно с касов бон; Копие от
Фактура № 1930 от 05.09.2023 г.; Копие от Фискален бон; Копие от
Физиотерапевтична карта от 17.08.2023 г.; Копие от Амбулаторен лист № 6274
от 24.08.2023 г.; Копие от Амбулаторен лист № 698 от 28.09.2023 г.; Копие от
Болничен лист № Е20232735986; Копие от Платен преглед № 34 от 28.09.2023
г.; Копие от Рецептурна бланка; Копие от Фактура № **********; Копие от
7
Фактура № **********, ведно с касов бон; Копие от Фактура № **********
от 28.09.2023 г.; Копие от Фактура № ********** от 28.09.2023 г., ведно с
касов бон; Копие от Фактура № ********** от 02.0.2023 г.; Копие от Фактура,
ведно с касов бон; Копие от Амбулаторен лист № 759 от 17.10.2023 г.; Копие
от Болничен лист № Е20232736127; Копие от Фактура № ********** от
30.10.2023 г.; Копие от Фактура № ********** от 30.10.2023 г., ведно с касов
бон; Копие от Фактура № ********** от 01.11.2023 г.; Копие от Фактура №
********** от 01.11.2023 г., ведно с касов бон; Копие от Амбулаторен лист №
38 от 01.11.2023 г.; Копие от Амбулаторен лист № 23305206ВВ58 от 01.11.2023
г.; Копие от Амбулаторен лист № 835 от 24.11.2023 г.; Копие от Болничен лист
№ Е20233549079; Копие от Фактура № ********** от 27.11.2023 г.; Копие от
Протокол от 18.10.2024 г. по АНД № 370/2024 г. по описа на Районен съд –
Севлиево; Копие от Справка за имуществени вреди, претърпени от М. Б..
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените
с допълнителната исковата молба документи, както следва: Копие от
извлечение от електронна поща; Копие от Писмо № 186 от 13.01.2025 г.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 35781/05.12.2025 г. на
допуснатата съдебно – психологична експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допуснатата съдебно –
психологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
Р. С. Г., 70 г.; българка; български гражданин; неосъждана; без родство
със страните; предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. Г.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам.
Адв. В.: Нямам въпроси. Считам експертиза за компетентно дадена. Да
се приеме.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – психологична експертиза, следва да бъде прието и
8
приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
СЪДЪТ докладва Справка–декларация по Наредба № 2/29.06.2015 г.
представена със съдебно – психологичната експертиза, за сумата от 494.00
лева.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – психологичната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице Р. С.
Г., в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, от внесения за тази цел депозит
/изд. РКО – платими от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ констатира, че не е налице изпълнение от страна на ответника,
на указанията да внесе депозит по допуснатите: съдебно – автотехническата
експертиза в размер на 600.00 лева, съответно съдебномедицинска експертиза
в размер на 300.00 лева, както и за призоваване на свидетеля К. К. в размер на
200.00 лева, в резултат от което и вещите лица и свидетеля не са призовани.
Въпросното неизпълнение от страна на ответното дружество става
причина за отлагане на делото, поради което същият следва да понесе санкция
за това си поведение по реда на чл. 92а във вр. чл. 91 от ГПК, в размер на
150.00 лева.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
НАЛАГА ГЛОБА на основание чл. 92а във вр. чл. 91 от ГПК на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Г.М. Димитров № 1, представлявано от Б. Г. И.,
Р.В.М. и Т.Д.Т., в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева.
УКАЗВА на ответното дружество, че срещу наложената глоба може да
бъде подадена молба за отмяната , по реда на чл. 92 от ГПК, в едноседмичен
срок считано от получаване на съобщението.
УКАЗВА на ответното дружество, че следва в тридневен срок от
съобщаването да внесе определените от съда депозити за изготвяне на
допуснатите съдебно – автотехническата експертиза в размер на 600.00 лева,
съответно съдебномедицинска експертиза в размер на 300.00 лева, както и за
призоваване на свидетеля К. К. в размер на 200.00 лева.
9
УКАЗВА на ответното страна, че ако не изпълни в срок дадените
указания, следващо съдебно заседание ще бъде последно такова за събиране
на допуснатите доказателствени средства, на основание чл. 158 от ГПК.
Адв. В.: Водим двамата ни допуснати свидетели. С оглед релевираното
от ответника възражение за съпричиняване и оспорване на механизма на ПТП,
моля да ни допуснете в режим на водене още един свидетел, който е бил пряк
очевидец на случилото се. Със същият ще установяваме обстоятелства, които
са свързани с механизма и че пострадалото лице е била с поставена предпазна
екипировка, като го водим в днешно съдебно заседание.
С оглед искането направено от процесуалния представител на ищцовата
страна и доколкото фактите и обстоятелствата, за които се иска разпит на
свидетел са от значение за пълното и правилно изясняване на спора, СЪДЪТ
намира, че следва да се даде възможност на ищцата да се ползва от
показанията на още един свидетел за опровергаване на оплакванията за
наличие на съпричиняване на вредоносен резултат от страна на ответника.
Ето защо, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да се ползва от показанията на още
един свидетел, при режим на водене, за опровергаване на оплакванията за
наличие на съпричиняване на вредоносен резултат от страна на ответника.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на претърпените неимуществени вреди, следствие на
претърпяното пътнотранспортно произшествие, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетели:
И. К.ов И. и , като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И. К.ов И., 45 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. В.:
10
Свидетелят И.: Познавам М. Б. откакто се появи в живота на Сашо.
Може би бяхме 19 – 20 годишни, което прави доста години.
М. претърпя инцидент – катастрофа с техния мотор лятото на 2023 г.
Спомням си какви травми беше получила – два счупени крака, десния глезен,
другия мисля, че беше малко по – нагоре. Известно ми как протече лечението
и възстановяването. Доста продължително време продължи самото лечение.
Първоначално беше с гипс, който после го махнаха и сложиха лонгета. Тъй
като не можеше да стъпва изобщо нито на единия, нито на другия крак, се
налагаше доста време да помагаме. Първите две седмици бяха доста тежки, с
много болки. Вземаха се обезболяващи. Съпругът и А. Б., който трябваше все
́
пак да ходи на работа, той също имаше известни наранявания. Не беше
способен да я носи. Тя трябваше да се носи. Все се инвалидна количка. Ходили
се многократно да помагаме. Елементарни неща като самообслужване и
отиване до тоалет, бяха абсурдно непосилни за нея. Трябваше да се включват
като и жена ми помагаше да се къпе и т.н. Всички тези неща. От там нататък
тя беше може би един месец с лонгетата. След това почна да опитва да
използва патерици. Хич не и беше лесно. Имаше рехабилитация, на която ходи
́
известно време. Но цялостното и възстановяване и отне близо половин
́́
година, доколкото си спомням. Тя половин година почти не ходи на работна.
Със сигурност първите две седмици вземаше обезболяващи. Може би в
рамките на месец или по – малко провеждаше рехабилитация. Тя започна
малко да се опитва да се движи. След това според мен имаше малко
подобрение, защото доста време не можеше да стъпва специално на десния
крак. Това доста се отрази. Ние повече се притеснявахме от психологическата
травма, която донесе това. Тя се притесняваше изобщо дали някога ще се
оправи, дали ще може да се върне на работа, как ще си върши ежедневните
задължения, как ще си гледа децата? Това е от едната страна.
От друга страна след като нещата малко се нормализираха, да кажем тя
се завърна донякъде в живота. Тя работи в офис. Все пак трябва да се носи
определено облекло. Тя вече не може да носи токчета, а и високи обувки.
Трябва да ходи с равни обувки. Това също се отразява на женското
самочувствие. Това което за мен е най – големия проблем е, че тя е човек,
който много обича да пътува, а в момента дори и вече почти трудно дори по –
късно, все още доста се стряска от нормални ситуации, в колата. Ние сме
11
много често заедно и пътуваме заедно, и се виждаме. Тя реагира на съвсем
нормални ситуации, все още реагира, има страх и е много неприятно.
В първите седмици след произшествието тя беше много тревожна,
изпадаше в състояние неконтролируемо. Започваше да плаче понякога. Много
се притесняваше за бъдещото, дали ще се оправи. Това в комбинация със
силната и тежка болка, която изпитваше, както казах особено първите
седмици, доста ни притесни.
Не, не мисля, че към настоящия момент е възстановена изцяло
психологически. Първо по отношение на физическото състояние – както казах
доста сме близки и излизаме, и се разхождаме с тях. При продължително
вървене се появява болка в глезена. Трябва да спира, да си почива. Преди това
нямаше такова нещо. Обикаляли сме десетки километри. Те също ходят по
планини. Заедно сме ходили. Да, това е проблем. Сега не могат да ходят по
планините поради тази причина. Такива преходи, които навремето са правили
са невъзможни сега.
Адв. В.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: А.Н. Б., 46, години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Съпруг съм на ищцата. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. В.:
Свидетелят Б.: М. претърпя инцидент и той се случи на 08.07.2023 г.
Катастрофирахме с мотоциклета, който аз шофирах. Първата контузия, която
се установи беше счупване на десния глезен. Впоследствие се установи
счупване на левия крак на фибулата.
Болките започнаха от самия удар. Когато паднахме, тя почна да крещи“
„Краката ми!“ и тогава видях, че единият крак беше заклещен под мотора. Тя
самата беше още на мотора. След като повдигнах мотора и я изкарах
извикахме линейки и я закараха в болницата в Севлиево. Там установиха
счупване на левия глезен и гипсираха крака. След това се прибрахме във
12
Варна. Тъй като болките в левия крак започнаха да се усилват много отидохме
на преглед в ортопедия и установиха счупване, и на левия крак. Тя не можеше
да върви. Трябваше да я нося и да и помагам. Болките бяха много големи. Още
́
от самото начало поне две седмици или повече трябваше да пие доста силни
обезболяващи. След което почнахме да намаляваме интензивността на
обезболяващите, докато вече около двайстия – трийстия ден успяхме да се
справим и без болкоуспокояващи.
В началото сложиха гипс на глезена на десния крак в Севлиево в
болницата. След като се прибрахме във Варна и отидохме в ортопедията, там
премахнаха гипса, за да може да се направят необходимите огледи и
изследвания. След това предложиха да се сложи не гипс, а лонгета, за да
върши същата работа, но да бъде по – лесно за обслужване. Тогава установиха
счупване на фибулата на левия крак, но предложиха за момента да не го
обездвижват, за да може да има някаква възможност за някакво движение, за
да не е абсолютно обездвижена, за да може все пак да лежи, да седи и да се
обслужва по – лесно. Като казаха, че трябва да се пази много добре левия
крак, за да не се усложни травмата. Самото обездвижване с лонгетата беше
около трийсетина дни.
Основният човек, който помагаше бях аз в ежедневието и много често,
всеки ден буквално имаше нужда да идват приятели да ми помагат да я
вдигаме, тъй като аз от началото взех инвалидна количка под наем, за да може
все пак да се придвижа между стаите. Живеем в панелно жилище и баните и
тоалетните са по 20см по – високи – праг и там се налагаше постоянно да се
вдига и да се вкарва допълнително. Слагахме един пластмасов стол, за да
може да седне, да се мие, да се обслужва, до тоалетна. Ежедневието беше
такова, с постоянно помагане от наша страна. Мои приятели, които виках да
помагат семейни – жената, мъжа. По този начин.
След като се премахна лонгетата, се започна лечение рехабилитация в
рехабилитационен център. Трябваше да направим една серия. Мисля, че беше
десет процедури за раздвижване и възстановяване.
След като махнахме инвалидната количка ползвахме патерици за
определен период от време, поне десетина дни мисля, че беше, за да може да
свиква да стъпва и полека лека да натоварва. Това нещо беше нужно и за
ходене на рехабилитация. Тъй като аз помагах. Аз я водих. Връщах я, но
13
стълбите, които качвахме и слизахме, пак бяха трудни.
След рехабилитация крака и пак беше надут, глезенът и беше надут,
́́
трябваше доста раздвижване, масажи, за да може полека лека да започне
възстановяване. Цялото възстановяване отне почти половин година.
Определено имаше промяна в поведение и, тъй като стана много нервна
́
и много притеснена дали ще може да се възстанови по начина, по който е била
преди. Дали ще може да ходи. Това бяха ежедневните и проблеми: „Ще мога
́
ли да ходя пак? Ще мога ли да ходя пак?“. Постоянно изпадаш в състояние на
някаква депресия, на затваряне в себе си, на плачене. Много често се будеше
вечер докато спи и в съня си преживяваше всичко отново, защото всеки път
като се събути казваше, че е видяла па всичко и много често се връщаше назад
към тези моменти.
Към момента изпитва страх да пътува. Постоянно подскача. Като тръгна
да маневрирам, да изпреварвам, или да наближим някоя кола, постоянно
подскача и възклицава: „Ох! ОХ!“ и слага ръцете напред от страх..
Отрази се начина по който ходи на работа, защото вече не може да слага
обувки с висок ток, тъй като много бързо и се уморява крака и не може да
́
остане на тях. Тя работи в офис, счетоводител е и облеклото, което се
предполага да носи е по – бизнес ориентирано и за съжаление вече не може да
носи елегантни обувки на висок ток и слага все ниски обувки, което със
сигурност и доставя дискомфорт, тъй като винаги преди това е обичала да
́
бъде елегантна и добре изглеждаща.
Напълно не е възстановена. По – добре е. Минаха над две години, но в
крайна сметка все още има моменти, в които се чувства с комплекс за
малоценност. Не се чувства добре. И особено когато пътуваме. Ние много
обичаме да се разхождаме и да пътуваме, и това са моменти, в които тя не се
чувства абсолютно освободена. Това което споменах и преди малко, ние много
обичаме да се разхождаме из природата и въобще като разходна в градски
условия, и при малко повече натоварване на крака, веднага я заболява глезена.
Също така, когато има и промяна на времето, влага, студено, топло време, се
чувства постоянно. „Днеска ме боли глезена! Днеска ме боли крака!“. Усеща
напрежението в лоши метеорологични условия, което всъщност възпрепятства
доста често нашите излизания.
Адв. В.: Нямам повече въпроси.
14
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водения в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетел, за
опровергаване на оплакванията за наличие на съпричиняване на вредоносен
резултат от страна на ответника, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето В.С.С., като вписва същия в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: В. С. С., 69 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
На въпросите на адв. В.:
Свидетелят С.: Пътувахме заедно с крайна дестинация Вроцлав,
Полша. След Севлиево, на 6 км – 7 км след Севлиево се движихме по път.
Пред нас имаше товарен автомобил за превоз на дървен материал, който
караше сравнително бавно. Трябваше да предприемем изпреварване където е
разрешено. Насреща идваше автомобил, мисля някакъв минибус. Изчакаме да
мине. В това време тръгнахме да изпреварваме. Понеже са два мотоциклета
изпреварваме почти успоредно и заедно. Аз се движих на 5 м – 6 м зад него.
Започнахме да ускоряваме, когато мотора на колегите ми беше някъде в
средата на товарния автомобил. Започна маневра ляв завой, за да се отклони
по горски път, както се указа след това. Той беше се изравнил с камиона, беше
успоредно с него в средата му, а аз още в самия му край. Водачът подаде
сигнал с мигач в момента, в който започна маневрата. Аз го видях. Светна
мигача и той тръгна. Започна притискането на мотора. Аз успях да спра.
Притисна мотора. Събори го. Сашо падна малко по – надалеко от мотора, но
М. няма, как да падне, защото нашите мотори са големи и са направени за път
с подлакътници. Тя остана на мотора и тогава товарния си автомобил със
задните си гуми, т.е. с две оси отзад и двете оси минаха през мотора, през
крака и. Левият и остана затиснат под мотора, а пък тесния беше отгоре и
́́
камиона мина и с двете колелета. Предполагам, че даже и не разбра какво се е
15
случило. Насреща го чакаше може би този, който му задава задачата. С един
джип беше спрял малко по – нагоре по пътя. Той му подаде знак да спре. Той
мина през мотора и си продължи.
М. имаше екипировка за външно пътуване. Задължително пътуваме с
такива екипировки. Излизайки извън страната сме задължени да пътуваме с
протектори, със специални обувки. Ако не беше с такова екипировка кракът и
́
щеше да остане там. Обувките са специални със запазване на глезените. Има
удебелени там където са глезена и пръстите отпред. Вещо като
работническите обувки. Имат подсилена конструкция.
Адв. В.: Нямам повече въпроси.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. В.: Нямам други искания. Поддържаме доказателствените искания.
За изслушване на назначените съдебно медицинска и съдебно –
автотеническа експертизи и евентуално разпит на свидетеля допуснат на
ответната страна, СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга
дата и час, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 27.01.2026 година
от 15:00 часа, за която дата и час, ищцовата страна се счита за редовно
уведомена от съдебно заседание, а ответното дружество се счита за редовно
уведомено по реда на чл. 56, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ ответника за наложената му санкция, както и да му
се напомни за задължението да внесе депозити.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. В. Д., след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице Й. Л. М., след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетеля К. Г. К., след представяне на доказателства
за внесен депозит.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
09:43часа.
16
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
17