№ 93
гр. Бургас, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20222000500071 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК вр. чл. 248 ГПК.
Образувано е по частната жалба на АН. С. К., ЕГН **********, чрез
адв. Г. М., против определение № 260003 от 26.01.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 578/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, с което е оставена
без уважение молбата на страната за допълване на протоколно определение
от 12.01.2022 г. по в.гр.д. № 578/2019 г. на Окръжен съд – Сливен в частта за
разноските чрез присъждане на разноските, сторени по повод иска за
допускане на делба.
Жалбоподателката изразява несъгласие с довода на съда, че разноските
по иска за делба следва да се определят и присъдят по реда на чл. 355 ГПК.
Тази разпоредба се отнасяла до заплатените в делбеното производство
държавни такси и депозити, но не и до разноските сторени във въззивното
производство, при условие че въззивникът (насрещната страна) е оттеглил
въззивната си жалба и се е стигнало до прекратяване на въззивното
производство.
Иска се определението да бъде отменено и да бъдат присъдени
разноските, сторени от въззиваемата К. по в.гр.д. № 578/2019 г. по описа на
Окръжен съд – Сливен. Поискано е освен това присъждане на разноските по
настоящото частно производство.
Ответникът по частната жалба Т. М. М. не е отговорил на частната
жалба.
Апелативен съд – Бургас, след като се запозна с частната жалба,
писмените доказателства и обстоятелствата по делото, и съобрази закона,
за да се произнесе, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от лице с
надлежна процесуална легитимация и отговаря на изискванията по чл. 275, ал.
1
2 ГПК, поради което и съгласно т. 24 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се допусне до разглеждане по същество.
С решение по гр.д. № 6646/2017 г. на Районен съд – Сливен по искова
молба на Т.М. против А.К.: (1) е отхвърлен предявеният иск на осн. чл. 23, ал.
2 СК; (2) е отхвърлен предявеният иск на осн. чл. 29, ал. 3 СК и (3) е
допусната делба на движими вещи и недвижими имоти при равни дялове
между страните.
С решението по в.гр.д. № 578/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен
по повод въззивна жалба от Т.М. първоинстанционното решение: (1) е било
потвърдено по иска на осн. чл. 23, ал. 2 СК; (2) е било обезсилено по
отношение на предявения иск на осн. чл. 29, ал. 3 СК и производството по
него е било отделено и изпратено на компетентния районен съд и (3) е спряно
производството по предявения иск за делба до разрешаването на спора по
иска на осн. чл. 29, ал. 3 СК. С това решение в полза на въззиваемата
ответница, която е поискала присъждане на разноски, е присъдена ⅓ от
сторените от нея разноски във въззивното производство за иска на осн. чл. 23,
ал. 2 СК.
След влизане в сила на съдебен акт по иска на осн. чл. 29, ал. 3 СК
въззивното производство по иска за делба е възобновено. В с.з. на 12.01.2022
г. след оттегляне на въззивната жалба съдът прекратил производството.
Със заявление от 24.01.2022 г. въззиваемата поискала да бъдат
присъдени допълнително разноски в размер на 266,66 лв. или ⅓ от общо
сторените.
С обжалваното определение окръжният съд приел, че съгласно чл. 355
ГПК разноските по иска за делба не следва да се присъждат.
Това определение е неправилно.
Вярно е, че съгласно чл. 355 ГПК в производството по съдебна делба
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, като по
подразбиране това става при приключване на производството. Това правило е
приложимо относно разноските, които са направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост (за призоваване на свидетели,
възнаграждения за вещи лица и др.), като при липса на оспорване на правата
на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася
сам направените разноски за процесуално представителство от адвокат.
Когато е налице спор дали съществува съсобственост, относно правата на
съделителите и способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и
по присъединените искове в делбеното производство, а така също и при
обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд
решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК. В този смисъл е
константната практика на ВКС: ППВС № 7/1973 г., Определение № 193 от
26.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2700/2020 г., II г. о., ГК, Определение №
167 от 14.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1727/2016 г. на ВКС, І г. о. и др.)
Тъй като в случая въззивникът-ищец е оттеглил въззивната си жалба
2
против решението за допускане на делбата при равни дялове, тъй дължи на
въззиваема ответница сторените от нея в прекратеното въззивно производство
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 266,66 лв. или ⅓
от платения хонорар за защита по общо три иска. Обжалваното определение
ще се отмени и в полза на частната жалбоподателка ще се присъди посочена
сума.
Искането на частната жалбоподателка за присъждане на разноски за
настоящото производство е неоснователно. Съгласно чл. 81 ГПК разноските
по делото се присъждат с окончателния акт, а окончателният акт е решението
по същество или определението за прекратяване на делото. Настоящото
определение се постановява по повод частна жалба против определение, с
което е оставена без уважение молба на осн. чл. 248 ГПК. Следователно
настоящото определение не е “окончателен акт” по смисъла на чл. 81 ГПК.
Тъй като правните норми, регулиращи юридическата отговорност, каквато е
отговорността за разноски, не могат да се прилагат по аналогия или да се
тълкуват разширително, следва да се приеме, че с акта, с който приключва
производството по чл. 248 ГПК, съдът не дължи произнасяне по разноските,
направени в това производство. (В този смисъл Определение № 314 от
04.10.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2402/2018 г., III г. о., ГК; Определение №
452 от 06.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2921/2018 г., III г. о., ГК, и др.).
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд – Бургас,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260003 от 26.01.2022 г., постановено по
в.гр.д. № 578/2019 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, от гр. Сливен, ул. Арх. Й. Й. бл.
15, ет. 3, ап. 8, със съдебен адрес: гр. Сливен, ул. С. № 3, чрез адв. Л.Д., да
заплати на АН. С. К., ЕГН **********, допълнително сумата 266,66 лв. –
разноски в производството по в.гр.д. № 578/2019 г. по описа на Окръжен съд
– Сливен Бургас.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3