ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Варна, №…237./11.04..2019 година
Варненският апелативен съд – търговско
отделение, ІІ състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА
БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян
в. т. дело № 178/2019 г. по описа на Апелативен съд – гр. Варна, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Подадени са две въззивни жалби, едната от Д.Й.Д., чрез адв. Г.Ш. и друга от
„Дженерали Застраховане“ АД, чрез юрк. А.П. против решение № 14 от 04.01.2019 г., постановено
по търг. дело № 671/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което „Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да
заплати на Д.Й.Д. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди следствие на смъртта на баща й Йордан Бобев, починал на 26.06.2013 г., при управление
на многокофов багер с инвентарен № 05194, ведно със законна лихва за забава от
09.05.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлена
претенцията за разликата до 120 000 лева и за заплащане на законна лихва
за забава от датата на увреждането до 08.05.2013 г., като погасена по давност,
на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Жалбоподателят - Д.Й.Д. излага доводи за
неправилност на решението в отхвърлителна част, като постановено при нарушение
на материалния закон. Счита, че определеният размер на неимуществените вреди не
съответства на причинените й болки и страдания предвид дълбоката емоционална
връзка с баща й. В подкрепа на горното, сочи и свидетелските показания за
изпитан шок от внезапната смърт. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната
част.
Няма доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от „Дженерали Застраховане“ АД.
Жалбоподателят - „Дженерали
Застраховане“ АД излага доводи за неправилност на решението в осъдителна част,
като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че
не е легитимиран да отговаря по иска, предвид липсата на покриване на риска.
Сочи, че увреждането е настъпило от реализиране на строителна дейност, а
дължимата от застрахователя отговорност е само за вреди, причинени от
автомобилист. Извода на съда за настъпване на вредите следствие на поведението
на водача на багера – Вадимир Туничев, намира за неправилен. Навежда доводи, че
смъртта е настъпила при вина на пострадалия, доколкото последният не е носил
светлоотразителна жилетка, обувки и каска на главата. В продължение посочва, че
пострадалият съзнателно е попаднал в обсега на багера. В условията на
евентуалност, инвокира доводи, че присъденото обезщетение е завишено съобразно
икономическата обстановка в страната и установените по делото обстоятелства. В
продължение на горното, сочи липсата на съвместно живеене между ищцата и
починалия й баща, финансовата й независимост, типичните отношения между родител
и дете. Последващият страх от управление на МПС намира, че не е в следствена връзка
с увреждането. Определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди
счита за несъобразен с приноса на починалото лице. Моли за отмяна на
осъдителната част от решението. Претендира заплащането на разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор от Д.Й.Д., чрез адв. Г.Ш., в който се сочат твърдения за
неоснователност на въззивната жалба, депозирана от насрещната страна. Счита за
правилни изводите на съда за наличие на процесуаллна легитимация на ответника.
Отхвърлянето на възражението за съпричиняване намира за правилно, доколкото
липсва възможност за въприемане на приближаващия се багер предвид силния шум на
строителния обект. Счита, че е недопустимо във въззивната жалба да се навеждат
нови твърдения във връзка със съпричиняването поради навлизане в обсега на
багера и съзнателно поемане на предвидим риск. Позовавайки се на съдебна
практика, излага, че изводът за наличие на съпричиняване следва са бъде доказан
от страната, която го е въвела. Присъденото обезщетение намира за осреднено
съобразно това, което е присъждано от касационната инстанция по аналогични
случаи. Моли въззивната жалба на насрещната страна да бъде оставена без
уважение.
Съобразно оплакването на застрахователното
дружество във връзка с доклада на първоинстанционния съд, настоящият съдебен
състав намира следното:
В отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване. Същото е основано на твърдения за поставяне на
пострадалия в ситуация на повишен риск от увреждане. В доклада е посочено, че
доказването на същото е в тежест на страната, която го е инвокирала, а в
съдебното решение, че същото не е конкретизирано. Съдът е следвало да даде
указания за конкретизиране на съответните извършени действия от пострадалия,
които се твърди, че са допринесли за настъпване на увреждането.
Предвид горното, настоящият съдебен
състав намира, че не са преклудирани наведените твърдения във въззивната жалба,
представляващи конкретизация на възражението за съпричиняване, поради което не
са приложими забраните, субсумирани в чл. 266 от ГПК.
Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на законна
лихва за забава от датата на увреждането – 26.06.2013 г. до 08.05.2015 г.,
предвид погасяването му по давност, поради което същото е влязло в законна
сила.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбите
са подадени в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се насрочат за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА
производството в о. с. з. на …....……2019 г. от ...……часа.
УКАЗВА на Д.Й.Д.,
ЕГН: **********, в срок до насроченото о. с. з. да посочи банкова сметка ***,
на основание чл. 127, ал. 4 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните
с препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.