Р Е Ш Е Н И Е
№ 809/22.4.2020г.
гр. Пловдив, 22 април 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Д. К., като разгледа административно дело №4004 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка чл.186, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
”ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, представлявано от адвокат К.Т.- пълномощник, обжалва Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) с №ФК-787-0024224 от 13.11.2019г., издадена от Ж.Н.М.- началник на Отдел “Оперативни дейности” (О”ОД”), гр. Пловдив, в Главна дирекция “Фискален контрол” (ГД”ФК”), при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) “запечатване на търговски обект- бензиностанция, находяща се в гр. Съединение, Гарата- път Цалапица, стопанисван от “ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД”, и се забранява достъпа до обекта за срок от седем дни.
Претендира се отмяна на оспорената заповед поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. На 02.03.2020г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№4191 (листи 87-90), в които се излагат подробни съображения в посочения смисъл.
Ответникът- началник на О”ОД”- Пловдив, в ГД”ФК”, при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт В.З.- пълномощник (лист 66), изразява становище за неоснователност на жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба№1/09.07.2004г.), за което представя списък на направените разноски (лист 84). По делото е прието становище (листи 6-8) от юрисконсулт Владимир Първанов- пълномощник (лист 10), за неоснователност на жалбата и с претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.8, ал.3 от Наредба№1/09.07.2004г., за което е представен списък на направените разноски (лист 9).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспорената заповед (листи 24-28) е връчена на 14.11.2019г. на В.П.К.- търговски пълномощник на дружеството жалбоподател (листи 15-16, 53-56), според нарочна разписка, обективирана в заповедта (лист 28). Против заповедта е подадена жалба с Вх.№70-00-14403 от 25.11.2019г. (листи 17-21), адресирана до директора на Дирекция “Оперативни дейности“ (Д“ОД“) в ГД“ФК“ при ЦУ на НАП. С Решение №ГДФК-147 от 04.12.2019г. (листи 11-14) на директора на Д“ОД“ в ГД“ФК“, при ЦУ на НАП, жалбата на “ЛЮСИ ОЙЛ“ ЕООД е отхвърлена като неоснователна. Според нарочна разписка, обективирана в посоченото решение (лист 14а), решението е получено на 11.12.2019г. от Валентин Колишев- търговски пълномощник. От своя страна, жалбата (листи 3-5) постъпва в съда на 19.12.2019г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на приетите по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 05.11.2019г., в периода 12:00ч. – 14:00ч. е извършена проверка от служители в ГД”ФК” при ЦУ на НАП, на място, на бензиностанция, находяща се в гр. Съединение, гарата – път за Цалапица, стопанисвана от “ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят, в качеството му на лице по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18), е извършил нарушение на изискванията на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18, във връзка с Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 (в сила от 29.03.2019г.), Функционални изисквания, раздел ІІІб, т.1, б.“Е“, предл.3, във връзка с чл.118, ал.4, т.т.3 и 5 от ЗДДС, като не предава данни от всяка издадена касова бележка автоматично чрез фискалното устройство по установената дистанционна връзка към НАП, съгласно приложение №17, за период от 01.10.2019г. до 01.11.2019г. включително.
Дружеството жалбоподател е регистрирано по ЗДДС, считано от 20.05.2014г. В търговския обект е регистрирана и работеща от 02.11.2019г. ЕСФП (електронна система с фискална памет) “ОЙЛСИС 2.0 – Д – KL“ с индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство (ФУ) №OS006988 и номер на фискалната памет (ФП) №58006988 и не се използва програмен продукт (софтуер) за отчитане на продажбите. В рамките на проверката е прието за установено, че в търговския обект са извършвани продажби в периода 01.10.20109г. - 01.11.2019г., за което са издадени общо 32 броя дневни финансови отчети със запис във фискална памет “Z“ с номера от №344 до №375. Същевременно, за същия период не са изпращани данни от всяка издадена фискална касова бележка автоматично, чрез ФУ по установената дистанционна връзка към НАП, в съответствие с нормативните разпоредби.
За установеното в рамките на проверката, на основание чл.50 и чл.110, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), е съставен Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА, №0024224 от 05.11.2019г. (листи 29-31), като са дадени предписания управител на търговското дружество да се яви на 08.11.2019г., в 09:00ч., в офис на НАП, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Трети март“ №28, за съставяне на АУАН (акт за установяване на административно нарушение) по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Проверката е извършена в присъствието на В.П.К.- упълномощено лице и Н. Кръстев Туйков – работещ по трудово правоотношение, според нарочна декларация на лицето (лист 36).
Отново на 05.11.2019г. е извършена проверка от служители на НАП относно подаване на информация към сървърите на НАП в периода 01.10.2019г. – 01.11.2019г. от ФУ, с ИН №OS006988 и ФП №58006988, през софтуерно приложение “Фискални устройства”- “Фискални устройства с дистанционна връзка”. В рамките на проверката е установено, че посоченото ФУ не подава информация към сървърите на НАП на всеки 5 минути за всяка издадена фискална бележка. Приложени са справка за регистрираните данни от Z задачи за FDRID 3971654 от дата 01.10.2019г. до дата 05.11.2019г. (лист 38); справка Данни от документи за продажби за FDRID 3971654 от дата 31.07.2019г. до дата 02.11.2019г. (лист 39); справка Данни от документи за продажби за FDRID 4356164 от дата 02.11.2019г. до дата 05.11.2019г. (лист 40) и справка Данни за налични количества горива, измерени от НИС на всеки шест часа за FDRID 4356164 от дата 02.11.2019г. до дата 05.11.2019г. (лист 41).
Въз основа на данните и събраните в рамките на проверката доказателства, е прието за установено, че наличното в стопанисвания от жалбоподателя обект ФУ с ИН №OS006988 и ФП №58006988 не е предавало необходимите данни от издадените фискални касови бележки за целия период от 01.10.2019г. до 01.11.2019г. към НАП по установената дистанционна връзка. Такива данни не са предавани още от момента на възникване на това задължение на жалбоподателя, съгласно §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 (обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от 02.07.2019г.). Жалбоподателят предприема действия за продължаване на срока на въвеждане на ЕСФП от одобрен тип до 30.09.2019г. чрез подаване по електронен път към НАП на данни за сключен договор от производител/вносител за придобиване на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип (листи 42-46), както и изготвяне на график за въвеждането ѝ в експлоатация. След изтичане на законоустановения срок, за периода от 01.10.2019г. до 01.11.2019г. включително е използвана ЕСФП, неотговаряща на изискванията на Наредба №Н-18, а именно ЕСФП “RE16PC – ALPHA – KL” с рег.№ в НАП 3971654, ИН на ФУ №RI000277 и ИН на ФП №57000649 е от одобрен тип 137FS от 08.03.2012г. Това е в противоречие с разпоредбите от Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 – Функционални изисквания – раздел ІІІб, т.1, б.“Е“, предл.3 (в сила от 29.03.2019г.), съгласно които фискалните устройства подават по установената дистанционна връзка данни на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН (контролна лента на електронен носител), в този времеви интервал, с изключение на данни от фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС (фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване); данните се подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове.
Предвид приетото за установено от фактическа страна и извършеното нарушение на чл.25,ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18, във връзка с Приложение №1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18 – Функционални изисквания – раздел ІІІб, т.1, б.“Е“, предл.3, във връзка с чл.118, ал.4, т.3 и т.5 от ЗДДС, което се явява основание по смисъла на чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС за прилагане на ПАМ, и на основание чл.186, ал.3 от ЗДДС от страна на ответника в производството е издадена оспорената по делото заповед.
В хода на съдебното производство са приети допълнително следните писмени доказателства: справка от информационната система на НАП – ПП “Регистър ФУДВ” относно данни от документи за продажба от ФУ №3971654 за периода от 01.10.2019г., 0,00ч. до 02.11.2019г., 0,00ч. (листи 75-76); справка за регистрирани ФУ на ЕИК на жалбоподателя (листи 77 – 80); справка за регистрираните данни от Z задачи за FDRID 3971654 от дата 01.10.2019г. до дата 05.11.2019г. (генерирани дневни финансови отчети със запис във ФП от №344 до №375) (листи 81-84).
Изслушан като свидетел по делото, Н.П.Н.- служител на НАП, участвал в извършването на проверката на място в процесната бензиностанция на 05.11.2019г., обяснява следното (лист 85а): “Проверката се възложи с издадена резолюция от началника на отдела, както е по принцип в такива случаи… В момента на проверката, извършена на място на бензиностанцията, установихме, че имаше въведена нова ЕСФП, която предаваше данни към НАП. По направени справки към информационните масиви за предходен период се установи, че нямаше получени бележки за всяка продажба. Констатирахме на място, че в бензиностанцията е въведена в експлоатация нова ЕСФП (електронна система с фискална памет), от която констатирахме, че в момента на проверката постъпва информация, но в същото време старата ЕСФП не беше подала информация за периода, в който е била действаща. От момента на възникване на задължението да се подават данни от 01.10.2019г. до 01.11.2019г… В същия ден установихме, че не се предават данните, но преди или след проверката, не си спомням точно кога отпечатахме справки от старата система. Установихме го по време на проверката свидетелството за регистрация на старата ЕСФП… Фирмата беше извършила всички необходими действия, зависещи от нея. Невъвеждането в срок на новата система се дължеше на фирмата, която трябваше да я инсталира… Като проверихме в нашата система, установихме по постъпването на Z отчетите, че са извършвани продажби за този период. Получените Z отчети са с обороти и затова се знае, че системата работи и установихме, че старата система не работи, защото не получихме данни и съответната бележка от нея“.
При така описаната фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила.
Според чл.186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или оправомощено от него длъжностно лице.
Според легалното определение на чл.7, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), органи по приходите са служители на НАП, изчерпателно изброени в 4 точки, между които са изпълнителният директор на НАП и неговите заместници (чл.7, ал.1, т.1 от ЗНАП).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. (лист 22) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед началниците на О”ОД” в Д”ОД” в ГД”ФК” при ЦУ на НАП, са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ- запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл.186, ал.2 от ЗДДС (точка 1. от заповедта). Така посоченото делегиране на правомощия съдът намира за надлежно направено, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен за целта орган, което обстоятелство не е спорно и между страните.
На следващо място, според посочената като основание за прилагане на оспорената ПАМ разпоредба на чл.186, ал.3, във връзка с чл.186, ал.1, т.1, б.“г” от ЗДДС, запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване на данни по чл.118 в НАП.
Основните възражения в жалбата се концентрират около обстоятелството, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена преди издаването на наказателно постановление (НП), с което да бъде определена съответната имуществена санкция за извършеното от жалбоподателя нарушение, описано в АУАН №F525618 от 14.11.2019г. (листи 32-33). Дори да се приеме, че нарушението на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18 е извършено формално, същото няма като последица укриването на приходи. Не е спорно обстоятелството, че за периода от 01.10.2019г. до 01.11.2019г. от въведената в експлоатация в обекта ЕСФП са генерирани Z отчети и оборотът е регистриран по надлежния ред. Дружеството своевременно е предприело действия по сключване на договор с производител/вносител за придобиване на ЕСФП, изготвен е график за въвеждането му в експлоатация, като са подадени данни към НАП. Фактът, че новата ЕСФП не е въведена в експлоатация до 30.09.2019г. не е последица единствено от действия на жалбоподателя, тъй като забавянето се дължи на действия на “сервизната фирма“. Акцентира се и на обстоятелството, че срокът, за който се налага процесната ПАМ, не е съобразен с тежестта на нарушението и степента на неговата обществена опасност.
Според чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18, ФУ трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно Приложение №1.
Според нормите
на Раздел ІІІб., точка 1. “Дистанционна връзка”,
б.”е”, ФУ подават по установената дистанционна връзка данни
на всеки 5 минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални
бонове, регистриращи продажби/сторно операции,
издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с изключение на данни от
фискален бон, визуализиран само на дисплей, при работа с ФУВАС; данните се
подават в хронологичен ред на издаването на фискалните бонове. Съгласно
разпоредбата на §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение
на Наредба №Н-18 (обн. ДВ, бр.52 от 2019г., в сила от
02.07.2019г.) крайният срок за изпълнение на това задължение е 30.09.2019г., в
случай, че от проверяваното лице е предприело действия за продължаване на срока
на въвеждане на ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип.
В случая, от страна на жалбоподателя се твърди, че неизпълнението на това му задължение за периода 01.10.2019г. – 01.11.2019г., е резултат от несвоевременни действия на сервизната фирма.
Според отразеното в ПИП серия АА, №0024224 от 05.11.2019г., до 01.11.2019г. включително, в бензиностанцията, стопанисвана от жалбоподателя, е използвана ЕСФП от одобрен тип №137FS от 08.03.2012г., т.е. несъмнено преди 31.03.2019г. Причините, поради което ЕСФП от одобрен след 31.03.2019г. тип е въведена в експлоатация след 30.09.2019г. не могат да се обяснят само с действия на сервизната фирма, тъй като според разпоредбите на §22 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-18 е следвало дейността на жалбоподателя да е приведена в съответствие с изискванията от Наредба №н-18 до 31.07.2019г. и само при наличие на изчерпателно посочени предпоставки този срок се удължава до 30.09.2019г.
Съгласно данните в пътна карта за фискализация на ЕСФП на търговски обекти, експлоатирани от “ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД, издадена от сервизна фирма “Микро инженеринг” ЕООД, ЕИК ***(листи 45-46) в НАП е постъпила информация на 31.07.2019г. или в последния ден от срока по §22, ал.1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18. Графикът за въвеждане в експлоатация на ЕСФП на всички търговски обекти на жалбоподателя е до 28.09.2019г., т.е. отново в края на срока съгласно §22, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба №Н-18.
Тъй като посочените вече норми на ЗДДС и Наредба №Н-18 вменяват задължение за лицата по чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 да приведат дейността си в съответствие с изискванията на наредбата най-късно до 30.09.2019г., то причините за това не следва да бъдат само и единствено следствие от действия или бездействия на сервизната фирма. По делото не са представени доказателства за неспазване на графика за въвеждане в експлоатация на ЕСФП, а само са изложени твърдения в тази връзка. Обясненията на свидетеля Н., в тази им част, представляват преразказване на твърдения на проверяваното лице и не следва да бъдат кредитирани. Твърденията, че извършените продажби не са укрити, а данни за тях са постъпили по установената с НАП дистанционна връзка не означава, че не е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение по смисъла на чл.25, ал.5, изр.3 от Наредба №Н-18, тъй като не е спорно по делото обстоятелството, че данните за извършените продажби за периода, документирани с фискални бонове от №344 до №375, са подавани на следващия ден от извършването им, според приетата по делото нарочна справка (листи 81-83). Следователно, оспорената по делото ПАМ се явява наложена при наличието на фактическо основание за целта и без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
Оспорената заповед е постановена в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид посочването в заповедта на фактическите и правни основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното оспорване.
Също така, настоящият състав на съда намира, че запечатването на стопанисвания от жалбоподателя обект и забраната за достъп до същия за срок от 7 дни съответства на тежестта на нарушението и е съобразен със значимостта на охраняваните обществени отношения, както и с принципа за съразмерност, израз на който е разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Най-сетне, оспорената по делото заповед е издадена в съответствие с целите на закона, насочени към предотвратяване и преустановяване на административни нарушения.
Вярно е, че процесното нарушение, извършено в периода 01.10.2019г. – 02.11.2019г., през който период до НАП не е изпращана автоматично информация за всяка извършена продажба на всеки 5 минути, посредством “старата“ ЕСФП на жалбоподателя (ЕСФП “RE16PC – ALPHA – KL” с рег.№ в НАП 3971654, ИН на ФУ №RI000277 и ИН на ФП №57000649), е преустановено към 05.11.2019г. (всъщност на 02.11.2019г., на която дата е регистрирана в НАП “новата“ ЕСФП (“ОЙЛСИС 2.0 – Д – KL“, с ИН на ФУ №OS006988 и номер на ФП №58006988)) и в този смисъл оспорената по делото ПАМ (наложена на 13.11.2019г.) не преустановява нарушението. Независимо от посоченото обаче запечатването на обекта, стопанисван от жалбоподателя, несъмнено лишава жалбоподателя от възможността да извърши ново нарушение от вида на процесното и съответно оспорената ПАМ има предотвратяващо действие.
Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде отхвърлена.
Предвид очерталия се изход на делото, направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на ”ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка с №ФК-787-0024224 от 13.11.2019г., издадена от Ж.Н.М.- началник на Отдел “Оперативни дейности”, гр. Пловдив, в Главна дирекция “Фискален контрол”, при ЦУ на НАП, с която е наложена ПАМ- “запечатване на търговски обект- бензиностанция, находяща се в гр. Съединение, Гарата- път Цалапица, стопанисван от “ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД”, и се забранява достъпа до обекта за срок от седем дни.
ОСЪЖДА ”ЛЮСИ ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ЕИК ***, да заплати на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/