Решение по дело №15066/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3329
Дата: 18 октомври 2023 г.
Съдия: Ралица Райкова
Дело: 20223110115066
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ **9
гр. Варна, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Райкова
при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова
като разгледа докладваното от Ралица Райкова Гражданско дело №
20223110115066 по описа за 2022 година
Производството е образувано по молба от Я. И. Я. срещу Д. С. А. и К. В. с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в ***, с обща площ: 329 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско
застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **,
квартал: **, парцел: * при съседи: ***; ***; ***; *** ; ***.
Твърди се в исковата молба, че страните са собственици на индивидуални
обекти, изградени в поземлен имот с идентификатор ***, съгласно КККР на гр. Б. обл.
Варна, одобрени със Заповед № РД-18-31/05.05.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с административен адрес: гр. Б. пк 9150, ***, с площ от 329 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана и начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **,
квартал: **, парцел: * при съседи, имоти с идентификатори: ***; ***; ***; ***; ***,
които са придобили собствеността, както следва:
С Постановление за възлагане на недвижим имот от 23.05.2018г. на ЧСИ С.К.Д.,
с peг. №** в КЧСИ и район на действие Варненски окръжен съд е възложен в
собственост следния недвижим имот, а именно:
Самостоятелен обект с идентификатор ***.1.2, находящ се в гр. Б. община общ.
Б. обл. Варна, *** , по КККР, одобрени със Заповед РД-18-31/05.05.2015г,, на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение със заповед: няма издадена
заповед за изменение в КККР, самостоятелният обект се намира в сграда № 1, с
идентификатор ***.1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***,
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, Апартамент, брой нива на обекта:
1 , посочена в документа площ : 96 кв.м , прилежащи части: 1/2 ид. ч от общите части
на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под
обекта: ***.1.1, над обекта - няма, стар идентификатор: няма, а по акт за собственост
представляващ ВТОРИ ЕТАЖ от ЖИЛИЩНА СГРАДА, находища се в гр. Б. община
1
Б. област Варна, ***, със застроена площ от 96,00 кв.м., състоящ се по акт за
собственост от три стаи, от които две спални, заедно със 124 кв.м идеални части от
ДВОРНОТО място, върху което е построена сградата, съставляващо по акт за
собственост УПИ № *** , в кв. 52 по плана на гр. Б. при граници: улица, имоти №№
***, ***, ***, ***, а по скица, представляващ ПИ с идентификатор ***, находящ се в
гр. Б. общ. Б. обл. Варна, ***, с обща площ: 329 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **, квартал: **, парцел: * при
съседи: ***; ***; ***; *** .
Сочи се, че имотът е бил собственост на А. С. И. и Светла Г.а А.а, продаден на
публична продан от ЧСИ.
С нот. акт № № **, том *, рег. №****, дело **, том 1, рег. №** дело ** от
10.06.2019г. на нотариус ** и район на действие-ВРС, вписан в Служба по
вписванията-Варна с акт № ***, том: XXXIX, дело: ***, вх. peг. №14252, дв. вх. рег. №
14132 от 11.06.2019 г. ищецът е закупил следните обекти:
1. ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ КАФЕ АПЕРАТИВ, представляващ сграда с
идентификатор ***.3, разположена в поземлен имот с идентификатор: *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б. одобрени със Заповед РД-18-
31/05.05.2015 г. на Изпълнителен Директор на АГКК. находяща се в гр. Б. Община Б.
Област Варна, ***, с площ от 44,00 кв.м., брой етажи 1, с предназначение: сграда за
търговия..
2. ПРИСТРОЙКА, представляваща сграда с идентификатор ***.4, разположена в
поземлен имот с идентификатор: *** по кадастралната карта и кадастралните регистри
на град Б. одобрени със Заповед № РД-18-31 /05.05.2015г. на Изпълнителен Директор
на АГКК. находя ща се в гр. Б. община Б. област Варна, ***, с площ от 15.00 кв.м, по
представена скица и удостоверение за данъчна оценка, а съгласно документ за
собственост - с площ от 25.00 кв.м., брои етажи 1, с предназначение: постройка за
допълващото застрояване.
3. САМО 41 кв.м.ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор: *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б. одобрени със Заповед РД-18-
31/05.05.2015г. на Изпълнителен Директор на АГКК, находяща се в гр. Б.. Община Б.
Област Варна, улица: ** , целият с площ от 329 кв.м., съгласно представена екипа,
начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), трайно предназначение:
урбанизиран територия, номер по предходен план: **, квартал: **, парцел: * при
граници по представена скица: имоти с идентификатори: ***, ***, ***. ***. ***.
Навежда се довод, че ответниците Д. С. А. и К. В. са придобили ½ ид. ч. от
описания поземлен имот, както следва: :
С нот.акт № **, том *, рег. № **, дело ** от 25.06.2008 г. на нотариус Г.И., с рег.
№ ***, ВРС, е оформен договор за покупко-продажба, с който майката М.В. С.а и А. С.
А., действащ със съгласието на съпругата си С. Г.а А.а продават на Д. С. А., следния
недвижим имот, а именно: ПЪРВИ ЕТАЖ от ЖИЛИЩНА СГРАДА, находища се в гр.
Б. община Б. област Варна, ***, със застроена площ от 96,00 кв.м., заедно с 2/6 идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата, съставляващо по акт за
собственост УПИ № ***, в кв. 52 по плана на гр. Б. при граници: улица, имоти №№
***, ***, *** , ***, а по скица, представляващ ПИ с идентификатор, находящ се в гр. Б.
общ. Б. обл. Варна, ***, с обща площ: 329 кв.м., съставляващо УПИ *** в кв.52 по
плана на гр. Б. обл. Варна, идентичен с ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по
2
КККР на гр. Б. общ. Б. обл. Варна, одобрена със Заповед РД-18-31/05.05.2015г. на ИД
на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. Б. пк 9150, ***, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 м/,
стар идентификатор: няма, номер по предходен план: **, квартал: **, парцел: * при
съседи: ***; ***; ***; *** .
Пояснява се, че към деня на сделката купувачът Д. С. А. е бил в граждански брак
с ответницата К. В. Е., който е прекратен със съдебно решение на 27.05.2013 г.
Навежда се довод, че преди покупката ответникът Д. С. А. е бил собственик на
1/6 ид.ч. от процесния имот, придобит на лично основание чрез от своя баща С. А. С..
Наследодателят от своя страна е придобил процесен имот чрез две сделки на дарение.
Първата от тях е оформена с нот. акт № **, том *, дело ** от 27.07.1970 г. на ВН и с
нея А. С. Б. е дарил на сина си С. А. С. следния недвижим имот, а именно: 200 кв.м. от
собствените 400 кв.м. от дворно място, находящо се в с. Б. Варненско, цялото с площ
от 625 кв.м., съставляващо парцел *** кв.49 по плана на с. Б. заедно с 1/2 ид. ч. от
къщата построена в дворното място, състояща се от две стаи, кухня и салон.
Втората сделка е оформена с нот. акт № 86, том 11, дело 2807/6.04.1993г. на ВН
с която П. А. С. и Г. А.а С. даряват на брат си С. А. С. собствените 2/3 ид. ч. от
жилище, находящо се на *** в гр. Б. състоящо се от две стаи и кухня, заедно с 130/330
кв. м. ид. ч. от ДВОРНОТО МЯСТО, цялото с площ от 330 кв.м., представляващо УПИ
***, кв.52 по план на гр. Б..
Твърди се, че действащият в момента план за имота, е кадастралната карта и
регистрите към нея, съгласно който процесният имот, представлява ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор ***, находящ се в гр. Б. общ. Б. обл. Варна, ***, с обща площ:
329 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: Ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен
план: **, квартал: **, парцел: * при съседи: ***; ***; *** ; *** .
Поддържа се, че страните в производството притежават по ½ ид.ч. от
поземления имот, но ползването му се осъществява само и единствено от ответниците.
Отправени са множество покани за доброволно уреждане на спора от страна на ищеца,
но до настоящия момент ответниците отказват да дадат достъп/ползване на част от
дворното място. Ищецът счита, че това са обстоятелства, обосноваващи правният му
интерес от предявяване на настоящото искане с правно основание по чл. 32, ал. 2 ЗС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Д. С. А. и К. В. Е. не са депозирали
отговор на исковата молба.
Ответникът Д. С. А. е подал становище от 25.05.2023 г., в което заявява, че искът
е допустим и че не оспорва собствеността на ищеца в поземления имот, нито на
постройките в него, за които ищецът има титул за собственост. Не се оспорва и
начинът на придобиване на собствеността в имота на ответниците, както и на
наследодателя на ответника Д. С. А. – неговия баща С. С., който приживе е бил
собственик на целия имот. Добавя, че квотите в съсобствеността в ПИ са както следва:
за ищеца 3/6 ид.ч., за ответника Д. С. А. – 2/6 ид.ч. и за ответницата К. В. Е. – 1/6 ид.ч.
Излага, че ищецът никога не е предявявал претенции спрямо в двора, като същият
работи в чужбина и много рядко се явява в процесния имот. Поддържа, че в къщата
живее майката на ответника, която фактически ползва обособена от тротоарната
настилка конкретна част от двора като градинка за цветя, разположена в
север/северозападната част на имота, непосредствено зад жилищната сграда, където е
задният вход за първия етаж, собственост на ответника. Счита, че тази площ
3
съответства по размери на правото на собственост на ответниците, а останалата част от
двора е запустяла и неизползвана. Навежда се, че в западната и югозападната част на
имота съществува друга обособена от тротоарна настилка част, разположена
непосредствено зад търговския обект кафе-аператив, собственост на ищеца, където е
задния вход на кафенето и която счита, че отговаря по размери на правото на
собственост на ищеца.
В проведеното на 06.10.2023 г. процесуалните представители на ищеца Я. И. Я.
и ответника Д. С. А. заявяват, че са постигнали съгласие разпределението на
ползването в имота да се осъществи съобразно Вариант № 3 на назначената по делото
съдебно-техническа експертиза, като разноските останат за страните, така както са ги
направили.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от представеното постановление за възлагане на недвижим имот
от 23.05.2018 г., издадено от ЧСИ С.К.Д., че ищецът е придобил правото на
собственост чрез публична продан на следните недвижими имоти: самостоятелен
обект с идентификатор ***.1.2, находящ се в гр. Б. община общ. Б. обл. Варна, ***, ***
, с площ от 96 кв.м., намиращ се в сграда № 1, с идентификатор ***.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, прилежащи части: 1/2 ид. ч. от общите части на
сградата, заедно със 124 кв.м. идеални части от дворното място, върху което е
построена сградата, с идентификатор ***, с обща площ от 329 кв.м.
Видно от приложения нотариален акт за продажба на недвижими имоти от
10.06.2019 г., на посочената дата ищецът е закупил два самостоятелни обекта,
разположени в поземления имот с идентификатор ***, представляващи търговски
обект кафе аперитив – сграда с идентификатор ***.3, с площ от 44 кв.м. и пристройка –
сграда с идентификатор ***.4, с площ от 25 кв.м., както и 41 кв.м. ид.ч. от поземления
имот, в който са построени. Така ищецът е станал собственик на общо 165 кв.м. ид.ч.
от целия имот с площ от 329 кв.м.
Изяснява се, че по време на брака на ответника Д. С. А. с ответницата К. В. Е.
(видно от приложеното удостоверение от 24.11.2022 г. – л. 48 от делото) същият е
сключил договор за покупко-продажба на 25.08.2008 г., обективиран в нотариален акт
от 25.08.2008 г. за 2/3 ид.ч. от първи етаж от жилищна сграда, находища се в гр. Б. ***,
със застроена площ от 96 кв.м., заедно с 2/6 идеални части от процесния поземлен
имот. Видно от посоченото удостоверение бракът между ответниците е прекратен с
влязло в законна сила решение на 27.05.2013 г. Следователно, ответницата К. В. Е. е
собственик на 1/6 ид.ч. от поземления имот, на основание чл. 21, ал. 1 СК, вр. чл. 28
СК.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства –
нотариален акт от 06.04.1993 г., нотариален акт от 27.07.1970 г. и удостоверение за
наследници от 10.05.2023 г., че ответникът Д. С. А. е придобил по наследство 1/6 ид.ч.
от процесния поземлен имот от покойния си баща С. А. С., починал на 13.01.2008 г.,
който от своя страна е бил собственик на същия въз основа на договори за дарение от
27.07.1970 г. и 06.04.1993 г., обективирани в посочените нотариални актове. Така
вследствие на посочената сделка и наследствено правоприемство ответникът е станал
собственик на 2/6 ид.ч. от имота.
4
По делото е назначената съдебно-техническа експертиза, при която вещото лице
след оглед на място и запознаване с материалите по делото е изготвило заключение,
прието по делото и неоспорено от страните, с което са дадени четири варианта за
разпределение на ползването на процесния поземлен имот, съобразно заявените квоти
в съсобствеността на дворното място и собствеността върху обособените обекти от
построените в поземления имот сгради.
Така според Вариант № 1 от заключението е предложено ответниците да ползват
общо 76 кв.м. от свободната дворна площ, защрихована с виолетов цвят на
приложената скица, а ищецът – площ от 76 кв.м. от свободната дворна площ,
защрихована в син цвят, като е отредена площ за общо ползване на страните за
обслужване на сградите с площ от 30 кв.м. от свободната дворна площ със зелена
щриховка на скицата.
Според Вариант № 2 отредените за ползване от страните площи са 80 кв.м. за
ищеца и общ дял за ответниците също от 80 кв.м. от свободната дворна площ, отново
защриховани във виолетов цвят за ответниците и син за ищеца, а за общо ползване са
предвидени 22 кв.м. със зелена щриховка на скицата.
Вариант № 3 предвижда площ от 67 кв.м. от свободната дворна площ за
ползване от ответника Д. С. А., защрихована във виолетов цвят, площ от 13 кв.м. за
ответницата К. В. Е., защрихована в сив цвят, и площ от 80 кв.м. за ищеца Я. И. Я. със
синя щриховка, а общо страните да ползват 22 кв.м. от свободната дворна площ,
защриховани в зелено.
Според Вариант № 4 предложената за ползване площ е с размери, идентични на
посочените във Вариант № 2, но с различно местоположение, показани на 4-та скица
към заключението.
При така констатираните обстоятелства, съдът достигна до следните правни
изводи:
С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда
на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с
оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Касае се до
осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между
съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от
съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно
участието на страните в съсобствеността за разпределяне на ползването. При
разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от
тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и предназначението
на имота. Допустимо е разпределение и на дворно място, притежавано в обикновена
съсобственост или имащо режим, аналогичен на обща част в етажна собственост към
застроените в него самостоятелни сгради, принадлежащи на отделните съсобственици
на терена, с оглед на неговата неделимост. Самото решение по чл. 32, ал. 2 ЗС,
подобно на общото съгласие или на решението на мнозинството няма вещноправни
последици и затова при изменение на обстоятелствата, може да се предяви нов иск и да
се постанови ново решение.
Ако в хода на делото пред първоинстанционния или въззивния съд
мнозинството от съсобствениците, определено от дяловото им участие в
съсобствеността, вземе решение за разпределение на ползване на съсобствената вещ, се
касае за новонастъпило обстоятелство, което съдът следва да отчете при условията на
чл. 147, ал. 2 и чл. 235, ал. 3 ГПК. В този случай в рамките на съдебната
5
администрация, която осъществява, съдът следва да прецени дали е налице надлежно
взето решение, дали то е в рамките на компетентността на мнозинството, дали не е
вредно за общата вещ и с оглед на изводите си да постанови решението си, като се
съобрази или не с волята на мнозинството – Решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. №
727/2010 г., ВКС, II г.о.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
страните по делото са съсобственици на процесния поземлен имот с идентификатор
***, находящ се в гр. Б. ул. „3-ти март № 34, с обща площ от 329 кв.м., при дялове: 3/6
ид.ч. за Я. И. Я., 2/6 ид.ч. за Д. С. А. и 1/6 ид.ч. за К. В. Е., за което и не се спори между
страните по делото. Изяснено е, че в имотът е застроен и ищецът Я. И. Я. и ответникът
Д. С. А. притежават самостоятелни обекти в него.
В проведеното на 06.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото ищецът Я.
И. Я. и ответникът Д. С. А., представляващи мнозинството от съсобствениците,
притежаващи общо 5/6 ид.ч. от правото на собственост върху дворното място,
заявяват, че са постигнали съгласие разпределението на ползването на процесния имот
да се осъществява съобразно Вариант № 3 на приетото по делото заключение на
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
Съдът, като съобрази горепосочените обстоятелства и изложените правни
съображения намира, че взетото от мнозинството от съсобствениците решение за
разпределение на ползването е в рамките на тяхната компетентност, не е вредно за
вещта и посоченият от тях вариант в най-голяма степен съответства на правата на
страните в съсобствеността, съобразен е с наличната свободна площ от дворното място
и необходимостта от ползване на изградените в него самостоятелни обекти, поради
което така предложеното разпределение на ползването с Вариант № 3 се явява
целесъобразно. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че следва да се
съобрази с волята на мнозинството и да разпредели ползването на процесния поземлен
имот, като на ищеца Я. И. Я. се разпредели да ползва площ от 80 кв.м., защрихована в
син цвят на приложената на л. 101 от делото скица на вещото лице Ш. Х., ответникът
Д. С. А. да ползва 67 кв.м. от свободното дворно място, защриховани с виолетов цвят
на скицата, ответницата К. В. Е. – площ от 13 кв.м., защрихована със сив цвят на
скицата, за общо ползване от всички съсобственици – площ от 22 кв.м., оцветена със
зелена щриховка на скицата.
По разноските:
В съдебната практика на ВКС, обективирана в Определение № 389/08.10.2010 г.
по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о. са дадени разяснения по относно отговорността за
разноски в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС. Прието е, че страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатените такси и възнаграждения за
назначени от съда технически експертизи пред инстанциите по същество,
съответстваща на размера на дела им в съсобствеността. Относно заплатените от
страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в
обема, в който са направени. Прието е, че това разрешение следва от характера на
производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация,
приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението
на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното решение ползва и
двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят
разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за
такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността.
6
В конкретния случай страните са заявили, че не претендират съдебни разноски, а
същите да останат за всеки от тях в обема, в който са ги направили, поради което
такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Районен съд – Варна
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***,
находящ се в ***, с площ от 329 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по
предходен план: **, квартал: **, парцел: * при съседи: ***; ***; ***; ***; ***, като Я.
И. Я., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, ***, ползва 80 кв.м. от свободната дворна
площ, защрихована в син цвят на приложената на л. 101 от делото скица на вещо лице
Ш. Х., Д. С. А., ЕГН **********, с адрес гр. Б. ***, ет. 1, ап. 1, ползва 67 кв.м. от
свободната дворна площ, защрихована във виолетов цвят на приложената на л. 101 от
делото скица на вещо лице Ш. Х., К. В. Е., ЕГН **********, с адрес ***, ползва 13
кв.м. от свободната дворна площ, защрихована в сив цвят на приложената на л. 101
от делото скица на вещо лице Ш. Х., а за общо ползване от всички съсобственици –
площ от 22 кв.м., защрихована в зелен цвят на приложената на л. 101 от делото скица
на вещо лице Ш. Х., на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
СКИЦАТА на вещото лице Ш. Х. на л. 101 от делото (Проект за разпределение
на правото на ползване на имот ****, по плана на гр. Б. гр.дело № 15066/2022 на ВРС –
VIII-състав М 1:250 ВАРИАНТ-3), приподписана от съда, съставлява неразделна част
от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Варна в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7