№ 9816
гр. С, 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110153499 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „.............“ АД срещу
..........., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр.
чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 192,74 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ по щета
№44012132111169 за настъпило на 22.04.2021 г. от виновно и противоправно поведение,
изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на
длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото
определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 03.10.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 192,74 лв., по
договор за застраховка «Каско» за вреди на л.а. „ ................”, модел „.........“ с ДК № ...............,
настъпили при ПТП на 22.04.2021г., вследствие попадане в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, които са в пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на
пътното платно на на общински път в ж.к. „...........“, пред ........ При така очертаните факти
поддържа, че на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД, след заплащане на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования, срещу
юридическото лице, което носи отговорност за причинени вреди от виновното
противоправно деяние (действие или бездействие) на служители, на които е възложено
задължението да поддържат общинските пътища и по този начин да осигурят безопасно
движение по тях. Претендира разноски.
Ответникът в отговора на исковата молба навежда подробни възражения по
съществото на спора. Оспорва наличието на покрит застрахователен риск, както и
възникването на отговорност на застрахователя по отношение на увреденото лице за
заплащане на застрахователно обезщетение, доколкото не е съставен протокол за ПТП.
Поддържа, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от самия водач. Оспорва
механизма на произшествието, както и настъпването на претендираните щети от попадане в
необезопасена дупка на пътното платно. Не оспорва, че застрахователя е заплатил
процесната сума за отстраняване на щетите по автомобила с вкл. 15 лв. ликвидационни
1
разноски, но твърди плащането да е без основание, евентуално обезщетението да е
завишено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/и се презумира до доказване на противното, което е в тежест на ответника. В
тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или
правопогосяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за
съпричиняване, като установи соченото от него поведение на водача на МПС, което е в
причинна връзка с резултата.
Видно от представената по делото застрахователна полица № 440120213064650 от
05.06.2020 г. към датата на стъпване на ПТП – 22.04.2021 г. между ищеца и собственика на
лек автомобил „........“ модел „.........“ с ДК № ............... И Ж К е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско +“ със срок на
застрахователното покритие 25.06.2020 г. до 24.06.2021 г. и при покритие „Пълно каско“.
Механизмът на настъпилото ПТП се установява от прието като доказателство по
делото уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ и се потвърждава
от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на водача на автомобила - М. Г.
В. и приетото от съда и страните, като обективно и пълно заключение на съдебно
автотехническата експертиза. От тях се установява, че на 22.04.2021 г. водачът на л.а. „
................”, модел „.........“ с ДК № ..............., по време на движени в гр. С, ж.к. ......... в района
на ........ с посока на движение към ..... преминава през несигнализирана и необезопасена
дупка на пътното платно, вследствие на което се уврежда задна лява гума на автомобила.
Вещото лице посочва, че уврежданията по л.а. „ ................”, модел „.........“ с ДК № ...............,
се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото на 22.04.2021 г.
произшествие. Ответникът не установява различен механизъм на произшествието, който да
се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за
настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да
установи при условията на пълно и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди –подмяна на задна лява гума на автомобила - са в причинна връзка с
попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане
в такава, поради което и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка
между обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по л.а. „ ................”, модел „.........“ с ДК №
..............., при ищеца е била заведена щета с №44012132111169, по която след направена
оценка на щетите е определено застрахователното обезщетение в размер на 192,74 лева,
което е заплатено на собственика на автомобила. За извършеното плащане по делото е
представено, неоспорено от ответника, платежно нареждане от 21.05.2021 г. в полза на И Ж
2
К.
След извършването от застрахователя плащане и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е
встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното
обезщетение. Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът
на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк
причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Между страните по делото не е спорно, че пътят, на който се е осъществило
произшествието е част от общинската пътна мрежа, както и че същият се стопанисва и
поддържа от ............ Освен това, разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата
регламентира собствеността върху общинските пътища, като за титуляр на правото на
собственост върху същите е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за
пътищата изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява
от общините. Следователно ........... като собственик на общински пътища и задължено във
връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за вреди,
причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава и от
факта, че служители на ответника не са положили дължимата грижа да обезопасят дупката в
пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването на вредоносни
последици от нея. Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на
пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното
покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че
тази дупка е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е
имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил
задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на
ответника, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 14.07.2021 г. , получена от ответника, ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, но
плащане не е последвало.
Съгласно неоспореното от страните и прието по делото заключение на съдебната
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на констатираните
увреждания по л.а. „ ................”, модел „.........“ с ДК № ..............., изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 201,76 лева. Ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 192,74 лева, която сума е в по–нисък размер от
установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради което следва да се
присъди в цялост на ищеца. Съдът намира, че сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход
3
за приключване на застрахователната щета, поради което следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума, като общият размер на дълга възлиза на 207,74
лева. При това положение регресната претенция на ищеца за заплащане на застрахователно
обезщетение се явява доказана по основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 03.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
418.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 200,00 лева за депозит за вещо лице и
168.00 лева – адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..........., ЕИК .......... с адрес гр. С, ул. „....“ ..... да заплати „............., ЕИК
.......... със седалище и адрес на управление: гр. С, ........... на основание чл. 410, ал. 1 КЗ във
вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 207,74 лева, представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +” по щета №44012132111169
ведно с ликвидационни разходи, ведно със законна лихва от предявяване на иска –
03.10.2022 г., до окончателното плащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 418.00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4