№ 8094
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110161818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са искове с правно основание
чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът В. Х. Г. дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД
сумата 1717,73 лева за главница за цена на доставена топлинна енергия за имот в
************, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 276,65 лева за
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2019 г. до 12.04.2022 г.;
сумата 38,88 лева за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 06,99 лева ЗА
мораторна лихва върху главницата за периода от 01.05.2019 г. до 12.04.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр. дело №21191/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот
топлинна енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в
предвидените срокове от ответника в качеството на клиент на топлинна енергия,
съгласно чл. 153, ал. 1 от Закон за енергетиката. Ответникът не изпълнил и
задължението да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право
на обезщетение по чл. 86 от ЗЗД, както и съдебни разноски.
Ответникът, чрез особен представител, в законоустановения едномесечен
срок е подал отговор на искова молба. Оспорва иска по основание и размер с
доводи за липса на облигационна връзка между страните, изтекла погасителна
давност за вземането за главница, стойността на реално доставеното количество
топлинна енергия не съответства на претенцията; не дължи суми за услуга
дялово разпределение поради липса на договор с ФДР.
Третото лице-помагач „Т.с." ЕООД на страна на ищеца счита исковете за
1
основателни.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Приет е Договор за наем от 29.05.2013 г., сключен между ответницата В.
Х. Г., като наемател, и Столична община, като наемодател, за възмездно
ползване на общински имот, находящ се в **********. Видно от чл. 6.3, пр. III
от договора наемателят заплаща изцяло всички консумативни разноски за
вещта, каквото е и задължението за плащане на топлинна енергия, както и чл. 6.4
да открие партида на свое име. В тази връзка ищецът представя заявление-
декларация от ответницата от 08.05.2013 г. за откриване на партида на неино
име. Договорът за наем е безсрочен и не се твърди и не се доказва да е
прекратено наемното правоотношение.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи
като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата,
при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно
основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената.“
Изложеното дава основание на съда да приеме, че между ответника, като
облигационен ползвател и ищеца е сключен индивидуален договор за доставка
на топлинна енергия през исковия период, поради което отговаря за неплатени
суми за доставка на топлинна енергия.
От съдебна техническа експертиза, ценена по реда на чл.202 от ГПК, се
установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. реално потребеното
количество топлинна енергия е на стойност сумата 1717,73 лв., като в нея не са
включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са отчислявани
технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че през
целия процесен период не е начислявана от ищеца топлинна енергия за
отопление на имот и топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, а само и
за доставка на топла вода (БГВ), при неосигурен достъп, при условията на
законовия минимум за 1 потребител/140 л разход.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане,
удостоверено в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита
предявен от датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, което е сторено на 20.04.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД,
считано от тази дата спират да текат давностните срокове. Съгласно чл. 111, б.
„в” от ЗЗД, правото на парично периодично вземане, каквото е това на
топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на
ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода
01.05.2018-30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични
вземания преди три години назад от датата на предявяване на исковата молба
(чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 20.04.2019 г. Приложими след 11.08.2016 г. са
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила на
11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта
2
на паричното вземане за цена на топлинна енергия се определя според правилата
в ОУ при прогнозни сметки. Тъй като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставена
топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на 45-то число,
следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г.
до 20 май 2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл.
3, т. 1 и 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13 от Закон за изменение и
допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. С оглед на
спирането на давността през 2020 г. на това обективно основание в конкретния
случай не е покрито с давностен срок вземането за главница за периода
01.12.2018-30.04.2021 г. Съдът, съобразно правомощието си по чл. 162 от ГПК,
като взе предвид стойността на доставка на топлинна енергия за отчетен период
01.05.2018-30.04.2019 г., както и стойността и съразмерно за всеки месец и
покритото с давност вземане; приема, че за периода 01.12.2018-30.04.2021 г.
непогасената по давност главница, дължима от ответницата, възлиза на сумата
1172,35лв., за която се дължи мораторна лихва периода 15.09.2019-12.04.2022 г.
сумата 188,10 лв., като за останалата част исковете по период и размери
подлежат на отхвърляне. Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а
именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от продавачът начислява лихва за забава само
върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно само върху сумите по
изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия следва да
бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, за
което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок
паричното вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради
което ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената
главница за цена на топлинна енергия.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия
между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното
предприятие или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се
извършва от и за сметка на доставчика на топлинна енергия или по сключен от
него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а, вкл. в хипотезата на чл.
139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са избрали лице,
регистрирано по реда нa чл.139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от
потребителите на продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени
доказателства от третото лице-помагач главни и индивидуални отчети и
заключение на СТЕ съдът приема, че са предоставени услугите за дялово
разпределение, а предвид това исковата претенция за главница подлежи на
уважение по основание и размер.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за
неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът
с изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това,
не се представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на
парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като
законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от
3
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
20.04.2022 г., до окончателното изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има
право на съдебни разноски. Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство подлежи на
реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното производство.
Претенцията за юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. чл. 37 от ЗПП, се определя от Съда в предвидения минимален размер по
чл. 25 и чл. 26 от НЗПП. На ищцовото дружество по правилото на чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съразмерно на уважената част от исковете за съдебни разноски се следва
сумата общо 573,80 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи
лица, особен представител-адвокат на ответника и юрисконсулт.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Х. Г., с ЕГН:**********, дължи
на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, на основание чл. 318, ал. 2 от ТЗ, чл. 200 от
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 1172,35 лева –
главница за цена на доставка на топлинна енергия за имот в ************, за
периода 01.12.2018-30.04.2021 г., и сумата 188,10 лева – мораторна лихва за
периода 15.09.2019-12.04.2022 г.; сумата 38,88 лева – главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2019-30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва върху главниците от 20.04.2022 г. до окончателното им
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело №21191/2022 г. по описа на СРС;
като иска за главница за цена на доставка на топлинна енергия за периода
01.05.2018-30.11.2018 г. и над уважения размер от 1172,35 лева до пълния
предявен размер 1717,73 лева; иска за мораторна лихва над уважения размер от
188,10 лева до пълния предявен размер от 276,65 лв.; и иска за сумата 06,99 лева
– мораторна лихва, начислена върху главницата за цена на извършена услуга
дялово разпределение, за периода 01.05.2019-12.04.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. Х. Г., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 573,80 лева – съдебни
разноски по ч. гр. дело №21191/2022 г., и гр. дело №61818/2022 г., и двете по
описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4