РЕШЕНИЕ
№ 114
гр. П. , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20205330205146 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. А. М. от гр. П., бул. *** против
Наказателно постановление №20-0438-000874 от 30.07.2020 г., издадено от
Началника на РУ към ОД на МВР П., с което на жалбоподателя за нарушение
на чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/ е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.183,
ал.5 т.1 от ЗДвП.
С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление
фактическа обстановка, претендира се за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв. Я.К. от АК-П., който поддържа жалбата по направените в нея
оплаквания. Претендира разноски.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Постъпило е писмено становище, в което се излагат съображения за
правилност и законосъобразност на наказателното постановление, поради
1
което се счита, че същото следва да бъде потвърдено. Претендират се
разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване,
в срока по чл.59 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 21.07.2020 г. около 15:40 ч. в гр. П. на кръстовището на бул. „България“
и ул. „Васил Левски“ при упражняване на служебните им правомощия,
свързани с контрол по безопасност на движението пол. служители В. В. Л., на
длъжност *** към ОД на МВР П. и Ц. Н. Ц., на длъжност *** установили
жалбоподателя да осъществява маневра обратен завой по бул. България
посока –изток, преминавайки на неразрешаващ сигнал на светофарната
уредба /червен/.
Във връзка с така направените констатации на виновния водач бил
съставен Акт за установяване на административно наруение бл.№ 598223 от
21.07.2020 г. за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и
подписан от същия с възражение, че при преминаването с автомобила
светофарната уредба се сменяла от зелен на жълт сигнал още преди навлизане
от него в кръстовището.
Като възприел констатациите на проверяващите служители, наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, в което описаната
фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на св. В. В.
Л. и Ц. Н. Ц..
Пред съда актосъставителят потвърди направените в съставения от него
акт констатации. В същата насока са и показанията на присъстващия в деня
на нарушението и при съставяне на акта свидетел Ц. Н. Ц.. Съдът дава вяра на
показанията на разпитаните свидетели, като намира същите за
последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимнодопълващи се и
логични. И двамата свидетели заявяват, че ясно си спомнят обстоятелствата,
2
при които е установено движението на МПС от страна на проверявания
водач, като свидетелят Л. посочи, че преди да бъде спрян жалбоподателят,
бил установен друг водач, който преминал на жълт сигнал. По този причина
според свидетеля водачът, преминаващ на жълт светлинен сигнал не бил
спрян, но непосредствено след него минал с автомобила и жалбоподателят,
когато светофарната уредба вече светела червено.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че актът за
съставяне на административно нарушение, а впоследствие и издаденото
наказателно постановление са съставени при напълно изяснена фактическа
обстановка, като са изследвани всички релевантни за описаното в тях
нарушение факти. Предвид събраните в хода на съдебното следствие
доказателства е отговорено и на направеното в съставения АУАН,
възпроизведено и в жалбата срещу наказателно постановление, възражение.
С оглед изложеното дотук съдът намира, че факическата обстановка е
установена правилно. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Въпреки
оспорената фактическа обстановка, доказателства, опровергаващи
направените в АУАН и НП констатации не бяха представени от страна на
въззивника. Налице са единствено твърдения, за които въпреки дадената му
възможност да бъдат доказани от жалбоподателя в хода на проведеното в
няколко съдебни заседания съдебно следствие, не бяха представени
доказателства.
При правилно изяснена фактическа обстановка са правилни и направените
от наказващия орган правни изводи. Именно поради факта на управление на
пътно превозно средство и навлизане и преминаване през кръстовище на
забраняващ червен светофар на работеща в нормален режим светофарна
уредба е извършеното административно нарушение от жалбоподателя и
затова е бил санкциониран. Същият е законосъобразно санкциониран, като му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. при правилно приложение
на съответната на нарушението санкционна разпоредба, а именно чл.183, ал.5
т.1 от ЗДвП.
При извършената служебна проверка относно законосъобразността на
издаденото наказателно постановление и на съставения акт за установяване
3
на административно нарушение, съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения. Актът, с който е установено нарушението и наказателното
постановление са издадени от компетентни лица. В тази връзка е и
приложената и приета по делото Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г., в т.
1.2 от която, на лицата, заемащи дл. пол.инспектор в ОД на МВР, е
предоставено правомощие да съставят актове за установяване на
административни нарушения, а в т. 2.8 на началниците на РУ при ОД на МВР
на обслужваната територия да издават наказателни постановления.
Нарушението е описано по ясен начин, всички съставомерни обстоятелства,
а именно преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава
преминаването, са посочени в наказателното постановление и в съставения
преди него акт. По този начин са изпълнени и изискванията на чл. 42 и чл.57
от ЗАНН.
Съдът намира, че не е налице възможност за приложение на нормата на
чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава по степен на обществена
опасност с по-ниска такава в сравнение с останалите нарушения от същия
вид, предвид многобройните случаи на нарушения от същия вид. Предвид
обстоятелствата, при които е извършено, съдът приема, че обществената
опасност на нарушението е типична за този вид нарушения. Не може да се
игнорират и характера на обществените отношения, които се охраняват, а
именно да се гарантира безопасността на движението на всички участници в
него.
С оглед всичко изложено съдът намира, че наказателното постановление
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и при направено искане от ответната страна за
присъждане на разноски, следва в тежест на жалбоподателя да бъдат
присъдени и претендираните от въззиваемата страна разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
4
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лева, предвид факта, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №20-0438-000874 от
30.07.2020 г., издадено от Началника на РУ към ОД на МВР П., с което на М.
А. М. от гр. П., бул. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл.6 т.1 от Закона
за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 100 лв. на основание чл.183, ал.5 т.1 от Закона за движение по
пътищата.
ОСЪЖДА М. А. М. от гр. П., бул. ***,ЕГН ********** да заплати на ОД
на МВР П. сумата от 80 лв. разноски за претендирано юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК
и на основанията по НПК, пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му на страните .
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5