№ 197
гр. Добрич, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20243230100805 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на искова молба на
„КАЛАНДЖА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от управителя Е. Н. срещу „ОФИС Б“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Добрич, ***,
представлявано от управителя В. В.. Исковете са с правно основание чл.195,
ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Ищецът
моли, съдът да осъди ответника да му заплати сумата от 588.00 лв.,
представляваща стойността на закупен от ищеца от обява в сайта на
електронен магазин www. EMAG.BG, офис стол, модел „Дариус“, облицован с
естествена кожа от продавача „Офис Б“ ЕООД, който е имал скрити
недостатъци, констатирани от купувача при доставката на стоката, /а именно:
облицовката на стола не е била от естествена кожа, противно на данните от
описанието на стоката от обявата/, ведно със законната лихва върху сумата от
588.00 лв., считано от подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението.
В ИМ се излага, че на 09.02.2024г. между страните по делото е бил
сключен договор за продажба на движима вещ – офис стол, модел „Дариус“,
облицован с естествена кожа, по силата на който продавачът - „Офис Б" ЕООД
се е задължил да продаде на купувача - „КАЛАНДЖА“ ЕООД горепосочения
офис стол, срещу цена от 588.00 лв. с ДДС, за което ответното дружество е
издало фактура №**********/09.02.2024г. на посочената стойност.
1
След доставката на стола, купувачът се усъмнил, че облицовката е от
естествена кожа и се свързал с продавача, който го уверил, че действително
облицовката на стола е от естествена кожа и му обяснил, че може да провери
този факт, като направи тест със запалка. При теста, ищецът отново потвърдил
в разговор с продавача, че кожата е изкуствена.
Отделно от горното, столът не бил окомплектован изцяло, защото се
оказало, че при доставката му в кашона /пратката/ не са поставени колелца за
придвижване, което наложило, продавачът допълнително да ги изпрати на
купувача.
Ищецът твърди, че ответникът умишлено е въвел в заблуждение
купувача, като е посочил в обявата на сайта на „Емаг.БГ“, че предлаганият
офис стол, модел „Даурус“ е облицован с естествена кожа. Описаните качества
на стоката не са могли да бъдат констатирани при преглеждане на описанието
му в сайта, където е рекламиран, поради това, в случая се касаело за скрити
недостатъци на закупената стока. След получаване на стола, купувачът е
забелязал несъответствието на получената вещ с описанието и в сайта, за
което е уведомил незабавно продавача, че столът не е облицован с естествена
кожа. Към исковата молба са приложени доказателства за водена по имейл
кореспонденция между страните във връзка с горното обстоятелство.
С оглед гореизложеното, ищецът моли, съдът да осъди ответното
дружество да му заплати сумата от 588.00 лв., представляваща стойността на
поръчания, доставен и заплатен от купувача офис стол, който не е
съответствал на описанието в обявата, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
С исковата молба ищецът е поискал обезпечаване на иска, чрез налагане
на запор върху сметки на ответника до общ размер от 588.00 лв. в 24
конкретно визирани банки в страната, както и върху евентуално открити на
името на ответника микросметки по смисъла на ЗПУПС в 6 конкретно
посочени дружества до размера на общо дължимата сума от 588 лв. С
Определение №682/08.03.2024г. по гр. д. №805/2024г. по описа на ДРС,
поправена за ЯФГ с Определение №863/25.03.2024г., съдът е наложил
поисканата обезпечителна мярка и е издал обезпечителна заповед.
Ищцовото дружество претендира присъждане на сторените съдебни
разноски по делото.
На ответника е изпратено съобщение по чл.131 от ГПК. В
законоустановения едномесечен срок е депозиран отговор, в който се заявява,
че ИМ е нередовна защото не ставало ясно какво точно е искането на ищеца
към съда.
Отделно от това, ако съдът прецени, че не се налага саниране на ИМ, то
се оспорва иска по основание и по размер, като ответникът моли претенцията
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответното дружество излага в отговора следните обстоятелства:
2
Управителят на ищцовото дружество Е. Н. направил поръчка за
„Президентски стол Офис В Дариус, Черен“, черна естествена кожа, арикул №
RT-361, през платформата на EMAG, Поръчка № ********** от дата
08.02.2024г. Ответното дружество изпратило поръчаната стока на посочен от
купувача адрес на 09.02.2024г. с куриерска фирма „Еконт“, товарителница №
1050778201153. Пратката била получена от г-н Н. на 12.02.2024г., без
забележки. Предметът на продажбата е бил предаден на ищеца в изрядно
състояние, отговарящо изцяло на поръчаното от него и отразено в
представената от ищеца фактура.
Н. се свързал с представител на „ОФИС В“ ООД на 12.02.2024 г., малко
след 14:00 ч., за да отправи запитване, дали столът, който е получил,
действително е облицован с естествена кожа, както е обявено в описанието на
артикула в платформата EMAG. Служител на ответника помолил купувача да
снима кашона, в който е пристигнал и е бил опакован столът, за да се уверят,
че е изпратен правилният модел. След получаване на снимка чрез електронна
кореспонденция между страните, ответникът се убедил, че доставката е
изпълнена правилно и е изпратен именно поръчания артикул - от естествена
кожа.
На управителя на ищцовото дружество било заявено, че няма
несъответствие между поръчаната стока и доставената му, както и изрично е
обяснено на купувача, че облицовката от естествената кожа е по цялата лицева
част на седалката и облегалката на стола. Тъй като продавачът поддържал в
предлагания от него асортимент този модел стол в естествена и изкуствена
кожа, служител изпратил на ищеца снимки на кашон естествена кожа и на
кашон изкуствена кожа, за да се увери, че е изпратен правилният модел стол
към него. Процесната вещ - „Президентски стол Офис В Дариус, Черен“,
естествена кожа, бил един от постоянно поддържаните асортименти, които
„ОФИС В“ ООД предлагало. Дружеството внасяло различните модели столове
от производител ANJI RONGTAI FURNITURE FACTORY, град Дипу, Китай
чрез „Офис импорт България“ ООД с ЕИК *********. За качеството на
изработката, както и вложените материали, производителят е представил
декларация-потвърждение, с която заявявал пред своя съконтрагент „ОФИС
В“ ООД, че цялата лицева страна на кожен стол RT-361, е изработена от
първокласна кравешка кожа, която е посочена и в доклада за изпитване на
качество (протокол от проверка и изпитване) № 20Х008009.
Продавачът отговарял, ако продадената вещ имала недостатъци, които
съществено намалявали нейната цена или нейната годност за обикновеното
или за предвиденото в договора употребление. В процесния случай, артикулът
е бил изпратен на ищеца с опция „преглед“, т.е. още преди получаване на
стола, респективно заплащане на продажната цена в брой с наложен платеж,
купувачът е можел да установи характеристиките на вещта, включително
качества на използваната кожа и да откаже приемането и в случай, че не
съвпада с неговите естетически предпочитания, доколкото се установявало, че
няма разминаване в предложените и представени впоследствие
3
характеристики на вещта. Напротив, ищецът прегледал и надлежно приел
изпълненението на поръчката, като впоследствие решил, че има забележки и
търпи вреди.
С оглед съхраняване на доброто име и търговски практики на ответното
дружество „ОФИС В“ ООД, уведомило купувача, че ако не е доволен от
продукта, може да върне артикула във вида, в който го е получил, след което
ще му бъде възстановена сумата, която е заплатил за него. Отделно, в
електронна кореспонденция между страните, на ищеца е бил предложен и
алтернативен вариант - да се замени стола с друг модел естествена кожа, като
са му изпратени няколко предложения и цени на столовете. Многократно
продавачът е поканил ищецът да посочи вариант, по който да се разреши
въпросът. Включително го молил да посочи удобен адрес и дата, където
„ОФИС В“ ООД да изпрати куриер, за да вземе върнатия артикула и
съответно да се пристъпи към възстановяване на сумата. При покупка онлайн
всеки купувач имал правото в 14-дневен срок (“време за размисъл”) от
получаване на поръчката си да върне без причина (мотив) поръчаната стока,
без да понася неблагоприятни последици от упражняването на това право. В
случая, ищецът не се е възползвал от правото си да върне купената вещ в срок,
респективно да получи връщане на продажната цена. Ответникът сочи, че към
датата на предявяване на исковата молба - 07.03.2024г., този 14-дневен срок от
датата на получаване на поръчката - 09.02.2024г., е бил изтекъл.
Въпреки, че не било налице неизпълнение на договорните си
задължения, ищецът добросъвестно и с оглед съхраняване на добрите си
търговски практики, е направил компромис на купувача, но същият
категорично е отказал да съдейства за доброволно уреждане на отношенията
им. Същият е отправял неоснователни възражения и претенции за това, че е
претърпял вреди, а именно - че е носил стола до вратата на неговия
офис/кабинет и го е сглобил. В този смисъл, ответното дружество предлагало
услуга качване до етаж и монтаж, но срещу допълнително възнаграждение, от
която ищецът не се е възползвал, респективно „ОФИС В“ ООД не следвало и
не носи отговорност за подобни претенции на купувача.
Съгласно т.1 от § 13 на ЗЗП, "потребител" е всяко физическо лице, което
придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване
на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действало извън рамките на своята търговска
или професионална дейност. Доколкото ищецът, /закупил вещ по процесния
договор за електронна продажба/ е юридическо лице - търговец, между
страните приложение намирали общите разпоредби за продажба по ЗЗД, като
ищецът-ЮЛ не се ползвало от специалната потребителска защита.
Чл. 183 от ЗЗД определял продажбата като договор, с който „продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго
право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати“. Според
разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговарял, ако продадената вещ
4
има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната
годност за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, дори
когато не е знаел за него. Необходимо било недостатъкът да е съществувал по
време на изпълнението на договора, а именно: към момента на предаване на
вещта, а отклонението в качеството трябвало да не е известно на купувача (чл.
193, ал.2 от ЗЗД). Преценката за знание се извършвала, с оглед вида на
недостатъка, неговия размер, както и възможността на купувача да го види. В
случай, че недостатъкът бил скрит, купувачът следвало да уведоми
насрещната страна незабавно след откриването му, освен ако той е знаел за
недостатъка (чл. 194, ал.2 от ЗЗД). В разпоредбата на чл. 196 от ЗЗД,
законодателят предвидил, че купувачът има правата по чл. 195 от ЗЗД, а
именно: да развали договора, като върне вещта и иска обратно цената (каквато
претенция се поддържа тук), заедно с разноските за продажбата; да задържи
вещта и да иска отбив от цената или да отстрани недостатъците за сметка на
продавача, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено
намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или за
предвиденото в договора употребление.
Безспорно по делото се установило наличието на валидно сключен
договор за покупко-продажба на процесния стол, както и, че при получаването
от купувача, закупената вещ не е имала недостатъци, както и качествени
несъответствия с характеристиките, описани от продавача в платформата за
електронни продажби. От правна страна, недостатък било всяко отклонение от
изискванията за качество, което намалявало цената или годността на вещта за
обикновеното употребление, каквито в случая не са били налице и нямало
представени доказателства в обратния смисъл. Следователно, липсвала
предпоставката по чл.195, ал.1 от ЗЗД - наличие на недостатък на продадената
вещ към момента на сделката. Отговорността на ответника за недостатъци по
чл.193, ал.1 от ЗЗД, не можела да бъде ангажирана, тъй като продадената вещ
не била обременена с недостатъци и в този смисъл, искът, като неоснователен,
следвало да се отхвърли.
Ответникът сочи, че към настоящия момент на пазара се предлагали
идентични по вид столове, но с различни качествени характеристики, т.е.
както такива, изработени от изкуствена кожа, така и от естествена кожа. По
никакъв начин не можело да се установи, в случай на допусната СТЕ, че
ищецът ще предостави за обследване вещта, която е доставена от продавача,
както и дали същата не е претапицирана. В тази връзка, ответникът моли, да
не бъде допускана съдебно- техничекса експертиза. Ако обаче, бъде назначена,
то ответното дружество иска да бъдат включени допълнителни въпроси към
вещото лице, освен тези, формулирани от ищеца.
Ответното дружество моли, съдът да му допусне до разпит един
свидетел, при режим на водене, с показанията на който, ще установи
изпълнението на ответното дружество по договора за продажба,
съответствието на изпратената стока с поръчаната от ищеца, както и опитите
за удовлетворяване предпочитанията на купувача.
5
Ответникът претендира присъждане на съдебни разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното.
Управителят на ищцовото дружество Е. Н. направил поръчка за
„Президентски стол Офис В Дариус, Черен“, черна естествена кожа, арикул №
RT-361, през платформата на EMAG, Поръчка № ********** от дата
08.02.2024г. Ответното дружество изпратило поръчаната стока на посочен от
купувача адрес на 09.02.2024г. с куриерска фирма „Еконт“, товарителница №
1050778201153, с опция за преглед на стоката. Пратката била получена от г-н
Н. на 12.02.2024г., без забележки. Като потвърждение за сключения договор е
приложена от ответника и фактура от същата дата /09.02.2024г./ за същата
сума – 588.00 лв. с вкл ДДС, подписана само от продавача /л.70/. Отбелязан е
начин на плащане - „в брой“. Към фактурата е приложен и касов бон от
09.02.2024г. Във фактурата е описана стоката по следният начин: „доставка
11164, стол модел Дариус ест. кожа“.
Н. се свързал с представител на „ОФИС В“ ООД на 12.02.2024 г., малко
след 14:00 ч., за да отправи запитване, дали столът, който е получил,
действително е облицован с естествена кожа, както е обявено в описанието на
артикула в платформата EMAG. Служител на ответника помолил купувача да
снима кашона, в който е пристигнал и е бил опакован столът, за да се уверят,
че е изпратен правилният модел. След получаване на снимка чрез електронна
кореспонденция между страните, ответникът се убедил, че доставката е
изпълнена правилно и е изпратен именно поръчания артикул - от естествена
кожа.
На управителя на ищцовото дружество било заявено, че няма
несъответствие между поръчаната стока и доставената му, както и изрично е
обяснено на купувача, че облицовката от естествената кожа е по цялата лицева
част на седалката и облегалката на стола. Тъй като продавачът поддържал в
предлагания от него асортимент този модел стол в естествена и изкуствена
кожа, служител изпратил на ищеца снимки на кашон естествена кожа и на
кашон изкуствена кожа, за да се увери, че е изпратен правилният модел стол
към него. Процесната вещ - „Президентски стол Офис В Дариус, Черен“,
естествена кожа, бил един от постоянно поддържаните асортименти, които
„ОФИС В“ ООД предлагало. Дружеството внасяло различните модели столове
от производител ANJI RONGTAI FURNITURE FACTORY, град Дипу, Китай
чрез „Офис импорт България“ ООД с ЕИК *********. За качеството на
изработката, както и вложените материали, производителят е представил
декларация-потвърждение, с която заявявал пред своя съконтрагент „ОФИС
В“ ООД, че цялата лицева страна на кожен стол RT-361, е изработена от
първокласна кравешка кожа, която е посочена и в доклада за изпитване на
качество (протокол от проверка и изпитване) № 20Х008009.
Ответникът е предложил на ищеца или да му възстанови процесната
сума, или да бъде заменена стоката с друга /като разноските по транспорта ще
6
бъдат изцяло за сметка на продавача/, на което управителят на ищцовото
дружество не е отговорил, а е депозирал настоящата искова молба.
Горното се потвърждава от приложената разпечатка на кореспонденция
между страните по Вайбър /л.6-12/.
Ответникът е представил писмени доказателства от които е видно, че
столът е произведен в Китай, от китайски производител „Анджи Ронгтай
Фюрничър Фактори“, гр.Дипу, а е внесен в България от „Офис Импорт
България“ ООД, с управител В. В. /който е управител и на ответното
дружество/. Производителят е представил на вносителя декларация-
потвърждение, в която заявява, че съконтрагента „Офис В“ ООД, че цялата
лицева страна на кожен стол RT-361 е изработена от първокласна кравешка
кожа, като е представен и доклад за изпитване на качество /протокол от
проверка и изпитване/ №20Х008009 /л.47-55/.
Отделно от това, ответникът е представил фактури за поръчани и
закупени офис столове от ANJI RONGTAI FURNITURE FACTORY, град
Дипу, НР Китай, за морски превоз на товари и товарителница от 25.03.2022г.,
изд. от товарно пристанище Шанхай, митническа декларация във връзка с
вноса на офис столовете в Р България /л.59-61, л.122/.
Приложените към отговора по ИМ писмени доказателства от ответника,
не са оспорени от ищеца.
Прието е заключение по допусната СТЕ, по която вещото лице, е
следвало да отговори на въпросите:
1.От каква кожа е изработена тапицерията на процесния стол -
изкуствена или естествена?;
2.От каква кожа е изработена тапицерията на процесния стол, в каква
опаковка е доставен на купувача, изписани ли са характеристики на вещта
върху опаковката, както и съответства ли описаното с обследвания артикул?;
3.В какво състояние е предявена процесната вещ за обследване,
правилно ли е била съхранявана?;
4.Вещото лице, при изготвяне на експертизата, да посети офис на
ответното дружество и да обследва вещ със същите характеристики, с оглед
сравняване качеството на родово определени вещи, включително стол от
естествена кожа и стол от изкуствена кожа, както и да посочи предлага ли се
на пазара, включително и от ответното дружество, идентичен офис стол с
идентичен модел, но във вариант от естествена кожа и от изкуствена кожа? И
5.Има ли по стола следи от сглобяването му?
От заключението на вещото лице /приложено на л.101-117/ е установено
следното:
1.Тапицерията на процесния офис стол е изработена от изкуствена
кожа.
2.Тапицерията на процесния офис стол е изработена от изкуствена кожа.
7
Представен е за изследване в кашон от велпапе със залепен етикет на лицевата
страна със следното съдържание:
СТОЛ МОДЕЛ
ITEM NO.: RT-361
COLOR: BLACK LEATHER
GROSS WEIGHT: 18.00 KGS
NET WEIGHT: 16.00 KGS
QTY: 1 PCS
MEAS: 84X33X64 CM.
Представеното веществено доказателство отговаря напълно на дизайна
на офис стол с номенклатура RT-36L
3.Процесната вещ е представена в разпечатан кашон от велпапе, в който
се съдържат всички части на офис стола. Относно начинът на съхранение до
момента на огледа не мога да дам заключение.
При огледа не се установиха увреждания по частите на стола. Същият е
в добро техническо състояние и може да бъде използван по предназначение, с
единственото уточнение, че съгласно фактура №**********/09.02.2024 е
фактуриран „СТОЛ МОДЕЛ ДАРИУС ЕСТ. КОЖА“, а съгласно
номенклатурата RT-361, столът е с изкуствена кожа.
4.В магазина на ОФИС В в гр. Добрич няма в наличност офис стол
Дариус, както и офис стол с номенклатура RT-361 нито с тапицерия от
изкуствено кожа, нито с тапицерия от естествена кожа.
В магазина не се предлага нито един офис стол с тапицерия от
естествена
кожа.
Номенклатурата Дариус е номенклатура на ОФИС В и не се среща при
други търговци. Офис стола Дариус се среща в каталозите на Е-маг и Ардес,
но с доставка от ОФИС В. Дизайна на стола е различен, независимо от това, че
е представен с един и същ номер 3103000999696.
В нито един сайт не се съдържа информация за офис стол Дариус или
RT- 361, който да се предлага с тапицерия от естествена кожа.
В приложение 1 е представен каталога на офис столове с номенклатура
„RT-ххх“.
В приложение 2 е представен дизайна на офис стол Дариус -
3103000999696.
В приложение 3 е представен дизайна на офис стол с номенклатура RT-
361.
5. По облегалката и по седалката на процесния стол се наблюдават следи
от извършен монтаж на стола, но това не нарушават неговата функционална и
техническа годност.
8
Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, като пълно,
обективно и мотивирано и неоспорено от страните.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав намира от правна страна следното: Предявените искове са с пр. осн.
чл.195, ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.193, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Чл. 183 от ЗЗД определя продажбата като договор, с който: „продавачът
се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или друго
право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати“.
Според разпоредбата на чл. 193 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако
продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение, дори когато не е знаел за него.
Необходимо е недостатъкът да е съществувал по време на изпълнението
на договора, а именно към момента на предаване на вещта, а отклонението в
качеството трябва да не е било известно на купувача (чл. 193, ал.2 от ЗЗД).
Преценката за знание се извършва, с оглед вида на недостатъка, неговия
размер, както и възможността на купувача да го види.
В случай, че недостатъкът е скрит, купувачът следва да уведоми
насрещната страна незабавно след откриването му, освен ако той е знаел за
недостатъка (чл. 194, ал.2 от ЗЗД).
В случая обстоятелствата, които характеризират спорното право, или
фактите, от които се поражда (чл. 127, ал.1, т. 4 ГПК), са: сключен между
страните договор за продажба на офис-стол от естествена кожа на цена от 588
лв. с ДДС, като след получаване на стоката от купувача, той констатира, че
столът е облицоват с изкуствена кожа.
В разпоредбата на чл.195 от ЗЗД, при наличие на недостатъци на
закупената вещ купувачът разполага с четири алтернативни възможности: да
развали договора - да върне вещта и да иска обратно цената й с разноските за
продажбата; да задържи вещта и да иска намаляване на цената й; да поправи
вещта за сметка на продавача или да иска да му бъдат предадени родови вещи
без недостатъци в замяна на тези, които е получил с недостатъци.
Следва да се отбележи, че сделката е търговска, осъществена е между
две търговски дружества и не следва да се прилагат разпоредбите на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите на които основава своите искания и възражения. Доколкото съдът
приема, че по отношение на процесната продажба е неприложим Закона за
защита на потребителите, то ищецът не се ползва от презумпцията, посочена в
чл. 108 от същия, според която всяко несъответствие на потребителската стока
с договора за продажба, което се прояви до 6 месеца след доставянето на
стоката, се смята, че е съществувало при доставянето й. Следователно, в
тежест на ищеца е да докаже, че към момента на продажбата закупеният от
него офис-стол е имал скрити недостатъци, които са довели до несъответствие
на закупената и доставена стока.
9
В случая, съществуването на договор за покупко-продажба между
страните на офис-стол от естествена кожа, черен на цвят, модел „Дариус“ за
сумата 588.00 лв., е безспорно установено по делото.
Към момента на доставяна на стоката, продажната и цена в размер на
588 лв. е била заплатена от купувача на продавача, с което първият от тях е
изпълнил задълженията си към втория.
За доказан, следва да се приеме и дефектът на вещта – предмет на
договора, а именно, че офис-столът, продаден на купувача не е от естествена
кожа, а е тапициран с изкуствена такава. Този факт се доказва от
заключението на вещото лице по СТЕ. Поради това, съдът намира, че е
налице несъответствие на обявеното в обявата на сайта на ел. магазин
ЕМАГ.БГ от продавача „Офис Б“ ЕООД, че предлаганият стол е от естествена
кожа. А това означава, че вещта не е съответствала и на уговореното в
договора за продажба, да е тапициран с естествена кожа.
Отговорността на продавача може да бъде изключена, само ако той
докаже надлежно, че посочената липса на съответствие се дължи или
произтича от обстоятелство, настъпило след доставката на стоката.
В случая, както се обоснова по-горе, купувачът е доказал, че
продадената стока не съответства на условието по договора, относно кожата, с
която е тапицирана, като дефектът й е констатиран след получаването и от
ищеца.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
представеният от ищеца по делото офис-стол /приобщен като веществено
доказателство към доказателствения материал/ не е този, който е бил изпратен
на ищеца. От заключението на вещото лице по СТЕ в т.2, е посочено, че:
„представеното веществено доказателство отговаря напълно на дизайна на
офис стол с номенклатура RT-361.“
Отделно от това, видно от представената кореспонденция по Вайбър
между продавача и купувача /л.6-12/, има и снимки на кашона, в който е бил
опакован стола и получен от продавача при доставянето му, като последица от
това, продавачът е потвърдил, че именно това е стоката, която е изпратена и
получена от купувача. В отговора на ИМ /л.43, абзац втори, изречение
последно/, ответното дружество отново излага, че акуратно е изпратил
поръчаната стока до ищцовото дружество. В отговора по ИМ се твърди
следното: „Служител на ответника моли купувача да снима кашона, в който е
пристигнал и е бил опакован столът, за да се уверят, че е изпратен правилният
модел. След получаване на снимка чрез електронна кореспонденция между
страните, ответникът се убеждава, че доставката е изпълнена правилно и е
изпратен именно поръчания артикул – от естествена кожа.“ В първото редовно
проведено съдебно заседание на 10.10.2024г., когато ищецът представи стола,
опакован в кашона, с който го е получил и приложи оригинала на
товарителницата /л.71/, ответникът оспори, че това не е този стол, който е
продал на ищеца. Доколкото, процесната вещ не може да бъде
10
индивидуализирана чрез фабричен номер, /както много други движими вещи/,
то единствените и белези са: вид, модел, цвят и тегло, както и код и ID на
продукта които в случая съответстват/съвпадат с представеното веществено
доказателство, приобщено по делото и с данните от фактурата от 09.02.2024г.
и от товарителницата. Нещо повече, в заключението на вещото лице по СТЕ
/л.4, т.2/, е констатирано следното:
„На лицевата страна на кашона има залепен етикет със следното
съдържание:
СТОЛ МОДЕЛ ITEMNO.: RT-361 COLOR: BLACK LEATHER GROSS
WEIGHT: 18.00 KGS NET WEIGHT: 16.00 KGS QTY: 1 PCS MEAS: 84X33X64
СМ.
За да се даде отговор на въпроса, дали представеното веществено
доказателство съответства на описанието, беше направена справка в интернет
за офис стол с номенклатура RT-361. От направената справка и при
съпоставянето на обекта на огледа с дизайна на офис стол с номенклатура RT-
361, се установи пълно съответствие. От направената справка в интернет се
установи още, че процесният стол с номенклатура RT-361 се предлага с
тапицерия от изкуствена кожа.“
Изложеното от вещото лице по-горе, потвърждава извода, че столът,
приобщен като веществено доказателство по делото /представен от ищеца/, е
същият, който е бил продаден, доставен и получен от купувача. С оглед на
което, възражението на ответника за липса на идентитет на продадената вещ с
тази, представена по делото, е неоснователно.
Съгласно чл.195, ал.1 от ЗЗД, при продажба на вещ с недостатъци, които
съществено намаляват нейната цена или нейната годност за обикновеното или
за предвиденото в договора употребление, купувачът може да върне вещта и
да иска обратно цената заедно с разноските за продажбата, да задържи вещта
и да иска намаляване на цената или да отстрани недостатъците за сметка на
продавача. Първата от трите възможности, предпоставя преустановяване на
облигационната връзка между страните, а останалите две възможности са
приложими при запазване на правоотношението. Доколкото продажбата на
вещ с недостатъци представлява неизпълнение на договора за продажба от
страна на продавача /неточно изпълнение по отношение качеството на вещта/,
то преустановяването на облигационната връзка между страните се
осъществява чрез разваляне на сключения между тях договор. Правото на
купувача да върне на продавача вещта с недостатъци представлява всъщност,
упражняване на правото да развали едностранно договора за продажба. Касае
се за един особен случай на приложение на установеното в общата разпоредба
на чл.87 от ЗЗД, право за разваляне на договорите, поради неизпълнение,
чиято специфика е единствено в това, че не се изисква неизпълнението да е
виновно и не се предоставя подходящ срок за изпълнение, но не и досежно
начина, по който се разваля договора – чрез едностранно изявление.
Реституцията на разменените престации се явява само закономерна последица
11
от развалянето на договора. Именно, защото е последица от развалянето на
договора, връщането на вещта не може да се разглежда едновременно с това и
като условие за настъпването му /съгласно константната съдебна практика на
ВКС/. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод, е и обстоятелството,
че това условие не би могло да бъде изпълнено по отношение на всяка
движима вещ, /например за вещи, чието фактическо преместване и/или
съхранение изисква специална подготовка и организация и съответно
съдействие от страна на самия продавач/, а в случая, процесната вещ е
представена като веществено доказателство по делото и докато трае процесът,
не е възможно връщането и продавача.
По изложените съображения, настоящият състав приема,
че фактическото връщане на вещта с недостатъци, не е предпоставка за
надлежното упражняване правата на купувача по чл.195, ал.1 от ЗЗД.
Предвид безспорно установения по делото от заключението на
техническата експертиза, факт, че продаденият на ищеца офис-стол е с
недостатъци, които съществено намаляват неговата годност за ползването му
по предназначение /ноторно известен факт е, че изделията от изкуствена кожа
са с по-голема издържливост и срок на годност, от тези, направени от
изкуствена кожа/, следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.193,
ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на продавача чрез предвидената в
чл.195, ал.1 от ЗЗД и избрана от купувача възможност за разваляне на
договора за продажба. Развалянето е настъпило с получаване на изпратеното
до продавача до купувача уведомление, че столът е от изкуствена кожа,
получено чрез приложението „Вайбър“ на 12.02.2024г. от ответното
дружество-продавач.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че доколкото получаването
на уведомлението от законния представител на ответното дружество не е било
предмет на спор между страните, тъй като в отговора на исковата молба,
ответникът не е оспорил този факт, то не следва да се обсъжда въпросът кога и
как е достигнало до знанието на продавача възражението/рекламацията на
стоката, направена от купувача на стоката.
Отделно от това, подаването на исковата молба, съдържаща искане за
връщане на платената за вещта цена, също следва да се преценява като
изявление за разваляне на договора, поради неизпълнението му, като с
получаване на препис от нея, развалянето следва да се счита настъпило.
Като последица от развалянето на процесния договор, ответникът
дължи връщане на цената на вещта в размер на сумата 588.00 лв. /с вкл. ДДС/,
чието плащане се доказва от представената по делото фактури от 09.02.2024г.
с приложен към нея фискален бон.
Ето защо, предявеният иск по чл. 195, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, е основателен и
следва да бъде уважен изцяло. С оглед съдържащото се в исковата молба
изрично искане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на ищеца следва да се присъди
12
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума,
считано от датата на завеждане на иска - 01.03.2024 г. /дата на пощенско
клеймо/ до окончателното й изплащане.
Ищецът на осн. чл.78, ал.1 от ГПК има право на съдебни разноски и е
поискал такива в общ размер на 1700.00 лв., от които: 50 лв. - д. такса, 500.00
лв. – депозит по СТЕ, /като тук сумата е сгрешена и следва да е 200 лв./, 1000
лв. – адв. хонорар и 200.00 лв. – транспортни разходи, като е представил
списък по чл.80 от ГПК /л.124/. Ищецът е доказал, че е сторил разноски само
за заплатена държавна такса в размер на 50.00 лв. /платежно нареждане от
01.03.2024г на л.13 по делото/ и за внесен депозит за вещо лице по СТЕ
/платежно нареждане, приложено на л.99 по делото/, или общо за 250.00 лв.
Няма представени доказателства за уговорено и заплатено от ищеца на
процесуалния му представител адв. възнаграждение /претендирано в размер
на 1000.00 лв./, видно от приложеното на л.5, адв. пълномощно, нито за
извършени от адвоката транспортни разходи /търсими в размер на 200.00 лв./.
Предвид гореизложеното, в тежест на ответника, следва да му се възложат
съдебни разноски в размер на 250.00 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ОФИС Б“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ***, представлявано от управителя В. В., да заплати
на „КАЛАНДЖА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Е. Н., сумата от 588.00 лв.
/петстотин осемдесет и осем лева/, представляваща заплатена от ищеца на
ответника продажна цена /с вкл. ДДС/ по развален договор за покупко-
продажба на офис стол, модел „Дариус“, черен на цвят, сключен между
страните на 09.02.2024г., по който договор, е налице скрит дефект на вещта, а
именно: офис-столът не е тапициран с естествена кожа, съгласно данните от
обявата и уговорките между купувача и продавача по договора, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 01.03.2024г. /дата на пощенско клеймо/ до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „ОФИС Б“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добрич, ***, представлявано от управителя В. В., да заплати
на „КАЛАНДЖА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от управителя Е. Н., сумата от 250.00 лв.
/двеста и петдесет лева/ - съдебни разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Добрички
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
13
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
14