О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2313 26.11.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен
състав
На двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1. ГАЛЯ БЕЛЕВА
2. мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №1799 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №2202 от 18.09.2019г.
по гр.д.№5206/19г. на РС- Бургас Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” 46, е
осъдена да заплати на Р.И.К., ЕГН ********** със съдебен адрес *** 2- адв.К.,
сумата от 1606,67 лв., представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд от 1664 часа, за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г.,
получени в резултат на преизчисление с коефициент 1.143 на реално положения
нощен труд, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2019г.
до окончателното изплащане. ОДМВР – Бургас е осъдена да заплати на ищеца и
сумата от 350 лв.- разноски по делото, а в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на БРС сумата от 284,27 лв.- разноски по делото.
Решението е връчено на страните
както следва: на ищеца- на 24.09.2019г., а на ОДМВР- на 25.09.2019г.
Против решението е постъпила
въззивна жалба вх.№43475/3.10.19г. по описа на РС-Бургас, подадена от ОДМВР-Бургас
чрез юрисконсулт Димчева. С нея решението е обжалвано изцяло. Изложени са оплаквания,
че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради
необоснованост- отменителни основания по чл.271 ГПК.
Изразено е несъгласие с
решаващите изводи на БРС, че липсата на
изрична нормативна уредба, действала през процесния период не следвало да се
тълкува като законово установена забрана за преобразуване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен чрез преизчисляването им с
коефициент 1,143 и отчитането му и заплащането му като извънреден, а
представлявала празнота в уредбата относно реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих
и почивките на държавните служители в МВР. Неправилно било прието, че при
наличие на такава празнота в специалната уредба субсидиарно следвало да се
приложи чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Неправилно било прието също, че общата и специалната наредби
действали едновременно, а не паралелно и алтернативно и при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплащало допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд.
Намира, че по отношение организацията на
работната заплата и полагането на нощния труд приложение намират правилата на
действалите към процесния период Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. Разпоредбите им действали паралелно по време с
наредбата за структурата и организацията на работната заплата и са уреждали по
специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. В тези наредби
липсвал текст, регламентиращ преизчисляването при сумирано отчитане на
отработеното време по отношение на общия брой часове положен труд между 22.00ч.
и 6.00ч., какъвто бил този на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г./отм./.
Идентичните текстове на чл.3, ал.3 в двете
наредби постановявали при работа на смени възможност да се полага нощен труд и
през нощта между 22.00ч. и 6.00ч., като работните смени не следвало да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Това означавало, че съгласно
правната норма, действаща в системата на МВР, за целия процесен период
съотношението между дневен и нощен труд било 1 към 1 / т.е. 8 часа нощен труд,
равни на 8 часа дневен труд/, а не както по КТ и по НСОРЗ, съгласно които 7
часа нощен труд се приравнявал на 8 часа дневен труд. Изтъква се, че целта на
този коефициент 1,143 била да определи така възнаграждението на работника или
служителя, че когато той работи 7 часа да получава трудово възнаграждение за 8
часа. Следователно в тези случаи работникът или служителят не работел
извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ. Получените часове в повече при
преизчисляването на дневния и нощния труд създавали неточно разбиране за
наличието на извънреден труд. Такъв щяло да бъде налице само, ако работниците и
служителите действително работели извън установеното за тях работно време.
Заплащането на положения нощен
труд било в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. и заповед
№8121з-1429/23.11.17г., издадени от министъра на вътрешните работи, съгласно
които за всеки отработен час или за част от него между 22.00 и 6.00ч. на
държавните служители се заплащало допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер на 0,25 лв. Моли решението на БРС да бъде отменено, като вместо него се
постанови друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Не са ангажирани доказателства.
В законоустановения срок е
подаден отговор на въззивната жалба от адв. С.К., пълномощник на Р.И.К., с
който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Намира решението на РС- Бургас
за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено. Преповторени
са доводите, изложени в исковата молба, въз основа на които страната обосновава
претенцията си. Не ангажира доказателства. Претендира разноски за въззивната
инстанция. Представя пълномощно.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбите:
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес да го обжалва. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и
261 ГПК. Отговорът е подаден своевременно от надлежно упълномощен представител
и е редовен.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за
9.12.2019г. от 9.30ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад на въззивната жалба и отговора, както и останалите
въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
Препис от определението да се
връчи на страните.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.