Определение по дело №25/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Постъпила е допустима въззивна жалба от С. Н. К. против Решение № 440/15.01.2010 г. по Г.дело № 523/2009 г. на Смолянски районен съд. Иска се отмяна на решението, като се постанови ново с правилно разпределение на идеалните части на съделителите според действително притежаваните от всеки сънаследник, като на К. се определи Ѕ идеална част от делбения имот.

Допустима въззивна жалба е подадена от С. Н.

К. и против решението за поправка на грешката, като се основава на оплакванията, важащи спрямо основното решение.

От другите страни М. Б. А. и Н.

Б. А. е подаден отговор по чл.263 ГПК против въззивната жалба по основното решение.

Останалите съделители С. Н. Р., Т. Н. Т., И. Х. Р., Н. М. Р., М. А. Д., З. Н. Ш. и В. Н. Ш. не дават отговор на въззивните жалби.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и с

пълномощника си поддържа жалбите.

Въззиваемите, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител на заседанието.

Съдът установява следното:

С обжалваното решение Смолянски районен съд допуска съдебна делба на Поземлен имот с идентификатор .... /стар пл.№ 254/, с площ от 384 кв.м., с посочени съседи; ведно с построената в него Двуетажна жилищна сграда с изба с идентификатор ....., със застроена площ от 146 кв.м. по кадастралната карта и регистри на Г., одобрени през 2004 г., съгласно Скица на поземления имот с № ....4/11.10.2009 г. и Скица на сградата с № 6865/28.10.2009 г. на АГКК-С., между С. Н. К., С. Н. Р., Т. Н. Т., И. Х. Р., Н. М. Р., М. А. Д., М. Б. А., Н. Б. А., З. Н. Ш. и В. Н. Ш., при квоти: по 1/6 ид.части за С. К. и М. Д.; по 1/9 ид.части за С. Р., Т. Т. и В. Ш.; по 1/12 ид.части за М. А. и Н. А.; по 1/18 ид.части за И. Р., Н. Р. и З. Ш.

С Решение № 1292/19.05.2010 г. по същото дело

Смолянски районен съд допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на описаното решение № 440 в частта за определените квоти, като допуска делбата по: по 1/6 ид.части за С. К. и М. Д.; по 1/9 ид.части за С. Р., Т. Т. и З. Ш.; по 1/12 ид.части за М. А. и Н. А., по 1/18 ид.части за И. Р., Н. Р. и В. Ш..

Решението следва да се измени в частта, с която са определени полагащите се на съделителите идеални части от допуснатата до делба жилищна сграда.

Безспорно е, и е видно от удостоверения за наследници № 94С-2122-1/08.07.2009 г. и № 94С-2122-2/08.07.2009 г. на Община С., че ищецът и ответниците са наследници на С. Н. К., починал на 13.03.1953 г.

С частен писмен договор от 07.05.1946 г. наследодателят С. К. продава на своя внук, който носи същите имена - С. К., ищец и настоящ жалбоподател, редица недвижими имоти, сред които по т.4: зеленчукова градина в местн.”С.” от 0,1 дка при граници: собствена къща, Н. В., Н. и З. З. Ч.; а по т.6: Ѕ къща в Устово при граници: път, Щ. Т.Ч. и собствена градина. Договорът е вписан със Записка № 831, том ХХVІ, от 26.01.1948 г. при Смолянски околийски съд. Договорът има вещно-прехвърлително действие, като купувачът С. К. става собственик на описаните имоти.

През 1975 г., по силата на Заповед № 631/01.10.1975 г. на председателя на ГНС-С., е извършено отчуждаване на имот пл. № ...., ведно с двуетажната жилищната сграда в него, съставляващ парцел І-264, кв.19, с площ от 354 кв.м., по плана на К., собственост на наследници на С. Н. К., като е определено и изплатено съответно обезщетение.

С решение № 234/23.09.1994 г. по Г.дело № 241/1994 г. Смолянски окръжен съд отменя Заповед № 2021/13.11.1992 г. на кмета на община С., с която е отказана отмяна на отчуждаването на този имот, отменява извършеното с горната заповед отчуждаване и възстановява на наследниците на С. Н. К. описания имот.

След успешно проведени искове по чл.108 ЗС срещу Община С., наследниците на С. К., въз основа на решение № 86/20.04.2001 г. по Г.дело № 672/2000 г. на Смолянски районен съд, оставено в сила с решение № 152/30.04.2002 г. по В.Г.дело № 462/2001 г. на Смолянски окръжен съд, са въведени във владение на имота по протокол за принудително отнемане на вещи от 03.10.2002 г. по изп.дело № .../2002 г. на СИС при Смолянски районен съд.

През 2004 г. страните се снабдяват с нотариален акт № ..., том ІV, рег. № 6020, дело № ..., от 09.12.2004 г. на нотариус С., въз основа на обстоятелствена проверка, за собственост върху УПИ с пл. № 264, с площ от 354 кв.м., участващ в парцел VІІІ-264, целия с площ от 400 кв.м., с неуредени регулационни сметки, кв.35 по ЗРП на Г., К., ведно с построената в имота двуетажна, с изба, полумасивна жилищна сграда, със застроена площ от 153 кв.м.

Според приетото заключение по СТЕ, имотът, чиято делба се иска, е идентичен с описаните имоти във всички представени по делото документи, като в съобразителната част на заключението вещото лице обсъжда въпроса за продадената през 1948 г. къща в У.

Така установеното фактическо положение води до извод, че ищецът С. К. е собственик по-голяма идеална част от спорната жилищна сграда, чиято делба следва да се съобрази с квотата на ищеца. След като собствеността върху имотите по договора от 1946 г. е надлежно прехвърлена на купувача, продавачът – общият наследодател С. К., при смъртта си през 1957 г. притежава само останалата Ѕ ид.част от къщата, и само такава част от правото на собственост върху нея може да бъде наследена от правоприемниците му, сред които е и ищецът. Сградата остава съсобствена между ищеца, който притежава Ѕ ид.част от нея на собствено основание – покупката от 1946 г., и отделно – 1/18 ид.част в качеството си на наследник по закон на С. К.. Следователно, при отчуждаването на къщата през 1975 г., от всеки съсобственик е отнета такава част от правото на собственост, което тогава е притежавал, т.е., от ищеца са отчуждени 10/18 ид.част от къщата.

Реституцията на сградата през 1994 г. с посоченото по-горе съдебно решение не създава ново правно положение по отношение на обема от права на всяко от лицата, от които е бил отнет имотът. Решението само връща на надлежните собственици правото на собственост, без обаче да променя, да намалява или увеличава, обема на отделните идеални части, които се полагат на всяко от лицата в зависимост от това, каква част е отнета от съответния съсобственик. След като от С. К. са били отчуждени през 1975 г. 10/18 ид.части от къщата, същите по размер идеални части му се възстановяват със съдебното решение.

Обстоятелството, че в нотариалния акт от 2004 г. не са описани притежаваните от всеки идеални части, не променя този извод, като именно в настоящото производство за делба се проверява действителният обем права на всеки съделител, съобразно всички представени доказателства. Ответниците А. твърдят, че в полза на наследниците на С. К. е изтекла десетгодишна придобивна давност, като всеки е владял такава идеална част, каквато му се полага само като законен наследник, вкл.ищецът, без да е своил идеални части, които са придобити и от договора от 1946 г. За тези свои твърдения обаче ответниците А. не са ангажирали доказателства, поради което не се установява да е изменено създаденото и от покупката през 1946 г. положение в обема на притежаваните от съделителите идеални части, не е доказано, че останалите съделители отблъсват владението на ищеца върху придобитата от него Ѕ ид.част от къщата и своят ид.части от цялата къща, а не само от останалата от общия наследодател 1/2 идеална част от нея след продажбата.

През 2008 г. В. Ш., сестра на ищеца, му дарява своята 1/18 идеална част от спорния имот, както от дворното място, така и от жилищната сграда, с нотариален акт за дарение № 114, том V, рег. № 1158, дело № 852 от 08.12.2008 г. на нотариус С. В. Ш., като внучка на С. К. от сина му Н., притежава именно 1/18 ид.част от имота. Така, С. К. става собственик общо на 11/18 ид.части от къщата, които се равняват на 44/72 ид.части, а В. Ш. вече не е съсобственик на къщата. Поради това тя следва да бъде изключена от делбата на сградата и искът по отношение на нея за сградата подлежи на отхвърляне.

За останалите съделители квотите от къщата са както следва: за С. Р., Т. Т. и З. Ш. – по 1/18 ид.част или по 4/72 ид.части; за И. Р. и Н. Р. – по 2/72 ид.части; за М. Д. – 6/72 ид.части; за М. Б. и Н. Б. – по 3/72 ид.части.

По делото действително не е установено, вкл. от експертизата, че имотът по т.4 от договора от 1946 г. – зеленчукова градина от 0,1 дка, попада в рамките на дворното място, където е построена къщата, за да се установи дали ищецът притежава на собствено основание – тази покупка, идеална част, различна от тази, която му се следва като наследник по закон на С. К.. Както се посочи по-горе, вещото лице в съобразителната част обсъжда само имота по т.6-къщата в У., не и градината по т.4. Затова делбата му следва да се извърши според притежаваните от всеки сънаследник, включително В. Ш., която е останала собственица на 1/18 ид.част от дворното място, идеални част по ЗН, както е постановено с обжалваното решение. В частта за дворното място решението, надлежно поправено, подлежи на потвърждаване.

Въззивната жалба срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка на основното решение в частта, отнасяща се до дворното място, е неоснователна, тъй като правилно с него е отстранена грешката при определяне квотите на З. Ш. и В. Ш., вкл. съобразно извършеното от Ш. дарение през 2008 г.

На осн.чл.78, ал.1 ГПК въззиваемите А. следва да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя К. 100 лв. разноски пред въззивната инстанция съобразно уважената част от нея, отнасяща се до решението за делба на сградата.

По изложените съображения Смолянски окръжен съд

Р Е Ш И :

Отменя Решение № 440/15.01.2010 г. по Г.дело № 523/2009 г. на Смолянски районен съд, и поправящото го Решение № 1292/19.05.2010 г. по същото дело, в ЧАСТИТЕ им, отнасящи се до лицата и квотите, при които е допусната делбата на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ИЗБА с идентификатор ..., със застроена площ от 146 кв.м. по кадастралната карта и регистри на Г., одобрени през 2004 г., съгласно Скица на сградата с № ..../28.10.2009 г. на АГКК-С., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА съдебна делба на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ИЗБА с идентификатор ..., със застроена площ от 146 кв.м. по кадастралната карта и регистри на Г., одобрени през 2004 г., съгласно Скица на сградата с № .../28.10.2009 г. на АГКК-С., която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор .... /стар пл.№ 254/, с площ от 384 кв.м., в Г., К., между:1.С. Н. К. от Г. В., кв. „Чайка”, Б. .12, А., с ЕГН *; 2.С. Н. Р. от Г. С., ул. “. №. с ЕГН *; 3.Т. Н. Т. от Г. К., ул. “. №3, с ЕГН *; 4.И. Х. Р. от Г. С., ул. “. №., с ЕГН *8; 5.Н. М. Р. от Г. С., ул. “. №., с ЕГН *; 6.М. А. Д. от Г. А., бул. „България” №., В., .1, с ЕГН *; 7.М. Б. А. от Г. С., ул. “. Ю.” №2, В., А., с ЕГН *; 8.Н. Б. А. от Г. С., ул. “. Ю.” №2, В., А., с ЕГН *; и 9.З. Н. Ш. от Г. В., ул. “. Б.” №., .3, А., с ЕГН *, при квоти: за С. К. - 44/72 /четиридесет и четири седемдесет и втори/ идеални части; за С. Р., Т. Т. И З. Ш. – по4/72 /по четири седемдесет и втори/ ид.части; за И. Р. И Н. Р. – по 2/72 /по две седемдесет и втори/ ид.части; за М. Д. – 6/72 /шест седемдесет и втори/ ид.части; за М. Б. И Н. Б. – по 3/72 /три седемдесет и втори/ид.части.

ОТХВЪРЛЯ иска за делба на ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА С ИЗБА с идентификатор ...., със застроена площ от 146 кв.м. по кадастралната карта и регистри на Г., одобрени през 2004 г., съгласно Скица на сградата с № .../28.10.2009 г. на АГКК-С., която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор .... /стар пл.№ .../, с площ от 384 кв.м., в Г., К., по отношение на В. Н. Ш. от Г. В., К., Б., В., .2, А., с ЕГН *.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 440/15.01.2010 г. по Г.дело № 523/2009 г. на Смолянски районен съд, и поправящото го Решение № 1292/19.05.2010 г. по същото дело, в ЧАСТИТЕ им, с които е допусната делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ... /стар пл.№ 254/, с площ от 384 кв.м., Г., К., при съседи: имоти с №№ ...., по кадастралната карта и регистри на Г., одобрени през 2004 г., съгласно Скица на поземления имот с № .../11.10.2009 г. на АГКК-С..

ОСЪЖДА М. Б. А. от Г. С., ул. “. Ю.” №2, В., А., с ЕГН *; иН. Б. А. от Г. С., ул. “. Ю.” №2, В., А., с ЕГН *, солидарно да заплатят на С. Н. К., от Г. В., кв. „Чайка”, Б. .12, А., с ЕГН *, направените пред въззивната инстанция разноски по делото в размер на 100 лв./сто лева/ за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, което за С. К. и М. и Н. Андрееви да се извърши чрез техните пълномощници.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.