РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Н., 26.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20223620101248 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба по чл. 108 ЗС от ищеца А. В. М. от гр. С., обл. П. срещу
ответника Я. С. Х. от с. П..
Предмет на исковата защита е недвижим имот, представляващ дворно място с площ
от 530 кв.м., находящо се в с. П., общ. Н., обл. Ш., представляващо УПИ ***, от кв. ** по
плана на селото, при граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ *** и УПИ *** и
с административен адрес ул. ***.
Искът е с предмет по чл. 108 от ЗС и с цена 2 218,40лв.
Ищецът твърди, че описаният имот е негова собственост, придобит е чрез покупко –
продажба с НА №**, том **, дело № *** г. на СВ при РС Н..
Ищецът сочи, че от придобиването на имота всяко лято минавал през селото за да
нагледа имота си до 2020-2021 г., когато поради ограниченията от Ковид-19 не го е
посещавал.
През лятото на 2022 г. посетил имота и установил, че къщата била изтърбушена, без
врати и прозорци, без покрив. Отвътре била изпразнена, без обзавеждане и покъщнина.
Дворът бил опожарен, имало и други разрушения. За установеното сигнализирал РП Ш..
Ищецът сочи, че след извършена проверка установил, че съседът му Я. С. Х. се бил
снабдил с констативен НА за собственост на имота, което е станало с НА №**, том **, дело
№ *** г. на СВ при РС Н..
1
Ищецът сочи, че ответникът не е упражнявал фактическо владение върху собствения
на ищеца имот, нито го е държал като негов, поради което в полза на ответника не е изтекла
придобивна давност.
Предвид на горното, ищецът моли съда да постанови решение, съгласно което да
признае спрямо ответника, че той не е собстевник на процесния имот, както и иск по чл. 108
ЗС срещу ответника за признаване за установено спрямо него, че ищецът е собственик на
процесния имот и предаване на неговото владение.
С уточняваща молба, ищецът сочи, че не предявява отрицателен установителен иск, а
само такъв за ревандикация на имота по чл. 108 ЗС и иска отмяна на издадения КНА.
От името на първоначално назначения като особен представител на ответника се
оспорва основателността на иска по чл. 108 ЗС.
От името на ответника не се оспорва твърдението, че ищецът е придобил с НА №**,
том **, дело № *** г. на СВ при РС Н. процесния имот. Оспорва твърдението, че имотът при
закупуването му бил напълно обзаведен и годен за живеене.
Оспорва твърдението, че при посещението на ищеца през 2022 г. в имота, същия би
без обзавеждане и покъщнина, постройката без врати, прозорци и покрив, а дворът бил
опожарен от скорошен пожар, лятната кухня – съборена, а оградата – сменена с нова, но
която не била поставена от него. Оспорва твърдението, че за състоянието, в което се
намирал имота през 2022 г., отговорен бил ответникът. Оспорва твърдението, че ищецът бил
посещавал имота си редовно до 2020 г.
Не оспорва твърдението, че ответникът е придобил имота съгласно с НА №**, том **,
дело № *** г. на СВ при РС Н.. и впоследствие като негов пълномощник,
Особеният представител на ответника сочи, че той владее и ползва имота на законно
правно основание.
Предвид на горното, особеният представител на ответника моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли иска по чл. 108 ЗС като неоснователен.
Поради личното явяване на ответника във второто по делото съдебно заседание,
особеният представител е освободен, а след неговото редовно упълномощаване от
ответника, същия е конституиран като негов договорен пълномощник и защитник по
делото.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното:
Ищецът по делото А. В. М. от гр. С., обл. П. е закупил на *** г. от лицата В.К.В. и
Е.Д.В., собствения им недвижим имот, находящ се в с. П., общ. Н., на ул. *** и
представляващ дворно място с площ от 530 кв.м., представляващо УПИ ***, от кв. ** по
плана на селото, заедно с построените в него къща, лятна кухня и сайвант, при граници и
2
съседи на имота: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***, за сумата от 900 лв.
За извършената покупко – продажба е съставен НА №**, том **, рег. № ***, дело №
*** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П.А. с РД – РС Н..
За закупения недвижим имот, ищецът бил плащал редовно дължимите местни данъци
и такси, за периода от 2006-2007 г., съгл. пр.квитанция от *** г. и за периода от 2008-2017 г.
с пр.квитанция от *** г., съгласно посоченото в справка от Община Н..
На *** г. ответникът Я. С. Х. от с. П. се снабдил с НА №***, том ***, дело №*** от
*** г. на пом.нотариус Ю.В., към Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П. А., с РД - РС Н.,
съгласно който е станал собственик по давностно владение, на процесния недвижим –
дворно място с площ от 500 кв.м., ведно с построените в него къща и второстепенна сграда,
находящо се на ул. ***, представляващо УПИ ***, от кв. 32А по плана на селото, при
граници и съседи на имота: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***.
По делото е приложена скица на процесния имот, същия попада в кв. 32а от плана на
с. П., представлява УПИ ***, с площ от 500 кв.м. и е с граници и съседи на имота: от две
страни улица, УПИ *** и УПИ ***. Имотът, съгласно посоченото на скицата е собстевност
на А. В. М., съгл. НА №**, том ІХ, дело № *** г.
Данъчната оценка на имота е 2218,40 лв.
По делото е разпитан като свидетел лицето С. М. А., който е участвал в
производството по обстоятелствената проверка и издаване на констативния нотариален акт
в полза на ответника, който сочи, че той работи в чужбина от 17 години, за по няколко
месеца (3 -6 месеца), но се прибира в селото. Свидетелят сочи, че му било известно, че
имота, предмет на делото принадлежи на Я., защото той лично му бил помагал. Твърди, че
Я. бил направил дувар (ограда) на имота, както и не му било известно някой да има
претенции за имота.
Съдът намира, че показанията на този свидетел са непълни и недостоверни. Самият
свидетел е на ** год. и твърди, че от 17 години работи в чужбина – ***, ***, а за последно се
прибрал преди един месец. От казаното от свидетеля следва, че той е бил на 9 - 10 годи,
когато е заминал в чужбина, от което следва, че той няма непосредствени впечатления
относно собствеността на имота и промените, които са настъпили след неговото заминаване
през 2006 г. Свидетелят сочи, че се прибирал в селото всяка година, но това било за по
няколко месеца, когато не е на сезонна работа. Свидетелят сочи, че не знае кой е ходил в
имота през цялото време от годините.
Твърденията на свидетеля, че ответникът Я. бил изградил оградата на имота се
основават не на личните му впечатления, а на казаното от самия ответник, поради което
съдът не ги кредитира с доверие.
Съдът не дава вяра и на казаното от свидетеля относно това, че от малък бил помахал
3
на Я. за работа в имота, тъй като свидетелят не сочи каква работа е вършил, предвид и на
ниската възраст, за която сочи че е бил. Съдът не кредитира показанията на свидетеля,
поради липсата на логическа последователност и обоснованост на същите. От една страна
свидетелят сочи, че познава имота, помагал на ответника, самият имот бил „една сграда“,
която имала стени, но нямала покрив, а в същото време не знае дали има покъщнина, не бил
влизал вътре. При липсата на покрив и разградени (порутени) стени не е трудно да се
установи, дали в имота има или няма покъщнина.
Това и другите нелогични и повърхностни показания на свидетеля показват, че същия
не дава достоверни данни за имота, неговото състояние и владението му от ответника Я. Х..
Този свидетел е съсед на ответника, доколкото сам сочи, че живее на ул. ***, където се
намирала и къщата на Я., но съгласно общодостъпната информация от
https://www.google.com/maps/ ул. „***“ е доста отдалечена от ул. „***“ и двете нямат
пресечни точки, още по – малко да са съседни. Това напълно дискредитира показанията на
св. С. А., че живее в съседен на къща на Я. имот, помагал е и добре познава имота.
Съдът намира, че съгласно разпределената доказателствена тежест, ответникът Я. С.
Х. не доказва основанието на което е придобил имота, предмет на делото, конкретно
наличието на трайно, явно и продължително през годините владение на същия в
продължение на повече от 10 години, спрямо датата на придобиването му – *** г., т.е за
периода от 2008 до *** г. В процесния период ответникът е бил в чужбина, както сочи и св.
М. в ***, очевидно рядко се е прибирал, при което съдът приема, че същия не е упражнявал
необходимото по чл. 79 ЗС постоянно, трайно, явно и необезпокоявано владение на имота.
Същия нито е заплащал дължими за него данъци, нито го е поддържал, обработвал и грижил
за него като добър стопанин. Изграждането на ограда на имота, не доказва пълноценно
упражняване на право на собственост на самия имот, неговото държане като свой собствен,
а самото изграждане на оградата не се установи и доказа кога е извършено.
Свидетелските показания на разпитания свидетел не са в състояние да опровергаят
формалната и материалната доказателствена сила на вече издадения към годината на
„придобиване на имота” от Я. С. Х. (*** г.) НА №**, том **, рег. № ***, дело № *** г. на
Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П.А. с РД – РС Н., с който ищецът се легитимира като
пълноправен собственик на имота. Не се доказа по делото наличието на владение през
годините, което да има характер на постоянно, необезпокоявано, явно владение на имота
през съответния за издаването на нотариалния акт по обстоятелствената проверка период от
10 и повече години спрямо датата на придобиването му *** г. В този период самия свидетел
също е бил в чужбина и не би могъл да има лични възприятия относно собствеността на
имота, още повече и от възрастта на която е бил около 9-10 годишен. Наличието на
предишни собственици на имота не се споменава по никакъв начин от показанията на св. С.
А., а на въпроса как Я. е ползвал имота, свидетелят заявява „Аз знам, че имота е негов. Не
знам как го ползва. Аз съм неграмотен“. Това показва, че свидетелят изобщо не е виждал
ответника да ползва процесния имот.
Съдът преценявайки събраните доказателства намира, че по делото е безспорно
4
доказано от правна страна, че ищецът е собственик на имота, придобил го е на годно правно
основание, представляващо деривативен способ за придобиване на собствеността.
Извършената правна сделка на покупко – продажба от предишните собственици на имота,
В.К.В. и Е.Д.В., е действителна, същата не е оспорена и като такава поражда вещноправен
прехвърлителен ефект, като прехвърля правото на собственост на процесния имот в полза
на ищеца.
Изграждането на ограда на имота, е единствено проява на демостриране на
упражняване на фактическа власт върху него, без да е налице законно основание за това.
Изграждането на оградата не означава пълноценно упражняване на владение на имота, а е
по – скоро демонстрация за неговото своене, завлядяване, още повече, че той е станал
собственик на съседния имот, представляващ УПИ *** от кв. 32А, по плана на селото, при
граници: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ***. Този имот е придобит от ответника чрез
покупко – продажба от неговите родители С. Х. Х. и Г.Й. Х., съгл. НА №**, том **, рег. №
***, дело № *** г. на Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П. А., с РД - РС Н., л. 134 от
делото.
Съдът намира, че следва да се посочи, макар и да не взема предвид показанията на
свидетелите по обстоятелствената проверка, дадени пред нотариуса в охранителното
производство по издаване на констативния нотариален акт, че посочения в него свидетел Ю.
Я. А. съгласно деловодната програма на съда, е бил осъден на лишаване от свобода по
НОХД № *** г. на НПРС за срок от 4 години, като от 2013 г. същия е бил задържан, а
самото наказание е изтърпяно на *** г., което показва, че същия е отсъствал от селото по
обективни причини за продължителен период от време.
Предвид на горното, съдът приема, че ответникът, в чиято доказателствена тежест е
възложено да установи по несъмнен начин пред съда основанието, на което е придобил
имота, не доказва че е придобил имота, съгласно НА №***, том ***, дело №*** от *** г. на
пом.нотариус Ю.В., към Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П. А., с РД - РС Н., чрез
постоянно, трайно, явно и необезпокоявано владение на описания недвижим имот в периода
от 2008 до *** г.
Обстоятелството, че ищецът не е владял имота постоянно, така както твърди
защитата на ответника е ирелевантно, доколкото той е придобил имота на деривативно
правно основание, ползващо се с материална доказателсвтена сила, каквато е извършената
вещнотранслативна сделка – покупко – продажба от предишните собственици на имота.
Собственикът на имота е длъжен да се грижи за него като добър стопанин по начин, че да не
вреди на съседните имоти (чл. 50 ЗС), но не е длъжен да живее постоянно в него.
В този смисъл, съдът приема, че искът на ищеца е основателен и доказан и същия
следва да се уважи изцяло, като бъде признато спрямо ответника, че ищецът е собственик на
процесния имот, и ответникът бъде осъден да му предаде владението на същия.
Относно искането по чл. 537, ал.2, изр.3-то ГПК.
5
Поради това, че издаденият в полза на ответника Я. С. Х. НА №***, том ***, дело
№*** от *** г. на пом.нотариус Ю.В., към Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П. А., с РД -
РС Н., с който ответникът е признат за собственик по давностно владение на недвижимия
имот, засяга правата на ищеца, то същия следва да бъде отменен изцяло.
Относно разноските по делото съгл. чл. 81 от ГПК.
Ищецът е направил разноски в общ размер на 2370 лв., от които освен тези за ДТ в
общ размер от 70 лв. (50лв. за образуване на делото, по 10 лв. за вписване на исковата молба
и за 2 бр. съдебни удостоверения) е заплатил 800 лв. за особен представител на ответника,
поради призоваването му първоначално чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал.6 ГПК и
адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв.
Ответникът е заплатил 1750 лв. за адвокатско възнаграждение.
Всеки от пълномощниците на страните е представил списък на разноските по чл. 80
ГПК.
Разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът намира, че на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, доколкото предявения иск се
уважава изцяло, то ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените
разноски в пълен размер, така както са установени от съда и посочени в списъка за разноски
по чл. 80 ГПК в общ размер от 2 370лв.
На ответника не се дължат разноски поради пълното уважаване на предявените
срещу него искове.
Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
Признава за установено на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Я. С. Х. с
ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., че собственик на недвижим имот,
представляващ, дворно място с площ от 530 кв.м., находящо се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул.
***, за което по плана на селото е отредено УПИ ***, от кв. 32а по плана на селото, заедно с
построените в него къща, лятна кухня и сайвант, при граници и съседи на имота: от две
страни улица, УПИ *** и УПИ *** е А. В. М. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., и
ОСЪЖДА Я. С. Х. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., ДА ПРЕДАДЕ на А. В. М. с ЕГН
********** от гр. С., обл. П., ВЛАДЕНИЕТО върху имота.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал.2, изр.3-то ГПК, изцяло НА №***, том ***,
дело №*** от *** г. на пом.нотариус Ю.В., към Нотариус с рег. №*** на Нот.камара, П. А.,
с РД - РС Н., вписан под Акт №**, том **, дело № *** г. по описа на СлВп Н., с който Я. С.
6
Х. с ЕГН ********** от с. П., общ. Н., обл. Ш., е признат за собственик на следния
недвижим имот: дворно място с площ от 500 кв.м., с построените в него къща и
второстепенна сграда, находящо се в с. П., общ. Н., обл. Ш., ул. ***, съставляващо по плана
на селото УПИ ***, от кв. 32а, при граници и съседи на имота: от две страни улици, УПИ
*** и УПИ ***.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Я. С. Х. с ЕГН ********** от с. П., общ.
Н., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на А. В. М. с ЕГН ********** от гр. С., обл. П., СУМАТА от
2 370лв. (две хиляди триста и седемдесет лева) за направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
връчването му на всяка от страните, съгласно чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
7