№ 131
гр. ХАСКОВО, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Цвета Тодорова Пазаитова (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20215600100250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХIII,чл.124 и сл. от ГПК вр. с чл.2 ал.I
т.3 от ЗОДОВ
Обстоятелства по иска
Делото образувано по искова молба предявена З. ВЛ. Д.,ЕГН:*******,
**** I“ **** против Прокуратурата на Република България за изплащане на
обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди от 35 000 лева за
причинени неимуществени вреди,изразяващи се в стрес,унижение и
напрежение в личния й живот и работата в следствие воденото досъдебно
производство № 52/2017 г. по описа на ОД на МВР-Хасково,ведно със
законната лихва от 12.Х.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.
Предявената основна претенция е осъдителен иск с правно основание
чл.2 ал.I т.2 от ЗОДОВ,акцесорната претенция е осъдителен иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД.
За да обоснове предявената претенция ищцата сочи,че с постановление
от 17.02.2017 г. по пр.пр.№473/2015 г. по описа Районна прокуратура-
Ивайловград е образувано досъдебно производство № 67/2016 г. по описа на
ОД на МВР- Хасково срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК.което се водело против нея и лично била
1
разследвана по това тежко престъпление.
Предвид обстоятелството,че в хода на разследването не били събрани
достатъчно доказателства за виновността й за извършено престъпление по
чл.209,ал.2,вр.с ал.1 от НК,не била привлечена в качеството си на обвиняема.
Ищцата твърди,че с постановление от 17.02.2017 г. било прекратено
наказателното производство по дознание 67/2016 г. по описа на ОД на МВР-
Хасково, и на основание чл.2 от ЗОДОВ подала искова молба по което се
образувало гр.д.494/2021 г. по описа на ХОС.
След прекратяване на ДП 67/2017 г. от него били отделени
материалите,касаещи евентуално извършено от нея ново престъпление по
чл.316 от НК,вр.с член 309 ал.1 от НК.
На 07.03.2017 г. в ОД МВР-Хасково било образувано ДП 52/2017 г. по
описа на ОД на МВР - Хасково,пр.пр. № 319//2017 г. по описа на РП-Хасково
срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.316,вр.чл.309,ал.1 от
НК.
Правното основание от настоящата искова молба,сочи ищцата, било
свързано с дознание 52/2017 г. по описа на ОД на МВР-Хасково ,в
което,независимо.че било образувано срещу неизвестен извършител,именно
тя била разследвана за осъществяване на тежко престъпление.
Била постоянна практиката на ВКС в тази насока,че ЗОДОВ й дава
правото да потърси отговорността на разследващите органи,когато
разследването се е водило против нея,независимо ,че е посочено „неизвестен
извършител".
Повод да бъде образувано първоначалното досъдебно производство
била жалба против нея от лице,което е ползвало услугите й през 2006 година
като адвокат и се касаело за деяние с близо десетгодишна давност.Когато
била извикана първоначално за разпит разбрала.че лицето твърди,че преди 10
години е била измамена от ищцата по повод изплащане на обезщетение .
Започнало дълго разследване,което преминало през многобройни
разпити, уточняване на всяко едно обстоятелство,очна ставка с
пострадалата,ровене от страна на прокуратурата в документацията й .Било
унизително след толкова години да се дават обяснения и била третирана като
престъпник от разследващите само въз основа на чужди показания.Такъв
стрес ищцата твърди,че не била изживявала, немислимо било да си спомния
за всички подробности от преди десет години,а разследващите настоявали за
конкретни дати,часове,имена .
В хода на досъдебното производство представила декларация с подпис
на лицето,която била подложена на експертиза.Този факт се превърнал в
изходна точка за новото й обвинение.При един от разпитите било съобщено
на ищцата,че според експерта подписът не бил положен от лицето.Д.
възразила против заключението и поискала допълнителна експертиза,която
да датира хартията и материала,с който е писано.Това искане не било
уважено,но станало причина първоначалното произовдство да бъде
прекратено против нея,а материалите да бъдат отделени в отделно
производство и започнали да я разследват за това,дали използвала неистински
2
документи ,за да прикрие друго престъпление.
В периода на тези разследвания Д. била подложена на стрес,който се
отразил върху взаимоотношенията с близките й.Психическият
тормоз,усещането за безпомощност спрямо действията на прокуратурата се
отразили неблагоприятно върху нея и работата й.Прокуратурата я разследвала
продължително и зрелищно,показно и по начин повече хора да научат за
него,както и насаждала в обществото негативни представи за нея.Това се
отразило негативно на здравето на ищцата и на психиката й.
Прокуратурата,РП-Димитровград, предоставила информация по
гражданско дело гр.д.641/2020 г. на ХОС за да бъде очернена ищцата пред
съдебния състав, писмено доказателство,че против ния има четири висящи
досъдебни производства.
Ищцата започнала самостоятелна проверка и получила от
Министерството на правосъдието констативни протоколи,от които е видно ,че
всички производства били прекратени преди години,а конкретно последните
две такива 67/2016г. и 52/2017 г. са се водили срещу неизвестен
извършител,но цялото разследавне е било против Д. според нея.
Постановлението за прекратяване на досъдебното производство по
дознание 52/2017 г. по описа на ОД на МВР-Хасково г. е влязло в сила на
12.10.2017 г.Налице били условията за предявяване на иск по реда на ЗОДОВ.
Ответната страна оспорва исковата претенция за неимуществени вреди
като недоказана по основание и размер. В тежест на ищцата било да докаже
търпените вреди, техния размер и връзката им с воденото наказателно
производство.
Към исковата молба не били представени никакви писмени
доказателства в подкрепа на твърденията, изложени в нея.Не бил приложен и
акта, от който ищцата твърди, че черпи права.
Наказателното производство било образувано срещу неизвестен
звършител и в хода му ищцата е имала единствено качеството на
свидетел.Спрямо нея не били прилагани мерки за процесуална принуда,нито
било повдигано обвинение.
Прокуратурата сочи и че искът е недоказан и по размер.
Претендираната сума се явявала прекомерна и не съответствала на принципа
на справедливост, заложен в чл.52 ЗЗД, нито на социално-икономическите
условия.
Не били представени никакви доказателства за твърдяните негативни
въздействия върху ищцата и че те са пряка и непосредствена последици от
това конкретно наказателно производство,като не били основателни и
доводите в исковата молба за публичност на разследването.
В същия период по отношение на ищцата са били образувани още
няколко преписки и са били водени наказателни производства за различни
престъпления, поради което не е ясно, от кои производства какви
неимуществени вреди е претърпяла ищцата и дали твърдяните от нея
3
неимуществени вреди са във връзка с посоченото в исковата молба
наказателно производство.Самото разследване било изключително кратко-5
месеца и не можело да породи претендираните вреди-Д. не била обвиняема,не
участвала в процесуални следствени действия.
Отделно от това видно от справката за съдимост ищцата е осъждана.
Същата е била освободена от наказателна отговорност (с налагане на
административно наказание „глоба" за умишлено престъпление от общ
характер по чл. 311 ал. 2 вр. ал. 1 НК), също така е била осъдена за тежко
умишлено престъпление от общ характер по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 2 НК на една
година „лишаване от свобода", изтърпяването на което наказание е било
отложено по чл. 66, ал. 1 НК за 3 години изпитателен срок.Във връзка с
постановената осъдителна присъда за извършено престъпление от общ
характер е била отписана като адвокат от регистъра на адвокатите в АК-
Хасково.Това не определяло ищцата като лице с безукорна репутация в
обществото и сред членовете на семейството й.
Тези обстоятелства според ответника поставят под съмнение
твърдението, че накърняването на доброто й име, влошените отношения със
семейството й, и сочените негативни последици, са настъпили именно от
упоменатото в исковата молба наказателно производство.
Прокуратурата възразява и срещу претенцията за начисляване на лихва,
считано от 01.03.2017 г., тъй като не били представени никакви доказателства
за отношение на тази дата към иска. На следващо място съгласно чл.111 б."в"
от ЗЗД лихвите можели да се претендират за не повече от 3 години от датата
на завеждане на иска.
Факти по делото
С постановлениеот 07.III.2017 г. Районна прокуратура-Хасково приема
за наблюдение досъдебно производство срещу неизвестен
извършител,прокуроска преписка №319/2017 г. на РП-Хасково,за това,че на
09.VI.2016 г. в гр.Хасково,съзнателно се ползвал от неистински
документ/декларация/ като са самото му съставяне от него не може да се
търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.I от
НК.Преписката е образувана по разделени материали от ДП №67/2016 г. на
ОДМВР-Хасково,водено за престъпление по чл.209 ал.II вр. с ал.I от
НК,прекратено на 17.II.2017 г. с постановление на РП-Ивайловград,които
касаят извършване на престъпление по 316 вр. с чл.309 ал.I от НК.
По така образуваното ДП№52/2017 г. на ОДМВР-Хасково ищцата е дала
опоказания като свидетел на 07.IV.2017 г. и по отношение на нея са изготвени
характеристична справка и е справка за съдимост.
Съобразно справка за съдимост от 06.ХII.2016 г. З.В. е осъждана по
НАХД356/2006 г. на РС-Димитровград с решение №341/13.VII.2006 г. в сила
от 21.ХII.2006 г. за престъпление по чл.311 ал.II. вр. ал.I от НК,като на
основание чл.78А от НК е наложена административно наказание.Също така е
осъждана по НОХД102/2009 г. с присъда №20/11.ХI.2010 г. на РС-Първомай
4
за престъпление по чл.209 ал.I от НК вр. с ал.II и е осъдена на наказание
лишаване от свобода за срок от една година,чието ефективно изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от три години.
С постановление от 29.IХ.2017 г. РП-Хасково,в сила от 02.Х.2017 г.
прекратява ДП №52/2017 г. на ОДМВР-Хасково,представляващо преписка вх.
№319/2017 г. на РП-Хасково,водено против неизвестен извършител за
престъпление по чл.316 вр. с чл.309 ал.I от НК.
Свидетелката Л.К.М. установи пред съда,че знаела за водените
досъдебни производства спрямо ищцата,и в частност процесното за съставяне
на документ с невярно съдържание. М. си спомняла когато Д. била извикана
на разпит в гр.Хасково от дознател.След връщането й била много ядосана и
разтревожена,тъй-като дознателят й заявил,че трябва да представи
документ.В офиса Д. имала каса ,от коята извадила документ,в който било
отразено,че същата е дала пари лицето ,което подало сигнала за образуване на
делото.Ищцата представила въпросния документ на дознателя и като се
върнала пак била много разстроена,като й посочила,че няма да приемат
въпросния документ,а щели да назначат експертиза относно авторството на
съставителя .
Правни съображения
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ
от З.Д. против Прокуратурата на Република България е доказан по
основанието си.Безспорно се установи в хода на проведения процес,че същата
е била обект на наказателно производство,което е прекратено на досъдебната
си фаза поради липса на установено извършено от нея престъпление.
Досъдебното производство №52/2017 г. на ОДМВР-Хасково е
образувано против неизвестен извършител,водено е против такъв и е
прекратено против такъв.Ищцата не е привличана по никакъв начин като
обвиняемо лице по това досъдебно производство и е участвала в него като
свидетел с проведен един разпит.Преценено обаче по съществото и предмета
си,то е водено именно с цел установяване на извършено от нея престъпление
от общ характер за това,че на 09.VI.2016 г. в гр.Хасково,съзнателно се
ползвала от неистински документ/декларация/ като за самото му съставяне от
него не може да се търси наказателна отговорност-престъпление по чл.316 вр.
с чл.309 ал.I от НК.
В самото прекратително постановление на РП от 17.II.2016 г. на
досъдебното производство – дознание №67/2016 г. водено против неизвестен
извръшител за престъпление по чл.209 ал.II вр. с ал.I от НК изрично
прокурорът е посочил,че акта му е обоснован с обстоятелството,че в хода на
разследването не са установени данни за извършено от З.Д. престъпление по
чл.209 от НК,а не от някакъв неизвестен извършител.С това постановление
РП-Ивайловград отделя от горното производство именно материали,касаещи
извършено от З. ВЛ. Д. престъпление по чл.316 от НК,по които е образувано
процесното ДП №52/2017 г.
5
Следва да се има предвид и че самото производство №67/2016 г. на
ОЗДВР-Хасково е обосновано със събраните достатъчно данни от водената
преписка №473/2015 г., образувана по изложение на Е.Д. в което директно се
сочи за извършител на престъпления от общ характер измама и присвояване
именно З.Д..Досъдебното производство е водено изцяло в насока проверка на
изведените твърдения в сигнала на Д.,вкл. и разпитите като свидетел на нея и
на Д.. Очевидно е ,че както преписката №473/2015 г.,прекратеното ДП
№67/2016,така и настоящото също прекатено досъдебно производство
№52/2017 г. са били с предмет установяване на наказателно релевантно
поведение на ищцата относно престъпление от общ характер.Поради това е
без значение,че същата формално не е била привлечена като обвиняемо
лице,тъй-като действията по разследването по същество са били насочени
против нея. Употребеният в чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ израз "обвинение в
извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на
специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. Когато
наказателното производство е образувано срещу определено лице, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, е осъществена именно хипотезата на тази норма.
Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производството е прекратено без да му е повдигнато обвинение.В тази насока
е постоянната практика на ВКС,обективирана в редица решения сред които и
Решение № 1200 от 2.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3517/2007 г., III г. о.,
Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК;
Решение № 341 от 5.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2011 г., IV г. о., ГК,
Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3143/2015 г., IV г. о., ГК.
Така е изпълнена хипотезата на чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ,което
предпоставя овъзмездяване на претърпените от З.Д. неимуществени
вреди,пряка последица от воденото наказателно дело.Трябва следователно да
се очертае техния обхват ,за да могат същите да бъдат обезщетени в режима
на чл.52 от ЗЗД.
Безспорно е,че ищцата е знаела ,че досъдебно производство №52/2017 г.
се води в насока установяване на извършено от нея престъпление от общ
характер за точно изведено нейно поведение,различно от това по водените
против нея други наказателни производства.
Това знание в общия случай не е свързано с приятни емоции.Така е и по
настоящото дело.Д. е давала обяснения още по полицейската преписка,преди
образуване на досъдебното производство,където узнала за подадения
конкретен сигнал срещу нея , който е станал и повод за участието в тази
процедура,така и относно прекратеното ДП №67/2016 г. от което е отделено
процесното такова. Като свидетел ищцата е разпитана вече на досъдебното
производство Следователно към момента на образуване на досъдебното
производство и в хода на цялото му развитие ищцата е знаела,че то се води
против нея,макар че не е привлечена като обвиняемо лице и е участвала само
като свидетел.Знанието,че срещу нея се води наказателно производство
винаги е съпътствано с негативни преживявания-от една страна от очакването
същото да се развие и да доведе до привличането й като обвиняем и в
последствие подсъдим,от друга страна-от самото участие в процесуалните
действия. Свидетелката Л. М. изведе,че Д. била ядосана и разстроена преди и
6
след проведения разпит по досъдебното производство,така и предвид
носенето на документ на дознателя.Безспорно това са отрицателни
преживявания свързани с конкретно воденото досъдебно производство.
Същите обаче не са довели до трайна промяна в начина на живот на
Д.,не са обусловили в тежка и непоправима степен начина й на живота и
житейските й избори и решения,те не са продължили и значително
време.Самото досъдебно производство е продължило десет месеца,а
описаните по –горе от свидетелката по интензивни негативни преживявания
ищцата е търпяла за значително по кратко време-само около времето на
проведения разпит като свидетел- седми април 2017 г.
Както се посочи участието внаказателно производство за престпъление
от общ характер,за което се знае,че се води против някого обективно
предизвиква негативни преживявания. Следва да се има предвид и че ищцата
не е била обект на процесуална принуда,участвала е само в едно процесуално
действие-разпит . Освен обсъдените по-горе факти,другите твърдени в
исковата молба обстоятелства,с които се обосновава претенцията, не се
доказаха. Следва да се има предвид и че към периода на исковата претенция
ищцата е била два пъти осъждана по наказателни дела,които обстоятелства са
предпоставки за значително по тежки за нея отрицателни преживявания,от
колкото воденото и прекратено процесно досъдебно производство.
Конкретното измерение на водещия принцип на справедливостта
меродавен при извеждане величината на обезщетението за неимуществени
вреди по чл.52 от ЗЗД по настоящото дело е 1 000 лева. Съгласно ППВС №
4/64 г. за обобщаване практиката за определяне на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане
справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва
да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Обезщетението трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за
справедливост. Обезщетението трябва да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси,
но с различни по степен на тежестта им вреди, така, че доколкото е възможно
за по-тежките случаи да се присъди по-високо обезщетение, а за по-леките-
по-ниско.
В настоящия случай за установяване на действителния размер на
неимуществените вреди съдът отчита претърпените от ищцата морални
страдания от конкретно прекратеното досъдебно производство,
продължителността на същото, личностните качества на ищеца, общественото
му положение и отражението на образуваното срещу него наказателно
производство в бита.
Определеният размер от 1 000 лв., според съда е достатъчен за да
възмезди претърпените от ищеца притеснения в личния и професионалния му
живот, както и да компенсира претърпените отрицателни емоции, преживяно
напрежение, нервност и тревожност, които е следвало да превъзмогва.
Съобразно изложеното и на основание чл.4 от ЗОДОВ вр. с чл.52 от
ЗЗД адекватното и справедливо обезщетение на претърпените от страна на
7
ищцата преки и непосредствени неимуществени вреди следва да намери
остойностен израз в сумата от 1 000 лв. Тези размери на обезщетение на
неимуществените вреди са адекватни на действително преживените от ищеца
отрицателни емоции, и са обективен израз и конкретно проявление на
справедливостта спрямо процесния случай.
Поради това Прокуратурата на Република България следва да бъде
осъдена да заплати на ищцата сумата в размер на 1 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.IV.2018 г ./иска предявен на 13.IV.2021 г./ до
окончателното изплащане на вземането.Акцесорната претенция по чл.86 от
ЗЗД е неоснователна за периода от 12.Х.2017 г. до 13.V.2018 г. предвид
изтеклата давност по чл.111 б.“В“от ЗЗД. Предявеният основен осъдителен
иск по чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ в останалата му част над 1000 лева до пълния
предявен размер от 35 000 лева следва да се отхвърли като неоснователен,
недоказан и противоречащ на правилата на чл.52 от ЗЗД.
Ищцата отправя искане за присъждане на разноски.Същата е направила
такива в размер на 400 лева адвокатски хонорар по договор и 10 лева платена
държавна такса,или общо 410 лева.Изведеното в представения списък за
разноски не отговаря на истината-там адв.хонорара е посочен като 800
лева.Ще следва направените разноски да се съобразят с изхода от делото или
да се присъдят 11.71 лева.
Водим от изложеното и на основание чл.2 ал.I т.3 от ЗОДОВ вр. с
чл.52 и чл.86 от ЗЗД Окръжен съд-Хасково
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.
ВЛ. Д.,ЕГН:*******, **** I“ **** сумата от 1 000- хиляда лева
обезщетение за претърпените неимуществени вреди,причинени от
образуваното и прекратено наказателно производство по ДП №52/2017 г.
на ОДМВР-Хасково поради това,че не е извършено престъпление от
ищцата,ведно със законната лихва от 13.IV.2018 г. до окончателното
изпащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказни предявеният от З. ВЛ.
Д.,ЕГН:*******, **** I“ **** против Прокуратурата на Република
България иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди за
частта на горницата над присъдената сума от 1 000 лева до пълния
8
предявен размер от 35 000 лева и предявения иск за изплащане на
законна лихва върху главницата от 12.Х.2017 г. до 13.IV.2018 г.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на З.
ВЛ. Д.,ЕГН:*******, **** I“ **** сумата от 11.71 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжавване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Апелативен съд-Пловдив
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9