№ 1346
гр. Перник, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720104354 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Ю. Й. А., с
ЕГН:********** и адрес:с. *****, срещу “Електрохолд продажби” EАД, /с предишно
наименование „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, с ЕИК:*** и седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.439 ГПК, с които ищецът иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че
ищецът не му дължи сумата от 1950,99лв. представляваща главница за ползване на
електрическа енергия за периода от 01.04.2007г. до 31.08.2007г., сумата от 264,16 лв. лихва
за периода от 11.05.2007г. до 24.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от
1950,99 лв. от датата на подаване на заявлението - 10.07.2008г. до окончателното изплащане
на задължението, сумата от 107,30лв., представляваща направени по делото разноски, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 26.08.2010г. по ч.г.д. № 3760/2008г. по описа на
ПРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20227420400439 по описа на
ЧСИ В. А., с № 742 в КЧСИ с район на действие ОС -К..
Ищецът твърди, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за
процесните суми.
В законоустановения срок ответникът “Електрохолд продажби” EАД е подал
отговор, с който е изразил становище, че исковете са неоснователни и недоказани.
Ответникът възразява, че въз основа н процесния изпълнителен лист е било образувано
изп.д. №515/2014г. на ЧСИ А. В., което е прекратено през 2017г. Впоследствие е образувано
изп.д.№1259/2022г. на ЧСИ А. В. по което са извършвани изпълнителни действия.
Последното дело е било изпратено по подсъдност на ЧСИ В. А., при която е образувано
1
последното изп.д.№ 20227420400439. По същите изпълнителни дела са извършвани
множество изпълнителни действия, които прекъсват давността.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се
произнесе по съществото на спора.
По основателността:
От фактическа страна се установява, че по ч.г.д. № 3760/2008г. по описа на ПРС е
издаден изпълнителен лист от 26.08.2010г., с който ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 1950,99лв. представляваща главница за ползване на електрическа
енергия за периода от 01.04.2007г. до 31.08.2007г., сумата от 264,16 лв. лихва за периода от
11.05.2007г. до 24.06.2008г., ведно със законната лихва върху главницата от 1950,99 лв. от
датата на подаване на заявлението - 10.07.2008г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 107,30лв., представляваща направени по делото разноски.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника е образувано
изп.д. №515/2014г. на ЧСИ А. В.. С молба от 09.05.2017г. взискателят е поискал налагане на
запор върху вземания на длъжника от трети лица.
С постановление от 10.05.2017г. ЧСИ А. В. е прекратила изп.д. №515/2014г. на ЧСИ
А. В. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Въз основа на процесния изпълнителен лист и по молба на ответника от 13.05.2022г.
е образувано изпълнително дело № 20227420400439 по описа на ЧСИ В. А., с № 742 в КЧСИ
с район на действие ОС -К.. В молбата са посочени и конкретни изпълнителни способи за
пристъпване към принудително изпълнение.
По процесния изпълнителен лист не са събирани суми, което е видно от липсата на
отбелязвания за събрани суми на гърба на изпълнителния лист.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал.
2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва
стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират.
Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК,
правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след
26.08.2010г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист.
2
Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно
вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея
изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга
по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години. В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021г., на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО;
Определение № 480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV ГО, Определение
№ 443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II ТО, Определение № 576 от
16.09.2015г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV ГО, Определение № 480 от 19.07.2013г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV ГО.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че последното
валидно изпълнително действие по изп.д. №515/2014г. на ЧСИ А. В. е от 09.05.2017г.,
когато взискателят е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника от трети лица.
Настоящият състав намира, че към 13.05.2022г., когато е образувано изпълнително
дело № 20227420400439 по описа на ЧСИ В. А., с № 742 в КЧСИ с район на действие ОС –
К., са изтекли повече от пет години, т.е. давността за принудително изпълнение на
процесните вземания вече е била изтекла.
Предвид гореизложеното съдът намира, че исковете са основателни и следва да бъдат
уважени.
По разноските:
Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски.
Ищецът претендира и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800лв.
Ответникът обаче е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение от 400лв., на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК,
От представените по делото доказателства е видно, че съдебното производство е
приключило в едно съдебно заседание, в което са събрани всички доказателства. Поради
това и съдът намира, че настоящето производство не се характеризира с фактическа и
правна сложност.
Предвид гореизложеното съдът намира за основателно възражението за прекомерност
на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 800лв., на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, като същото следва да бъде намалено до 392,60лв., които и следва да бъдат
присъдени.
При определяне на отговорността за разноски съдът взе предвид минималния размер на
адвокатското възнаграждение по НМРАВ, преди актуализацията на минималните размери,
обнародвано в ДВ бр. 88 от 4.11.2022г. Съгласно константната съдебна практика
приложимият за страните материален закон към договора за правна помощ е материалния
закон към момента на сключване на договора за правна помощ. Същият материален закон е
релевантен и за отговорността за разноски за насрещната страна.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата от 538,90лв., представляваща направени по делото разноски за държавна
такса, адвокатско възнаграждение и прилагане преписи от изпълнителни дела.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от Ю. Й. А., с ЕГН:**********
и адрес:с. *****, срещу “Електрохолд продажби” EАД, /с предишно наименование „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, с правно
основание чл.439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1950,99лв.
представляваща главница за ползвана електрическа енергия за периода от 01.04.2007г. до
31.08.2007г., сумата от 264,16 лв. лихва за периода от 11.05.2007г. до 24.06.2008г., ведно със
законната лихва върху главницата от 1950,99 лв. от датата на подаване на заявлението -
10.07.2008г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 107,30лв.,
представляваща направени по делото разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист
от 26.08.2010г. по ч.г.д. № 3760/2008г. по описа на ПРС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20227420400439 по описа на ЧСИ В. А., с № 742 в КЧСИ с район на
действие ОС –К., поради погасяване по давност на правото на принудителното изпълнение
на процесните вземания.
ОСЪЖДА “Електрохолд продажби” EАД, /с предишно наименование „ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД/, с ЕИК:*** и седалище и адрес на управление: гр. София, район
Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, да заплати на Ю.
Й. А., с ЕГН:********** и адрес:с. *****, сумата от 538,90лв., представляваща направени
по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и прилагане преписи от
изпълнителни дела.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4