№ 20718
гр. София, 03.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ в закрито заседание на
трети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско
дело № 20211110139385 по описа за 2021 година
Образувано е по заявление на СК ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. СТ. ЯН., за сумата от 1000 лв.,
представляваща главница по договор за паричен заем № 271325/09.02.2019 г. ведно със
законна лихва от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 1385,26
лв., вънаградителна лихва в размер на 312,74 лв. за периода от 09.02.2019 г. до 09.04.2020
г., 296,39 лева - законна лихва за забава за периода от 10.04.2019 г. до 01.06.2021 г., 30,42
лева - неустойка за забава за периода от 09.06.2019 г. до 09.04.2020 г, , 80 лева – разходи за
събиране на вземането поради забава в плащането и разноски по делото, а именно: 62,10 лв.
държавна такса и 150 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, за да се издаде заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, искането следва да не е в противоречие със закона или с
добрите нрави.
В случая заявителя претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на
глава III от Закон за потребителския кредит, поради което отношенията между страните,
породени от него, се регулират от правилата на специалния закон.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за задължение за неустойка за
неизпълнение на задължение
Заявителят претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на задължение на длъжника
да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора.
Основното задължение на заемателя по договор за паричен заем е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на
кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем. С
настоящото заявление се претендира неустойка за неизпълнение, но не на главното
задължение на заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението да представи
обезпечение за кредитора. Посоченото задължение е описано в чл. 6. 1 от договора, съгласно
който заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на сумата, да
предостави на заемодателя едно от изрично посочените в чл. 33, ал. 1 от Общи условия
обезпечения. Съгласно чл. 6.2 от договора при неизпълнение на задължението по чл. 6.1
1
заемателят дължи неустойка в размер 1557, 88 лева, разсрочено съгласно погасителния план,
включен в договора.
При съблюдаване насоките относно валидността на клаузите за неустойка, подробно развити
в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK и след
прецеНа съдържанието и смисъла на цитираната договорна разпоредба, съдът намира, че
така уговорената неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителната и саНционната
фуНции, противоречи на добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3
ЗЗД. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от
главното. Начинът, по който същата е уговорена обаче сочи, че заемателят всякога ще дължи
парична неустойка, ако в краткия срок, не осигури обезпечение съгласно посочените в
договора изисквания. Дължимост на неустойката ще е налице дори и когато той е изправна
страна по отношение на основното си договорно задължение – да връща на падежа
главницата ведно с възнаградителната лихва. Следователно, дори и да е удовлетворен
интересът на кредитора по договора за заем в срок да получава главницата и
възнаграждението си, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е
свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем. От друга страна
неизпълнението на главното задължение на кредитополучателя да върне на падежа
предоставената в заем сума и уговорената възнаградителна лихва съгласно императивната
норма на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, когато се касае за
сключен договор за потребителски кредит, може да бъде саНционирано само с възникване
на задължение за заплащане на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава и
до размера на законната лихва. Поради това уговарянето на неустойка и в този случай също
е нищожно поради противоречие с императивна правна норма.
ПрецеНата за нищожност на договорната клауза, с която е предвидено задължение за
заплащане на неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
води до извод за недължимост на търсената сума за погасяване на това задължение за
неустойка.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в частта, с която се търси заплащане от длъжника на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение.
По искането за издаване на заповед за изпълнение за суми, представляващи разходи за
събиране на задължението, както и за неустойка за забава
Заявителят претендира разходи и такси за събиране на вземането и за неустойка за забава,
които претенции са в противоречие с изричните разпоредби на ЗПК. Съгласно чл.33, ал.1 и
ал.2 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата, в размер на законната лихва. Заявителят
твърди в резултат настъпилото неизпълнение на задълженията на длъжника в негова полза
да е възникнало и вземане за лихва за забава, за което вземане също е поискано издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. На допълнителни такси и
неустойки вследствие забавата на длъжника кредиторът няма право с оглед императивната
законова разпоредба.
2
По отношение на таксите отделно от посоченото и не се твърди и няма данни такива
разходи действително да са направени за точно определени действия в коНретния случай.
Разпоредбата на чл.10а от ЗПК от своя страна, предписва, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита
(ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие
(ал.3). Следователно, законът не допуска в полза на кредитора присъждане и на
допълнителна такса за извънсъдебно събиране на вземане, която се претендира в
настоящото производство.
По разноските
С оглед частично отхвърляне на заявлението искането за разноски за държавна такса в
размер над 32,18 лева до пълния предявен размер – 62,10 лева следва също да бъде
отхвърлено.
За заповедното производство юрисконсултското възнаграждение съдът определя на 50 лева,
предвид едностранния характер на производството и липсата на фактическа и правна
сложност, от което се дължи част, съответна на уважената частта от претенциите по
заявлението, а в останалата част за разликата над 25,91 лева до пълния претендиран размер –
150 лева претенцията за разноски се явява неоснователна.
По тези съображения заявлението следва да бъде отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК в посочените части.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление на СК ООД, ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу С. СТ. ЯН. , на основание чл.411, ал.2, т.2
ГПК, в частта, с която се претендира издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата 1385,26 лв - неустойка за неизпълнение на задължение
за предоставяне на обезпечение по договор за паричен заем № 271325/09.02.2019 г. , за
сумата 30,42 лева - неустойка за забава за периода от 09.06.2019 г. до 09.04.2020 г, за сумата
80 лева – разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, както и в частта за
разноските за разликата над 32,18лева до пълния претендиран размер 62,10 лева – за
държавна такса и над 25,91 лева до пълния претендиран размер – 150 лева за
юрисконсултско възнаграждение,
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3