РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Пловдив, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър Л. Стойчев
при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова
като разгледа докладваното от Александър Л. Стойчев Търговско дело №
20245300900481 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Предявени са искове от Г. С. И., ЕГН **********, с адрес **, против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, за
заплащане на сумата 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, болки и страдания в
резултат на настъпило ПТП на 03.11.2021 год. в гр. Стамболийски, обл.
Пловдив, в двора на дружеството „Валкин Лес“ ЕООД, при което ПТП
водачът С. С. П., с ЕГН **********, на товарен автомобил марка „Ман“, с рег.
№**, с прикачено към него полуремарке с рег. № **, нарушава правилата за
движение по пътищата, като при движение на заден ход не се убеждава, че
пътят зад управляваното от него МПС е свободен, вследствие на което
притиска ищеца-пешеходец Г. С. И., ЕГН **********, към намиращата се
отстрани в непосредствена близост до движещото се на заден ход МПС маса
дървен материал, за което ПТП е налице окончателен акт на наказателния съд
по АНД № 2167/2024 год. по описа на Районен съд – Пловдив и при което на
ищеца са причинени следните увреждания на тялото, а именно: рентгенови
данни за фрактури на 2-ро и 3-то ребра хомолатерално по скапуларна линия в
ляво; в областта на гръдния кош – в ляво върхово воалиране на паренхима,
вероятно от контузионен тип, малка безструктурна зона хомолатерално;
подкожен емфизем в областта; контузионни промени на ляв бял дроб с малък
пневмоторакс; от контролна рентгенография на гръден кош – в ляво върхово и
в средно белодробно поле авансират контузионните промени; от контролна
1
пулмография – тотален левостранен пневмоторакс с изливи в левия КД-синус,
хидропневмоторакс в ляво; от контролна графия – гръден дрен в лява гръдна
половина, парциален пневмоторакс, с колабиране и консолидация на горния
лоб; фрактура на средна трета от лява клавикула; настъпили усложнения –
колабиране на белия дроб.
Във връзка с настъпилите увреждания на ищеца са му направени
на10.11.2021 год. оперативни интервенции, описани в исковата молба, като в
следоперативния период И. е бил с недоразгъване на белия дроб и на
17.11.2021 год. е осъществена репозиция на гръден дрен, впоследствие свален.
При изписването на 22.11.2021 год. на същия му е поставена окончателна
диагноза: Травматичен хемопневмоторакс, без открита рана в гръдната
кухина; Множествени счупвания на ребра, закрито. В исковата молба се
проследяват фактите, свързани с оздравителните процеси на ищеца,
извършените прегледи. Твърди се, че поради оплаквания болки на раменната
става на 19.03.2024 год. отново е бил приет за преглед при ортопед-
травматолог и е констатирано, че в областта на лявата ключица се вижда
изпъкване на вътрешната част на същата, която е зараснала върху външната
част на ключицата; движенията на лявата раменна става са ограничени и
болезнени – 15% от нормата. С оглед на установеното лекарят е препоръчал
оперативно лечение, като му е поставена основна диагноза: Последици от
счупване на горен крайник, с изключение на китката и дланта. На същия ден –
19.03.2024 год. ищецът е постъпил в Спешното отделение на МБАЛ „Света
Анна – София“ АД заради оплаквания от болки при дишане и бодеж при
поемане на въздух и задух в лява гръдна половина, увеличаващи се при ходене
и леко физическо натоварване. Направена му е рентгенография на гръден кош,
ребра, стернум, бял дроб и сърце и е прегледан от хирург, като е
констатирано: гръден кош – болезнен в ляво на нивото на старите фрактури;
силно деформирана лява клавикула; от направена рентгенография личат
нелинейно зараснали фрактури на лява клавикула, 2-ро и 3-то ребро вляво. На
пострадалия е поставена основна диагноза: Увреждане на нервни коренчета и
плексуси, неуточнено; множествени счупвания на ребра; Счупване на
ключицата, закрито и са му дадени указания за спазване на хранително-
двигателен режим, прием на аналгетици при нужда и покой.
За проведеното лечение И. е извършил разходи и е заплатил сума от 80
лева (осемдесет лева) за клиничен преглед от специалист. В исковата молба
подробно се обосновава необходимостта от репарация на неимуществените
вреди, описва се посттравматичното състояние на ищеца, твърди се, че
ответникът има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобилистите по отношение на процесното МПС, а именно товарен
автомобил марка „Ман“, с рег. № **. Твърди се, че ищецът е отправил по реда
на чл. 380 от Кодекса за застраховането искане до застрахователя за репарация
на вредите, но същият не е заплатил. Претендира се също така, освен
основната претенция за неимуществени вреди, като е предявено искане за
плащане и на сумата от 80 лв. имуществени вреди, изразяваща се в разходи за
2
извършени изследвания. Претендира се законната лихва за забава върху двете
главници, начиная от 18.04.2024 год. и направените разноски.
ОТВЕТНИКЪТ изцяло оспорва иска по подробни съображения в
отговора на исковата молба. На първо място счита, че в случая ответникът не е
легитимиран пасивно, тъй като е налице трудова злополука, с оглед което се
дерогира общият гражданско правен ред за отговорност на застрахователя по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Оспорват се всички твърдения в исковата молба, прави се възражение, че
произшествието е настъпило в причинна връзка с поведението на ищеца, като
същият е съпричинил вредите, като е застанал зад товарната композиция на
място, по начин и в момент когато това не е било безопасно, като не се е
съобразил с движението на товарния автомобил, поради което се счита, че И. е
имал възможност да предотврати произшествието. На следващо място се
поддържа становище от застрахователя във връзка с възражение за
съпричиняване, а именно, че усложненията от вредите са настъпили, тъй като
проведеното лечение не е осъществено съобразно утвърдените стандарти и
правила за добрата медицинска практика, като действията на медицинските
специалисти не са съобразени с оплакванията и обективно установеното
здравословно състояние на ищеца.
Същият не е лекуван правилно и своевременно, и не му е оказана
необходимата качествена медицинска помощ, като са допуснати нарушения на
нормативни правила и медицински стандарт от медицински специалисти.
Оспорва се твърдение за настъпили неимуществени вреди. Оспорват се
исковете по размер. Оспорва се и изцяло искът за присъждане на лихва,
поради което се моли да се отхвърлят предявените искове.
Пловдивски Окръжен Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и
представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за
установено следното:
Между страните е безспорно, че на посочените в исковата молба дата и
час е настъпило ПТП с участник Г. С. И., ЕГН **********, с адрес **, и
товарен автомобил марка „Ман“, с рег. №**, с прикачено към него
полуремарке с рег. № **, управляван от С. С. П., ЕГН **********. Не се
оспорва обстоятелството, че по повод на процесния товарен автомобил,
причинител на ПТП, е налице сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори и по
обстоятелството, че ищецът е предприел процедура по чл. 380 от КЗ и е
отправил искане до застрахователя.
Ответникът отправя възражения, че в случая застрахователя не е
легитимиран пасивно, тъй като е налице трудова злополука, с оглед ня което
се дерогира общият гражданско правен ред за отговорност на застрахователя
3
по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Възражението не е основателно. При настъпила трудова
злополука, пострадалият работник/служител може да насочи претенцията си
за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени вреди
към работодателя; към застрахователя по задължителната застраховка
„Трудова злополука“ или застрахователя по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ (когато злополуката е ПТП)
или към прекия причинител. Изцяло в усмотрение на пострадалия е каква
защита ще предприеме и към кое от посочените задължени лица ще насочи
претенцията си.
Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ.
Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки
на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и
застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване
предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този
институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно
изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена
застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно,
настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното
поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент
завършващ фактическия състав.
Установява се по делото, че е налице споразумение по АНД №
20245330202167/ 24г. по описа на ПРС, с която се признава обвиняемия С. С.
П. за виновен относно причиняване на процесното ПТП, при което на ищеца Г.
И. е била нанесена средна телесна повреда изразяваще се в счупване на лява
ключица и контузия на ляв бал дроб.
Присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, което
правило аналогично следва да се приложи и относно споразумението
постигнато по посоченото АНД.
Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства,
преценени в светлината на постановеното решение на наказателния съд
несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.
Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в
неимуществената сфера на ищците, като съществува и причинна връзка между
активното поведение на П., което е и очевидно противоправно, и настъпилия
вредоносен резултат- причинени телесни увреждания на Г. И.. /чл.300 от ГПК/
В тази посока са и констатациите на вещите лица по назначените САТЕ и
4
СМЕ, които съдът изцяло кредитира.
На следващо място следва да се отбележи, че между страните е
безспорно, че по относошение на процесния товарен автомобил, причинител
на ПТП, е налице сключена с ответника задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Не се спори и касателно
обстоятелството, че ищецът е предприел процедура по чл. 380 от КЗ и е
отправил искане до застрахователя
Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по
делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
и обстоятелствата около направените от ответника възражения за
съпричиняване.
Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че
обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по
справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може
да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с
оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта
интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния
психо- емоционален статус. Освен това и чувството за болка и
неудовлетворение е субективно и строго индивидуално състояние и не може
да се разчита на някакви обективни критерии. Алюзии в тази посока се
съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им
следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата
болки и страдания след настъпване на увреждането.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение.
По делото е разпитана свидетелката В. Г. И., която обективира в своите
показания обстоятелствата на преживените от ищеца болки и страдания по
повод на получените при ПТП увреди и последвалите интервенции и
оздравителни процеси. Съдът не счита, че следва да се поставят под съмнение
показанията на този свидетел, въпреки обстоятелството, че е майка на
пострадалия. Това е така, тъй като данните обективирани от свидетеля са в
унисон с останалия по делото доказателствен материал, като освен това са
плод на непосредствени и лични впечатления. На следващо място следва да се
подчертае, че по принцип лицата оказващи помощ на пострадалите от
застрахователни събития при оздравителните и възстановителни процеси са от
5
най- близкия им родствен кръг по обясними причини. Поради това и
показанията на тези свидетели следва да се кредитират въпреки
съществуващата родствена връзка, при липсата на установени обективни
предпоставки по делото обосноваващи извод в противна посока.
На следващо място е налице подробно и компетентно изготвено
заключение на в.л. Д. Д., което съдът изцяло кредитира, установяващо правно
релевантните факти около обективното здравословно състояние на ищеца,
проведените оперативни интервенции и оздравителни и възстановителни
процеси.
Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и
отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда
намира, че справедливият паричен еквивалент на претърпените от ищеца
болки и страдания, във връзка с претърпените телесни увреди е в размер на
50 000 лева. При определяне на този размер съдът взима под внимание и
заключението на в.л. Д. по назначената СПЕ. Съдът намира освен това и
предявения иск за имуществени вреди за доказан и основателен с оглед
приложените доказателства по делото и заключението на в.л. Д..
При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от
ответника възражение за съпричиняване. По принцип, за да е налице
съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен
начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е
способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали
увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не
беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил
нещо.
Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото
6
фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на
установени в нормативен акт правила за извършването на определено
действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде
квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен
вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в
случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е
причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното
поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено
действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече
след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият
следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото
бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат,
и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената
по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането.
Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е
законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано
когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.
Прави се възражение от страна на застрахователя за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия в аспекта, че същият е
допринесъл за вредите, като е застанал зад товарната композиция на място, по
начин и в момент когато това не е било безопасно, като не се е съобразил с
движението на товарния автомобил, поради което се счита, че И. е имал
възможност да предотврати произшествието. Съдът намира възражението на
ответника за изцяло основателно с оглед съдържанието на приетата по делото
САТЕ, както и показанията на свидетеля и причинител на деликта С. П.. С
оглед категоричните констатации на в.л. Г., че пострадалият е имал
възможност и е могъл да възприеме движението на товарния автомобил
следва да се направи окончателния извод, че И. със своето поведение е
допринесъл за увреждането. Времетраенето на извършваната маневра от
товарния автомобил, скоростта на движение, габаритите на процесното МПС
и шума от работещия двигател са факти при съвкупния анализ на които
несъмнено водят до извода, че ищецът при проявено нормално внимание би
следвало да възприеме опасността и да я избегне. Поради това очевидно е
налице допринасяне за настъпване на вредите от самия пострадал. Установява
се несъмнено по делото наличието на причинна връзка между вредоносния
7
резултат и поведението на И., с което той обективно е създал предпоставки
и/или възможност за настъпване на телесни увреждания.
На следващо място се поддържа становище от застрахователя във връзка
с възражение за съпричиняване, а именно, че усложненията от вредите са
настъпили, тъй като проведеното лечение не е осъществено съобразно
утвърдените стандарти и правила за добрата медицинска практика, като
действията на медицинските специалисти не са съобразени с оплакванията и
обективно установеното здравословно състояние на ищеца. Същият не е
лекуван правилно и своевременно, и не му е оказана необходимата качествена
медицинска помощ, като са допуснати нарушения на нормативни правила и
медицински стандарт от медицински специалисти. Посочените възражения на
застрахователя останаха недоказани в процеса и поради това неоснователни.
При наличието на възражения за съпричиняване на вредите следва ответникът
да проведе пълно и главно доказване за посочените от него факти, което в
случая не е сторено.
Относно стойността, с която сумата определена от съда, като справедлив
паричен еквивалент на настъпилите неимуществени вреди, следва да се
редуцира, критерият би следвало да е в каква степен делинквента и
пострадалия са предприели действия и бездействия в унисон с нормативни
правила. При определяне степента на съпричиняването подлежи на съпоставка
тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да бъде
установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на вредата./ в този смисъл е и Решение № 118 от 27.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., ТК/ Т.е. по принцип обстоятелствата около
това дали поведението на участниците в ПТП са били в унисон с
нормативните правила следва да повлияе на процентното съотношение на
съпричиняването, като законосъобразното или незаконосъобразно поведение
се съпостави и с обективните данни относно настъпването на инцидента. В
случая е очевидно, че делинквентът е действал противоправно. От своя страна
пострадалият не се установява да е нарушил конкретно правило по ЗДвП. Това
е така, тъй като инцидентът е станал в производствена зона, при липсата на
конкретни правила за поведение на пешеходците в този случай. Поради това и
според настоящият състав на съда е законосъобразно и справедливо да се
определи размер на съпричиняването на вредите в рамките на 10 %. Този
извод се налага и съобразно правилото, че пешеходците са уязвими участници
8
в движението и спрямо тях водачите на МПС следва да проявяват повишено
внимание. Поради това и обезщетението, което следва да се присъди за
претърпените неимуществени вреди следва да е в размер на 45 000 лева, а за
имуществените в размер на 72 лева.
Следва да се присъди и законната лихва върху главниците.
Функционалната отговорност на застрахователя е дефинирана в разпоредбата
на чл.429 ал.1 от КЗ и съгласно т.1 от цитираната разпоредба, с договора за
застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В ал.2 на чл.429 от КЗ е
регламентиран обхватът на застрахователното обезщетение, а именно – в
застрахователното обезщетение се включват и: 1. пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане; 2.
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3. А ал.3 гласи: лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. С оглед съдържанието на цитираната разпоредба в обхвата
на отговорността на застрахователя, като отговорност – дублираща или
съвпадаща с отговорността на деликвента, е отговорността за заплащане на
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Единственото ограничение на тази отговорност е дадено в
разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ и то е – лихвите за забава, ведно с
дължимото обезщетение от прекия деликвент да попадат в рамките на
застрахователната сума – лимита на отговорност и застрахователят да е
уведомен за настъпването на застрахователното събитие - по реда на чл.430
ал.1, т.2 от КЗ – от застрахования или от увреденото лице. Именно от този
момент – от по-ранната от двете дати на уведомяване, възниква
9
функционалната отговорност на застрахователя за заплащане на лихвата за
забава, която се дължи от самия деликвент. Няма спор, а и видно от
приложените доказателства, застрахователната претенция от увредените лица
е предявена пред застрахователя на 18.04.24г. /доказателство на лист 40/.
Законната лихва, която при непозволено увреждане се дължи от датата на
увреждането, по приложимия специален закон – чл.429, ал.3 от КЗ е с начало
един по-късен момент – момента на уведомяването /за разлика от отменения
КЗ/. Т.е. – независимо от това дали застрахователят е в „собствена“ забава по
смисъла на чл.497 ал.1 КЗ, при двете хипотези по т.1 и т.2 от КЗ, от момента на
по-ранното уведомяване по чл.429 ал.3 от КЗ, той дължи законна лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, но на
основание чл.429, ал.3 от КЗ, във вр. с чл.493, ал.1, т.5 /лихвите по чл.429 ал.2,
т.2/ и чл.429, ал.2, т.2 КЗ, доколкото лихвите, прибавени към обезщетението за
неимуществени вреди, не надхвърлят застрахователната сума. Тези лихви
застрахователят дължи не за собствената си забава, а за забавата на
застрахования делинквент, с оглед функционалната обусловеност на
отговорността на застрахователя от отговорността на делинквента. Ето защо
обезщетение ще се присъди със законната лихва начиная от 18.04.2024г.
Следва да се посочи и, че в молбата от 18.04.24г. е посочено, че със същата е
представено и удостоверение за банкова сметка на пострадалия, поради което
и очевидно не е налице забава на кредитора.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и разноски по повод
влезлия в сила акт на наказателния. Следователно по аргумент от чл. 78, ал. 6
ГПК осъденото лице следва да понесе дължимата за производството по
уважения иск такса. Цената на уважените искове е в размер на 45 072 лв.
Поради това ответникът следва да бъде осъден да внесе ДТ от 1802. 88 лв. по
сметка на ПОС. Аналогично – съобразно уважения размер на претенциите,
ответникът следва да заплати по сметка на ОС – Пловдив и депозита за
работата на вещите лица, който е бил за сметка на бюджета на съда или сумата
от 900. 14 лв.
Ищецът следва да заплати на ответното дружество сума в размер на
направени деловодни разноски / 620 лева по списък за разноски и 300 лева
юрисконсултско възнаграждение/ съразмерно на отхвърлената част от иска, а
именно сумата от 92.14 лева.
10
Отправено е искане от ищцовата страна за присъждане на разноски в
исковата молба. Впоследствие в последното съдебно заседание очевидно това
искане следва да се счита оттеглено с оглед волеизявлението отправено от
прпоцесуалния представител на ищеца, че не претендира разноски.
Ето защо и Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати на основание чл.432 от КЗ на Г. С. И., ЕГН **********, с адрес
**, сумата от 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, болки и страдания в резултат на настъпило ПТП на
03.11.2021 год. в гр. Стамболийски, обл. Пловдив, в двора на дружеството
„Валкин Лес“ ЕООД, при което ПТП водачът С. С. П., с ЕГН **********, на
товарен автомобил марка „Ман“, с рег. № **, с прикачено към него
полуремарке с рег. № **, нарушава правилата за движение по пътищата, като
при движение на заден ход не се убеждава, че пътят зад управляваното от него
МПС е свободен, вследствие на което притиска ищеца-пешеходец Г. С. И.,
ЕГН **********, към намиращата се отстрани в непосредствена близост до
движещото се на заден ход МПС маса дървен материал, за което ПТП е налице
окончателен акт на наказателния съд по АНД № 2167/2024 год. по описа на
Районен съд – Пловдив и при което на ищеца са причинени следните
увреждания на тялото, а именно: рентгенови данни за фрактури на 2-ро и 3-то
ребра хомолатерално по скапуларна линия в ляво; в областта на гръдния кош –
в ляво върхово воалиране на паренхима, вероятно от контузионен тип, малка
безструктурна зона хомолатерално; подкожен емфизем в областта;
контузионни промени на ляв бял дроб с малък пневмоторакс; от контролна
рентгенография на гръден кош – в ляво върхово и в средно белодробно поле
авансират контузионните промени; от контролна пулмография – тотален
левостранен пневмоторакс с изливи в левия КД-синус, хидропневмоторакс в
ляво; от контролна графия – гръден дрен в лява гръдна половина, парциален
пневмоторакс, с колабиране и консолидация на горния лоб; фрактура на
средна трета от лява клавикула; настъпили усложнения – колабиране на белия
дроб, както и сумата от 72 лева представляващи обезщетение за пертърпени
имуществени вред вследствие процесното ПТП- извършени разходи за
изследвания и лечение, ведно със законната лихва върху главниците, считано
от 18.04.24г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете до пълните им претендирани размери – за
имуществените вреди за разликата от 72 лева до претендираните 80 лева и за
неимуществените за разликата от 45 000 лева до претендираните 50 000 лева,
11
като неоснователни и недоказани в тази им част.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №
67А да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1802. 88 лева съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 900. 14 лева заплатени от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица по назначените по делото
експертизи.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес ** да заплати на
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „С.овско шосе“ № 67А сумата от 92.14
лева направени деловодни съразмерно на отхвърлената част от исковете,
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
12