№ 21080
гр. С., 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско
дело № 20231110167626 по описа за 2023 година
Производството е образувано по депозирана от „.“ ЕАД
срещу Б. Е. Х. и В. М. Х. искова молба по реда на чл.422 ГПК, с която са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищцовото дружество разделно следните суми: В. М. Х. - сумата от
1193,03 лева - главница за потребена топлинна енергия, доставена до имот в гр..., за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 123,22 лева - мораторна лихва върху претендираната
главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до 30.06.2022 г., сумата
34,60 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.06.2019 г. –
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, и
сумата 6,95 лева - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода
31.07.2019 г. – 30.06.2022 г., които суми представляват 3/4 от общото задължение и за които
суми има издадена заповед на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № .г по описа
на СРС, 153 състав и Б. Е. Х. - 397,68 лева - главница за потребена топлинна енергия до
имот в гр..., за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано
от 14.07.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата 41,07 лева - мораторна лихва върху
претендираната главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.08.2019 г. до
30.06.2022 г., сумата 11,54 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.06.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 14.07.2022 г. до
окончателното й изплащане, и сумата 2,32 лева - мораторна лихва върху главница за дялово
разпределение за периода 31.07.2019 г. – 30.06.2022 г., които суми представляват 1/4 от
общото задължение за които суми има издадена заповед на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д № .г по описа на СРС, 153 състав.
1
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че
съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана
от избрания от тях търговец, на продавача на топлинна енергия. Претендира и присъждане
на разноски, сторени в производството.
В срока по чл. 131 ГПК от името на ответниците, чрез назначения им особен
представител, са депозирани отговори на исковата молба, в които исковете се оспорват по
основание и размер. Излагат се аргументи и за недопустимост на производството поради
липса на пасивна материална легитимация на ответниците и поради обстоятелството, че по
делото има данни че живеят в чужбина, с оглед на което българския съд не се явявал
компетентен да се произнася. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията. Поддържа се, че ответниците не са собственици на процесния
топлоснабден имот и че през исковия период е имало ползвател на имота съгласно договор
за заем за послужване. Оспорва се начина, по който са формирани сумите предмет на
производството и да е доставяно начисленото количество топлинна енергия. Излагат се
аргументи за недействителност на клаузите на общите условия на дружеството, тъй като
същите се явяват неравноправни. Моли се исковете да бъдат отхвърлени.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.“ ООД /с предходно наименование „.
“ ООД/ не изразява становище по съществото на спор, но представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По допустимостта на предявените искове относно цената на услугата дялово
разпределение:
Софийски районен съд намира, че предявените искове от името на „.“ ЕАД са
допустими. Възражението за липса на легитимация на ответниците да отговарят по
настоящото производство, тъй като не са клиенти на топлинна енергия, касае материалната
легитимация на същите, а не тяхната процесуална легитимация, т.е липсата или наличието
на качеството клиент на топлинна енергия е въпрос по основателността на спора, а не по
неговата допустимост, доколкото е налице разграничение между процесуална и материална
пасивна легитимация.
Досежно аргументите, че българският съд не е компетентен да се произнесе по
настоящия спор, тъй като имало данни, че ответниците живеят в чужбина настоящият състав
2
намира, че същите за несъстоятелни. Съгласно цитираната и от особения представител
разпоредба на чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК не се издава заповед за изпълнение, ако длъжникът
няма постоянен адрес в Р. Б.. В конкретната хипотеза видно от множеството справки за
постоянен и настоящ адрес налични както в заповедното производство,така и в исковото
производство и двамата ответници имат както постоянен, така и настоящ адрес в Р. Б..
По отношение на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК касаеща липсата на обичайно
местопребиваване в Р. Б., настоящият състав счита, че следва да се съобрази легална
дефиниция на термина „обичайно местопребиваване“, дадена в разпоредбата на чл. 48, ал. 7
от ., съгласно която под обичайно местопребиваване на физическото лице се разбира
мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване, като за
определяне на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или
профе.нален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от
намерението му да създаде такива връзки. В настоящия случай отбелязването в изпратените
до ответниците съобщения, че по сведения на трети лица – съседи, същите са в чужбина, не
представлява основание да се приеме, че обичайното им местопребиваване е извън страната.
Аналогично и дори да се установи, че същите са напуснали пределите на страната, с оглед
направеното в хода на производството доказателствено искане на ответниците, отново не би
било достатъчна индиция, че ответниците са с обичайно местопребиваване в чужбина.
Напротив, по-малко от година преди депозиране за заявлението за издаване на заповед за
изпълнение ответницата В. Х. е упълномощила В. Г. да я представлява, като видно от
направеното удостоверяване от нотариус това се е случило в Р. Б. на 23.09.2021г. Същата на
20.07.2020г е осигурила достъп за извършване на отчет на топлинната енергия видно от
главен отчет на л. 132 от делото. При първоначалните посещения в рамките на заповедното
производство, който е релевантния момента за преценка дали е налице обичайно
местопребиваване в Р. Б. или в друга държава, съседите на ответниците не са съобщили да
им е известно да са в чужбина, като посещения са извършени през продължителен период от
време 2022-2023г. Едва на 06.06.2023г за първи път се посочва, че съседи твърдят, че лицата
са в чужбина.
На следващо място, следва да се отбележи, че съобразно задължителните разяснения в
т. 3б. на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС обстоятелствата
по отрицателни предпоставки за издаване на заповедта за изпълнение, по естеството си не
подлежат на проверка преди връчване на вече издадената в заповедното производство
такава. Липсата им, установима, обаче, едва при връчване на заповедта за изпълнение в
хипотезата на чл.411, ал.2, т. 5 ГПК не води до обезсилване на издадената заповед за
изпълнение от заповедния съд, който я е издал.
Обстоятелството, че длъжникът има постоянен адрес или седалище в Р. Б. и издадената
заповед за изпълнение може да се връчи редовно било чрез лице от кръга на домашните на
длъжника, било чрез залепване на уведомление, изключва необходимостта от преценка дали
лицето има обичайно местопребиваване, респ. мястото на дейност в страната. С редовно от
3
външна страна връчване на заповедта и изтичане срока за възражение същата се стабилизира
и липсата на предпоставката по чл. 411, ал.2, т. 4 ГПК може да се релевира единствено чрез
възражение пред въззивния по реда на чл. 423 ГПК. Безспорно е, че когато страната, както е
в разглеждания случай, за установяване съществуването на оспореното вземане е образувано
производство по чл. 422 ГПК, необходимостта от преценка дали оспорената заповед за
изпълнение е издадена или не при спазване негативните изисквания по чл. 411, ал. 2, т. 5
ГПК, отпада. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №
150/20.03.2020г. по т.д. № 279/2019г на ВКС, II т.о, в което изрично е посочено, че при
образуване на производство по чл. 422 ГПК отпада необходимостта от преценка за спазване
на изискването по чл. 411, ал. 2, т. 4 ГПК /съответстваща съгласно действащата в момента
редакция на чл. 411, ал. 2, т. 5 ГПК/. В подобен смисъл определение № 610/14.03.2024г. по
т.д. № 1501/2023г, ВКС,
Смисълът на така цитираните разпоредби е да се осигури възможност на длъжника да
се защити от издаване в рамките на заповедното производство на акт, който да доведе до
принудително изпълнение без спорът за дължимостта на процесните суми да е бил разгледан
по същество, а такава възможност му е предоставена при образуване на производство по чл.
422 ГПК.
Ето защо исковете се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По съществото на спора:
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест
на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия
съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото не се спори и че ап. 39, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ ., се намира в сграда,
присъединена към абонатната станция, което се доказва и от представения по делото
договор, сключен между етажните собственици и дружество за въвеждане на топлинно
счетоводство на разходите за отопление и топла вода, като в общото събрание проведено
във връзка с това е участвала и ответницата В. Х. видно от приложението № 1 към Протокол
от проведено общо събрание на ЕС – л. 41 от делото, подписа на който не е бил оспорен от
4
ответницата.
Спорен между страните е обаче въпросът относно наличието на валидно облигационно
отношение за продажба на топлинна енергия между тях през исковия период, доколкото са
изложени подробни аргументи от ответниците в депозираните от тях отговор на исковата
молба. Предвид това следва да бъде установено дали между страните е възникнало
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Във връзка с това Софийски
районен съд приема следното:
За установяване на обстоятелството, че през исковия период именно ответниците В.
Х. и Б. Х. са били собственици на топлоснабдения имот от страна на ищеца е представен
договор от .г за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за държавните
имоти, от който е установява, че именно ответницата В. Х. и съпругът и Е. Х. са придобили
правото на собственост върху ап. 39, находящ се в гр.С., ж.к. „.“ .. Следователно съгласно
действащия към 1991 г. Семеен кодекс от 1985г имотът е придобит в условията на . от В. Х.
и съпругът и Е. Х.. Обстоятелството, че двамата са били съпрузи към датата на сключване
на договора за продажба се установява и от приетия по делото акт за граждански брак /л.122
от делото/, в който е посочено като дата на сключване на брака между В. Х. и Е. Х.
17.04.1982г.
Видно от прието по делото удостоверение за наследници /л.107 от делото/ Е. Б.ов Х. е
починала през 1996г, като е оставила за свои наследници двамата ответници – съпругата си
В. Х. и сина си Б. Х., които на основание чл. 5 ЗН и чл. 9 ЗН са получили по 1/2 ид.ч от
притежаваното от него имущество, в това число и от притежавания от него топлоснабден
апартамент. С настъпване на смъртта на Е. Х. семейната имуществена общност със
съпругата му е била прекратена, поради което следва да се приеме, че той към датата на
смъртта си е притежавал 1/2 ид.ч от жилището, а останалата 1/2 ид.ч е останала собственост
на ответника В. Х.. Следователно всеки от ответниците е получил по наследство по 1/2 ид.ч
от нейната 1/2 ид.ч или по 1/4 ид.ч от процесния имот. Въпреки изложените твърдения за
отказ от наследство, по делото не са ангажирани доказателства някой от двамата ответници
да се е отказал от наследството на Е. Х.. Нещо повече извършена е и нарочна справка в
специалните книги на съда, но не е открит вписан отказ. Индичия,че със сигурност
ответницата Х. е приела наследството е и обстоятелството, че същата е сключила договор за
заем за послужване за процесния имот. Ето защо следва да се приеме, че по делото е
доказано безспорно при условията на пълно и главно доказване, че ответникът В. Х.
притежава 3/4 ид.ч от топлоснабдения имот, а ответника Б. Х. е придобила 1/4 ид.ч през
1996г. След придобиване на съответните идеални части от имота не са ангажирани
доказателства, нито са изложени твърдения някой от ответниците да се е разпоредил с
притежаваната от него идеална част от съсобствеността. Същ.еменно не са ангажирани и
доказателства за твърденията на ответиците, че за исковия период има учредено право на
ползване върху имота в полза на друго лице. Следователно и през исковия период двамата
ответници са притежавали съответните идеални части оттоплоснабденото жилище. Приетия
по делото договор за заем за послужване не касае предоставяне на вещно право на
5
ползване на заемателя В. Ц. Г., а предоставяне на държането на имота, неговото ползване.
Съдът съобрази, че Г. дори и да не носител на вещното право на ползване, няма пречка да
встъпи в правоотношение с ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия за имота,
както е и направила, видно от представеното заявление за откриване на партида на нейно
име, но това изявление касае период след исковия, доколкото същото е направено на
14.04.2022г. –видно от л.27-28 от делото. Следователно В. Г. е станала клиент на топлинна
енергия, но за период след исковия.
Съгласно действащата към 1991г и 1996г, когато ответниците са станали собственици
на имота, уредба - чл. 5 от Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия /отм./., а и приетата
в последствие разпоредба на чл. 106а, ал. 4 от Закона за енергетиката и енергийната
ефективност /отм./, потребители на топлинна енергия са собствениците и титулярите на
вещно право на ползване на топлоснабдените имоти. Аналогична е и уредбата при
действието на Закона за енергетиката, където е дадена дефиницията в § 1, т. 42 /отм./ ДР на
ЗЕ, според която „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо
лице-собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Подобна е и дефиницията за клиент на топлинна
енергия, разписана в чл. 153, ал. 1 ЗЕ /Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
- редакцията действаща към спорния период.
Ето защо настоящият състав приема, че ответниците се явяват материално
легитимирани да отговарят за заплащането на потребената през исковия период топлинна
енергия в процесния имот, тъй като в качеството си на собственици на топлоснабден имот
са придобили и качеството потребители на топлинна енергия. На следващо място, следва да
се посочи, че не са налице доказателства за това само един от ответниците да е изразил
желание да отговаря за незаплатените задължения към ищцовото дружество за целия имот с
подаването на молба-декларация за откриване на партида на негово име. Следователно и
двамата ответници следва да отговарят за задълженията за заплащане на доставената до
имота топлинна енергия съобразно квотите си в съсобствеността.
Придобивайки качеството потребители на топлинна енергия ответниците са
обвързани с общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия,
доколкото съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от К..
Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник
в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, достатъчно е общите условия да
са влезли в сила, а това обстоятелство не се оспорва от ответниците. По делото не е
установено и някой от ответниците да е упражнил правото си на възражение по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ срещу Общите условия, действали към процесния период. Ето защо следва да се
6
приемат за неоснователни възраженията на ответниците, че не съществува облигационна
връзка между тях и „.“ ЕАД, тъй като между тях не бил сключен писмен договор. Следва
изрично да се посочи, че Общите условия на ищцовото дружество създават една
облигационна връзка между страните, а не представляват административен акт.
Неоснователно според настоящия състав е и възражението на ответниците, че
клаузите на Общите условия на дищцовото дружество са неравноправни.
Въпреки че наличието на облигационно връзка между страните е безспорно
установена, Софийски районен съд намира, че другият спорен въпрос по делото е дали до
имота на ответниците реално е доставена топлинна енергия в посоченото от ищеца
количество и на претендираната стойност. Във връзка с това настоящият състав приема
следното:
Досежно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна енергия и
нейното количество, с оглед изричното оспорване на ответниците направено в отговора на
исковата молба, съд намира следното:
Според разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № .г за топлоснабдяването.
От изслушаната и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирана от
настоящия състав по реда на чл. 202 от ГПК, ценена в съвкупност с представените от
третото лице-помагач формуляри за отчети от 12.07.2020г, носещ подпис на потребител и
неоспорени от ответниците, и констативен протокол за извършен отчет, се установява, че за
имота на ответниците за част от исковия период е бил осигурен достъп и са отчетени
показателите на уредите с изрично посочени номера и 1 брои водомер. В заключението се
вещото лице е посочило изрично, че именно въз основа на така извършените реални отчете е
начислена топлинната енергия потребена в процесното жилище през периода м.05.2019-
м.04.2020г. както за отопление, така и за .. Вещото лице е констатирало, че при отчета на
дяловите единици са съставени протоколи и данните от тях са нанесени правилно в
подробни изравнителни сметки.
За другата част от исковия период м.05.2020г. - м.04.2021г поради неосигурен достъп,
съгласно посоченото от вещото лице количеството топлинна енергия е начислено съобразно
нормативната уредба, а именно съобразно т.6.5 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба
№ .г., като по отношение на количеството топлинна енергия за . също е констатирано, че е
извършено начисляване на прогнозни данни също съобразно нормативните изисквания.
В заключението е посочено и, че за топлинната енергия, начислена за сградна
инсталация, са спазени нормативните изисквания за отоплителен сезон 2019/2021г е
изчислена по методиката на т. 6.1.1 от Приложение към Наредба № .г. съобразно пълния
отопляем обем на имота от 182 куб.м
Следователно така направените констатации на вещото лице, ценени в съвкупност с
7
представените по делото писмени доказателства – протоколи за реален отчет, носещи
подписа на потребител и неоспорени от ответниците, протокол за неосигурен достъп, водят
до непротиворечивия извод за осъществяване на доставка на топлинна енергия в
количествата начислени от ищцовото дружество за отопление на имота, за сградна
инсталация и за ..
Видно от експертизата е и че топломерът монтиран в абонатната станция е отговарял
на всички метрологични изисквания, като е съответствал на одобрения тип.
Вещото лице е констатирало, че дяловото разпределение е извършено в съответствие
с действащата нормативна уредба, като експертът е отбелязал, че от „.“ЕАД са приспаднати
техническите разходи в абонатната станция.
По отношение на въпроса относно стойността на реално потребената топлинна енергия
през исковия период, Софийски районен съд приема следното:
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и
една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на
прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в
полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това „изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
В конкретния случай при съобразяване на заключението по съдебно-техническата
експертиза съдът намира, че следва да се приеме, че потребената от ответниците топлинна
енергия за исковия период е на стойност 1602.11 лева.
Същ.еменно по делото не са ангажирани доказателства, не се излагат и твърдения, от
страна на ответниците, че са били извършвани каквито и да било плащания от тях или от
8
трети за спора лица.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла погасителна давност в
отговора на исковата молба, настоящият състав приема следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по тълк.д.№
3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна давност по
чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния
характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни задължения, с
посочен в Общите условия падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери
приложение тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за
главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, влезли в сила от 10.07.2016г., действащи
през целия исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за
м.05.2019г. (първият месец от заявения период) е станало изискуемо на 15.07.2019г. и от
този ден е започнал да тече тригодишният давностен срок – арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Същият
би изтекъл на 15.07.2022г., но е бил прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение на 14.07.2022г. Ето защо Софийски районен съд намира, че
релевираното от ответниците възражение за изтекла давност се явява неоснователно.
С оглед всичко изложено и при съобразяване на обстоятелството, че ответникът Х.
притежава 3/4 ид.ч, а ответникът Х. – 1/4 ид.ч от топлоснабдения имот, настоящият състав
намира, за установено по делото, че В. Х. дължи заплащането на сума в размер на 1201.58
лева, а Б. Х. – 400.53 лева. Ищцовото дружество обаче претендира като дължими суми в по-
малък размер, поради което с оглед диспозитивното начало следва исковете да бъдат
уважение съответно за ответника Х. за сумата от 1193.03 лева, а за ответника Х. за сумата от
397.68 лева.
По отношение на претенцията за цената на услугата дялово разпределение:
С исковата молба е предявена и претенция за присъждане на цената на услугата дялово
разпределение, което вземане не е погасено по давност /при съобразяване на
обстоятелството, че за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. срокът е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020
г., в сила от 14.05.2020 г./ Съгласно нормата на чл. 139, ал. 2 от Закона за енергетиката
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
9
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а от ЗЕ. Следователно, дяловото разпределение може да бъде осъществявано и от самото
топлопреносно дружество без да е необходимо наличието на договор между етажната
собственост и дружество, извършващо дялово разпределение. Поради това на „.” ЕАД се
дължи заплащането на осъществената услуга, като няма пречка за фактическото изпълнение
на това си задължение ищцовото дружество да оправомощи трето за правоотношението с
потребителите лице. Следва да се посочи с оглед оспорването направено от ответниците във
връзка с материалната легитимация на ищеца да претендира дължимостта на цената на
услугата дялово разпределение да се посочи, че съгласно чл. 22, ал. 1 от Общите условия,
влезли в сила през 2016г., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от „.“ ЕАД в качеството му на продавач по реда на чл. 61 от Наредбата за
топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в сградата в режим
на етажна собственост, но по аргумент от ал. 2 от същата клауза на Общите условия
клиентът заплаща на продавача, т.е на „.“ ЕАД стойността на услугата дялово
разпределение, извършена от съответния търговец. Предвид това следва да се приеме, че
именно ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия, от 2016г. е
материално легитимирано да получи цената на услугата дялово разпределение.
Изрично следва да се посочи с оглед оспорването направено от ответниците на
наличието на валиден договор между етажните собственици и третото лице-помагач, че е
ирелевантно дали има договор между „.“ ООД и етажните собственици. От значение е
наличието на договор между „.“ ЕАД и „.“ ООД /с наименование в момента „.“ ООД“/, по
силата на който ищецът е възложил на ответника да осъществява дяловото разпределение, а
такъв е сключен видно от приложения договор от 09.06.2020г. /л.42-48 от делото/.
Следователно от значение за изхода на спора е единствено дали услугата е била
извършена, а видно от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза услугата е
била извършена в съответствие с нормативните изисквания. С оглед изложеното, към
установената като дължимата сума следва да се прибави и размерът на дължимата такса за
дялово разпределение, която за процесния период съгласно данните от представените по
делото документи /л.37 от делото/ е в размер на 46.14 лева и е начислена за периода от
м.06.2019г. до м.04.2021г. При съобразяване квотите в съсобствеността от ответника Х. се
дължи сума в размер на 34.60 лева, а от ответницата Х. – 11.54 лева. Следователно исковете
следва да бъдат уважени в пълен размер.
По отношение на исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Досежно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия по
отношение на ответниците, настоящият състав намира следното:
В настоящия случай следва да намерят приложение Общите условия от 2016г.,
съгласно чл. 33 от които клиентът е задължен да заплаща задълженията си в 45 дневен срок,
след изтичане на срока, за който се отнасят, като в ал. 4 на чл. 33 е предвидено, че клиентът
дължи обезщетение за забава само върху задълженията по издадената обща фактура, за която
също е предвиден срок за заплащане – 45 дневен след изтичане на периода, за който се
10
отнася. Следователно задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в
процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни - съобразно приложимите в
отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия.
Предвид това приложение намират правилата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, когато деня за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Съгласно клаузата на чл. 33 от Общите условия от 2016г., за да изпадне в забава ответникът,
е необходимо единствено да изтече предвидения за плащане на общата фактура срок. В
конкретния случай от видно от представената общата фактура за отоплителен сезон 2019-
2020г. е издадена на 31.08.2020г. /л.35-36 от делото/, поради което съдът приема, че срокът за
плащането и е изтекъл на 15.10.2020г. – 45 дни от издаването и. Ето защо за периода от
16.10.2020г. до 30.06.2022г. върху стойността на потребената през отоплителен сезон
м.05.2019г.-м.04.2020г топлинна енергия се дължи заплащането на мораторна лихва.
Аналогично по отношение на стойността за топлинна енергия по издадена обща фактура на
31.07.2021г. /л.33-34 от делото/ се дължи обезщетение за забава за периода от 15.09.2021г. до
30.06.2022г. Размерът на дължимата мораторна лихва следва да бъде определен от съда по
реда на чл. 162 от ГПК на 146.60 лева. Предвид това предявените искове по чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД по отношение на ответника Х. следва да бъде уважен за сумата от 36.65 лева, а за
ответника Х. – за сумата от 109.95 лева. С оглед посоченото исковете следва да отхвърлени
за периода от 15.08.2019г до 15.10.2020г и за сумите над посочените като дължими.
Неоснователни обаче се явяват исковете за заплащане на мораторна лихва върху цената
на услугата дялово разпределение, доколкото не са ангажирани доказателства ответникът да
е бил поставена в забава за това вземане. В Общите условия на ищцовото дружество не е
предвиден срок за заплащане на цената на услугата дялово разпределение, поради което по
аргумент от чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, ответникът би изпаднал в забава за заплащане на цената на
услугата дялово разпределение едва след изпращането на покана, но доказателства за
отправянето на такава от страна на ищеца до ответника не са ангажирани. Ето защо исковете
по отношение на ответницата Х. за сумата от 6.95 лева и по отношение на ответника Х. за
сумата от 2.32 лева –мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение следва
да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Съобразно дадените в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12,
настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед
изхода на спора в полза на „.“ ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното
производство в общ размер на 84.92 лева, съразмерно с уважената част от исковете, които
следва да бъдат възложени в тежест като следва – дължими от В. Х. – 63.69 лева и дължими
от Б. Х. – 21.23 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. По делото са представени доказателства за сторени разноски в
размер на 36.21 лева – заплатена държавна такса, 300 лева – депозит за изслушване
11
експертиза и 456.73 лева – депозит за особен представител. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК
настоящият състав определя в минимален размер на 100 лева. Предвид това общият размер
на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 892.94 лева. Следователно в
полза на ищеца следва да бъде присъдена сума в размер на 879.64 – разноски в исковото
производство, съразмерно с уважената част от исковете, т.е ответницата Х. дължи 659.73
лева, а ответникът Х. - 219.91 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски имат и ответниците, но същите
са били представлявани от особен представител, поради което разноски не следва да им се
присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу Б. Е. Х., с ЕГН
********** с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Б. Е. Х., с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК .,
сума в размер на 397.68 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., за аб. № .,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
14.07.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 36.65 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 30.06.2022г., сумата в размер на 11.54 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.07.2022г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 36.65 лева до пълния предявен размер от 41.07 лева и за периода от
15.08.2019г до 15.10.2020г, както и за мораторна лихва върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за сумата от 2.32 лева - лихва за забава за периода
от 31.07.2019г. до 30.06.2022г
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „.“
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., срещу В. М. Х., с ЕГН
********** с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че В. М. Х., с ЕГН **********, дължи на „.“ ЕАД, ЕИК .,
сума в размер на 1193.03 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., за аб. № .,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
12
14.07.2022г. до окончателното изплащане, сумата в размер на 109.95 лева – лихва за забава в
размер на законната лихва върху вземането за стойност на неплатена топлинна енергия за
периода от 16.10.2020г. до 30.06.2022г., сумата в размер на 34.60 лева - цена на извършена
услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.07.2022г. до окончателното
изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по гр. д. № ./2022г., по описа на СРС, 153ти състав, като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за сумата над 109.95 лева до пълния предявен размер от 123.22 лева и за периода от
15.08.2019г до 15.10.2020г, както и за мораторна лихва върху вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение за сумата от 6.95 лева - лихва за забава за периода
от 31.07.2019г. до 30.06.2022г
ОСЪЖДА Б. Е. Х., с ЕГН ********** с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., да заплатят на
„.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 219.91 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 21.23лева – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА В. М. Х., с ЕГН ********** с адрес в гр.С., ж.к. „.“, бл. ., ., да заплатят на
„.“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „.” ., на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК сумата от 659.73 лева – разноски, сторени в исковото производство пред Софийски
районен съд и сума в размер на 63.69 лева – разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието в процеса на „.“ ООД /с предходно
наименование „. Б. “ ООД/ като трето лице-помагач на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13