№ 80
гр. Панагюрище, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Иванка П. Палашева
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100392 по описа за 2021 година
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл.
79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени от „Интернешънъл Саламанка Капитал ” ООД
срещу Г. М. П., за приемане на установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 500 лв., представляващи непогасена
главница по договор потребителски кредит SO № 2192 от 30.07.2020 г., ведно
със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата 19,10 лв. - лихва за периода от 16.09.20201г. до
16.10.2020 г., 4,86 лв. – лихва за забава за периода от 17.09.2020 г. до
21.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 641/2020 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между страните по делото 30.07.2020г. е сключен договор
потребителски кредит SO № 2192, по силата на който дружеството ищец с
търговско наименование happy credit е предоставило на ответника сума в
размер на 500 лева. Твърди се, че договарянето се е осъществило чрез
средствата за комуникация от разстояние, като договорът е сключен във
формата на електронен документ. Сочи се, че договорът е подписан онлайн
чрез платформата на дружеството, като ответника е влязъл в профила си
посредством персонален идентификационен код, изпратен чрез SMS от ищеца
и служещ като потвърждение желанието на ответника да сключи договора.
Сочи се, че отпуснатата сума в размер на 500 лв. е предоставена на
кредитополучателя по личната му банкова сметка, ответникът се е задължил
да я върне на 10 равни месечни вноски всяка в размер на 59.55 лева вкл.
главница и договорна лихва. Твърди се, че ответника не е изпълнил надлежно
1
задълженията си за връщане на дължимата сума, като не е заплатена нито
една погасителна вноска. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на
исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
С молба преди първото по делото съдебно заседание е направено искане
от ищеца за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като взе предвид, че на ответника е връчена редовно призовката за
първото по делото съдебно заседание, ведно с определение № 334 от
21.09.2022 г., както и че в призовката изрично са указани неблагоприятните
за ответника последици от неспазването на срока за разменя на книжа и за
неявяването в съдебно заседание. Предвид неявяването на ответника в
първото по делото съдебно заседание, както и липсата на направено
изявление за разглеждане на делото в отсъствие на ответника и неподаване на
отговор на исковата молба, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК ищецът е поискал
постановяване на неприсъствено решение.
С оглед изрично направеното искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, съдът следва да обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с извода за вероятната основателност на предявения
иск.
Относно вероятната основателност на предявения иск, съдът намира
следното:
От приетото по като писмено доказателство договор за потребителски
кредит № 2192 от 30.07.2020 г. сключен между страните по делото ведно с
погасителен план към него и преводно нареждане за сумата в размер на 500
лева в полза на Г. П. от 30.07.2020г., се установява, че между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение по договор за кредит,
като на ответника е предоставена сума пари в размер на уговореното в
договора за потребителски кредит и общи условия към договора за кредит в
размер на 500 лева, като ответникът се е задължил да върне същата до
16.06.2021 г. Видно от уговореното между страните в договора за
потребителски кредит, същите са постигнали съгласие за заплащане на
възнаградителна лихва, която се заплаща на падежа на погасителните вноски
и е в размер на 9,55 лева месечно. Към дата на подаване на исковата молба,
арг. чл. 422, ал. 1 ГПК, и обявяване на предсрочната изискуемост на кредита –
26.10.2020 г. с настъпил падеж са две погасителни вноски, респ. дължима е
възнаградителна лихва за този двумесечен период в общ размер на 19,10 лева.
Като за периода от 17.09.2020 г. – дата на настъпване на забавата до
21.10.2020г. е дължима на основание чл. 86 ЗЗД и лихва за забава върху
главницата, която е в размер на 4,86 лева.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства следва да се направи извод за вероятна
2
основателност на предявените искови претенции. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че са налице всички законово установени
предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение в полза на ищеца.
По разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по
искането за присъждане на разноски в заповедното производство. Ищецът е
направил своевременно искане за присъждане на разноски за заповедното
производство в общ размер 151,46 лв., от които 140,49 лв – възнаграждение за
един адвокат, като са представени и доказателства, че същите са реално
сторени (л. 44 от заповедното производство) и 10,98 лв – заплатена ДТ, с
оглед уважената част от подаденото заявление по реда на чл. 410 ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се дължат
разноски в полза на ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски за исковото производство в общ размер 575,00 лв.,
от които 450 лв – възнаграждение за един адвокат, като са представени и
доказателства, че същите са реално сторени (л. 39 от първоинстанционното
дело) и 125 лв – заплатена ДТ.
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 238 и сл. ГПК, Районен съд -
Панагюрище
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД по отношение на Г. М. П., ЕГН **********, с
адрес: с. Елшица, общ. Панагюрище, ул. „***********” № 19, че „Интернешънъл
саламанка капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1 е носител на парични вземания, сума в размер на
500,00 лв., представляващи непогасена главница по договор потребителски
кредит SO № 2192 от 30.07.2020 г. сключен между страните, ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 26.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата 19,10 лв. – договорна лихва за периода
от 16.09.20201г. до 16.10.2020г., 4,86 лв. – лихва за забава за периода от
17.09.2020 г. до 21.10.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 641/2020 г. по описа на Районен съд –
Панагюрище.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Г. М. П. , ЕГН **********, с
адрес: с. Елшица, общ. Панагюрище, ул. „***********” № 19 да заплати на
“Интернешънъл саламанка капитал“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин 9, бл. 963, ет. 1 сумата в размер
на 151,46 лева – разноски направени в заповедното производство, както и
3
575,00 лева- разноски направени в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
4