Решение по дело №263/2020 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20207140700263
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2020 г.

Съдържание на акта

    

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

311/13.07.2020 г., гр.Монтана

 

В името на народа

Административен съд - Монтана, в съдебно заседание на  десети юли две хиляди и двадесета година, в състав :  

                                                           Председател: Огнян Евгениев

      Членове:  Соня Камарашка

                        Мария Ницова

                      

при секретар Видова  и с участието на прокурора Александрова     

разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 263/2020 г. по описа на Административен съд Монтана

 

            Производство е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.

С решение № 89/18.05.2020 г., постановено по АНД № 266/2019 г.по описа на РС Лом, е потвърдено наказателно постановление № 19-0294-001102/04.07.2019 г. на началник сектор към ОД на МВР  Монтана, РУ Лом, с което на В.Г.Т. ***, за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.7  от ЗДвП е наложено административно наказание”глоба” в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

            Горното решение е обжалвано с касационна жалба от административнонаказания, чрез пълномощника адв.Ц.,  с искане да бъде отменено решението на въззивния съд, като „..неправилно и незаконосъобразно , постановено при нарушаване на материалния закон, като в жалбата не са посочени касационни основания, а са изложени доводи, изложени и пред въззивния съд. В с.з. пълномощникът адв.Ц. поддържа жалбата, иска отмяна на решението на РС Лом и потвърденото с него НП, прави искане за присъждане на разноски.

Административнонаказващият орган, чрез юрк.Д*** изразява становище за неоснователност на жалбата, прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение..

            Представителят на Окръжна прокуратура дава мотивирано заключение, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно.

            Административен съд Монтана, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, намира следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушение на закона или съществено нарушение на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            Административното наказание е наложено на  жалбоподателя, за това, че  „на   28.06.2019 г. около 11,50 ч. в Община Лом, на път В*** клас № 81 Монтана-Лом, км 146+445. като водач на лек автомобил „П*** П*** ", с рег.№ М ***нарушил въведената временна организация и безопасност на движението съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и сигнализирана с пътен знак В- 2, като навлязъл с управляваното от него МПС след знака забраняващ влизането.

 

 

 

 

Същият отказал да подпише АУАН, впоследствие подал  възражение, че „ живее и стопанисва имот в квартала, инвалид е и не може да се придвижва без кола..“ От събраните и обсъдени писмени и гласни доказателства, въззивният съд е достигнал до извода, че правилно е установена фактическата обстановка и правилно е санкциониран водачът на МПС, тъй като впоследствие изложените  твърдения  не се подкрепят от събраните в производството доказателства.

           Въззивният съд е установил фактите по делото, разпитал е посочени свидетели, обсъдил всички  факти и обстоятелства, касаещи производството, е приел за установено, че административнонаказаното лице е извършило посоченото нарушение. Съдът като съпоставил и  обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях е постановил своето решение. Предвид което изложеното в касационната жалба не се подкрепят от събраните доказателства и се споделят от настоящата инстанция. По разбиране и на настоящия състав безспорно е установено, че административнонаказаният  е нарушил въведената временна организация и безопасност на движението съгласно заповед № РД-11-76/28.05.2019 г. на АПИ и сигнализирана с пътен знак В-2, като навлязъл с управляваното от него МПС след знака забраняващ влизането. В  своето възражение и подадената жалба той е изложил своята защитна теза, за която обаче не са събрани доказателства в производството. Безспорно лицето има  друг постоянен адрес и фактът, че в квартала се намира имот на неговата дъщеря не е основание да се приеме за безспорно установено, че същият живее на този адрес, както се твърди и пред настоящата инстанция. Съдът е обсъдил събраните доказателства и посочил защо приема за установена посочената в АУАН и НП фактическа обстановка, предвид което  съответно правилно е потвърдил наложеното наказание. Тук за пълнота следва да се посочи, че наложената ПАМ е отменена поради неправилно приложена разпоредба на материалния закон, което не доказва, че лицето не е извършило нарушение.

Фактическата обстановка е установена от събраните по делото доказателства, очевидно става дума за опит да бъде оспорено установено административно нарушение. Съдът правилно е приел, че в конкретния случай е налице извършено и  установено административно нарушение. Основните възражения на  жалбоподателя не намират опора в събраните доказателства в административнонаказателното производство. Въззивният съд е обсъдил макар и доста пестеливо  относимите  доказателства  и правилно е постановил, че при тези обстоятелства не  може да се приемат твърдените нарушения на закона, т.к. безспорно е установено извършеното нарушение. Изложената защитна теза не може да промени фактите,  подкрепени от събраните в административнонаказателното производство доказателства, безспорно са установени фактическите обстоятелства, които безспорно сочат на извършено административно нарушение. Административнонаказаният  е направил възражение, но същото има изцяло защитна теза и не се подкрепя от събраните доказателства..

            Всички събрани в административнонаказателното производството доказателства и възражения са обсъдени от РС Лом, т.к. същите са изтъкнати и в първоинстанционното производство и същите очевидно имат защитна теза, но без да сочат относими доказателства в подкрепа на тази теза, поради което не могат да бъдат приети. В жалбата са изложени твърдения, които не намират опора в събраните в производството доказателства и не променят установените от наказващия орган констатации, предвид което само твърдението на административнонаказаното лице,  не може да бъде прието като основание за отмяна на постановеното решение на РС Лом.

При тези доказателства, като се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП

“ Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното“, то правилно административнонаказващият орган  е издал обжалваното НП, което е потвърдено правилно от РС Лом.

Налице са безспорно установени нарушение, нарушител и  неговата вина, поради което и правилно и законосъобразно е съставен акт за административно нарушение и издадено наказателно постановление. Наложеното наказание съответства на тежестта на извършеното деяние и на личността на нарушителя, като наложеното наказание е на минимума. Предвид което правилно и законосъобразно съдът е приел, че след като са налице извършено административно нарушение, то наказателното постановление като законосъобразно,  следва да бъде потвърдено. Поради което и  атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно постановено.

            С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 /Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г./ от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото  юрисконсултско възнаграждение, като предвид действителната правна и фактическа сложност на делото и изложението на юрисконсулта, съдът намира, че следва да е в размер на 80 лева, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/.

            Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221 АПК във вр.чл.63, ал.1 ЗАНН,  Административен  съд Монтана

 

                                                              Р  Е  Ш  И  :

 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 89/18.05.2020 г. на РС Лом, постановено по АНД № 266/2019 г. по описа на с.съд.

ОСЪЖДА В.Г.Т. *** да заплати на  ОД на МВР Монтана,  сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО е  окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        

 

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: