Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.Русе, 01.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети
март, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА
при
секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6441
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявените в обективно съединени искове са с правно
основание чл.178, ал.1, т.З във вр. чл.187,
ал.5, т.2 от ЗМВР, чл.150 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, и чл.181, ал. З от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са подсъдни на гражданския съд на основание,
доколкото се касае до имуществен спор за неизплатено трудово възнаграждение за
положен извънреден труд от държавен служител и специалния закон – ЗМВР не
предвижда различна подсъдност на този вид дела.
Ищецът П.П.К. *** твърди, че е служител на Гранично
полицейско управление - Русе в Регионална дирекция "Гранична полиция"
- Русе, при Главна дирекция "Гранична полиция" при МВР, на длъжност
"старши полицай", със статут на държавен служител. Дейността си във
връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при работа със
специфични условия и характер и риск за живота и здравето, представляващ смени
от 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата
на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
Заявява, че предвид характера на заеманата от него
длъжност, през периода 24.10.2016г.- 24.10.2019г., е полагал труд и през нощта
/22.00-06.00/, като изпълнявал служебните си задължения на 12-часови работни
смени, съгласно графици, а отработеното време се е изчислявало сумирано.
Задълженията си изпълнявал на територията на ГПУ-Русе към РДГП-Русе.
На основание чл,187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа
дневно и четиридесет часа седмично. От 24.10.2016г. до настоящия момент са
издавани протоколи от Директора на РДГП-Русе и графици от Началник ГПУ-Русе за
дежурства и отчитане на положения труд при работа на смени на служителите, реда
за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на
часове извън установеното работно време. Надвишаването на нормата на работни
часове за периода следва да се заплаща, като извънреден труд. Въпреки
надлежното изпълнение на възложеното му, работодателят му неправилно отчитал и
изчислявал положения от него нощен труд, в резултат на което през посочения
период е положил извънреден труд, част от
който не му е заплатен. Тъй като не пазел фишовете за месечните му
трудови възнаграждения, не можел да посочи с точност размера на претендираните
от него суми.
Наред с горното, за процесния период дължими
незаплатени от страна на работодателя били и суми за непредоставени му от него ободряващи напитки и непредоставени му
от него хранителни продукти. С
оглед на това за него възниквал правен интерес за предявяването на настоящите
искове.
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди Главна дирекция "Гранична полиция"
при МВР - София, бул, "Мария Луиза" № 46, да му заплати следните
суми: - сумата от 1513,44 лева, от
които 1288.70лв., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на общо 218.00 часа, за периода 24.10.2016г. до датата
на завеждане на настоящия иск - 24.10.2019г., и 211.03лв., представляващи общ
размер на дължимата законна лихва от датите на които сумите са станали
изискуеми до датата на подаване на исковата молба; - сумата от 115.20 лева, представляващи паричната
равностойност на незаплатените му суми за ободряващи напитки за периода
24.10.2016г. до датата на завеждане на настоящия иск-24.10.2019г.; - сумата от 16.80 лева, представляваща паричната равностойност на незаплатените
му суми за хранителни продукти за периода 24,10.2016г. до 24.10.2019г., ведно
със законната лихва върху горните суми от
датата на завеждане на настоящата искова молба - 24.10.2019г. до окончателното им
изплащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ГД "Гранична полиция"–София
оспорва предявените искове. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на
разноски по делото.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
По делото няма спор, а и от представените писмени
доказателства се установява, че през заявения по исковата молба период ищецът е
работил при ответника по служебно правоотношение на длъжността ”старши
полицай”, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през
нощта /22,00-06,00 часа/, съгласно утвърдени месечни графици. Приложени са
множество писмени доказателства. Отработеното време се е изчислявало сумирано
за отчетен период, който предвид приложимата редакция на чл.187, ал.3 ЗМВР за
процесния период е бил тримесечен. Според назначената в производството
икономическа експертиза общият брой часове положен извънреден труд, явяващ се
след преобразуването на нощния към дневния такъв, изчислен при нощен труд по
чл.187, ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8 часа и часова ставка по чл.7 от
НСОРЗ, изчислен на база основната заплата и допълнителните възнаграждения,
имащи постоянен характер, за незаплатените 218,00 часа възлиза на сумата
от 1513,44 лв.
Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение
на държавните служители в МВР се състои
от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е възнаграждение за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство и други се определят на основание чл.187, ал.9 от
министъра на вътрешните работи. В периода, за който се претендира
възнаграждението за извънреден труд, в действащите Наредби съответно №
81213-592 от 25.V.2015 г. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 г. липсва норма, аналогична
на нормата по чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407 от
11.VІІІ.2014 г. за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0,143. При липса на изрична законова
регламентация следва субсидиарно да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. Противното разрешение би довело държавните служители в системата на МВР
в неравностойно положение както спрямо останалите държавни служители, така също
и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават
допълнително възнаграждение за извънреден труд. В този смисъл е и Решение №
311/08.01.2019 г. на ВКС по гр.д. № 1144/2018г., IV г.о. То е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждение на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно
разрешение на въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на
изрично уредено заплащане в ЗМВР. Посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния
правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и чл.14 ЕКЗПЧОС.
Предвид изложеното и факта, че в чл.9, ал.2 НСОРЗ
е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, искът се явява
доказан по своето основание. Търсеният от служителя размер е потвърден от
икономическата експертиза, като сумата се дължи със законната лихва от
завеждане на делото.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава
след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати съответното
възнаграждение. Ето защо, акцесорната претенция за законна лихва е основателна
за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 23.10.2019 г. Съгласно
заключението на експертизата за същия период обезщетението за забава възлиза на
211,03 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба
време не е осигурил на ищеца ободряващи напитки. Според чл.181, ал.3 ЗМВР, на
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа се осигуряват
ободряващи напитки. Размерът на сумите се определя ежегодно със заповед на
министъра на вътрешните работи. Вещото лице е посочило, че левовата
равностойност на ободряващите напитки за спорния период възлиза на 115,20 лв.,
до който размер иска следва да се уважи. Следва да се отбележи, че работодателя
не е изпълнил вмененото му по закон задължение по този пункт. При това
положение за ищеца възниква правото да иска паричната равностойност на
престацията в натура. Законовата забрана, на която се позовава ответника,
следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното правоотношение,
работодателят не може сам да вземе решение и вместо ободряващи напитки, да дава
техния паричен еквивалент. Това ограничение обаче не лишава служителя от
възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената натурална престация.
Ищецът претендира и заплащане на сумата 16.80 лв.,
представляваща парична равностойност на незаплатените му хранителни продукти за
процесния период. Искът е неоснователен по следните съображения:
Съгласно чл.181, ал.1 и ал.3, изр.1 от ЗМВР за
извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда, на
служителите от МВР се осигурява безплатна храна или левовата й равностойност. В
чл.2 от Наредба 81213з-904 от 30.07.2015 г. са лимитивно изброени дейностите,
приети за специфични. Не се установява ищецът да е извършвал дейност,
дефинирана от нормативния акт, като специфична. Предвид това, не му се следва
безплатна храна и този иск следва да се отхвърли.
На основание чл.78 ГПК на всяка от страните се следват
разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от
претенциите. Разноските направени от ищеца възлизат на сумата от 550,00
лв.-заплатено адв. възнаграждение, а тези на ответника на сумата от 300,00 лв.-
юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП. Предвид уважената/отхвърлена част от исковете, ответникът
следва да заплати на ищеца сумата от 545, лв.- разноски по компенсация. В
тежест на ответника са държавната такса в размер на 160,54 лв. по трите уважени
иска, както и разходите по делото,
направени за сметка на БС в размер на 217.61 лв., съобразно уважената част от
исковете.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“- МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгина Мария Луиза“ № 46
да заплати на П.П.К., ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Н.Р. сумата от 1513,44 лева - възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 24.10.2016г. до 24.10.2019г., сумата от 115,20
лева - лихва за забава за периода от падежа на всяко изискуемо вземане до
23.10.2019 г.; сумата от 115,20 лв., представляваща равностойността на
ободряващи напитки, за периода 24.10.2019 г.- 23.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 24.10.2019 г., до окончателното
плащане, както и сумата от 545.02 лв.- разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.П.К., ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР
за заплащане сумата от 16,80 лв. –
равностойност на неполучени хранителни продукти за периода 24.10.2016 г.-
23.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.10.2019 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Гранична полиция“-МВР, с адрес: гр.София, бул.”Мария Луиза”, №46 да
заплати по с/ка на Районен съд-Русе сумата
от 160,54 лв.- държавна такса за
производството, както и сумата от 217.61
лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен
съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: