№ 151
гр. Пловдив, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Красимир К. Коларов
Членове:Георги В. Чамбов
Емил Люб. Митев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
като разгледа докладваното от Красимир К. Коларов Въззивно търговско
дело № 20215001000562 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 301 от 10.07.2019 г., постановено по т. д. № 41/2017 г.,
поправено с Решение № 21001 от 14.01.2021 г. и с Решение № 21024 от
05.04.2021 г., както и допълнено с Решение № 21034 от 19.05.2021 г.
Смолянският окръжен съд е решил следното:
„ПРИЗНАВА за установено по иск на „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК
*********, по отношение на ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********, СТ. ХР.
ХР., ЕГН **********, лично и в качеството му на посочения едноличен
търговец и Х . С. Х., ЕГН **********, СОЛИДАРНО, че в полза на банката
съществува вземане по договор за банков кредит П. Б.-Р. Л. – плюс № .../... г.
и приложение към него от 19.07.07 г. анекс № 1/30.03.09 г., № 2/17.05.10 г. и
№ 3/10.09.12 г., и за който е била издадена заповед за изпълнение № *** от
25.10.13 г. по ч. гр. д. № 375/13 г. на PC-Златоград, за следните суми, а
именно: 1. 90 659,96 лв. главница от 21.01.13 г. до 13.06.13 г.; 2. 7 071,47 лв.
1
договорни лихви от 21.01.13 г. до 13.06.13 г. и 3. 607.03 лв. банкови такси от
21.01.13 г. до 13.06.13 г.“., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 90 659.96
лв. до 96.229.34 лв. и за периода от 13.06.2013 г. до 21.10.2013 г., за разликата
над 7 071.47 лв. до 10 312.63 лв. и за периода от 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********, СТ. ХР. ХР., ЕГН
**********, лично и в качеството му на посочения едноличен търговец, и Х.
Х., да заплатят на „Ю.б. Б.“ АД разноски по делото от 5 515.83 лв.,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Ю.б. Б.“ АД да заплати на ЕТ „С. **** С.Х.“, ЕИК
*********, СТ. ХР. ХР., ЕГН **********, лично и в качеството му на
посочения едноличен търговец, и Х. Х., по 1 122.25 лв. разноски на всеки
един съразмерно на отхвърлената част от иска.“
След постановяване на решението, като правоприемници на починалия
на 05.07.2019 г. Х . С. Х., ЕГН **********, са конституирани наследниците
му (л. 142):
К. Т. ХР., ЕГН ********** – съпруга,
АНДР. ХР. ХР., ЕГН ********** – син и
СТ. ХР. ХР., ЕГН ********** – син,
които са наследили при равни части (чл. 9, ал. 1, във вр. с чл. 5, ал. 1 ЗН)
наследството на първоначалния ответник Х. С. Х., включително и
задълженията му към „Ю.б. Б.“ АД по процесния договор.
С въззивна жалба вх. № 3614/21.08.2019 г., в съответните му отнасящи
се за него установителна и осъдителна част, решението се обжалва от СТ. ХР.
ХР., „лично“ и „в качеството му на ЕТ „С. - **** С.Х.“.
С въззивна жалба с вх. № 20210265 от 19.02.2021 г. в съответните му,
отнасящи се за него установителна и осъдителна части, решението се обжалва
от СТ. ХР. ХР., като правоприемник на 1/3 ид. ч. от наследството на
ответника Х . С. Х..
2
С молба вх. № 20210621 от 26.04.2021 г. новоконституираният ответник
АНДР. ХР. ХР., като правоприемник на 1/3 ид. ч. от наследството на
починалия му баща – ответника Х . С. Х., се е присъединил (чл. 265, ал. 1
ГПК) към посочените по-горе подадени от брат му въззивна жалба вх. №
3614/21.08.2019 г. и въззивна жалба с вх. № 20210265 от 19.02.2021 г.
Ответницата К. Т. ХР., ЕГН **********, която е била конституирана
като правоприемник на починалия след постановяване на решението неин
съпруг Х . С. Х., не е обжалвала това решение и не се е присъединила към
въззивните жалби.
„Ю.б. Б.“ АД е на мнение, че жалбите са неоснователни.
Апелативният съд прецени данните по делото и като съобрази
становищата на страните, съобразно правомощията по чл. 269 ГПК прие:
Искът е по чл. 422 ГПК, в производство по чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК (ч. гр. д.
№ 375/2013 г. на Районен съд, гр. Златоград), ищецът „Ю.б. Б.“ АД се е
снабдил със заповед за изпълнение (л. 104 и сл. по първоначалното т. д. №
92/2014 г. на СмОС) против конституираните като ответници три лица:
- Едноличен търговец „С. - **** С.Х.“, който бил „със законен
представител физическото лице СТ. ХР. ХР.;
- същото физическо лице СТ. ХР. ХР. и
- физическото лице Х . С. Х.,
за принудително събиране на следните твърдени от банката вземания по
сключения с тях тримата (първият като кредитополучател, а вторият и третият
– като встъпили в дълга му съдлъжници) Договор за банков кредит „П. Б.-Р.
Л. – плюс“ № ****** от 19.07.2007 г. (л. 74 и сл. по т. д. № 92/2014 г.), с
Приложение към него от 19.07.2007 г. (л. 80 по т. д. № 92/2014 г.), Анекс № 1
от 30.03.2009 г. (л. 81 и сл. по т. д. № 92/2014 г.), Анекс № 2 от 17.05.2010 г.
(л. 84 и сл. по т. д. № 92/2014 г.) и Анекс № 3 от 10.09.2012 г. (л. 88 и сл. по т.
д. № 92/2014 г.), които вземания, предмет на обжалваното решение, са
описани в заповедта за изпълнение така:
- 96 229.34 лева – „главница за периода от 21.01.2013 г. до
3
21.10.2013 г.“;
- 10 312.63 лева – „договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до
21.10.2013 г.“ и
- 607.03 лева – „такси“.
Длъжникът по тези твърдени вземания Едноличен търговец „С. - ****
С.Х.“ и починалият по време на процеса ответник Х . С. Х. (праводател на
жалбоподателя СТ. ХР. ХР. и на присъединилия се към жалбата му АНДР.
ХР. ХР.) са направили възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, затова кредиторът
„Ю.б. Б.“ АД е предявил настоящия установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Договорът за кредит от 19.07.2007 г. (л. 74 и сл. от т. д. № 92/2014 г.) е
бил сключен за кредитна линия в размер на 80 000 лева (чл. 1, ал. 1), с краен
срок за ползване и погасяване „120 месеца, считано от откриването на
заемната сметка“, т. е. от 07.07.2007 г., вж. Приложението към чл. 1, ал. 2 (л.
80 от т. д. № 92/2014 г.). Отпуснат като кредитна линия, при първоначалната
неизвестност какви по размер суми и кога точно в рамките на 120-те месеца
ще бъдат усвоявани, към договора няма (и няма как да има) погасителен план
(чл. 2, ал. 2). Било е само уговорено, че дължимата годишна лихва по чл. 3, ал.
1 – 3 „се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец
след месеца на откриване на заемната сметка (чл. 3, ал. 4). Но страните се
споразумели и за това, че всяка година банката ще има право едностранно да
промени условията на кредита (чл. 1, ал. 3) и тогава трябва да се сключи
анекс, в който да се уредят „новите условия на кредита, включително начина
и сроковете за промяна на размера (чл. 1, ал. 4), като е предвидена и
възможност, „усвоеният кредит да се погасява при условията на погасителен
план“ (чл. 4, ал. 2, изр. 2-ро).
Условията на кредита са били променени с Анекс № 1 от 30.03.2009 г. (л.
81 от т. д. № 92/2014 г.), в който е предвиден период на облекчено погасяване
на дотогава натрупаните непогасени главница и лихви, а след изтичането на
този период и ако просрочените задължения са изпълнени, тогава
кредитополучателят е трябвало да „погасява остатъка по редовната главница
на кредита, заедно с дължимите лихви, на равни месечни анюитетни
погасителни вноски, за срок до 08.08.2017 г., като размера на вноските се
4
определя с нов погасителен план, представляващ неразделна част от
настоящия анекс“ (т. 6-та).
Нито в Анекс № 1, нито в приложение към него, което да е било
съставено и подписано от страните след изтичането на посочения „период на
облекчено погасяване“, са посочени оставащите за погасяване размери на
усвоена главница и дължими лихви, нито е бил съставен и съответно
подписан погасителния план, предвиден в т. 6-та на Анекс № 1 от 30.03.2009
г. Следователно, със сключването на Анекс № 1 от 30.03.2009 г. по никакъв
начин не са били определени:
а) нито оставащият размер на усвоената, но невърната главница;
б) нито размерът на равните месечни анюитетни погасителни вноски,
чрез които да се погасяват тази главница и дължимите лихви;
в) нито денят от месеца, в който е трябвало да се плащат вноските.
Но падежи на задължения, за които няма уговорен срок (чл. 69, ал. 1
ЗЗД) и които по размер не са нито определени, нито определяеми, поначало
не съществуват. Затова изводът е, че след Анекс № 1 от 30.03.2009 г. всички
оставащи задължения на съдлъжниците по кредита е трябвало да бъдат
изпълнени не по-рано от крайния посочен в т. 6-та срок – 08.08.2017 г. и че до
настъпването на тази дата е нямало как да има тяхно неизпълнение, което да
ги постави в забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
На датата 17.05.2010 г. е бил сключен Анекс № 2 (л. 84 и сл. от т. д. №
92/2014 г.), в него дългът е бил преоформен с натрупвания до размер на
сумата 87 481.37 лева, за част от тази сума (Част А) е въведен гратисен
период, като останалата след този период непогасена част от дълга и другата
част (Част Б) е трябвало да бъдат погасявани „съгласно общ погасителен
план, неразделна част от настоящия анекс“ (чл. 3, ал. 1). Страните изрично са
се съгласили, че посоченият общ размер на дълга от 87 481.37 лева е
„индикативен“ и че „действителният му размер към Датата на преоформяне
ще бъде посочен в Погасителния план по чл. 4, ал. 1 по-долу, неразделна част
от настоящия Анекс“ (т. 2).
Според Анекс № 2, общият останал дълг, включително дължимите
5
възнаградителни лихви и банкови такси, е трябвало да бъде погасен отново в
срок до 08.08.2017 г. (чл. 4, ал. 1, б. в“), „на равни месечни анюитетни
погасителни вноски в размер съгласно Погасителния план, включващи
дължимата лихва върху остатъка от сумата по Част А на Дълга и съответна
част от главницата от Част А на дълга (чл. 4, ал. 1, б. „б“). Повторно е било
посочено, че „заплащането на сумите по Част А на Дълга и Част Б на Дълга се
извършва съгласно Погасителния план до пълното погасяване на Дълга“ (чл.
4, ал. 3).
Погасителен план по уговорените в Анекс № 2 от 17.05.2010 г. нови
условия обаче, отново няма – или въобще не е бил съставен и подписан, или –
въпреки изричните възражения на ответниците – не е бил съответно
представен от ищеца по делото (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Затова и след Анекс № 2 от 17.05.2010 г. изводът е отново същия: със
самото сключване на анекса по никакъв начин не са били определени:
а) нито оставащият размер на вече усвоената дотогава, но невърната
главница;
б) нито размерът на непогасените лихви;
в) нито размерът на равните месечни анюитетни погасителни вноски,
чрез които да се погасяват вече преоформената главница и дължимите върху
нея лихви;
г) нито съотношението между размера на погасяваната част от
главницата и дължимата с тази част лихва във всяка анюитетна вноска;
д) нито денят от месеца, в който е трябвало да се плащат анюитетните
вноски.
И тъй като е невъзможно (няма как) да съществуват предварително
уговорени падежи на парични задължения, за които посочен от страните срок
за изпълнение няма (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и които задължения по размер не са
нито определени, нито определяеми, изводът отново е, че и след сключването
на Анекс № 2 от 17.05.2010 г., при непосочване на точния оставащ размер на
дълга след гратисния период и несъставяне (или непредставяне по делото) на
6
предвидения в този анекс Погасителен план, всички оставащи, сега вече
преоформени и частично разсрочени, задължения на съдлъжниците по
кредита, е трябвало да бъдат изпълнени не по-рано от крайния посочен в чл.
4, ал. 1, б. „в“ от анекса срок – 08.08.2017 г. И че до настъпването на тази дата,
отново, както и преди сключването на Анекс № 2 от 17.05.2010 г., е нямало
как да има нито пълно, нито частично неизпълнение на съдлъжниците, което
да ги постави в забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).
Последният сключен към договора за кредит анекс е с № 3, от датата
10.09.2012 г. (л. 88 и сл. от т. д. № 92/2014 г.). С него остатъчният размер на
дълга по кредита отново е бил предоговорен чрез натрупване на
„просрочените“ дотогава главница и лихви и такси, въпреки че – както по-
горе бе установено – просрочие на главници дотогава въобще е нямало.
Общия размер на новата главница по дълга е бил определен на сумата
97 803.13 лева (чл. 2, ал. 1, т. 1 – 4), срокът за връщане на тази нова главница,
заедно с ежемесечно дължимите по договора лихви, вече е датата 21.08.2022
г., главницата и лихвите и сега е трябвало да бъдат плащани „на равни
месечни анюитетни погасителни вноски, „като размера на вноските се
определя н нов погасителен план, представляващ неразделна част от
настоящия анекс“ (чл. 3). За кредитополучателя е било въведено и
задължението, в 10-дневен срок „да получи погасителния план“, което е
обезпечено с презумпцията, че „неполучаването и/или неподписването на
екземпляр от погасителния план не го освобождава от задълженията му за
плащане на погасителните вноски по кредита в сроковете и в размера,
определени в същия“ (чл. 4).
С молба вх. № 3908/23.10.2017 г. (л. 56 и сл.), далеч след изтичането на
срока дори по чл. 372, ал. 1 ГПК, ищецът е представил три броя неподписани
от съдлъжниците погасителни планове, които се отнасяли съответно към
Анекс № 1, към Анекс № 2 и към Анекс № 3. По отношение на първите два от
тях пълномощникът на ответниците не е възразил да бъдат приети, а по
отношение на третия – Анекс № 3 (л. 63 и сл.), е оспорил достоверността на
датата на съставянето му (чл. 181, ал. 1 ГПК). Доказателства за дата на
съставяне на документа, която да предхожда датата на представянето му по
делото, не само не са събирани, но не са и ангажирани. Затова оспорването е
било успешно проведено и следва да се приеме, че до обявяването на кредита
7
за предсрочно изискуем на датата 13.06.2013 г. погасителен план за връщане
на новата главница по Анекс № 3 от 10.09.2012 г., заедно с дължимите лихви,
което занапред да става „на равни месечни анюитетни вноски“ отново не е
бил съставен. А това прави невъзможна и презумпцията по чл. 4, изр. 2-ро от
Анекс № 3: щом погасителният план не съществува към определен момент,
нито неговото „неполучаване“ и/или „неподписване“ към същия момент
могат да го правосъздадат и съответно – да ангажират отговорност за
неизпълнението на задължения, за които се твърди, че са били поети с този
план.
Затова изводът е, че при липсата на подписани от кредитополучателя и
от встъпилите в дълга му съдлъжници Погасителни планове към Анекс № 1 и
Анекс № 2 и определената в тях крайна дата за погасяване на дълга
08.08.2017 г., до датата 10.09.2012 г., когато е бил сключен Анекс № 3,
просрочие при връщане на главницата е нямало и посочената в този Анекс
дължима главница от общо 97 803.13 лева, която е била „преоформена“ чрез
натрупване на недължими дотогава погасителни вноски, включващи както
недължими части от главницата, така и недължими върху „преоформените“
размери по Анекс № 1 и Анекс № 2 лихви, е по размер несъобразена с
условията на договора. Това обстоятелство, заедно с липсата на погасителен
план и към Анекс № 3 от 10.09.2012 г., отново означава, че и след датата
10.09.2012 г. не са били валидно определени нито оставащият размер на вече
усвоената дотогава, но частично невърната главница, нито размерът на
непогасените лихви, нито размерът на равните месечни анюитетни
погасителни вноски, чрез които да се погасяват преоформената главница и
дължимите лихви, нито съотношението между размера на погасяваната част
от главницата и дължимата с тази част лихва във всяка анюитетна вноска,
нито денят от месеца, в който е трябвало да се плащат анюитетните вноски.
Заключението отново е, че при неопределени и неопределяеми по
размер задължения, които да бъдат изпълнявани в неопределени срокове,
просрочие няма (чл. 69, ал. 1 ЗЗД) и че до настъпването на посочената в
Анекс № 3 крайна дата за връщане на дълга 21.08.2022 г. е нямало как да има
нито пълно, нито частично неизпълнение на съдлъжниците, което да ги
постави в забава (чл. 84, ал. 1 ЗЗД) и до тази дата кредитодателят не е имал
право да иска нито връщане на заемната сума, нито натрупаните
8
възнаградителни лихви (чл. 70, ал. 1 ЗЗД).
Кредитодателят „Ю.б. Б.“ АД е твърдял, че вземанията му, които са
предмет на делото, са станали предсрочно изискуеми поради непогасени
„девет непогасени вноски по главница, считано от 21.01.2013 г. и девет
непогасени вноски за лихва, считано от 21.01.2013 г., при 273 дни на
просрочие“, съобразно чл. 25, б. „в“, във вр. с чл. 24, б. „г“ от договора за
кредит, но както по-горе се посочи, задължение за извършване на вноски за
връщане на усвоената сума и за плащане на дължимите върху неплатената
част от нея възнаградителни лихви преди крайния срок 21.08.2022 г.
кредитополучателят е нямал.
Изводът е, че поради недоказаната от ищеца предсрочна (към датата
13.06.2013 г.) изискуемост на задълженията на кредитополучателя и
встъпилия в дълга му съдлъжник по процесния Договор за банков кредит „П.
Б.-Р. Л. – плюс“ № ****** от 19.07.2007 г. с Приложение към него от
19.07.2007 г., Анекс № 1 от 30.03.2009 г., Анекс № 2 от 17.05.2010 г. и Анекс
№ 3 от 10.09.2012 г., вземанията на „Ю.б. Б.“ АД, по които Смолянския
окръжен съд се е произнесъл и които са посочени в Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК с № *** от
25.10.2013 г., издадена от Районен съд – Златоград по ч. гр. д. № 375/2013 г., в
размер на:
- 96 229.34 лева – „главница за периода от 21.01.2013 г. до
21.10.2013 г.“;
- 10 312.63 лева – „договорна лихва за периода от 21.01.2013 г. до
21.10.2013 г.“ и
- 607.03 лева – „такси“.
не са съществували и предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1
ГПК, е подлежал на отхвърляне.
Заключението е, че – в обжалваните му части – решението на окръжния
съд е незаконосъобразен отговор на поставения по делото спор и на осн. чл.
271, ал. 1 ГПК, ще следва в тези части да се отмени, а предявените искове –
съответно да се отхвърлят.
9
Разноските.
1. Жалбоподателят СТ. ХР. ХР., действащ като първоначално
конституиран ответник не само „лично“, но и в качеството му на ЕТ „С. -
**** С.Х.“, е направил пред съдебните инстанции разноски в общ размер на
сумата 24 803 лева. С обжалваното решение, съобразно отхвърлената с него
част от иска, са му присъдени разноски в размер на сумата 1 122.25 лева. На
осн. чл. 273, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, в негова полза ще се присъдят
разноски, в размер на понастоящем дължимата горница от 23 680.75 лева.
2. Праводателят на СТ. ХР. ХР. – баща му Х . С. Х., в предходните
производства е направил разноски в общ размер на сумата 13 552.20 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска, окръжният съд е присъдил в полза на
праводателя на С.Х. – баща му Х . С. Х., разноски в размер на сумата 1 122.25
лева. Затова в полза на жалбоподателя СТ. ХР. ХР., като правоприемник на
починалия на 05.07.2019 г. негов баща Х . С. Х., следва да се присъди 1/3 от
горницата над тази сума до 13 552.20 лева или разноски в размер на сумата
4 143.32 лева.
3. Присъединилият се към въззивните жалби АНДР. ХР. ХР. не е
направил разноски в настоящото въззивно производство. Праводателят му Х .
С. Х. обаче, в предходните производства е направил разноски в общ размер на
сумата 13 552.20 лева. Съобразно отхвърлената част от иска, окръжният съд е
присъдил разноски в полза на праводателя на А.Х. – баща му Х . С. Х.,
разноски в размер на сумата 1 122.25 лева. Затова в полза на АНДР. ХР. ХР.
следва да се присъди 1/3 от горницата над тази сума до 13 552.20 лева или
разноски в размер на сумата 4 143.32 лева.
4. Сумата 5 515.83 лева, която окръжният съд е присъдил като
разноски в полза на „Ю.б. Б.“ АД, следва да се редуцира с 5/6, като в полза на
ищеца съответно останат само разноски в размер на сумата 919.31 лева,
дължими от К. Т. ХР. – като необжалвал решението на окръжния съд
правоприемник на Х . С. Х.. Затова по отношение на горницата от 4 596.52
лева обжалваното решение ще следва да се отмени.
5. Настоящото въззивно производство е проведено при условията на
чл. 83, ал. 2 ГПК и дружеството „Ю.б. Б.“ АД следва да бъде осъдено, на осн.
10
чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати държавна такса в размер на сумата 1 966.77 лева
Ето защо Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 301 от 10.07.2019 г., поправено с Решение № 21001 от
14.01.2021 г. и с Решение № 21024 от 05.04.2021 г. и допълнено с Решение №
21034 от 19.05.2021 г., постановено от Смолянския окръжен съд по т. д. №
41/2017 г., в частите му, с които съдът е решил следното:
„ПРИЗНАВА за установено по иск на „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК
*********, по отношение на ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********, СТ. ХР.
ХР., ЕГН **********, лично и в качеството му на посочения едноличен
търговец и Х . С. Х., ЕГН **********, (починал на 05.07.2019 г., като
решението се отменя само по отношение на заместилите го в процеса АНДР.
ХР. ХР., ЕГН ********** – син, правоприемник с 1/3 ид. ч. от неговото
наследство и СТ. ХР. ХР., ЕГН ********** – също син и също
правоприемник с 1/3 ид. ч. от неговото наследство), СОЛИДАРНО, че в полза
на банката съществува вземане по договор за банков кредит П. Б.-Р. Л. – плюс
№ .../... г. и приложение към него от 19.07.07 г. анекс № 1/30.03.09 г., №
2/17.05.10 г. и № 3/10.09.12 г., и за който е била издадена заповед за
изпълнение № *** от 25.10.13 г. по ч. гр. д. № 375/13 г. на PC-Златоград, за
следните суми, а именно: 1. 90 659.96 лева главница от 21.01.2013 г. до
13.06.2013 г.; 2. 7 071.47 лева договорни лихви от 21.01.2013 г. до 13.06.2013
г. и 3. 607.03 лева банкови такси от 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г.“;
„ОСЪЖДА ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********, СТ. ХР. ХР., ЕГН
**********, лично и в качеството му на посочения едноличен търговец, и Х .
С. Х., ЕГН **********, (починал на 05.07.2019 г., като решението се отменя
само по отношение на заместилите го в процеса АНДР. ХР. ХР., ЕГН
********** – син, правоприемник с 1/3 ид. ч. от неговото наследство и СТ.
ХР. ХР., ЕГН ********** – също син и също правоприемник с 1/3 ид. ч. от
неговото наследство), да заплатят на „Ю.б. Б.“ АД разноски по делото от
4 596.52 лева, съразмерно на уважената част от иска“,
както и в частта му, с която
11
„ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********, СТ. ХР. ХР., ЕГН **********,
лично и в качеството му на посочения едноличен търговец, и Х. Х.“, са били
осъдени, да заплатят на „Ю.б. Б.“ АД „разноски по делото от 4 596.52 лева,
съразмерно на уважената част от иска“.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК
*********, установителен иск против ЕТ „С. - **** С.Х.“, ЕИК *********,
СТ. ХР. ХР., ЕГН **********, лично и в качеството му на посочения
едноличен търговец и Х . С. Х., ЕГН **********, починал на 05.07.2019 г., но
само по отношение на заместилите го в процеса негови наследници АНДР.
ХР. ХР., ЕГН ********** – син, правоприемник на 1/3 ид. ч. от неговото
наследство и СТ. ХР. ХР., ЕГН ********** – също син и също
правоприемник на 1/3 ид. ч. от неговото наследство, че при солидарна между
тях отговорност, в полза на „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК *********, съществуват
следните вземания по Договор за банков кредит „П. Б.-Р. Л. – плюс“ №
****** от 19.07.07 г. и Приложение към него от 19.07.07 г., Анекс № 1 от
30.03.2009 г., Анекс № 2 от 17.05.2010 г. и Анекс № 3 от 10.09.2012 г, а
именно:
- 90 659.96 лева главница от 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г.;
- 7 071.47 лева договорни лихви от 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г. и
- 607.03 лева банкови такси от 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г.,
за събиране на които вземания, по ч. гр. д. № 375/2013 г. на Pайонен съд
– гр. Златоград, е била издадена Заповед за изпълнение № *** от 25.10.2013 г.
В останалата му част Решение № 301 от 10.07.2019 г., поправено с
Решение № 21001 от 14.01.2021 г. и с Решение № 21024 от 05.04.2021 г. и
допълнено с Решение № 21034 от 19.05.2021 г., постановено от Смолянския
окръжен съд по т. д. № 41/2017 г. – като необжалвано – е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на Едноличен търговец
„С. - **** С.Х.“, ЕИК ********* и на СТ. ХР. ХР., ЕГН **********, сумата
23 680.75 лева (двадесет и три хиляди шестстотин и осемдесет лева и 75 ст.)
разноски по делото.
12
ОСЪЖДА „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на СТ. ХР. ХР., ЕГН
**********, като правоприемник на 1/3 ид. ч. от наследството на починалия
на 05.07.2019 г. негов баща Х . С. Х., ЕГН **********, сумата 4 143.32 лева
(четири хиляди сто четиридесет и три лева и 32 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати на АНДР. ХР. ХР., ЕГН
**********, като правоприемник на 1/3 ид. ч. от наследството на починалия
на 05.07.2019 г. негов баща Х . С. Х., ЕГН **********, сумата 4 143.32 лева
(четири хиляди сто четиридесет и три лева и 32 ст.) разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ю.б. Б.“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Апелативен съд – ГР. П., бул. "***" № ***,
ЕИК (БУЛСТАТ) *********, държавна такса в размер на сумата 1 966.77 лева
(хиляда деветстотин шестдесет и шест лева и 77 ст.).
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13