Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.П., 25.04.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски
районен съд, в публично заседание на 27.03.2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА
при секретаря Галя Николова, като
разгледа докладваното от съдията ВИДОЛОВА гр.д.№ 8650/17 г. за да се
произнесе, взема предвид:
ИСК с
правно осн. чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 372 от ТЗ.
Постъпила е искова молба от ***със
седалище в ***, против „К.Л.“ ООД със седалище в ***. В молбата се твърди, че
със заявка от 18.07.2016 г. от страна на ответното дружество е било възложено
на ищеца извършване на международен транспорт на стоки. Твърди се, че съгласно
надлежно съставена международна товарителница с дата 26.07.2016 г. указаното
място на доставка та стоките при така заявените транспортни услуги е в град П.,
на което място стоката е била съответно получена. Твърди се, че при така
възникналите договорни отношения между страните от страна на ищеца е била
издадена надлежна фактура на ответника като заявител на услугата. Твърди се, че
въпреки проведена по електронна поща кореспонденция между страните и предложено
от ответника поетапно плащане на дълга такова не е извършено. Твърди се, че
въпреки изпратена писмена покана за заплащане на дължимата по фактурата сума,
задължението не е погасено. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 2 000 евро, представляваща възнаграждение за извършена
транспортна услуга за превоз на товар, ведно със законната лихва, която
конкретизира в съдебно заседание, че претендира считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът,
редовно уведомен за предявения иск, не е взел становище по изпратения му препис
от исковата молба и приложените към нея доказателства, и редовно призован за
съдебното заседание, не е взел писмено или устно становище в него.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на
ищеца, намира за установено следното:
По
делото е приложена заявка за международен транспорт от 18.07.2016 г. с
възложител *** и изпълнител ***Видно от заявката е, че предметът на същата е
било извършването на транспорт от ***, Б. при договорено навло в размер на
2 000 евро. Основните елементи от съдържанието на заявката са
възпроизведени и в представената по делото международна товарителница, като в
графа 6 от същата е посочено, че превозвач на стоките е ***От отразеното в
графа 24 на товарителницата се установява, че стоките са били получени на
29.07.2016 г. от представител на „ВЕСЕЛИН БАЛЕВ” ЕООД без забележки. По повод
заплащането на дължимата от ответника на ищеца сума, между страните е разменена
кореспонденция, съгласно която представител на ответника е потвърждавал към
месец февруари 2017г. наличието на задължения към ищеца за процесната фактура,
както и за още три вземания по правоотношения на същото основание за други
дати, заявявал е, че ще плати, но плащания реално не са били правени.
При
тези обстоятелства съдът приема, че е налице валидно възникнало облигационно
правоотношение, произтичащо от сключен договор за превоз на товари. Доколкото
посочените в заявката адреси за натоварване и разтоварване се намират в две
различни държави, следва да се приеме, че се касае за международен автомобилен
превоз на товари. Предвид това, в отношенията между страните следва да се
приложат освен клаузите на договора и разпоредбите на Търговски закон, и
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR),
ратифицирана с Указ №1143/ 29.007.1977 г. на Държавния съвет, ДВ бр. 61 от
05.08.1977 г., и в сила за Република Б. от 18.01.1978 г. Съгласно разпоредбата
на чл. 4 от горепосочената конвенция, договорът за превоз се установява със
самата товарителница, каквато в случая е съставена и представена по делото. При
определянето на размера на задължението на ответника следва да бъде съобразено
обстоятелството, че в заявката за международен транспорт страните са договорили
дължимото превозно възнаграждение в чужда валута – 2 000 евро. Този размер
на възнаграждението е отразен и в издадената впоследствие от ищеца фактура №
24380 / 29.07.2016 г. До приключването на съдебните прения от страна на
ответното дружество не са представени надлежни доказателства, установяващи
погасяването на неговото парично задължение във връзка с извършения превоз на
стоки.
С
оглед на гореизложеното, предявеният от ***против *** осъдителен иск се явява
изцяло основателен и следва да бъде уважен.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода на настоящото и
паралелно развилото се обезпечително производство деловодни разноски в размер
общо на 2029.28 лв. и 250.00 евро.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 от ЗЗД, във
връзка с чл. 372 от ТЗ, ***, на гр. Х., Ф.,
със седалище ***, ***, Х., Ф., да заплати на ***, със седалище ***, Б.,
представлявано от Т.Г.Т., сумата от
2 000, 00 евро, представляваща незаплатено възнаграждение за извършена
транспортна услуга съгласно договор за международен автомобилен превоз на
товари и фактура № 24380 / 29.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба - 08.11.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА, на осн чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***,
рег. № 510 535 750 ТР на гр. Х., Ф., със седалище ***, ***, Х., Ф.,
да заплати на ***, със седалище ***, Б., представлявано от Т.Г.Т., сумите от 2029.00 лв. и 250.00 евро, представляващи
деловодни разноски в исковото и обезпечителното производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването чрез П.ски
районен съд пред П.ски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: