№ 1949
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20251110200460 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ АД срещу наказателно постановление /НП/
№ 800893-F784368 от 06.12.2024 г., издадено от началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в Национална агенция за приходите /НАП/, с
което за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК и на основание чл. 278б, ал. 3
от ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 13 135, 36 /тринадесет
хиляди сто тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лева.
Според жалбоподателя наказателното постановление е издадено, без да
се съобрази действителната фактическа обстановка. Сочи се, че са налице
смекчаващи обстоятелства, тъй като жалбоподателят е направил всички
необходими постъпки, за да спази приложимото законодателство в областта на
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България. Твърди се, че наложената имуществена санкция е прекомерна,
значителна и непропорционална. Допълва се, че са налице извинителни
обективни причини за невъзможността му да декларира предварително
инкриминираната стока, за да получи от НАП съответен УНП /уникален
1
номер на превоза/. С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление
като несъобразено с конкретната фактическа обстановка, неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от процесуален представител. Жалбата се поддържа и се моли за
това, НП да бъде отменено. Подробни съображения се привеждат в писмени
бележки.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, представлява се от
процесуален представител, който оспорва основателността на жалбата и моли
обжалваното НП да се потвърди по аргумент, че издаденото НП е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендират се
разноски и при условията на евентуалност се възразява по размер на
възнаграждение на другата страна като прекомерен. Доводи навежда в
писмени бележки и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на
120,00 лева.
Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 23.08.2024 г. в 04:01 часа в пункт за фискален контрол ГКПП Видин –
Дунав мост 2 е извършена проверка на МПС, марка „***“ с рег. № ***, с
номер на ремарке ***, като проверката била извършена в присъствието на ***,
водач на посоченото МПС. Установено е, че се осъществява превоз на стока,
включена в списъка на стоките с висок фискален риск /СВФР/ - „№ 04041002
Суроватка: На прах, гранули или в други твърди форми: Без захар или други
подсладители и с тегловно съдържание на протеини (азотно съдържание х
6,38): Непревишаващо 15 % и с тегловно съдържание на мазнини:
Непревишаващо 1,5 %“ – 23 000 кг на стойност 32 838, 39 лева. Водачът на
транспортното средство не представил УНП за транспорта на стоките. На
основание чл. 127б, ал. 3 от ДОПК проверяващите поставили техническо
средство за контрол на гореописаното МПС. Съставен е протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 050903186675_1 от
23.08.2024 г., а водачът на транспортното средство подписал протокола в
потвърждение на обстоятелството, че е запознат с процедурата по поставяне и
отстраняване на техническо средство за контрол върху транспортното
2
средство, както и с правата и задълженията за превоз и доставка на стоките,
подлежащи на фискален контрол, като в протокола са отразени и дата и място
на разтоварване на стоката.
На 23.08.2024 г., в 08:39 часа е получен УНП за превоз на
горепосочената стока.
На посочените дата и място на разтоварване, а именно на 26.08.2024 г. в
гр. София, с. Казичене, Индустриална зона 3, е извършена проверка от орган
по приходите от ГД „ФК“ в присъствието на ***, пълномощник на фирма
„***“ АД, приключила със заключение, че в превозното средство се превозват
стоки с висок фискален риск, а именно „№ 04041002 Суроватка: На прах,
гранули или в други твърди форми: Без захар или други подсладители и с
тегловно съдържание на протеини (азотно съдържание х 6,38):
Непревишаващо 15 % и с тегловно съдържание на мазнини: Непревишаващо
1,5 %“ – 23 000 кг. Стойността на стоката е 16 790, 00 евро, с левова
равностойност от 32 838, 39 лева по фиксиран курс на БНБ, съгласно
предоставена фактура от 21.08.2024 г., 40 % от която сума са 13 135, 36 лева.
Изпращачът на стоката е идентифициран като „*****“, с VAT № **********,
с получател на стоката „***“ АД. Фирмата превозвач е „***“ ЕООД.
Установено е, че движението на превоза на стоката е от Полша за България.
На 26.08.2024 г. е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № F784368/26.08.2024 г., с оглед констатирано нарушение
на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК - за това, че при превоз на стока с висок фискален
риск, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския
съюз и завършва на територията на страната, получателят „***“ АД не е
декларирал предварително данни за превоза до влизане на транспортно
средство на територията на страната.
Актът е подписан от съставителя, свидетел и представляващия
дружеството – жалбоподател, като на последния е предявен за запознаване със
съдържанието му и му е връчен препис. Срещу АУАН не е постъпило писмено
възражение в законоустановения срок.
На база проверка и АУАН на 06.12.2024 г. *** началник на отдел
„Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП при идентични фактически и
правни изводи като в съставения АУАН издал обжалваното наказателно
3
постановление № 800893-F784368/06.12.2024 г., с което на основание чл. 278б
ал. 3 от ДОПК наложил на дружеството – жалбоподател имуществена санкция
в размер на 13 135, 36 /тринадесет хиляди сто тридесет и пет лева и тридесет
и шест стотинки/ лева, за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, извършено на
26.08.2024 г. в гр. София.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното
установяване: показанията на св. А. П.; АУАН; заповеди за компетентност;
протоколи за извършени проверки, протокол за отстраняване/поставяне на
техническо средство за контрол, приемо-предавателен протокол, искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице,
предупреждения № 749593-F744907/12.01.2024 г., №
749594-F744911/12.01.2024 г. и № 761989-F752461/19.03.2024 г., писмени
бележки от 24.04.2025 г., както и от останалите материали по делото.
Свидетелят П. потвърждава в цялост констатациите в АУАН. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като последователни и логични, без вътрешни
противоречия и неясноти.
С оглед на това, че липсват спорни факти относно осъществения превоз
и констатираните при извършената проверка обстоятелства, както и при
липсата на съществени противоречия в доказателствата по делото, съдът
приема, че в случая не се налага обстоен анализ и съпоставка на същите в
настоящите мотиви. Съдът приема с доверие и писмените доказателства, въз
основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, при спазване на
преклузивния срок за обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът не констатира допуснати в
4
административната фаза на административнонаказателното производство по
ангажиране на отговорността на жалбоподателя съществени нарушения на
процесуалните правила досежно компетентността на длъжностното лице,
съставило АУАН, респективно издалия НП. Актът е съставен от компетентно
лице, а НП е издадено от компетентно лице, съобразно правомощията,
вменени из със заповеди за компетентност. Съгласно чл. 279, ал. 1 от
ДОПК актовете за установяване на административните нарушения се съставят
от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на
Националната агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има
свидетелят А. К. П. – инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от началник на
отдел "Оперативни дейности" – София, дирекция "Оперативни дейности" в
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, оправомощен
съгласно чл. 279, ал. 1 от ДОПК от изпълнителния директор на НАП, видно от
писменото доказателство заповед № 441 от 16.06.2023 г.
Настоящият състав на съда намира за спазени сроковете по чл. 34, ал. 1,
изр. 2, предл. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН в тримесечен срок от
откриване на нарушителя и две години от извършването на процесното
„данъчно нарушение“. В срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и НП.
АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН,
като е съставен в присъствието на един свидетел, както и на управителя на
дружеството -жалбоподател. Актът е подписан от свидетеля, съставителя и
представляващия санкционираното дружество, предявен му е за запознаване и
му е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на
АУАН. АУАН, така и НП, имат съдържание в съответствие с изискванията
на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, като съдържат всички необходими
реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при пълна идентичност се
съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, както и посочване на нарушената законова разпоредба.
С оглед липсата на процесуални нарушения и въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства съдът приема, че материалният
закон е приложен правилно.
5
С атакуваното НП на „***“ АД е предявено административно обвинение
за нарушение на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, който гласи: „При превоз на стока с
висок фискален риск, който започва от територията на друга държава – членка
на Европейския съюз, и завършва на територията на страната, получателят
или купувачът/придобиващият в тристранна операция или крайният
получател във верига последователни доставки на стоки предварително
декларира данни за всеки отделен превоз до влизане на транспортно средство
на територията на страната и потвърждава получаването на стоката най-късно
до края на деня, следващ деня на пристигането й на мястото на
получаване/разтоварване.“.
Действително нито АУАН, нито НП съдържат релевантния подзаконов
нормативен акт, но последното не е от естество да накърни правото на защита
на дружеството-жалбоподател. Нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредба Н-5 от
29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република
България е доразвита изложената постановка, като е предвидено, че „При
всеки отделен превоз на СВФР, който започва от територията на друга
държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на
страната, получателят или купувачът/придобиващият в тристранна операция
или крайният получател във верига последователни доставки на стоки
предварително декларира данни за превоза до влизане на транспортно
средство на територията на страната. Декларирането се извършва чрез
подаване по електронен път на данни съгласно приложение № 1 по реда на чл.
48.“.
Съгласно чл. 4 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. списъкът на стоките с
висок фискален риск се утвърждава със заповед на министъра на финансите
по мотивирано предложение на изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите, издадена на основание чл. 127а, ал. 7 от ДОПК,
заповедта и списъкът се публикуват на интернет страниците на
Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите в деня
на издаването на заповедта, като в заповедта се определя срок за влизането й в
сила, който не може да бъде по-кратък от 3 дни.
Със заповед № 3МФ - 543/02.08.2023 г. на Министъра на финансите към
датата на нарушението е бил утвърден списък на стоки с висок фискален риск
6
с кодове по Комбинираната номенклатура съгласно приложението на
заповедта. В списъка на стоките с висок фискален риск е включена и
„Суроватка: На прах, гранули или в други твърди форми: Без захар или други
подсладители и с тегловно съдържание на протеини (азотно съдържание х
6,38): Непревишаващо 15 % и с тегловно съдържание на мазнини:
Непревишаващо 1,5 %“.
В случая е установен превоз на стоки с висок фискален риск, а именно
„№ 04041002 Суроватка: На прах, гранули или в други твърди форми: Без
захар или други подсладители и с тегловно съдържание на протеини (азотно
съдържание х 6,38): Непревишаващо 15 % и с тегловно съдържание на
мазнини: Непревишаващо 1,5 %“ – 23 000 кг., за който превоз получателят
„***“ АД не е декларирал данни за превоза до влизане на транспортно
средство на територията на страната на 26.08.2024 г. и респективно – не е бил
генериран уникален номер за превоза. С това дружеството – въззивен
жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от
ДОПК. Нарушението е извършено на 23.08.2024 г. – датата, на която
транспортното средство е навлязло на територията на страната и съгласно чл.
48, ал. 2 от ЗАНН и доколкото нарушението е свързано с подаване на
информация по електронен път, мястото на извършването му е гр. София,
където е седалището на органа – Национална агенция за приходите, пред
който е следвало да се извършено декларирането.
При извършена справка в „Регистър АНП“ на НАП се установява, че
„***“ АД е нарушило няколко пъти разпоредбата на чл. 127и, ал. 1 от ДОПК,
за което са били образувани административнонаказателни производства,
приключили с три броя влезли в законна сила Предупреждения №
749593-F744907/12.01.2024 г., № 749594-F744911/12.01.2024 г. и №
761989-F752461/19.03.2024 г., с които на основание чл. 28 от ЗАНН
дружеството е било предупредено, че при последващо извършване на същото
по вид нарушение, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизане в сила на горепосочените предупреждения, ще му бъде наложено
административно наказание. Предходните нарушения по чл. 127и, ал. 1 от
ДОПК са били извършени в рамките на няколко месеца – от края на 2023 г. до
настоящия момент, като при всички случаи осъщественият от „***“ АД
превоз е бил деклариран едва след влизане на транспортното средство в
7
страната, а не предварително, както изрично изисква цитираната разпоредба
при извършване на ВОП. Ето защо не са налице предпоставките за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН. Нарушението представлява маловажен случай по см. на §
1, т. 4 ДР на ЗАНН и поради това, че в същия ден, а именно на 23.08.2024 г. за
процесния превоз е бил получен УНП. От доказателствата по делото се
установява, че преминаването на транспортното средство през границата на
страната на ГКПП Видин – Дунав мост 2 е на 23.06.2024 г. в 04:01 часа, а
получаването на УНП е на 23.08.2024 г. в 08:39 часа, т. е. УНП е получен
около 4 часа след като транспортното средство е било на ГКПП Видин –
Дунав мост 2. Обстоятелството, че впоследствие е получен УНП за превоза не
означава, че обществената опасност на нарушението е по-ниска, сравнена с
други нарушения от същия вид. Нарушението е формално, на просто
извършване, и за съставомерността му не е необходимо настъпване на
допълнителен общественоопасен резултат. Не се твърдят и не се установиха и
никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да навеждат на извод
за по-ниска степен на обществена опасност на нарушението. Такъв извод
категорично не може да бъде направен и предвид значителното количество на
стоката, а именно 23 000 кг.
С недекларирането предварително на превоза се възпрепятства
възможността за осъществяване на фискален контрол от органите по
приходите върху движението на стоките с висок фискален риск на
територията на страната при условията на Глава Петнадесета „а“ от
ДОПК като съвкупност от действия на органи по приходите с цел
предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами. Декларирането
по чл. 127и, ал. 1 ДОПК е и предварително, а не последващо (като проверката
за верността на декларираните доставки по ЗДДС) и поради това осигурява
възможност за физически контрол на доставките и движението на стоките с
висок фискален риск.
Нарушението е извършено от юридическо лице, чиято отговорност е
обективна, безвиновна, поради което не следва да се обсъжда субективната му
съставомерност.
Съгласно разпоредбата на чл. 278б, ал. 3 от ДОПК за извършеното
нарушение се налага имуществена санкция в размер на 40 на сто от данъчната
основа на превозваната стока по смисъла на Закона за данък върху добавената
8
стойност (ЗДДС), но не по-малко от 5000 лв. Видно е, че имуществената
санкция не е фиксирана в абсолютно определен размер, а е функция от
данъчната основа на превозваната стока, поради което и съдът намира, че не
са основателни оплакванията на дружеството – жалбоподател в насока
непропорционалност на санкцията. Напротив – предвиден е ред за
индивидуализирането в зависимост от обстоятелствата на всяко конкретно
нарушение и обществената му опасност. Съгласно чл. 26, ал. 2 от
ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва
възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с
доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки,
без данъка по този закон. Ето защо в случая правилно е изчислена сумата на
определеното обезпечение.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата не е основателна
и обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и претенцията на процесуалния представител
на въззиваемата страна за присъждане на съдебни разноски съдът намира, че
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл. 37 от
Закона за правна помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН. Според заложеното в нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
заплащането на правна помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в Наредба на Министерския съвет /МС/ по
предложение на Национално бюро за правна помощ /НБПП/. В случая, за
защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане
на правна помощ предвижда възнаграждение от 80.00 лв. до 150.00 лв.
Настоящото производство не се отличава с по-висока фактическа и правна
сложност от обичайните за това дела от такъв вид, проведено е едно открито
съдебно заседание и е разпитан един свидетел, затова следва да се присъди
възнаграждение в размер на 100.00 лв., което жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Национална агенция за приходите /НАП/.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 800893-F784368 от
06.12.2024 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – София,
дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в
Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „***“ АД за нарушение на
чл. 127и, ал. 1 от ДОПК, извършено на 26.08.2024 г., и на основание чл. 278б,
ал. 3 от ДОПК, е наложена имуществена санкция в размер на 13 135, 36
/тринадесет хиляди сто тридесет и пет лева и тридесет и шест стотинки/ лева.
ОСЪЖДА „***“ АД на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН да
заплати на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
сумата от 100.00 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10