Решение по к. адм. дело №1208/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 221 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 14 ал. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/.

Образувано е по касационна жалба на Й. Н. В., [ЕГН], Г. Н. И., [ЕГН] и Р. Н. Т., [ЕГН] срещу Решение № 95/11.04.2025 г. по гр. дело № 775/2024 г. на Районен съд Провадия, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ [населено място], с което наследниците на П. С. П., бивш жител на [населено място],  са възстановени като обезщетение правото на собственост върху земи от общинския поземлен фонд: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка по КК на землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново Усое“. С решението В., И. и Т. са осъдени да заплатят на Общинска служба по земеделие [населено място] сумата от 240 лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК.

Претендира се за отмяна на обжалваното съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда

В проведеното по делото открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа изцяло чрез пълномощника на жалбоподателите - адв. С. П., на заявените в нея касационни основания.

Ответникът – Общинска служба по земеделия - Дългопол, представляван от ст.юриск. Р. И., в писмен отговор и в съдебно заседание по същество оспорва изцяло касационната жалба и моли решението на ПРС да бъде оставено в сила, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв., съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:

Производството пред Районен съд Провадия е образувано по жалба на Й. Н. В., Г. Н. И. и Р. Н. Т. против Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ [населено място], с което наследниците на П. С. П., бивш жител на [населено място],  са възстановени като обезщетение правото на собственост върху земи от общинския поземлен фонд: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка по КК на землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново Усое“.

За да постанови този краен резултат, районният съд е установил от фактическа страна следното:

По заявление, инициирано от Н. П. С., на наследниците на П. С. П. е признато за възстановяване правото на собственост спрямо следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол: Нива с площ 2,000 дка, III-та категория, местност „Баевец“, Нива с площ 4.000 дка, IV-та категория, местност „Усоито“, Нива с площ 1.195 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, Нива с площ 5.000 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, Нива с площ 4.000 дка, IV-та категория, местност „Дълбоки дол“, Нива с площ 5.700 дка, IV-та категория, местност „Кара Хасан“.

С Решение № 91/14.06.1999 г. ПК Дългопол, след влизане в сила на плана за земеразделяне по преписката, на наследниците на П. С. П. е възстановено правото на собственост спрямо следните земеделски земи, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - Нива с площ 2.000 дка, V-та категория, местност „Канчиево“, [ПИ] - лозе с площ 0.579 дка, IV-та категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - изоставена нива с площ 4.000 дка, VII-ма категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - изоставена нива с площ 5.737 дка, VII-ма категория, местност „Трънливата стока“, [ПИ] - Нива с площ 4.000 дка, V-та категория, местност „Палилата“, [ПИ] - изоставена нива с площ 5.579 дка, V-та категория, местност „Кара Хасан“. Съгласно Решение № 23/23.02.1995г. от ПК Дългопол по заявлението на Н. П. С. са възстановени на наследниците на П. С. П. правото на собственост в стари реални граници на имотите, находящи се в [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - лозе с площ 0.438 дка, местност „Чуката“ и [ПИ] - лозе с площ 0.367 дка, местност „Чуката“.

С решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС е прието за установено спрямо Общинска служба по земеделие [населено място], че наследниците на П. С. П., починал през 1978 г. имат право да възстановят правата му върху притежаваните от него земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], обл. Варна, а именно: нива от 10.000 дка, местност „Ново усое“ и нива от 5.000 дка, местност „Ново усое“ на основание чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ. Въз основа на съдебното решение е издадено протоколно решение № 11/28.06.2007 г., с което съгласно уведомление № 100/28.06.2007 г. на наследниците на П. С. П. се признават за възстановяване посочените ниви.

С писмо с изх. № РД-12-04-6/04.03.2021 г., изготвено от ОСЗ Дългопол е направено мотивирано искане по чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ до общинския съвет на община Дългопол, с което са изготвени два варианта за изпълнение на решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС.

С протокол № 24/20.05.2021 г. от заседание на ОС Дългопол е взето решение 24-19 за предоставяне за настаняване на наследниците на П. С. П. в поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“: [ПИ] с площ от 1,334 дка, IV-та категория, [ПИ] с площ от 0,359 дка, IV-та категория, [ПИ] с площ от 7,041 дка, [ПИ] с площ от 6,250 дка, IV-та категория.

След връчване на решението на общински съвет Дългопол е постановено Решение № 2А-ВО/18.06.2021 г. на ОСЗ Дългопол, с което по преписката за обезщетяването на наследниците на П. С. П. със земя, включена в общинския поземлен фонд се възстановяват: поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“: нива – [имот номер] с площ от 1.334 дка, нива – [имот номер] с площ 0.359 дка, пасище – [имот номер] с площ 7.041 дка и нива – [имот номер] с площ 6.250 дка.

С Решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] по заявление № 2552А/26.06.2007 г., с оглед решение по гр.д. № 239/2003 г. на ПРС, протокол № 24/20.05.2021 г. на Общ. съвет на община Дългопол и решение № 24-19/20.05.2021 г., на наследниците на П. С. П. е възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи, находящи се в [населено място], общ. Дългопол: [ПИ] - друг вид нива с площ от 1.334 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - друг вид нива с площ от 0.359 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“, [ПИ] - пасище с площ от 7.041 дка, седма категория, местност „Ново усое“ и [ПИ] - друг вид нива с площ от 6.250 дка, четвърта категория, местност „Ново усое“. С протокол № 3 АС-ВО е извършен въвод във владение на собствениците в посочените имоти от 03.06.2024 г. Решение № 3АС-ВО/29.03.2024 г. на общинска служба „Земеделие“ [населено място] е получено на 03.06.2024 г.

Съгласно изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, възстановените с решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС поземлени имоти, не са нанесени в кадастралните карти и съответно за тях не са определени идентификатори. Направена е оценка на тези имоти, като общата сума е 4250 лева. Същевременно са оценени и имотите, възстановени с решение № 3АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ Дългопол, като общата сума е 5170 лева. Съгласно експертизата, цялата местност „Ново усое“ в землището на [населено място] е предвидена за възстановяване в „нови реални граници“ и доколкото решение на ОСЗГ Провадия № 11/28.06.2007 г. било за признаване на правото на собственост с план за земеразделяне, то се заключава, че не е възможно възстановяването на собствеността върху имотите в реални граници.

Съдът е приел в мотивите си, че в мотивираното си искане от 04.03.2021 г., на основание чл. 45ж ал. 1 от ППЗСПЗЗ, ОСЗ-Дългопол е предложила до Общинския съвет-Дългопол два варианта за настаняване на наследниците на П. С. П. в земеделски имоти, находящи се в землището на [населено място], обл. Варна, местността „Ново усое“. В изпълнение на решението по гр.д. № 239/2003 на ПРС, съгласно § 27 ал. 2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ и вземайки предвид мотивираното искане на ОСЗ Дългопол, Общинският съвет Дългопол е изпълнил задължението си да предостави земи от общинския поземлен фонд. Съобразно заключението на вещото лице по СТЕ е разяснено, че цялата местност „Ново усое“ в землището на [населено място] е предвидена за възстановяване в „нови реални граници“. Това е обосновало и издаването на протоколно решение № 11/28.06.2007 г. на ОСЗГ Провадия, с което е признато и определено за възстановяване правото на собственост на наследниците на земеделски земи с плана за земеразделяне. При това положение ОСЗ Дългопол е в невъзможност да възстанови правата на собствениците или тези на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди одържавяването им в старите граници и е наложило на ОСЗ Дългопол при изготвяне на мотивираното си искане да съобрази параметрите на решението на РС Провадия по гр.д. № 239/2003 г. и съобразно чл. 10а ал. 2 ЗСПЗЗ, да предложи за възстановяване на собствеността върху равностойни по количество земи, в землището на съответното населено място или в съседно землище. Съдът е приел, че именно това е поставило в невъзможност ОСЗ-Дългопол да възстанови правата на собствениците или тези на техните наследници върху земеделските земи, които те са притежавали преди одържавяването им в старите граници.

С тези мотиви съдът е приел, че е спазена процедурата по постановяване на обжалваното решение, не се налице основания за отмяна по смисъла на чл. 146 от АПК и е отхвърлил жалбата срещу него.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното решение, не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от РС Провадия мотиви изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221 ал. 2 изр. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че въззивният съд е приел, че ОбС-Дългопол е одобрил втория вариант от предложението на ОСЗ-Дългопол, което на практика не е така, поради допусната грешка. Решение № 24-19, взето с протокол № 24/20.05.2021 г. от заседание на ОС Дългопол за предоставяне за настаняване на наследниците на П. С. П. в поземлените имоти, находящи се в землището на [населено място], общ. Дългопол, местността „Ново усое“, е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. ОСЗ Дългопол действа при условията на обвързана компетентност и доколкото е регламентирано решението да се постанови след влизане в сила на това, взето от общинския съвет, то Общинската служба „Земеделие“ не разполага с възможността да възстановява имоти, различни от одобрените вече. Преценката на общинския съвет, като орган, упражняващ правото на собственост върху имуществото на общината, е обективирана в решение, което е влязло в сила и е послужило за основание за издаване на процесното решение. За ОСЗ остава само задължението да постанови решението си по чл. 45ж ал. 3 от ППЗСПЗЗ, като се придържа към решението на общинския съвет по отношение на предоставените имоти. Тук следва да се посочи, че решението на ОС Дългопол е подлежало на съдебен контрол, доколкото представлява индивидуален административен акт, каквато е трайната съдебна практика, а посоченото адм. д. № 1485/2021г. на Административен съд Варна не е прекратено поради недопустимост на жалбата, а е изпратено по подсъдност на Районен съд Провадия, като не са налице данни да е повдигнат спор за подсъдност или друг резултат за постановен съдебен акт.

На следващо място, съобразно заключението на СТЕ, неоспорено от страните във въззивното производство, стойността на признатите за възстановяване с решение по гр. д. № 239/2003 г. по описа на ПРС имоти се равнява на стойността на възстановените с решение № 3-АС-ВО/29.03.2024 г. на ОСЗ Дългопол. Тук следва да бъде посочено, че оспорването на заключението на вещото лице по проведената във въззивното производство СТЕ не попада сред касационните основания, визирани в чл. 209 от АПК, доколкото възражението срещу него следва да бъде упражнено своевременно пред районния съд.

Предвид изложеното съдът намира решението на РС Провадия за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото, разноските сторени от ответната страна, следва да се възложат в тежест на жалбоподателите, съобразно чл. 78 ал. 3 от ГПК. Процесуалният представител на жалбоподателите е направил възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лева, което съдът намира за основателно. Съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл. 24 от Наредбата е предвидено, че възнаграждението по административни дела за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид така очертаните граници, както и сложността на спора, продължителността на съдебното производство, съдът намира, че претендираният размер на юрисконсултското възнаграждение е прекомерен и следва да бъде определен за заплащане такъв в размер на 240 лева.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95/11.04.2025 г. по гр. дело № 775/2024 г. по описа на Районен съд Провадия.

 

ОСЪЖДА Й. Н. В., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], Г. Н. И., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] Р. Н. Т., [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица],  да заплатят на Общинска служба „Земеделие“ [населено място] сумата от 240 (двеста и четиридесет) лв., представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.