Р Е
Ш Е Н
И Е
№10 16.01.2023
г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд, ІI състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с
участието на прокурора
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 645 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба на К.М.К.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против
Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г., подписана от ст.комисар Цв. Ц. за Главен
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която заповед, в
изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, е наредено л.св.К.М.К. да бъде преместен в Затвора гр.Бургас за
доизтърпяване на наложеното наказание. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че постоянният му адрес е в гр.Сливен, но твърди, че
преместването му в Затвора гр.Бургас би застрашило живота и здравето му, тъй
като там се намирал лишен от свобода – Т. Ц. Й., който изтърпявал наказание за
опит за убийство на жалбоподателя. Сочи, че именно поради това обстоятелство вместо
да бъде приведен в Затвора гр.Бургас е бил настанен в Затвора гр.Стара Загора
за изтърпяване на наложеното му наказание. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваната заповед и за
доизтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара
Загора.
Ответникът по жалбата - Главен директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, чрез пълномощника си по делото оспорва жалбата
като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно между
страните по делото, че към датата на издаване на обжалваната заповед,
жалбоподателят К.М.К. изтърпява наказание „лишаване от свобода”, наложено от
Окръжен съд – Сливен по НОХД № 343/ 2022г.с присъда №2 от 26.01.2016г. по НОХД
№ 578/ 2015г. по описа на Окръжен съд – Сливен, както и че изтърпяване на
наложеното наказание К.К. е бил настанен в Затвора гр. Стара Загора. От
приложения по делото формуляр за досие на К.М.К. се установява, че жалбоподателят
е с регистриран постоянен адрес в гр.Сливен.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г. на Гл.директор на ГДИН, в
изпълнение на чл.58 от ЗИНЗС и на основание т.4.3 от Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, е наредено преместването на лишения от свобода К.М.К. в Затвора гр.Бургас за доизтърпяване на
наложеното наказание. Със заповедта е разпоредено и Началникът на Затвора –
Стара Загора да уведоми ГДИН за преместването на лицето, съотв. Началникът на
Затвора гр. Бургас да уведоми ГДИН за постъпването на лишения от свобода и за
номера на личното досие. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с обстоятелството, че осъденото лице е с постоянен адрес на
територията на гр.Сливен.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в преписката по издаването на
обжалваната заповед, в т.ч и постановената на основание чл.13, ал.2, т.1 и чл.58
от ЗИНЗС Заповед № Л-919 от 08.03.2017г. на Главния директор на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, относно разпределение на лишените от
свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития.
По делото е изискана и информация от
Началника на Затвора гр.Стара Загора във връзка с твърдяните от жалбоподателя
обстоятелства за наличие на риск за живота и здравето му при превеждането му в
Затвора гр.Бургас. От писмо изх.№ 485/ 22.11.2022г. на Началника на Затвора
гр.Бургас се установява, че в същия затвор пребивава лицето Т. Ц. Й. като
подсъдим по НОХД № 529/20г. на СлОС, като обвинението е по чл.116, ал.1, т.6
предл.2 вр. чл.115 от НК.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146
от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалваната заповед, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е и основателна.
С
оспорената заповед е упражнено административно правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС – за преместването на лишения от свобода К.М.К. ***. Съгласно нормата на
чл.62, ал.1 от ЗИНЗС преместването на лишени от свобода от един затвор в друг
се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията". Оспореният акт е подписан от ст.комисар Ц. Ц. – заместник-главен директор на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“, изпълняващ съгласно Заповед № Л-3167/ 08.08.2022г., при условията на заместване, функциите
на Главен директора на ГДИН. С оглед на
горното съдът намира, че Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г. е издадена от
материално компетентен орган по см.
на чл.62, ал.1 от
ЗИНЗС.
Обжалваната заповед е постановена при неспазване на
нормативно установените изисквания за съдържание на акта и в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
По своята правна същност и по аргумент от
нормата на чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, представлява индивидуален
административен акт. Ето защо заповедта следва да съответства на законово
регламентираните формални изисквания досежно съдържанието на индивидуалния
административен акт. Съгласно императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният акт е необходимо да съдържа фактическите и правните
основания за неговото издаване. Фактическите основания са конкретните факти въз
основа на които административният орган е приел, че са налице
материалноправните предпоставки за упражняване на предоставената му от закона
компетентност. Законово регламентираните основания за преместването на лишените
от свобода са разписани в нормата на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба преместването на лишени от свобода от един затвор в друг се извършва
при: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по
лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от
свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които
осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на
затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със
служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от
извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения,
свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата
за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване
с изискванията на чл.43, ал.4, като в този в този случай се взема предвид и
желанието на лишения от свобода. За да се счита изпълнено изискването на чл.59,
ал.2, т.4, предл. първо от АПК, заповедта е следвало да съдържа описание на
онези обстоятелства, които имат значение на релевантни юридически факти и
обосновават наличието на някоя от законово предвидените в условията на
алтернативност материалноправни предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС. В случая обективираното в обстоятелствената част на оспорения акт като
„мотиви” се свежда до това, че „осъденият е с постоянен адрес на територията на
гр.Сливен” и изпълнението на чл.58 от ЗИНЗС и т.4.3 от Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”. Очевидно
изложеното в заповедта за обосноваване наличието на нормативно основание за
разпореденото преместване на лишения от свобода К.К. *** в Затвора – гр.
Бургас, не може да се приеме за мотивиране на фактически обстоятелства,
запълващи състава на някое от посочените по-горе материалноправни предпоставки
по чл. 62, ал.1, т.1-т.5 от ЗИНЗС. Само по себе си обстоятелството, че
осъденото и изтърпяващо наказание „лишаване от свобода” лице е с регистриран
постоянен адрес в гр. Сливен, не се свързва със съществуването законово
регламентирана предпоставка за преместването. Действително съгласно
разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК, няма пречка мотивите да
се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването на акта. В случая
обаче мотивите за издаването на Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г. не могат да
бъдат изведени от сочената като основание за издаването на оспорения
административен акт Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. на Главния директор на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. Действително в т.4.3 на Заповед № Л-919/
08.03.2017г. е предвидено, че осъдените лишени от свобода от закрит тип от
област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в Затвора гр.Бургас и затворническо
общежитие „Дебелт“. Но доколкото посочената заповед е издадена на основание
чл.58 от ЗИНЗС /”осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по
ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до
постоянния си адрес и изискването на чл.43, ал.4”/ и съответно е относима за
разпределението при настаняването на осъдените лица за изтърпяване на
наложеното им наказание „лишаване от свобода”, тази заповед не може да бъде
разглеждана като мотивиране на акта с фактически основания за разпореденото
преместване на настанения в Затвора гр. Стара Загора за изтърпяване на
наказанието лишен от свобода К.М.К., тъй като е ирелевантна за наличието на
материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие по
чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС. Излагането на несъответни и неотносими мотиви като
фактическо основание за издаването на заповедта, следва да бъде приравнено на
липса на изискуемите се от закона мотиви, което обуславя извод за фактическа
необоснованост на възприетото административно решение от гл. т на
съществуването на релевантните юридически факти за постановяването на заповед
за преместването на лишен от свобода от един затвор в друг.
Отделно от това неправилно като правно основание за издаването на заповедта е посочена
разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС. Както беше посочено относимата норма за
постановяването на административен акт за преместването на лишени от свобода от
един затвор в друг, е тази на чл.62, ал.1, т.1 – т. 5 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че съдържанието на
обжалваната Заповед № Л-3887
от 02.09.2022г на гл.директор на ГД „Изпълнение на наказанията”
не удовлетворява изискванията на закона за мотивировка на акта като единство от
фактически и правни основания, което съставлява съществено формално нарушение
на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК и съотв. основание по см. на чл.146, т.2 от АПК за
отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
Съдът намира че заповедта е издадена и в противоречие и
при неправилно приложение на материалния закон. Освен че актът не е обоснован с
наличието на фактически обстоятелства за разпореденото преместване на лишения
от свобода от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас, липсват каквито и
да е било доказателства за съществуването на някоя от материалноправните
предпоставки по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС за постановяването на заповед за
преместване - включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за
повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от
свобода; настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;
по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес
на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти; по
предложение на началника на затвора при възникване на психологическа
несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или
близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други
важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и
сигурността в местата за лишаване от свобода или необходимост с цел
съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС. Упражняването на
административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор
в друг, е ограничено до визираните в чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези,
като от посочената нормативна регламентация следва извода, че постоянният адрес
на лишеното от свобода лице, не е предвидено като релевантно основание за преместването.
По аргумент от издадената на основание чл. 58 от ЗИНЗС Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията”, постоянният
адрес на осъдения би бил от значение при настаняването му в съответното място
за лишаване от свобода за изтърпяване на наложеното му наказание. Доколкото
делегираната компетентност по чл.58 от ЗИНЗС се свежда единствено до определяне
от Главния Директор на ГД „Изпълнения на наказанията” на реда за разпределение
на осъдените в местата за лишаване от свобода при тяхното настаняване в
затворите и затворническите общежития за изпълнение на наказанието „лишаване от
свобода” и с оглед изричната нормативна уредба по чл.62 от ЗИНЗС и липсата на
предвидена в закона възможност с акт на Главния директор на ГДИН да се
регламентират други, непредвидени в закона основания за преместването на
лишените от свобода от един затвор в друг, следва извода, че Заповед № Л-919/
08.03.2017г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията, в изпълнение
на която е посочено че е издадена обжалваната заповед, не може да бъде
релевантно основание за упражненото правомощие по чл.62, ал.1 от ЗИНЗС.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваната
заповед за преместване на лишения от свобода К.К. ***, е издадена без да е
налице някоя от предвидените в условията на алтернативност материалноправни
предпоставки по чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС.
Фактическата, правна и
доказателствена необоснованост на Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г на гл.директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ и на
разпореденото със заповедта преместване на лишения от свобода К.М.К. в Затвора
гр. Бургас, за доизтърпяване на наказанието, от гл.т. наличието на
материалноправна предпоставка за упражняване на правомощието по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС, обуславя извод за формална и материална незаконосъобразност на
обжалвания административен акт.
С оглед на изложеното съдът намира
че жалбата е основателна, а оспорената заповед следва да бъде отменена, като
незаконосъобразна.
При този изход на делото и на основание чл.143,
ал.1 от АПК, искането на пълномощника на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски следва да бъде уважено, като ГД „Изпълнение на
наказанията“ бъде осъдена да заплати на К.М.К. сумата от 210лв, представляваща
10 лв. заплатена държавна такса, 200лв. договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на К.М.К., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Стара
Загора, Заповед № Л-3887 от 02.09.2022г., подписана от ст.комисар Цв.Ц. за
Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, с която е
наредено лишеният от свобода К.М.К. да бъде преместен в Затвора гр. Бургас за
доизтърпяване на наложеното наказание, като
незаконосъобразна.
Решението е окончателно на основание
чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
СЪДИЯ: