Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Поля Спасова | |
Производството по делото е образувано по исковата молба от „Х. А.” О., със седалище и адрес на управление гр. С., против „К.” Е., със седалище и адрес на управление гр. В. Т. и К. Р. Х. от гр. В. Т. на основание чл. 42. вр. чл. 424, ал. 1 ГПК, с цена на иска 53 842.02 лв., ( 27 528,99 евро). Ищецът посочва в исковата молба, че на 30.09.2008 г. в гр. В. Т., ответникът е издал в полза на ищеца 2 броя Запис на заповед, с уговорка без протест и разноски, със задължение да заплати съответно посочените суми 14 513,04 евро, с падеж 01.11.2008 г. и 14 513,04 евро, с падеж 01.11.2009 г., обща сума по двата менителнични ефекта в размер на 29 026, 08 евро. На посочените падежи ефектите били предявени за плащане, обстоятелство, удостоверено с подпис на представляващия и печат от дружеството издател. Въпреки настъпване на падежите и представяне за плащане на запис на заповед, до момента на предявяване на иска ответникът не изпълнил заплащане на посочените по-горе обща сума по менителничните ефекти. Задълженията по описаните запис на заповед били авалирани по чл. 485 във вр. чл. 483 ТЗ от ответника К. Х.. Предвид настъпване на изискуемостта и неизпълнението на облигационното задължение от страна на ответниците и на основание чл. 417, т. 9 ГПК, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените суми, със законна лихва и разноски. С оглед постъпилото заявление и представените към него доказателства по реда на чл. 418 ГПК, било образувано Ч. гр. дело № 2421/2011 г. на ВТРС, по което е издадена и заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист. На основание чл. 426 и следващи от ГПК и въз основа заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителен лист било образувано изпълнително дело №...../2011 г. по описа на ЧСИ М. Ц.. Със съобщение от 08.02.2012 г. на ищеца е указана възможността да предяви иск срещу ответника за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаването му, предвид настъпилото възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение. Поради неизпълнение на изискуемото и ликвидното парично вземане по Запис на заповед и възражението срещу посочената Заповед за незабавно изпълнение, ищецът претендира, че има правен интерес и основание за завеждане на иск по чл. 42. вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, срещу ответниците, в резултат на който да се установи съществуването на претендираното в заповедното производство вземане по двата Записа на заповед. Ищецът прави искане на основание чл. 42. вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът да постанови решение, с което да се установи, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 27 528,99 евро, представляваща вземане по 2 броя Запис на заповед, издадени на 30.09.2008 г., авалирани от К. Х., при условията, при които са приети задълженията, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417 и на ИЛ в деловодството на ВТРС, с присъждане на разноските по делото за ищеца. Препис от исковата молба е връчен на ответниците, които са подали в срок отговор. В писмения отговор ответниците заемат становище, че предявеният иск е процесуално недопустим, че исковата молба е подписана и депозирана от лице без надлежна представителна власт, няма представена задължително изискуемата справка по чл. 366 ГПК.Становището по основателността и обстоятелствата, на които се обосновава иска от страна на ответниците е в смисъл, че искът е неоснователен, поради което го оспорват изцяло и молят да се отхвърли изцяло по посочените в отговора съображения. Ответниците правят възражения за нищожност на процесните 2 броя Запис на заповед, с оглед обвързаността на сделките с каузално правоотношение между страните – Договор за финансов лизинг № ......, ведно с всички документи, представляващи неразделна част от този договор. По точка 3 – видно от погасителния план към посочения договор, както и от общи договорни условия към същият, лизинговият период започва да тече от 01.10.2008 г., т.е. един ден след издаването на 2 броя менителнични ефекта, поради което, според ответниците е очевидно, че двата Запис на заповеди са издадени предварително, само с обезщетителна цел по договора за финансов лизинг, което предвид закона, правната доктрина и съдебната практика, според ответниците автоматично прави процесните 2 броя Запис на заповеди нищожни. Посочва се, че законът не допуска задължаването на издателя на Запис на заповед да е под условие. Договорът за финансов лизинг и в двата броя Запис на заповед са посочени банкови сметки при „С.” . което насочва за обвързаност между договора за финансов лизинг и издадените менителнични ефекти. Позовава се на това, че единият запис на заповед е предявен само частично на датите на предявяването на двата броя запис на заповед. Издателят не бил написал собственоръчно на двамата менителнични ефекта, че му е предявен или че приема предявяването. Липсват нотариални покани. Самото дружество лизингодател, респ., поемател на менителничните ефекти, посочва по публично достъпен начин, че извършва обезпечение на сключените договори, чрез издаване в негова полза на Запис на заповед, който документ дори има разработен, нарочен, формален образец. Ответниците се позовават на това, че се касае за недобросъвестност, заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави. Неоснователността на главния иск обуславяла и неоснователността на акцесорния иск за законна лихва и го оспорва изцяло. Оспорва и искането за разноски. Ответниците правят възражение срещу иска по съображения и доводи, според ответниците, предявеният главен иска е недопустим и неоснователен, като предявен от лице без активна процесуална легитимация и надлежна представителна власт. Същото се отнася и до исковете за лихва за забава и за деловодни разноски и молят да бъдат отхвърлени. Според ответниците е налице недопустимо от закона обвързване на процесните 2 броя Запис на заповед, с каузално правоотношение между страните, обективирано в договор за финансов лизинг, посочен по-горе. Предвид изложеното, според ответниците, нищожно се явява и авалирането и на двата менителнични ефекта от страна на лицето Х.. Ответниците заемат становище да се отхвърли изцяло иска като недопустим, неоснователен, необоснован и недоказан. Да се отхвърли акцесорния иск за лихвата и за присъждане на деловодните разноски. Ответниците претендират да им се заплатят направените деловодни разноски за съответно възнаграждение за адвокат. Препис от отговора е връчен на ищеца, който е представил в срок допълнителна искова молба, в която заема становище относно повдигнатите възражения по допустимостта и основателността на иска. Допълнителна искова молба е изпратена на ответниците, които са представили допълнителен писмен отговор, с подробно заето становище и искане за доказателства. В първото съдебно заседание по делото след изслушване на страните и уточняване на документацията по упълномощаването от страна на ищеца съдът приема, че е налице валидно упълномощаване и валидни действия като процесуален представител на ищеца, за адвокат И. К. К., съответно, по преупълномощаване за адв. И. Г., съгласно техните права в адвокатско дружество Т. и съдружници. В. окръжен съд намира предявения исковата молба за редовна и предявения иск за процесуално допустим. Като разгледа предявения иск съдът приема за установено следното: По делото е безспорно,че по ч.гр.д.№...../2011г. по описа на ВТРС въз основа на подадено от ищеца заявление по чл.417 ГПК срещу двамата ответници са издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист за солидарно заплащане на сумата 27 528.99 евро, дължима по 2 бр.записи на заповед от 30.09.2008г., ведно със законната лихва от 06.06.2011г. и 1076.84лв. разноски по заповедното производство. В законоустановения 2 седмичен срок възражение за недължимост на сумите са депозирали двамата длъжниците, по повод на което със съобщение от 08.02.2012г. е дадено указание на заявителя да предяви иск за установяване вземането си. По заповедното производство са приложени 2бр. записи на заповед, издадени от първия ответник в полза на ищеца.Процесните записи на заповед са авалирани от втория ответник и са редовно предявени за плащане. Ответниците правят възражение за нищожност на процесните 2 броя Запис на заповед, с оглед обвързаността на сделките с каузално правоотношение между страните – Договор за финансов лизинг № ...., ведно с всички документи, представляващи неразделна част от този договор. От съдържанието на представените договор за финансов лизинг и приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се установява, че от страна на ищеца и първия ответник е сключен договор за финансов лизинг за доставка и продажба на един броя лек автомобил..Двете страни са подписали споразумителен протокол с договорена цена на покупката .87 491,11евро или в екзивалент съответно на 166 354,02лв. Определената първоначална вноска за обслужване на договора за финансов лизинг в размер на 29 193.14лв. е внесена и от ищеца е издадена фактура. Извършено е авансово плащане от страна на лизингополучателя за изпълнение на специална поръчка в размер на сумата 8 801,23 лева. От двете страни по договора е изготвен, приет и подписан Актуален погасителен план за покриване на паричното задължение към лизингодателя на падежа от 01.10.2008г. до 31.10.2011г. вкл. на стойност 84 505.97лв.Ищецът е изпратил на ответника уведомително писмо изх.№ ...../19.04.2011г. до ответника „К.” Е. за просрочени по негова вина изискуеми задължения по договора за финансов лизинг в размер на сумата 66 299.74лв.Изготвен е Протокол за доброволно предаване на лизингов обект –лек автомобил от 02.05.2011г.Експертизата приема,че приетия по споразумÕние от страните актуален погасителен план не е изпълнен от лизингополучателя.Погасителния план не е обслужван от 01.07.2009г. и не са превеждани задължителните лизингови вноски към лизингодателя, като остатъчната неизплатена част по договора за финансов лизинг възлиза на 70 356.68лв.В заключение експертизата дава отговор на поставените въпроси ,като размерът на платените задължения към лизингодателя за периода от 30.09.3008г. до 08.10.2009г. определя на сумата 64 469.93лв.Дължими от ответника към 06.06.20011г. към ищеца по издадени и неизпратени данъчни фактури вещото лице посочва на 66 299.74лв.По издадените два броя записи на заповед лизингополучател дължи на ищеца общо сумата 53 842.02лв.Заключението представено от вещото лице,изготвило съдебно-счетоводната експертиза не е оспорено , прието е като доказателство по делото, и преценено с оглед останалите доказателства. Съгласно договора за финансов лизинг т.4 Обезпечения, обезпечението е описано и подробно пояснено в Приложение 2 на договора за финансов лизинг. Предявеният иск е установителен за вземането на ищеца към към ответниците с правно основание чл.422 ГПК. По делото не е спорно, че вземането на ищеца произтича от абстрактни сделки – 2бр. записи на заповед. За тяхната действителност следва да са налице изискваните от закона реквизити – чл.535 и 536 от ТЗ. Съобразно депозираните по заповедното производство ценни книги съдът приема, че същите са редовни от външна страна и удостоверяват подлежащо на изпълнение парично задължение. Посочени са дата и място на издаване, дата на падежа /или на предявяване/ и място на плащане, личните данни на издателя и на лицето, на което трябва да се плати и безусловното обещание на длъжника да плати определена сума пари. Задължението е авалирано при посочените условия от втория ответник.Липсва поправка в датите на издаване и на падеж, които по несъмнен начин установяват кога са издадени ценните книги и кога настъпва падежът на паричното задължение, поето с тях. Записите на заповед са редовно предявени за плащане. Въпреки абстрактния характер на записа на заповед като едностранна сделка, за която наличието на основание не е елемент от фактическия й състав, издателят разполага с правото да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и личните си, основани на каузални отношения с кредитора му. В случая по делото се установи, че ценните книги са издадени за обезпечение на съществувалите между страните каузални отношения – договор за финансов лизинг, сключен на датата, на които са издадени и процесните ценни книги. Съдът приема, че действителната воля на страните е била обезпечаване всички парични вземания на лизингополучателя по конкретния договор, по който са били издадени, още повече, че ценните книги са издадена в деня на подписване на договора, който обезпечават. Ако основното /каузално/ задължение е погасено чрез плащане, гаранционната функция на издадения по него запис на заповед ще е изпълнена. Изпълнението на длъжника по каузалното отношение го освобождава и от менителничното му задължение. В случая обаче, видно от неоспореното експертно заключение, дължимите суми по процесния договор не са заплатени. С оглед изложеното съдът намира предявеният установителен иск за съществуване вземането на ищеца към ответниците при солидарна дължимост с авалиста по записите на заповед за основателен до сумата иска 53 842.02 лв., / 27 528,99 евро/ ведно със законната лихва от считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение па парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в деловодството на В. районен съд . На основание чл.78 ГПК в тежест на ответниците са направените от ищеца разноски и в настоящото производство. Водим от изложеното В. окръжен съд Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „К.” Е. с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ж.к.К. У.М. № 10 ,представлявано от управителя К. Р. Х. и К. Р. Х., с ЕГН * с постоянен адрес гр.В. Т. ,ж.к.К. У.М. № 10, че дължат солидарно на основание чл.422 от ГПК на „Х. А.-А. -А.” О. с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С.,район Т.,ж.к.Г. Д. Б.22 В.Б,представлявано от Т. Б. .и П. Ш. сумата иска 53 842.02 лв./ петдесет и три хиляди осемстотин четиридесет и два лева и две ст., / 27 528,99 -двадесет и седем хиляди петстотин двадесет и осем цяло и деветдесет и девет стотни евро/ ,представляваща вземане по 2 броя записи на заповед ,издадени на 30.09.2008г. от „К.” Е. в полза„Х. А.-А. -А.” О., авалирани от К. Р. Х. при условията ,при които са приети задълженията, ведно със законната лихва от считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение па парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист в деловодството на Великотърновски районен съд . ОСЪЖДА „К.” Е. с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.В. Т. ж.к.К. У.М. № 10 ,представлявано от управителя К. Р. Х. и К. Р. Х., с ЕГН * с постоянен адрес гр.В. Т. ,ж.к.К. У.М. № 10, да заплатят солидарно на на „Х. А.-А. -А.” О. с ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр.С.,район Т.,ж.к.Г. Д. Б.22 В.Б,представлявано от Т. Б. и П. Ш. сумата 3 039.05лв./ три хиляди тридесет и девет лева и пет ст./ разноски по делото. Решението подлежи на въззивно обжалване пред В. апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Окръжен съдия: |