МОТИВИ към
НОХД №2099/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимата С.М.М. *** за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимата се обвинява затова,
че в периода 13.12.2016 г. -м. септември 2019 г.,
включително в гр. Пазарджик, след като е била осъдена с решение от 13.06.2016
г. по гр. дело №47/2016 г. по описа на Pайонен съд Пазарджик, влязло
в сила на 13.12.2016 г. и с решение от 29.12.2017 г. по гр. дело №2992/2017 г.
по описа на Pайонен съд Пазарджик, влязло в сила на 01.03.2018 г., да
издържа свои низходящи - децата си Й.С.Ю., ЕГН **********, А.С.Ю., ЕГН **********
и Е.С.Ю., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител С.Й.Ю.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно общо 32 месечни вноски на обща стойност 12 360 лв., определени
както следва;
-14 месечни вноски от по 110 лв. за всяко едно от трите деца за периода
13.12. 2016 г.-м. февруари 2018 г. включително, общо за сумата от 4 620 лв.;
-18 месечни вноски от по 430 лв. общо за трите деца за периода 01.03. 2018
г.-м. септември 2019 г. включително, общо за сумата от 7 740 лв.
В хода на съдебното
следствие подсъдимата не се явява.
Сл. защитникът поддържа
становище, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
Районният съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301
от НПК прие за установено следното:
Подсъдимата С.М. и свидетелят С.Ю. се оженили през 2008 г. и заживели
заедно с роденото им вече дете Й.С.Ю., ЕГН **********, в дома на родителите на
свидетеля Ю. ***. Впоследствие от съжителството им се родили още две деца - А.С.Ю.,
ЕГН ********** и Е.С.Ю., ЕГН **********. В началото всичко било наред, но
впоследствие започнали проблемите между свидетеля С.Ю. и подсъдимата.
Свидетелят тогава разбрал, че подсъдимата М. си имала любовник, тъй като той
често пътувал и работел в чужбина, за да издържа семейството си. В крайна
сметка подсъдимата С.М. подала молба за развод и с решение №966/13.12.2013 г.
по гр.д. №3008/ 2013 г. по описа на PC
Пазарджик бракът им бил прекратен,
като упражняването на родителските права по отношение на трите деца било
възложено на подсъдимата, а свидетелят С.Ю. бил осъден да заплаща месечна
издръжка на всяко от трите си деца в размер на по 80 лв.
Така децата живели в дома на майка си около 3 години, но през това време тя
не се грижела добре за тях. Това мотивирало свидетелят С.Ю. да подаде молба за
промяна на родителските права. Въз основа на установените съответни
обстоятелства с решение №441/13.06.2016 г. по гр.д. №47/2016 г. по описа на PC
Пазарджик, влязло в сила на 13.12.2016 г. родителските права по отношение на
децата Й.С.Ю., А.С.Ю. и Е.С.Ю. били възложени за упражняване на свидетеля С.Ю..
Бил установен режим на свиждане с децата за подсъдимата С.М., като последната
била осъдена да заплаща месечна издръжка за всяко от децата си в размер на по
110 лв. Във връзка с изпълнение на решението било образувано и изп.д. №787/2016
г. при ЧСИ Г. Самарджиев с район на действие гр.Пазарджик.
След влизане в сила на посоченото съдебно решение подсъдимата С.М. не
заплатила нищо по дължимата от нея издръжка. В резултат на това и в
съответствие с нарасналите нужди на децата свидетелят С.Ю. подал молба в съда
за увеличаване размера на издръжката за тях. Така с решение от 29.12.2017 г. по
гр. дело №2992/2017 г. по описа на PC
Пазарджик, влязло в сила на
01.03.2018 г. подсъдимата С.М.
била осъдена да заплаща на децата си месечна издръжка, както следва: на детето
си Й.Ю. в размер на 160 лв. месечно, на детето си А.Ю. в размер на 140 лв.
месечно и на детето си Е.Ю. в размер на 130 лв. месечно или общо за трите деца
за сумата от 430 лв.
Тъй като живеел с родителите и децата си в чужбина, свидетелят Ю. дал
пълномощно на своята снаха свидетелката А.А. да го представлява пред
общинска администрация на Община Пазарджик и да подава ежемесечни декларации -
заявление за изплащане на издръжка, дължима от подсъдимата С.М. по изп.д. №787/
2016 г. на ЧСИ Самарджиев №885. В резултат на това видно от наличната по ДП
информация от община Пазарджик на свидетеля С.Ю. била изплатена издръжка
в размер на 1 440 лв. за периода от м.09.2016 г. до м. 02.2017 г., включително.
От 13.12.2016 г. -м. септември 2019 г.
подсъдимата дължи 32 месечни
вноски за трите деца на
обща стойност 12 360 лв.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на показанията на свидетелката А.Ю., дадени на
съдебното следствие, показанията на свидетелите С.Ю., Й.Ю., А.Ю., депозирани на
досъдебното производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1,
т.2 и 5 от НПК, както и писмените доказателства приложени по делото.
Всички събрани
доказателства са еднопосочни, убедителни и непротиворечиви, поради което съдът
им дава вяра.
При така установената
фактическа обстановка, при анализа на ясните и категорични доказателства, съдът
приема, че подсъдимата С.М.М. е осъществила от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, като в периода 13.12.2016 г. -м. септември 2019 г.,
включително в гр. Пазарджик, след като е била осъдена с решение от 13.06.2016
г. по гр. дело №47/2016 г. по описа на Pайонен съд Пазарджик, влязло в сила на 13.12.2016 г. и с
решение от 29.12.2017 г. по гр. дело №2992/2017 г. по описа на Pайонен
съд Пазарджик, влязло в сила на 01.03.2018
г., да издържа свои низходящи - децата си Й.С.Ю., ЕГН **********, А.С.Ю., ЕГН **********
и Е.С.Ю., ЕГН ********** чрез техния баща и законен представител С.Й.Ю.,
съзнателно не е изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно общо 32 месечни вноски на обща стойност 12 360 лв., определени
както следва, съответно 14 месечни вноски от по 110 лв. за всяко едно от трите
деца за периода 13.12. 2016 г.-м. февруари 2018 г. включително, общо за сумата
от 4 620 лв. и 18 месечни вноски от по 430 лв. общо за трите деца за периода
01.03. 2018 г.-м. септември 2019 г. включително, общо за сумата от 7 740 лв.
Съдът счита, че не
съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на
дължимата издръжка от страна подсъдимата, тъй като се установи, че същата е в
работоспособна възраст. През посочения
период от време е работила и е получавала трудови доходи. Задължението
за плащане на издръжка на родените от брака деца обаче е безусловно, особено
след като е постановено с влязло в сила съдебно решение. След като подсъдимата
не е предприела действия за намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, същата
се дължи. Освен това подсъдимата се намира се в работоспособна възраст и не
страда от психическо или трайно физическо заболяване, което да й пречи да
полага труд, съдът прие, че не съществуват обективни причини за неплащането на
дължимата издръжка.
Издръжката цели да
задоволи ежедневните нужди на лицата, които са неработоспособни и не могат да
се издържат от личните си имущества. Ето защо издръжката е изискуема през
течението на целия месец и за съответния месец, за който тя се отнася. Това е
така, защото издръжката служи за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в
полза на което тя е присъдена.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата С.М. за
извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и застрашават тяхното физическо развитие.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид положителните характеристични данни за същата.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът чистото
съдебно минало на подсъдимата и добрите характеристични данни, а като
отегчаващи – престъпната упоритост и трайното неглижиране по отношение на
родителските задължения.
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или с пробация.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на подсъдимия С.М.М. следва да се наложи наказание по първата алтернатива на предвиденото за
съответното престъпление, а именно ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Като прецени данните за личността на подсъдимата и чистото съдебно минало,
съдът счете, че за нейното поправяне и превъзпитание не е необходимо
наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното
наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимата С.М. бяха присъдени
направените разноски по делото в размер на 150 лева, платими по сметка на НБПП.
Причините за извършването на престъплението,
следва да се търси в ниската степен на обществено съзнание и липсата на
родителска загриженост у подсъдимата по отношение на родените й деца.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: