№ 16046
гр. С., 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря А. Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110128729 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. А., ЕГН
**********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № 18, чрез пълномощника й адв. О. К. Я., АК – П., със
съдебен адрес в гр. С., район „К. с.“, бул. „Цар Б. III“ № 81, вх. „В“, ет. 6, студио 1, против Г.
С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Е.“ № 32, ет. 4, ап. 9, с която са предявени
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 2400 евро, представляваща незаплатена наемна цена, дължима за ползването на
Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, за
периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г., сумата от 800 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтиране/ и
унищожаване на входната врата на наетия апартамент, и сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в демонтирането/ и
унищожаване на вграден гардероб, ведно със законната лихва върху сумите от 16.05.2024 г.
до окончателното им изплащане.
При условията на евентуалност ищецът предявява обективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждането на ответника за
сумата от 4008 евро / след допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК/, представляваща
обезщетението за ползването без основание на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“
№ 18, ет. 4 – собственост на ищцата, за периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г.,
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и
изразяващи се в демонтиране/ и унищожаване на входната врата на Апартамент № 7,
находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, и сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в
демонтиране/ и унищожаване на вграден гардероб в Апартамент № 7, находящ се в гр. С.,
ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху сумите от
16.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
Твърди се в исковата молба, че между ищцата, като наемодател, и ответника, като
наемател, е сключен договор за наем, по силата на който ищцата е отдала за временно и
възмездно ползване следния недвижим имот – Апартамент № 7, заемащ целия четвърти етаж
от жилищната сграда на ул. „Б.“ № 18, в гр. С., застроен на 210 кв.м., състоящ се от три стаи,
1
столова, дневна, кабинет, кухня и сервизни помещения. Била уговорена наемна цена в
размер на 650 евро, платима от първо до пето число на месеца, за който се дължи.
Последното извършено плащане от ответника е през м. май, 2021 г., за сумата от 3000 евро, с
което е погасил дължимите наеми за частично за месец декември 2020 г. и за месеците
януари, февруари март и април 2021 г. Поддържа, че ответникът е освободил наетия имот на
01.09.2021 г., като не е заплатил дължимата наемна цена за месеците май (частично), юни,
юли и август, 2021 г., в общ размер на 2400 евро. Сочи, че по време на ползването на имота
ответникът е повредил наетия имот, като е демонтирал входната врата, която е на стойност
от 800 лв., и един от вградените гардероби на стойност от 1000 лв. Моли за уважаване на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
С молба с вх. № 375278/21.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата молба, като е направил искане да бъде допълнен доклада по делото с
квалифициране на правното основание на евентуалните искове и разпределяне на
доказателствената тежест в тази връзка. Поддържа искането си за допускане на съдебно-
оценителна експертиза, по която вещото лице да отговори на поставените в исковата молба
въпроси. Относно доказателственото си искане за събиране на свидетелски показания излага
твърдения, че е неприложимо ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото с тях не се
цели установяването на наемното правоотношение, а на постигнатите договорености във
връзка последното и обстоятелствата, при които е сключен. Представя писмени
доказателства, които моли да бъдат приети по делото. Прави искане за допускане на
съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която да установи стойността на
дължимото обезщетение по чл. 59 ЗЗД.
В открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба. Моли за допълване на доклада по делото съобразно
депозираната молба с вх. № 375278/21.11.2024 г. Сочи, че е представил снимков материал,
който моли да бъде приет по делото. Твърди, че на таблото със звънците и към настоящия
момент фигурира името „Г.“ касателно процесния апартамент. Моли за отмяна на
определението на съда, в частта в която не е допускал искания от ищеца свидетел.
Поддържа, че приложеният от ответника договор за наем от 08.11.2007 г. е неотносим към
предмета на делото. Твърди, че през 2015 г. ответникът е продал дружествените си дялове в
ответното дружество и е бил освободен от длъжността „управител“ на същото. Поддържа
искането си за допускане на съдебно-оценителна експертиза, която да установи
средномесечния пазарен наем на процесния апартамент. Относно искането си за
свидетелски показания конкретизира, че с тях ще се установи кой е ползвал имота през
процесния период. Допълва, че преди процесния период ответникът е ползвал имота въз
основа на договор за наем с майката на ищцата, като след смъртта й е продължил
ползването на същия със съгласието на самата ищца въз основа на сключено между страните
устно споразумение. Поддържа, че представеният от ответника договор за наем не е
действал през процесния период, като същият е прекратен. Поддържа, че, в качеството си на
наследник на Л. А., е встъпила в наемно правоотношение с ответника.
В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, представя писмена молба с писмени доказателства към нея, които моли да
бъдат приети по делото. Прави искане за изменение на размера на евентуално предявения
иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, като моли същият да се счита за предявен за
сумата от 4008 евро. Моли за уважаване на исковете. Представя списък по чл. 80 ГПК.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока за писмени бележки ищецът е депозирал такива, чрез процесуалния си
представител, в които посочва, че по делото е доказано наличието на облигационни
отношения между страните, доколкото ответникът не оспорва подписа и съдържанието на
представения по делото приемо-предавател протокол. Поддържа, че обективираните в
протокола волеизявления представляват извънсъдебни признания за неизгодни за ответника
обстоятелства. В протокола изрично била посочена ищцата като наемодател по договора, а
ответникът – като наемател на процесното жилище. Също така посочва, че представеният от
2
ответника договор за наем не касае процесния период, доколкото в чл. 5 от същия е
изключено мълчаливото продължаване на договора съгласно чл. 236 ЗЗД. Счита за
опровергано твърдението на ответника, че същият е действал в качество на представител на
„И.“ ООД при връщане на имота обратно на ищеца, доколкото същият е бил освободен като
управител още на 17.07.2015 г. Излага, че при наличие на договор за наем е ирелевантно
обстоятелството около фактическото ползване на имота. Поддържа, че събраните
свидетелски показания по делото са допустими. Заявява, че по делото е установено
наличието на увредени вещи в жилището – входна врата и вграден гардероб, вигно от
приложения приемо-предавателен протокол, доколкото в разписката е отбелязано, че в
имота е констатирано наличието единствено на 2 бр. вградени гардероби. Твърди, че
ответникът не е доказал друго лице да е ползвало имота през процесния период. Сочи, че
вещото лице изрично е посочило, че възстановяване на процесните вещи следва да се вземат
предвид стойностите на нови такива, към които следвало да се прибавят и разходите за
транспорт и монтиране. Моли за уважаване на исковете с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни. Сочи се в отговора, че между ищцата и ответника никога не е възниквало
наемно правоотношение. На 08.11.2007 г. бил сключен договор за наем между
наследодателката на ищцата – Л. А., като наемодател, и „И.“ ООД, като наемател, а
ответникът е бил управител на дружеството към момента на сключването на договора.
Твърди се, че наетият имот (апартамент) е ползван за нужди на дружеството – съхранение на
архива му и провеждане на работни срещи, като ответникът никога не е ползвал имота в
лично качество. Поддържа се в отговора, че след 10.05.2021 г. договорът за наем е бил
прекратен по взаимно съгласие и наетият апартамент не е ползван нито от Г. И., нито от „И.“
ООД. Ответникът оспорва твърденията на ищцата, че е унищожил гардероби, намиращи се
апартамента и входната му врата. Сочи, че при сключването на договора е описано, че в
имота се намират камина и два броя отоплителни тела, но не и гардероби. С отговора
ответникът прави и възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание от 21.11.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа отговора на исковата молба. Противопоставя се на искането на
ищеца да отменено определението на съда, с което е отказал да допусне изслушването на
свидетелски показания. Счита за недостатъчно уточнени исковите претенции относно
претендираните обезщетения за вреди. Възразява срещу приемането на снимковия материал,
съдържащ изображение на пощенска кутия, доколкото няма индивидуализиращо знаци на
какъв обект и адрес се намира същата. Моли да не бъде допускана съдебно-оценителната
експертиза поради неясно формулирани въпроси от ищеца. Ответникът, в лично качество,
посочва, че от 2007 г. до 2012 г. и от 2012 г. до 2021 г. е ползвал процесното жилище чрез
търговското дружество „И.“ ООД. Посочва, че, в качеството си на управител на
дружеството, е подписал договор за наем относно процесния имот с водения от ищеца
свидетел.
В открито съдебно заседание от 25.02.2025 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, възразява срещу приемането по делото на представените от ищеца справки,
доколкото същите са неотносими към предмета на спора. Поддържа, че част от
свидетелските показания са недопустими. Счита за неустановено, че в имота са
съществували твърдяната входна врата и вграден гардероб. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В срока за писмени бележки ответникът е депозирал такива, чрез процесуалния си
представител, като излага, че по делото не е доказано наличието на облигационни
отношения по договор за наем между страните касателно процесното жилище. Оспорва се
през процесния период ответникът да е ползвал имота в лично качество. Поддържа, че
съгласно приложения като писмено доказателство Договор за наем от 08.11.2007 г. било
установено отдаването под наем на процесния имот от майката на ищцата на дружеството
„И.“ ООД, чийто законен представител към онзи момент е бил ответникът. Сочи, че не било
3
установено как по точно е бил прекратен договорът за наем с търговското дружество.
Поддържа, че след изтичане на договора с „И.“ ООД последното е продължило да ползва
имота при условията на чл. 236, ал. 1 ЗЗД – със знанието и без противопоставянето на
наемодателя. Сочи, че архивът на дружеството бил изнесен и апартаментът бил освободен
от дружеството едва на 10.05.2021 г. Посочва, че извън недопустимите свидетелски
показания, дадени от адв. В., не са събрани доказателства, от които да се установи
възникването на облигационна връзка между страните по делото. От събраните по делото
доказателства не се установявало в имота да е бил монтиран твърдения вграден гардероб.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл.
233 ал. 1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – искове по чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото в тежест на ищеца е било разпределено да докаже по исковете с
правно основание чл. 232 ал. 2 ЗЗД и чл. 233 ал. 1 ЗЗД сключването на договор за наем
между Р. А., като наемодател и Г. С., като наемател, с предмет временно и възмездно
ползване на апартамент № 7, заемащ целия четвърти етаж от жилищната сграда на ул. „Б.“
№ 18 в гр. С., застроен на 210 кв.м. (двеста и десет квадратни метра), състоящ се от три стаи,
столова, дневна, кабинет, кухня и сервизни помещения, размера на наемната цена, падежа
на задължението на наемателя да заплаща наемната цена, прекратяване на договора за наем
на 01.09.2021 г., стойността на унищожените входна врата и гардероб. В тежест на ответната
страна е да докаже следните обстоятелства: на 08.11.2007 г. е сключен договор за наем
между Л. А., като наемодател и „И.“ ООД, наемател на следния недвижим имот: апартамент
№ 7, заемащ целия четвърти етаж от жилищната сграда на ул. „Б.“ № 18 в гр. С., застроен на
210 кв.м. (двеста и десет квадратни метра), състоящ се от три стаи, столова, дневна, кабинет,
кухня и сервизни помещения; договорът за наем е прекратен на 10.05.2021 г., когато
наемателят е освободил имота.
По евентуалния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е било възложено на ищеца
да докаже, че през процесния период описания в исковата молба жилищен недвижим имот е
ползван от ответника Г. И. в лично качество; да установи размера на средния пазарен наем за
имота описан в исковата молба за периода от месец май до месец август, 2021 г.
По делото е приложено като писмено доказателство Приемо-предавателен протокол,
съставен на 01.09.2021 г., носещ подписа на ответника, като същият не е оспорил неговото
авторство. От същия се установява, че на 01.09.2021 г. ответникът е предал на ищцата
обратно, чрез пълномощника й – М. Е. В., процесния недвижим имот – Апартамент № 7,
находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4. В протокола изрично е отбелязано, че ответникът Г.
С. И. действа в качеството си на наемател по договор за наем касателно описания недвижим
имот, сключен с Р. А., в качеството й на наемодател. Също така по делото е представена и
Разписка от 28.05.2021 г., удостоверяваща, че Р. А., чрез пълномощника си – М. Е. В., е
получила от ответника сумата в размер на 3000 евро, представляваща наемна цена за
Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4, от която 200 евро – доплащане за м.
декември, 2020 г., наемна цена за м. януари, февруари, марк и април, 2021 г., и 200 евро –
част от наемната цена за м. май, 2021 г. От изложеното може да се направи категоричен
извод, че за твърдения в исковата молба период между страните е съществувало
облигационно отношение по договор за наем, по силата на който на ответника, в лично
качество, е бил предоставен за временно и възмездно ползване Апартамент № 7, находящ се
в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4. Още повече в открито съдебно заседание от 21.11.2024 г.
ответникът е признал, че през процесния период / „ … от 2012 г. до 2017 г./ е ползвал
процесния имот.
Възражението на ответника, че страна по процесния договор за наем е било
търговското дружество „И.“ ООД и той действал в качеството му на негов представител, е
4
неоснователно поради следните съображения. По делото е представен Договор за наем на
недвижим имот от 08.11.2007 г., сключен от Л. К. А., в качеството си на наемодател, и „И.“
ООД, в качеството си на наемател, касателно процесния Апартамент № 7, находящ се в гр.
С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4. Договорът е сключен на 08.11.2007 г. за срок от 5 години, като
съгласно уговореното в чл. 5 от същия „след изтичането му наемателят има право на първа
опция за продължаване действието на договора, както и за предоговаряне на постигнатите
съглашения само в изрична писмена форма“, а „Мълчаливото продължаване срока на
договора по смисъла на чл. 236 ЗЗД е неприложимо“, тоест страните са постигнали уговорка
за изключване приложението на мълчаливото продължаване на договора след изтичане
срока на същия. По делото ответникът не приложи доказателства, от които да се стигне до
заключението, че срокът на договора е бил изрично продължен по съгласие на страните.
Вследствие на това съдът счита, че същият е прекратил своето действие след изтичане на
първоначално договорения 5-годишен период от сключването му.
Както бе посочено вече, по делото е приложена Разписка от 28.05.2021 г., от която е
установява, че Р. А. е получила от ответника сумата в размер на 3000 евро, представляваща
наемна цена за Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4, от която 200 евро –
доплащане за м. декември, 2020 г., наемна цена за м. януари, февруари, марк и април, 2021
г., и 200 евро – част от наемната цена за м. май, 2021 г. Следователно наемната цена за м.
януари, февруари, марк и април, 2021 г., е общо в размер на 2600 евро или по 650 евро на
месец. По делото не бяха ангажирани доказателства наемната цена да е уговорена като
променлива или да са били постигнати договорки относно нейното повлияване от определен
индекс и т.н. Следователно следва да се приеме за уговорна месечна наемна цена по
процесния договор сумата от 650 евро. Съгласно представения по делото приемо-
предавателен протокол процесния недвижим имот е бил освободен от ответника и
предадено обратно на ищцата на 01.09.2021 г., с оглед което се дължи наемна цена до тази
дата. В хода на производството не бяха направени твърдения, респ. – приложени
доказателства, за погасяване на същата, с оглед което остава дължима сумата от общо 2400
евро, от които 450 евро – остатък от наемната цена за м. май, 2021 г., 650 евро – наемна цена
за м. юни, 2021 г. 650 евро – наемна цена за м. юли, 2021 г., и 650 евро – наемна цена за м.
август, 2021 г.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за погасителна
давност, по което съдът следва да се произнесе с оглед уважаването на претенцията.
Съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, каквото е настоящото. Исковата молба е подадена в съда на 17.05.2024 г., с оглед което
всички вземания за наем, възникнали преди 17.05.2021 г. са погасени по давност.
Процесното вземане за наемна цена обаче не е обхванато от погасителната давност, с оглед
което възражението се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното искът с правна квалификация по чл. 232 ал. 2 ЗЗД за сумата
от 2400 евро, представляваща незаплатена наемна цена, дължима за ползването на
Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 – собственост на ищцата, за
периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г., се явява основателен и като такъв следва да
бъде уважен в пълен размер.
Предвид уважаването на главната претенция съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД поради
несбъдване на предпоставките за неговото разглеждане.
По исковете с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД:
Видно от представения по делто Приемо-предавател протокол от 01.09.2021 г.
ответникът е бил наемател на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4, който
имот е застроен на 210 кв.м., състои се от три стаи, столова, дневна, кабинет, кухня и
сервизни помещения, с дървена входна врата и следното обзавеждане – 3 вградени
гардероба. При предаване на владението обратно на наемодателя е отбелязано, че е
констатирано наличието на 2 вградени гардероба в имота, като ответникът не е възразил
5
относно констатираните обстоятелства в протокола, а го е подписал, зачертавайки
единствено „едно канапе, едно диванче, два люлеещи се стола, масичка, две табуретки, два
дървени скрина, маса, заедно с готварска печка, автоматична пералня, работеща камина в
дневната на имота, хладилник“. С оглед изложеното ответникът е признал извънсъдебно
факта, че при получаване на имота в същия е имало три вградени гардероба, а при
връщането му обратно на наемодателя са били 2 на брой.
По делото е изслушано заключението на вещото лице по съдебно-оценителна
експертиза, съгласно което пазарната стойност към 01.09.2021 г. на вградения в процесното
жилище гардероб, с оглед средната продължителнот на експлоатация и предполагаемия
период на използване ( от около 1913 г.), е 353 лв. с включено ДДС, а пък в ново състояние –
на стойност от 3531 лв. Пзарната стойност на входната врата в ново състояние към
01.09.2021 г. е в размер на 2940 лв., а с оглед средната продължителнот на експлоатация и
предполагаемия период на използване ( от около 1913 г.) е 294 лв. Разходите за
транспортиране и монтиране на входната врата са 280 лв., а на гардероба – 175 лв. Вещото
лице е изслушано в открито съдебно заседание от 25.02.2025 г., в което е дало становище, че
процесните вещи са мебели по индивидуален проект, като вграденият гардероб е строго
специфичен за размерите, както и входната врата, като нямат сходни на пазара и не могат да
бъдат закупени като готови продукти. За да бъдат възстановени посочените мебели, следва
да бъдат изработени и монтирани нови такива. При вратата има специфика в широчината и
височината, а освен това и в материала – масивна дървесина.
От събраните свидетелски показания на М. Е. В., изслушани по делото, се
установява, че процесният гардероб е бил петкрилен, с пет врати и с надстройка. Установява
се, че вградените гардероби в процесния апартамент са били изработени със строежа на
сгарадата в началото на 20-те години на миналия век, като самата сграда е построена около
1913 г. От показанията на същите се установява и че входната врата е била подменена по
време на действие на договора за наем, докато е бил ползван от ответника. Свидетелства, че
първоначално гардеробите са били три на брой, а при последващо посещение е установила,
че са останали два. През годините свидетелят е полагал грижи за запазването на гардеробите
в автентичен вид по поръчение на предходния собственик и наследодател на ищцата – Л. А..
Съдът счита, че претенциите за обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в
демонтиране на входната врата и на един от трите вградени в имота гардероби, се явяват
установени до сумите от 294 лв. за входната врата и 353 лв. за вградения гардероб, която
стойност е посочена от вещото лице, изготвило съдебно-оценителната експертиза по делото
като сума, съответстваща на увреденото имущество с оглед продължителната експлоатация
и период на използване, считано от около 1913 г. Нужно е да се маркира, че тази стойност е
съобразена с амортизацията на вещите и изхабяването им поради фактора време на
експлоатация, поради което и съдът счита за единствено релевантна тази величина.
С оглед изложеното съдът счита, че претенциите по чл. 233, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат
уважени частично до сумите от 294 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени
от ответника и изразяващи се в демонтиране на входната врата на наетия апартамент, и 353
лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в
демонтирането на вграден гардероб в наетия апартамент, като за горницата до 800 лв. и 1000
лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни
Предвид частичното уважаване на главните претенции съдът не дължи произнасяне
по предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 45 ЗЗД поради
несбъдване на предпоставките за тяхното разглеждане.
По разсноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е сторил разноски общо в размер на 2923,56 лв., откоито 297,76 лв. –държавна
такса, 125,80 лв. – държавна такса, 400 лв. – депозит за вещо лице по СОЕ, 400 лв. – депозит
за вещо лице по СОЕ, и 1500 лв. – адвокатско възнаграждение, платено в брой съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г. Ответникът е релевирал възражение
6
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно, като
счита, че следва да бъде намалено до сумата от 1200 лв. с оглед фактическата и правна
сложност на делото, предявените главни и евентуални искове, предприетите процесуални
действия по делото и обема на писмените доказателства. С оглед изложеното и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от
иска в размер на 2151,32 лв.
Съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от иска. Същият е сторил разноски в размер на 1920 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, за което е приложени платежни преводи от 19.11.2024 г. и
21.11.2024 г. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът счита за основателно, като същото следва да бъде намалено до
сумата от 1200 лв. С оглед изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 216 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Е.“ № 32, ет. 4, ап. 9, да
заплати на Р. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № 18, на основание чл. 232, ал. 2
ЗЗД и чл. 233, ал. 1 ЗЗД сумата от 2400 евро, представляваща незаплатена наемна цена,
дължима за ползването на Апартамент № 7, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ № 18, ет. 4 –
собственост на ищцата, за периода от м. май, 2021 г., до м. август, 2021 г., сумата от 294 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в
демонтиране/ и унищожаване на входната врата на наетия апартамент, и сумата от 353 лв.,
представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се в
демонтирането/ и унищожаване на вграден гардероб, ведно със законната лихва върху
сумите от 16.05.2024 г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за горницата над уважената сума от 294 лв. до пълния
предявен размер от 800 лв., ., представляваща обезщетение за вредите, причинени от
ответника и изразяващи се в демонтиране/ и унищожаване на входната врата на наетия
апартамент, и за горницата над уважената сума от 353 лв. до пълния предявен размер от
1000 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени от ответника и изразяващи се
в демонтирането/ и унищожаване на вграден гардероб, ведно със законната лихва върху
сумите от 16.05.2024 г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Г. С. И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Е.“ № 32, ет. 4, ап. 9, да
заплати на Р. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № 18, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 2151,32 лв. – сторени разноски по делото съразмерно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Р. А., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № 18, да заплати на Г. С.
И., ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „Е.“ № 32, ет. 4, ап. 9, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 216 лв. – сторени разноски по делото съразмерно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7