Р Е Ш Е Н И Е
№
................................/………………………...2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание, проведено на 18.02.2020 год в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАТЯНА МАКАРИЕВА
при участието на
секретаря Елка И. ,
като разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова ,
в. гр. дело № 2301/2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК
Производството е
образувано по депозирана въззивна жалба вх. № 47836/01.07.2019г. на М.Х.К. и Н.Х.К.,
чрез адв.Хр.С. срещу Решение № 2537/ 07.06.2019г./поправено с Решение №
3760/27.08.2019г./ , постановено по гр.дело № 13983/2016г. на Варненския
районен съд, 40 състав,В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Ж.И.К.
против въззивниците искове и последните са ОСЪДЕНИ да й заплатят както следва:
I. на основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по 919,50
лева, представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011 до
31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на
съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни
материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община
Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи
за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен, в едно със
законна лихва върху главниците, считано от дата на предявяване на исковете до
окончателното изплащане на задължението.
II. на основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 184,92
лева – приспадащи се на ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по
Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била
солидарен длъжник, в едно със законна лихва върху главниците, считано от дата
на предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението.
III. на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва за период от 21.11.2013 г. до предявяване на иска -
11.11.2016г. на стойност от сумите: по 55,93 лева – върху всяка от
главниците от 184,92 лв. за платени от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо
924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен
кредит № 1184/19.03.2008г., по 1809,07 лева - върху
платените от ищцата в периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо
29909,58 лв. - вноски по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г.
Претендира се
обезсилване на решението в тази част или неговата отмяна.
В предвидения срок, въззиваемата страна е представила
отговор,с който изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна
жалба.Претендират се разноски
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци,
поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с
разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК, въззивният съд счита, че решението на ВРС
е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите по чл.236 от ГПК и е постановено
от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът
следва да направи свои фактически констатации и правни изводи,в обжалваната
част от решението.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Варненският окръжен съд приема за
установено следното:
Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-та” вр. гл.
„ХІІІ-та” от ГПК.
Образувано е по искова молба от Ж.И.К. ЕГН **********, с която се претендира да
бъде осъден всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** да и
заплатят сумите от: по 1079,99 лв., представляваща сбора от сторените в периода
от 17.04.2011 до 31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за
поддръжка на съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка,
хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”,
Община Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни
разходи за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен; по 1422
лева – платени за погасяване на месечни вноски по Договор за банков
инвестиционен кредит от 19.03.2008г. с падежи в периода от 17.04.2011 до
31.12.2011г; по 2299,41 лв. – сбор от обезщетенията за забава за периода от
21.11.2013г. до 11.11.2016г. върху платени вноски по договора за заем с падежи
17.04.2011г. - 29.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.
Твърди,
че на 17.04.2011г. е починал Х. М. К., оставил за наследници Ж.И. К. - съпруга,
А.Х.К., Б. Х.К., Н.Х.К. и М.Х.К. - деца, които наследяват при равни квоти,
притежаваното от наследодателят им имущество- включващо права и задължения в
качеството му физическо лице, на земеделски производител, на упражняващ
търговска дейност като „ЕТ Здраве – Х.К.”. В периода 17.04.2011 – 31.12.2011г.,
ищцата е заплащала сама всички разноски свързани със съхранението, опазването и
поддръжката на наследственото имущество - текущото поддържане, хигиенни
материали, ел. енергия и техническа поддръжка за к-с „П.”, охрана на комплекса
и в животновъден обект, находящ се в с. Кочово, Община Велики Преслав, Област
Шумен и транспортни разходи за гориво на личния автомобил на ищцата за
посещение на посочените имоти във връзка с управлението и поддръжката им, и
обслужване на Договор за банков инвестиционен кредит от 19.03.2008г. С Нот.
покана рег. № 129 / 20.06.2011г. ищцата е поканила ответниците да се запознаят
с разчета за поетите от нея разноски, с предложение за доброволно уреждане на
имуществените им отношения. С Нот. покана №5281/29.10.2013г. и Нот. покана
№5282/29.10.2013г. ищцата е поканила всеки от ответниците да заплати сумата в
двуседмичен срок сумата от 7104,79 лв представляваща 1/5 от изплатените от нея
вноски по Договор за банков инвестиционен кредит, за периода от откриване на
наследството до датата на изпращане на поканите. Поради неплащането на тези
вноски се претендира и мораторна лихва върху тях за периода от 21.11.2013г. до
11.11.2016г. Претендират се и направените разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от
ответниците, с който оспорват иска по основание и размер. Позовават
се на изтекла давност по чл. 111 б. „в” и чл. 110 от ЗЗД. Твърдят,
че направените от ищцата разходи не са били необходими за поддържане и
запазване на съсобствените имоти и нямат задължение по чл. 30, ал.3 от ЗС за
тяхното възстановяване, а са направени в интерес на ищцата, която е ползвала
еднолично наследственото имущество без съгласието на ответниците. Оспорва се
връзката на представените разходни документи със съхранението, опазването и
поддръжката на наследственото имущество. Твърди се, че предоставените платежни
документи, издадени от ЕТ „Здраве – Х.К.“ са с невярно съдържание, тъй като
търговеца е недействащ. По-голяма част от разходите по поддръжка са свързани с
ползването за лични нужди на наследствения имот, разходите за отопление и
поддържане на системата са направени във връзка с посрещането и лечението на
пациенти, дейност от която е реализиран доход, с който трябва да се покрият
тези разходи. По отношение на банковия кредит се твърди, че поради встъпването
в дълг от Ж.К. и АИСМП „Медицински център К.”, квотите на ответниците на са по
1/5. Твърдят, че не са възлагали на ответницата управленска дейност, в
следствие на което те да са се обогатили и не са реализирали никакви ползи от
действията й. Твърди се недопустимост, евентуално неоснователност на иска за
дължими мораторни лихви върху вноските по Договор за банков инвестиционен
кредит. Сочи се, че не са получили надлежно покана от ищцата с посочено в нея
конкретно задължение, поради което не са изпаднали в забава. Молят за
отхвърляне на искането за присъждане на законна лихва върху лихвите за забава,
тъй като това представлява анатоцизъм. Претендират направените разноски.
С определение от 20.09.2018г. на основание чл. 214 от ГПК е допуснато изменение на предявените искове като общия им размер е увеличен
от 9 602.80 лева на 9 750.36 лева, както следва: по
959,99 лв. за извършени от ищцата Ж.И.К. необходими разноски в периода
17.04.2011 г. - 31.12.2011 г. за текуща поддръжка, съхранение и охрана на
наследственото имущество относно поземлени имоти № 58222.500.19 и №
58222.500.18 и съществуващите в тях съсобствени сгради (к-с П.) и поземлен имот
№ 101023 в с. Кочово и съществуващите в него съсобствени постройки /за
отглеждане на животни/, Текущо поддържане комплекс П. - по 28.90 лева (1/5 от
144.50 лв.); Хигиенни материали к-с П. - по 34.92 лева (1/5 от 174.60
лв.), Охрана с кучета в к-с П. и с.Кочово - по 4.80 лева (1/5 от 23.98 лв.),
Ел. енергия к-с П. - от по 105.44лева (1/5 от 527.22 лв.), Транспортни
разходи гориво до к-с П. и с. Кочово (личен автомобил Ж.К.) - по
113.93 лева (1/5 от 569.66 лв.), заплащане на труд на охрана, техническа
подръжка и други за к-с П. и постройки с. Кочово - по 672 лева (1/5 от 3360
лв.); за сумите от по 1407.56 лева (1/5 от 7037.78 лв.) - за
обслужване на задълженията по Договор за банков кредит №
1184/19.03.2003г.; за сумите по 120 лева, съставляваща
дължимо месечно възнаграждение съобразно наследствената квота, за периода м. ноември
2011г. - м. декември 2011г., за извършено от ищцата Ж.И.К. управление на
работата с цел съхраняването и опазването на наследственото имущество в общ
интерес (1/5 от месечно възнаграждение за управлението от 300 лева х 2 месеца),
ведно със стойността на дължимата законна лихва върху главниците, от датата на
завеждането на исковете пред ВРС до окончателното им изплащане; по 2235.68
лева, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.11.2013 г. до
11.11.2016 г., върху стойността на погасената от ищцата Ж.И.К. по Договор за
банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., в периода от откриване на
наследството /17.04.2011 г./ до датата на изпращане на нот. покани /29.10.2013
г./ сума от 7389.47 лева (дължима от всеки ответник съобразно наследствената
квота - 1/5 от 36947.36 лв.; за сума в общ размер от по 76.38
лева, съставляваща дължима мораторна законна лихва, за периода 21.11.2013 г. до
11.11.2016г. , върху стойността на погасената на 21.11.2013 г. от ищцата Ж.И.К.
по Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 252.45
лева (дължима от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1262.24
лв. и за сума в общ размер от по 73.49 лв, съставляваща дължима
мораторна законна лихва, за периода 21.12.2013 г. до 11.11.2016г. , върху
стойността на погасената на 21.12.2013г. от ищцата Ж.И.К. по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008 г. вноска от 249.79 лева (дължима
от всеки ответник съобразно наследствената квота - 1/5 от 1248.97 лв.
Съдът, след като прецени събраните в процеса
доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна, следното:
По делото са представени /копия/ от:
Удостоверение за наследници и акт за смърт на Х. М. К.; фактура №
*********/25.11.2011г.; касови бонове – 12 листа; 6 бр. РКО; Договор за банков
кредит № 1184/19.03.2008г., вкл. анекси и погасителен план, н.а. за учредяване
на договорна ипотека №22/2008г.; вносни бележки за плащане на кредит 34
броя; извлечение от банкова сметка *** Х. М. К. в „УниКредит Булбанк“;
Удостоверения с изх. № 0322-64-001939/12.02.2016г. и изх. № 501/2012г. от
„Уникредит Булбанк" АД; фактури № 2119/25.11.2011г.; № 572/02.12.2011г.; №
1855/30.12.2011г.; № 639/15.11.2011г.; фискални бонове и фактури за заредено
гориво; фискални бонове и фактури за закупени стоки; Нотариална покана рег. №
7549/20.06.2011г. с Констативен протокол № 142 от 13.10.2011г. на Нотариус И.М.;
Нотариални покани до М. Хр. К. - peг. № 5281/29.10.2013 г. и до Н. Хр. К. -
peг. № 5282/29.10.2013 г.; удостоверение за ЕТ Здраве-Х.К.; №
48/30.12.2011г.; Решение № 4869/21.12.2016 г.. на ВРС; извлечение от ТР; молба
от Ж. И.К. по гр. дело № 43/2012г.; Решение № 22 от 22.02.2013 г. по гр.д. №
43/2012 г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав, потвърдено с Решение №
32 от 09.02.2015 г. на Окръжен съд -гр.Шумен по възз. гр.д. № 421/ 2014 г. по
описа на ШОС.
От събраните по делото доказателства се
установява, че: Х. М. К. бил регистриран като земеделски
производител и като „ЕТ Здраве – Х.К.”.
На 19.03.2008г. ЕТ „Здраве-Х.К.“ получил в заем от
„УниКредит Булбанк“ АД 100000 лв., целеви инвестиционен кредит за строителство
в размер на 100 000 лв. с краен срок на погасяване 21.02.2018 г. Освен
кредитополучателя, в качеството му на „главен длъжник“ по договора страни са
„АИСМП – Медицински Център К.“ ООД, Х. М. К. и Ж.И.К., в качеството им на
„солидарни длъжници“, които съгласно чл. 14.3 от договора „встъпват в
изпълнението на задълженията на кредитополучателя по този договор и се
задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя“, като вземанията на
кредитора по отношение на кредитополучателя и солидарните длъжници „се събират
изцяло от всеки от тях, съответно от наследниците му/им, и от всички заедно,
при условията на солидарност, като всеки отговаря за изпълнението на цялото
задължение“.
С Анекс № 1/ 28.11.2008 г. е договорен нов срок
за усвояване на кредита и като обезпечението на инвестиционния кредит, чрез
учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот по НА № 22/2008 г., и залог
по реда на ЗОЗ върху вземания за постъпления по сметка, вписан с рег. №
200804170578 в ЦРОЗ, остава действащо и е в сила.
На 17.04.2011г. починал Х. М. К., оставил за
наследници Ж.И. К. - съпруга, А.Х.К., Б. Х.К., Н.Х.К. и Н.Х.К. - деца. Част от
наследственото имущество били к-с „П.” и животновъден обект, находящ се в
с. Кочово, Община Велики Преслав, Област Шумен
В периода 17.04.2011 – 31.12.2011г. са внесени суми по
сметка открита на името на ЕТ „Здраве“ в „УниКредит Булбанк“ АД в размер
на 7110 лв. с наредител Ж.И. К.. По 2 бр. фактури издадени на 25.11. и
27.12.2011г. от „Еон България“ за ползвана ел. енергия в обект с клиент ЕТ
„Здраве“ били заплатени общо 527,22лв. В периода от 27.11.2011г. до
29.12.2011г. Ж.И.К. е заплатила в брой на Г.К., 600лв. за поддръжка к-с „П.“,
на И.Ж.И.1800лв. – за поддръжка и охрана к-с „П.“, на Б.М.400лв. за охрана
„Овчарници“ - с. Кочово, на М.И. - 560 лв. за ремонт ел. инсталация к-с „П.“.
От приета по делото ССчЕ се установява, че внесените
от Ж.К. суми по разплащателна сметка на ЕТ „Здраве“ , са използвани само
и единствено за погасявания по кредита в периода от 17.04.2011г. до
14.11.2016г. и са в размер 79133,70 лв. Платените в периода от 21.04.2011г. до
21.12.2011г. суми за обслужване на кредита са 7037,78 лв. Вноските са
правени по разплащателна сметка, от която се обслужва кредита и от нея се
дебитират суми към кредитната сметка и по този начин се извършват погашенията.
На записа от 21.04.2011 г. е посочен Х.К., който към тази дата е починал. В.л.
сочат,че по принцип, когато се внасят средства по фирмени сметки, понякога
банките записват като основание кой следва да погаси вноската и кой е вносител,
а в различните банки различни системи извеждат информацията в различна
структура и това, че в основанието е посочено лицето Х.К., като вносител, не
означава, че той е внесъл сумата. В удостоверението от „Уникредит“ е посочено,
че само Ж.К. е внасяла средствата.
От приетите две СОЕ, се установява, че по делото са
налице документи за закупени материали на стойност 343,08лв. Количеството
електроенергия на стойност 527,22 лв. посочено в приложените по делото
документи е възможно да бъде консумирано за минимално необходимата поддръжка в
имота. Досежно стойностите на необходимите разходи за транспорт на лице което
управлява обектите при 4 посещения месечно и разноски за заплащане на заплати
на хора ангажирани с поддръжката на имотите по приложени РКО, съдът кредитира
заключението по втората СОЕ, според което те са респ. 367,20 лв. и
3360 лв. Общата им стойност според заключението на второто вещо лице е 4597,50
лв., а 1/5 от нея 919,50 лв. Предвид липсата на дейност по предназначение в
процесните имоти за претендирания период, стойността на необходимото
възнаграждение на лице заето с управлението им би следвало да е в рамките на
установената по това време минималната работна заплата за страната – 270 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства
относно релевантни за правния спор факти.
Настоящият въззивен състав,въз основа на събраните по
делото доказателства достигна до следните правни изводи :
Предявени са обективно и субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 ЗС, чл. 127 ЗЗД и чл. 61, ал. 2 ЗЗД.
Чл. 30, ал. 3, предл.
2 ЗС урежда отношенията във връзка със заплащане на припадащата се част
от тежестите на общата вещ.,когато някой от съсобствениците не е изпълнил
задължението си за участие в тежестите на общата вещ съобразно своята идеална
част от нея и останалите съсобствениците са ги заплатили за своя сметка,а
именно - разноски, направени за запазването, поддържането и поправянето
на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило (арг.
от чл. 41 ЗС),както и обикновените разноски, свързани с текущото
поддържане на имота,като те включват само действително заплатените разноски в
размера, в който са направени.
Настоящият въззивен състав приема, че в настоящето
производство се установява по безспорен начин наличието на съсобственост между
ищцата и с ответниците в имотите, по отношение на които се претендират
направените разноски.
Предмет на спора е вида и размера на
разноски, свързани с управлението, поддръжката и съхранение на наследствено
имущество или други притежавани от страните съсобствени вещи, връзката на
представените документи за тези разходи с поддръжката на съсобствените вещи,
както и стойността на припадащата се част, съответна на квотата на ответника в
имуществената общност.
Твърди се от ищцата, че сумите от по 959.59 лв.
за закупени материали и заплатени възнаграждения на трети лица, представляват
необходими и обикновени разноски по см. на чл. 30 ал. 3 ЗС, тъй като са
свързани със запазването и текущата поддръжка на съсобствените между страните
по делото обекти – недвижими имоти.
Следва да се посочи, че необходимите разноски са
свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или
възстановяването на процесния имот или се свързват с необходимостта от текущи
или основни ремонтни дейности, наложени от износване и овехтяване на имота,
като чрез тях се цели привеждане на имота в състояние годно за неговото
предназначение, т.е. необходимите разноски са тези по запазване на субстанцията
на вещта.
Необходимите разноски по поддържането на общата
вещ не се нуждаят от съгласието на останалите съсобственици и те дължат
възстановяването им съразмерно на дела им. В този случай, следва да се докаже
само, че тези разноски са предпазили вещта от развала,или унищожаване.
В настоящият случай, въззивният състав приема,
че ищцата не е установила извършването на такива необходими
разноски,които целят запазване на имота.
В тежест на ищцата ,по пътя на пълното и главно
доказване е било да установи,че назначаването на пазачи за имота,както и
осигуряване на кучета, е било наложително и необходимо за оцеляването му
изобщо или предпазването му от съществено разрушение.
Консумативните разходи за на недвижим имот не
могат да се приемат като необходими разноски, доколкото извършването им
не е с оглед запазването на имота й в съответствие с неговата пригодност
, а представляват разходи във връзка с неговото използване, още повече,че
видно от събраните по делото доказателства, имотйът е бил ползван изцяло от
ищцата по делото.
Видно от показанията на свидетелите , ответниците не
са посещавали имота и не са го ползвали както за лични нужди, така и съвместно
с ищцата по делото
С оглед изложеното, настоящият въззивен състав счита
претенцията на ищцата за заплащане на необходими разноски за
неоснователна изцяло, поради което искът в тази част следва да се
отхвърли.
Доколкото изводите на въззивната инстанция не съвпадат
с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
тази обжалваната част, като вместо него следва да се постанови друго,с което
предявеният иск за заплащане на съответстващите на наследствения дял на
ответниците разходи за -охрана,
техническа поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и транспортни разходи за
гориво ,като неоснователен следва да се отхвърли. .
По отношение претенцията за заплащане на част от изплатените от
ищцата вноски по договора за кредит, настоящият въззивен състав приема
следното :
В случая се претендират платени от ищцата вноски по договор за
кредит, по който ищцата твърди, че като получател е посочен единствено
наследодателят на всички страни по делото и то в качеството му на ЕТ.
Като солидарен длъжник,/ видно от представените писмени доказателства
/ по този договор още с подписването му е конституирана ищцата – Ж.К..
Съгласно чл.127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил
повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. В
отношенията им с кредитора всеки от тях дължи всичко и може да се освободи от
отговорност само, ако общото задължение е изпълнено изцяло, докато във
вътрешните им отношения доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници и до доказване на противното се предполага, че те дължат
по равно. Установената в чл.127, ал.1 и ал.3 от ЗЗД презумпция за равна
задълженост във вътрешните отношения между солидарните длъжници е оборима.
Необходимо е да се докаже, че е налице уговорка между длъжниците за неравенство
в разпределението на дълга или че някой от длъжниците се е облагодетелствал в
по-голяма степен от другите от получените блага във връзка с поетото солидарно
задължение.
Настоящият въззивен състав счита,че не е оборена презумцията за равна
задълженост по договора за кредит. Действително от договора за кредит, приложен
като доказателство по делото- т.3 –се установява, че кредитът е получен във
връзка с „ финансиране строителство на природолечебница в гр.Велики Преслав,м. П.”
. Това обаче, не доказва, че между длъжниците е имало уговорка за
неравенство в разпределението на дълга,още повече,че видно от представения
нотариален акт № 22/2008 година- т.2- е посочено,че за обезпечаване на
предоставения банков кредит , едноличния търговец,чрез Х.К. и съпругата му Ж.К.,
учредяват в полза на кредитодателя ипотека върху поземления имот, върху който
ще се построи „ Природолечебницата” . Като солидарен длъжник по посечения
банков кредит е било и търговско дружество ,в което съдружници са били и
двамата съпрузи.
Водим от горното и поради липса на доказателства за противното,
настоящият въззивен състав не приема за основателно и доказано твърдението на
ищцата, че имота е бил построен за да се ползва единствено от едноличния
търговец.
В случая е налице е пасивна солидарност, възникнала по силата на
встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 ЗЗД. Това основание ангажира
отговорността на встъпилото лице, наред с първоначалния длъжник
(кредитополучателя ЕТ „Здраве-Х.К.“), при условията на солидарност и обосновава
приложението на общите правила на чл. 121-127 ЗЗД. Всеки солидарен длъжник,
който е изпълнил повече от своята част от задължението има право на иска срещу
останалите съдлъжници на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД. В случая, ищцата е
солидарен длъжник и е изпълнила над своята част от задължението, поради което
има право на иск срещу наследниците на Х. М. К. за съответната му 1/3 част от
общото задължение. Ответниците в качеството им на наследници на Х. М. К.
отговарят за неговото задължение според наследствените им квоти, а именно по
1/5, съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН. В този смисъл всеки ответник
дължи на ищцата по 1/5 от частта на наследодателя от общото задължение. Фактът
на извършеното плащане и размерът му се установява от приложените към делото писмени
доказателства и заключение на вещото лице.. Възражението за погасяване на
вземането по давност съдът приема за частично основателно. Банков кредит,
връщан на вноски не касае периодично плащане. (Решение
№ 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/ 2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. №
523/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 103/ 2013 г. по
т. дело № 1200/ 2011 г., II т. о, Решение № 147
от 23.07.2012 г. на ВКС, III-то г. о., по гр. д. № 627/ 2011 г., III
г.о). Отделните погасителни вноски не превръщат договора в такъв за периодични
платежи, а представляват частични плащания, относно които е приложим общият
петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
доколкото отделните вноски не са самостоятелни задължения, а са части от едно единно
и общо такова, падежът на което само е разсрочен. В случая релевантен при
определяне началния момент на давността е моментът на плащане, а не на падежа
на задължението.
Искова молба е депозирана в съда на 14.11.2016 год., поради което и
вземането на ищцата, касаещо плащанията, извършени в периода 21.04.2011 г. до
21.10.2011 г., са погасени по давност.
От изплатената от ищцата сума от 924,63 лв,
припадащата се изплатена от нея част на наследодателя съставлява една
трета от сумата, поради което и следва да и се присъдят приспадащите се
по 1/5 част от 1/3 от вноските за 21.11 и 21.12 2011г. /в размер
общо на 924,63 лв/ или по 61,64ЛВ за всеки от наследниците ,включително и
за ответниците М.Х.К. и Н.Х.К., като за разликата до лв. 184,92 лв. за
всеки от ответниците, предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли..
Предвид гореизложените доводи за изтекла
погасителна давност относно част от претендираните вноски иск по чл. 127 ЗЗД,
частично основателен е и акцесорния по чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава,
което следва да се присъди върху двете приети за непогасени по давност вноски
от 21.11.2013 г. до 11.11.2016 г., в размер на 18,60 лв. за всеки
от ответниците,като за разликата искът следва да се отхвърли.
Досежно обезщетението за забава върху другите платени
в периода от 17.04.2011 г. до 29.10.2013г. вноски /от 21.02.2012г./, съдът
намира, че искът е основателен и следва да се уважи. Обстоятелството, че част
от предмета на гр.д. № 2414/2018г. на ВРС касае тези вноски не е основание за
недопустимост на произнасянето относно обезщетенията за забава, тъй като
настоящото дело е по-рано образуваното и не е налице пречка за произнасяне
спрямо тях в мотивите на решението по него. По делото няма оспорване на извършеното
от ищцата плащане на тези вноски по кредита /този факт се установява и от ССчЕ/
и няма твърдения, че ответниците са възстановили на ищцата
съответната,припадаща им се част от тези вноски,в качеството им на
наследници. Налице е и годно отправена нотариална покана за заплащането им,
след получаването на която те са в забава. Стойността на обезщетението
съобразно ССчЕ върху общо платентата за периода главница от 29909,58 лв.,
съразмерно на квотите на ответниците по 1/5 от 1/3 съставляваща частта на
наследодателя – или дължима от тях сума в размер на 1993,07 лв – или по
603,02 лв за всеки. И в тази част следва да се посочат съображенията
изложени по горе относно предмета на инвестиционния кредит и
солидарността.
С оглед изложеното и в тази част обжалваното решение
следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, съобразно
изложеното по горе.
С оглед изхода на правния спор пред въззивната
инстанция Ж.И.К. следва да заплати на М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К.,
направените разноски пред въззивната инстанция в размер на 450 лв за всеки от
тях
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 2537
от 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по
гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав,В ЧАСТТА, с която
се:
ОСЪЖДА всеки от М.Х.К., ЕГН **********
и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.И.К. ЕГН **********, на
основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по 919,50 лева,
представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011 до 31.12.2011г.
необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на съсобствени на
страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни материали, ел. енергия и
транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община Велики Преслав, обл.
Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи за гориво относно
животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен,
и вместо него постановява :
ОТХВЪРЛЯ исковете предявени от
Ж.И.К. ЕГН **********, да бъдат осъдени всеки от М.Х.К.,
ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.И.К. ЕГН **********,
на основание чл. 30 ал. 3 пр. 2 от ЗС сумите от по 919,50
лева, представляваща сторените от ищцата в периода от 17.04.2011 до
31.12.2011г. необходими разходи и обикновени разноски за поддръжка на
съсобствени на страните вещи – охрана, техническа поддръжка, хигиенни
материали, ел. енергия и транспортни разходи за гориво относно к-с „П.”, Община
Велики Преслав, обл. Шумен; охрана, техническа поддръжка и транспортни разходи
за гориво относно животновъден обект в с. Кочово, Област Шумен
ОТМЕНЯ Решение № 2537
от 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по
гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав, с което се ОСЪЖДА
всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на
Ж.И.К. ЕГН **********. на основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН
сумите от по 184,92 лева – приспадащи се на ответниците части от платени
от ищцата на 21.11 и 21.12.2011г. общо 924,63 лв. за
погасяване на задължение по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г., по който тя е била солидарен длъжник, В ЧАСТТА за
размера над 61,64ЛВ до 184,92 лв за всеки от М.Х.К., ЕГН **********
и Н.Х.К., ЕГН **********
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2537
от 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по
гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав, с което се:
ОСЪЖДА всеки от М.Х.К., ЕГН **********
и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на Ж.И.К. ЕГН **********. на
основание чл. 127 ЗЗД вр. чл. 60 ал. 1 ЗН сумите от по 61,64 лева
– приспадащи се на ответниците части от платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по
Договор за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., по който тя е била
солидарен длъжник,
ОТМЕНЯ Решение № 2537
от 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по
гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав, с която се ОСЪЖДА
всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на
Ж.И.К. ЕГН **********, на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва за период от 21.11.2013 г. до
предявяване на иска - 11.11.2016г. на стойност от сумите: по 55,93 лева
– върху всяка от главниците от 184,92 лв. за платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., ЗА РАЗЛИКАТА НАД 18,60 ДО 55,93 лв
и по 1809,07 лева - върху платените от ищцата в
периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г. общо 29909,58 лв. - вноски по Договор
за банков инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г,за разликата над
603,02 лв до 1809,07 лв,
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2537
от 07.06.2019г./поправено с Решение № 3760/27.08.2019г./ , постановено по
гр.дело № 13983/2016г. на Варненския районен съд, 40 състав, с която се ОСЪЖДА
всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН ********** *** да заплатят на
Ж.И.К. ЕГН **********, на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва за период от 21.11.2013 г. до предявяване
на иска - 11.11.2016г. на стойност от сумите: по 18,60 лева –
върху всяка от главниците от 61,64 лв. за платени от ищцата на 21.11 и
21.12.2011г. общо 924,63 лв. за погасяване на задължение по Договор за банков
инвестиционен кредит № 1184/19.03.2008г., и по 603,02 лева -
върху платените от ищцата в периода 21.02.2012г. - 29.10.2013г.
общо 29909,58 лв. - вноски по Договор за банков инвестиционен кредит №
1184/19.03.2008г
ОСЪЖДА Ж.И.К. ЕГН **********
да заплати на всеки от М.Х.К., ЕГН ********** и Н.Х.К., ЕГН **********
*** сумата от по 450 лева –
разноски по делото,пред въззивната инстанция .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд,на основание чл.280 ал.2 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :