№ 1056
гр. София, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на втори
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20231100502136 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство „Софийска вода“
АД, ЕИК ****, срещу отказ на ЧСИ Г.К., обективиран в съобщение от 19.01.2023 г. по
изпълнително дело № 20229240401844 да преразгледа възложените в тежест на длъжника
разноски, представляващи три броя допълнителни такси по т. 5 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ) за изготвяне на препис
и връчване на постановлението, с което е уважено искането на длъжника за намаляване на
приетото за удовлетворяване в производството адвокатско възнаграждение на взискателя,
както и такса в размер на 24 лева за връчване на посоченото съобщение.
Жалбоподателят твърди, че посетановлението на съдебния изпълнител, с което се
произнася по възражения/молби относно разноските в изпълнителното производство, не е
сред актовете, посочени в т. 5 ТТРЗЧСИ, поради което за връчването му не следва да се
начислява такса.
С депозираното на основание чл. 436, ал. 3 ГПК възражение, взискателите „Е.С.П.“
ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, чрез упълномощения адвокат В.С. оспорват жалбата като
неоснователна, с твърдения, че спорът за начислените в случая разноски не касаел
взискателите, но въпреки това начисляването било законосъобразно. Претендират разноски
за настоящото производство.
В мотиви на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити съображения за
неоснователност на жалбата, тъй като за всяко действие ЧСИ дължал събирането на
определените в ТТРЗЧСИ такси.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
1
прецени представените доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо,
отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски. Жалбата се подава чрез
съдебния изпълнител в двуседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня
на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото на жалба е упражнено срещу акт на съдебния
изпълнител, с който е оставено без уважение искането на длъжника „Софийска вода“ АД,
ЕИК ****, да не бъдат начислявани такси за изготвяне и връчване на препис от
постановление за намаляване размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от
взискателите „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД. Начислените такси съставляват разноски
по изпълнението, следователно, жалбата, по която е образувано настоящото производство,
има допустим предмет на съдебен контрол - правото на жалба по същество е упражнено
срещу акт на съдебен изпълнител Г.К., с което искането на длъжника „Софийска вода“ АД,
ЕИК **** за намаляване на начислени му такси по ТТРЗЧСИ е оставено без уважение.
Произнасянето на съдебния изпълнител е обективирано в разпореждане за разноски от
10.01.2023 г..
От приложените преписи на документите, съдържащи се в изп. дело №
20229240401844, се установява, че изпълнителното производство е образувано срещу
„Софийска вода“ АД, ЕИК ****, по молба на „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД, депозирана
чрез процесуален представител - адв. Любомиров, въз основа на изпълнителен лист от
27.01.2022 г., издаден по гр. дело № 21477/2021 г. на СРС, ГО, 31 състав, за принудително
събиране на сумата от 50 лева - присъдени разноски, заедно със сумата 5,91 лева – такси за
издаване на изпълнителния лист, за която сума взискателите изобщо не разполагат с
изпълнителен титул. В молбата за образуване на изпълнителното производство
взискателите са посочили съответните изпълнителни способи, като към същата е
представено споразумение за адвокатско възнаграждение, сключено между „Е.М.“ ЕООД и
„К.М.“ ЕООД, от една страна и адвокатско съдружие, видно от който за провеждане на
принудителното изпълнение се дължало възнаграждение от 240 лева, заплатено чрез банков
превод.
До длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК **** е изпратена покана за доброволно
изпълнение, в която е включена сумата 240 лева - разноски за адвокатско възнаграждение,
която покана по твърдения на длъжника е получена от задълженото лице на 16.12.2022 г.,
съответно на 04.01.2023 г. длъжникът подал възражение срещу определеното като дължимо
адвокатско възнаграждение с искане за неговото намаляване. Възражението е изпратено на
взискателите със съобщение, изх. № 52/04.01.2023 г., съответно с постановление за
разноските от 10.01.2023 г. ЧСИ Г.К., намалил адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство до размера от 200 лева и изпратил съобщение за
постановлението до взискателите „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД и до длъжника, като с
разпореждане от 10.01.2023 г. начислил в тежест на „Софийска вода“ АД, ЕИК **** три
такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване на съобщение до взискателите за постъпило
възражение и за връчване на постановлението на всяка от страните.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., IV Г. О. на
ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не отговаря за
2
разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за
предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноски в изпълнителното производство. Жалбоподателят оспорва
отговорността за разноски по отношение на таксите за връчване на възражение и на
постановлението, с което ЧСИ Г.К. се е произнесъл по възражението, както и таксата за
връчване на акта на съдебния изпълнител, с който се произнася по искането за
неначисляване на таксите.
Няма спор, че възражение от страна на длъжника по отношение на разноските е
депозирано, съответно – изпратено на взискателите „Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД за
становище. Няма спор и че по направеното възражение ЧСИ Г.К. се произнесъл с
постановление, което също е изпратено на взискателите и на длъжника. Спорът в
настоящото производство се концентрира върху въпроса дължи ли се определената в т. 5
ТТРЗЧСИ такса от 20 лева за извършване на тези процесуални действия.
Разпоредбата на т. 5 ТТРЗЧСИ предвижда за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), да се събира такса 20 лева, която с ДДС възлиза на
сумата 24 лева.
Установяването на задължения за заплащане на такси се осъществява с императивни
разпоредби, които не подлежат на разширително тълкуване. Депозираното възражение за
намаляване на прието като релевантни разноски възнаграждение представлява изявление на
страната-длъжник, което по съществото си е жалба срещу разноските, но по която
произнасяне дължи съдебният изпълнител и затова възражението трябва да бъде връчено на
взискателя за упражняване правото му на писмени възражения – чл. 436, ал. 3 ГПК. Това
обуславя дължимост на таксата по т. 5 ТТРЗЧСИ.
В т. 5ТТРЗЧСИ обаче няма предвидена такса за връчване на актове на органа по
изпълнението. Съдебният изпълнител дължи произнасяне по исканията на страните и е
длъжен да им ги съобщава, но за изготвянето на тези актове и съобщаването им не следва да
се събират такси. В този смисъл, в нарушение на принципа за ограничително тълкуване на т.
5 ТТРЗЧСИ, съдебният изпълнител е начислил две такси (48 лева) за връчване на страните
на постановлението, с което се е произнесъл по възражението на длъжника срещу
разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя и е намалил размера на таксата по т.
26 ТТРЗЧСИ.
По изложените съображения, актът на ЧСИ Г.К., с който е отказано намаляването на
начислените 2 броя такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на постановление за разноските,
следва да се отмени като незаконосъобразно. Недължима по същите съображения е и
таксата, начислена със съобщението, в което е обективиран отказа на ЧСИ Г.К. да стори
това.
При този изход на спора – основателност на жалбата, макар и частична, само в полза
на „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, би се породило правото на присъждане на разноски за
настоящото производство, но такова искане не е релевирано. В полза на взискателите
„Е.С.П.“ ЕООД и „Ф.С.М.“ ЕООД няма основание да се присъждат разноски, тъй като
действията на избрания от тях съдебен изпълнител са незаконосъобразни.
3
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК ****, отказа на частен
съдебен изпълнител Г.К. по изп. дело № 20229240401844, обективиран в съобщение от
19.01.2023 г., да не бъдат начислявани и възлагани в тежест на длъжника разноски по т. 5 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители за изготвяне
на препис и връчване на постановлението, с което е уважено искането на длъжника за
намаляване на приетото за удовлетворяване в производството адвокатско възнаграждение
на взискателите, както и му е начислена такса в размер на 24 лева за връчване на посоченото
съобщение и ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ разпореждане за разноски от 10.01.2023 г. по изп. дело № 20229240401844
по описа на ЧСИ Г.К., в ЧАСТТА му, с която на длъжника „Софийска вода“ АД, ЕИК ****,
са начислени 2 допълнителни такси по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на постановление на
съдебния изпълнител до страните, както и начислената със съобщение, изх. №
3514/19.01.2023 г. такса от 24 лева за връчване на същото съобщение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4