№ 78
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900077 по описа за 2024 година
"О.Б.Б." АД, ЕИК е предявил срещу Е. Г. Д. от гр. Б., ул. „Славейков“ № 1, вх. А, ет. 3,
ап. 18, с ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК –
за установяване на съществуването на вземането на ищеца към ответницата за заплащане на
сумата от 26 290.97 лева, от които :
- 23 852.64 лева – просрочена главница по сключен между страните договор за
потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2023 год. до окончателното й изплащане;
- 1 817.32 лева – договорна лихва по т. 15.1. във вр. с т.6.1.1. от договора, дължима за
периода от 10.11.2021 год. до 08.06.2023 год.;
- 432.38 лева – мораторна лихва по т.15.10.2. във вр. с т.6.3.2. от договора, дължима за
периода от 10.10.2021 год. до 08.06.2023 год.;
- 128.63 лева – мораторна лихва по т.15.5 от договора върху предсрочно изискуемата
главница, дължима за периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год. и
- 60 лева – просрочени такси по т.7.6 от договора за кредит,
за което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
1082/2023 год. на РС – Ботевград.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и произнасяне с нарочен
диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на разноските, направени от ищеца в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1082/2023 год. на РС – Ботевград.
1
Ищецът твърди, че по договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021
год., сключен между "О.Б.Б." АД и И.О.С. с ЕГН ********** – кредитополучател и длъжник
и Е. Г. Д. с ЕГН ********** – съдлъжник, банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит в общ размер на 25 000 лева, който бил изцяло усвоен. Съгласно договора
кредитополучателят се задължавал да изплаща кредита в договорените срокове, като на осн
т. 21.1.1 от същия при пълно или частично неплащане на която и да е погасителна вноска
банката имала право да обяви кредитът за предсрочно изискуем.
Твърди се, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя на задълженията
по договора, изразяващо се в неплащане на общо 20 месечни погасителни вноски в общ
размер на 5 192.01 лева, кредитът бил обявен от банката за предсрочно изискуем на
23.02.2023 год., като предсрочната изискуемост настъпила на 09.06.2023 год. след изтичане
на 14-дневен срок от получаване на поканите за доброволно изпълнение. Поканата била
връчена на съдлъжника Е. Г. Д. с уведомително писмо изх. № ИД-8232-2023/28.03.2023 год.,
връчено й лично на 31.03.2023 год., удостоверено с товарителница № **********.
Тъй като до изтичане на дадения срок плащане не последвало, банката подала на
27.06.2023 год. до Районен съд – Ботевград заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу съдлъжниците по договора, като било
образувано ч.гр.д. № 1082/2023 год. По същото била издадена заповед № 668/28.06.2023 год.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист № 591/28.06.2023 год. срещу съдлъжниците, които били осъдени да
заплатят на банката следните суми :
- 23 852.64 лева – просрочена главница по сключения между страните договор за
потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.06.2023 год. до окончателното й изплащане;
- 1 817.32 лева – договорна лихва, дължима за периода от 10.11.2021 год. до
08.06.2023 год.;
- 432.38 лева – мораторна лихва, дължима за периода от 10.10.2021 год. до 08.06.2023
год.;
- 128.63 лева – мораторна лихва върху предсрочно изискуемата главница, дължима за
периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год.;
- 60 лева – просрочени такси;
- 525.82 лева – държавна такса и
- 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на банката било образувано
изпълнително дело № 20239270402474 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на
КЧСИ, като ПДИ, ведно със заповедта за изпълнение до длъжника по това дело Е. Г. Д. й
били връчени на 21.11.2023 год. Същата подала на 20.12.2023 год. възражение по чл.414,
ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, разпореждането на районния съд по чл.415,
2
ал.1, т.1 от ГПК било връчено на заявителя на 26.02.2024 год., като настоящият иск е
предявен на 20.03.2024 год. – в едномесечния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответницата с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същата е подала писмен отговор, с
който е оспорила иска по основание и размер, взела е становище по обстоятелствата, на
които се основава и е направила възражения срещу тях.
С отговора се твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен
като сключен в противоречие с императивни изисквания на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11, 12 и 20
от ЗПК – сключен е в противоречие на добрите нрави и при наличие на неравноправни
клаузи – заблуждаващи търговски практики.
Твърди се, че ответницата била въведена в заблуждение от служител на банката, че
сключва договора като поръчител, а не като съдлъжник. На същата не е била предоставена и
информация за предмета, основанията и конкретните параметри на кредита, който ще
обезпечава, информация за условията за усвояване на кредита, за условията за
издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Твърди се, след сключване на договора ответницата не е уведомявана, че
кредитополучателят е в просрочия на дължими плащания по главница, лихви,
застрахователни вноски, че същата не погасява дълга редовно.
Оспорва се, че ответницата Д. лично е получила срещу подпис представеното с и.м.
уведомително писмо изх. № ИД-8232-2023/28.03.2023 год., като се твърди, че се е запознала
със съдържанието на същото едва след връчване на ПДИ от ЧСИ; оспорва се подписът в
приложената товарителница № ********** от 31.03.2023 год. да е положен от ответницата,
като се твърди, че подписът и имената, изписани с ръкописен текст върху документа, не са
изпълнени от нея.
Излагат се доводи, че при сключване на процесния договор не са били налице
основания за възникване на пасивна солидарност между съдлъжниците. С оглед на горното
се сочи, че ответницата не се е съзадължила по договора, а е поръчителствала за
задължението на кредитополучателя.
Оспорва се настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, като се сочи, че е
налице съществено противоречие между посочената от кредитора дата на обявяване на
кредита за предсрочно изискуем – 23.02.2023 год. и датата на неговото осчетоводяване като
предсрочно изискуем – 09.06.2023 год. Видно и от уведомителното писмо до Е. Д., в същото
кредиторът не сочи датата на обявената предсрочна изискуемост, на която се позовава в
извлечението от счетоводните книги.
С отговора са изложени пространни, но бланкетни и неразбираеми доводи за
нищожност на процесния договор на основание чл.26, ал.1 ЗДД –
„Съгласно договора страните са договорили която и да е договорена анюитетна
вноска, вноска по главница, дължима месечна лихва, такса или комисионна, както и при
3
неизпълнение на което и да е от задълженията или условията по настоящия договор, но не и
при неплащане на която и да е месечна погасителна вноска. От това следва изводът, че
извлечението от счетоводните книги на кредитора е нередовен от външна страна документ,
който не може да изпълни функциите на основание за обявяване на предсрочна изискуемост
на кредита.
Предвид изложеното по-горе правя възражение за нищожност на процесния договор
за потребителски кредит на основание чл.26, ал.1 ЗДД.“.
Доколкото цитираното е неразбираемо и лишено от смисъл, не следва да се обсъжда
като довод на страната.
С отговора са изложени пространни доводи за недействителността на договора за
кредит на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК. Сочи се, че всички елементи на
договора са съставени в различен по вид формат и размер шрифт, а в т. 13.1 са налице
дописвани ръкописно изпълнени елементи.
Твърди се, че договорът за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 във
вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не са посочени приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му, като само е посочено, че променливият годишен лихвен
процент по редовен дълг в размер към датата на сключване на договора е 4.95 %; липсва и
ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите – кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същият.
Изложени са бланкетни доводи за недействителност на клаузите на т. 14.3.3; т.14.4.; т.
15.3.; 15.4.3.; т. 15.6.4; т. 15.8; т.15.9; т. 16.2.1; т. 16.3; т. 16.4.1; т. 16.5.1; т. 16.5.2; т. 16.5.4. ;
т.21.2.3. от договора – без да е пояснено в какво се изразява същата.
Сочи се, че извлечението от счетоводните книги на банката не кореспондира със
съдържанието на погасителния план; при съпоставка на съдържанието на извлечението и
съдържанието на погасителния план се установява разлика в размера на дължимите вноски
и остава неясно поради каква причина извлечението съдържа суми, сочени за просрочени и
неиздължени, различни от тези в погасителния план.
С отговора са изложени пространни и бланкетни доводи за нередовност на водените
от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД счетоводните книги, които поради липса на
конкретика и неразбираемост не следва да бъдат обсъждани. Така напр. –
„Ето защо, основателно считам, че посочването на падежна дата в извлечението – 10-
то число и същевременно липсата на договореност между страните по договора в този
смисъл, е явна нередовност в заповедното производство, която опорочава документа
извлечение от счетоводните книги и която не може да бъде преодоляна по никакъв начин, а
в исковата производство – предпоставка за изначална недействителност на договора
касателно съдържанието на данните, отразени в документа, с оглед нередовността на
счетоводните книги.“.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
4
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор за потребителски кредит № 21R-
L505219 от 10.02.2021 год., сключен между "О.Б.Б." АД и И.О.С. с ЕГН ********** –
кредитополучател и длъжник и Е. Г. Д. с ЕГН ********** – съдлъжник, банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в общ размер на 25 000 лева. Крайният
срок за погасяване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на първото усвояване.
Кредитът следвало да се погасява съгласно приложения към договора погасителен план на
равни месечни вноски, включващи лихва, главница и вноска за застраховка, в размер на
284.76 лева всяка /с последна изравнителна вноска от 285.26 лева.
Съгласно т.15.1. от договора редовната главница по кредита се олихвявала с годишна
лихва в размер, равен на посочения в т.6.1.1 – 4.95 % годишно.
Съгласно т. 6.2. от договора при забава на плащането на главницата по кредита
банката олихвявала просрочените суми с наказателна лихва в размер на 10 пункта годишно
над действащия, т.е. с 14.95 % годишно.
Съгласно т.15.10.2. в случай, че в срока на договора за кредит се прекратят
постъпленията по обслужващата кредита сметка за период от три последователни месеца,
приложимата до този момент фиксирана надбавка към РЛП, използвана за определяне на
лихвеният процент, се увеличавала по начина, договорен в т. 6.3.2. – с 1.5 % годишно.
Съгласно т.15.5. от договора при обявяване на кредита за предсрочно изискуем в
пълен размер, върху непогасения остатък от главницата се начислявало обезщетение за
забава в размер на законната лихва.
Съгласно т.21.1.1. банката имала право едностранно да обяви кредита за предсрочно
изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг ако длъжникът не
издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е договорена анюитетна
вноска, вноска по главницата, дължима месечна лихва, такса или комисиона.
С покана, връчена на 23.05.2023 год. на кредитополучателя И.О.С. чрез ЧСИ Стоян
Лазаров, рег. № 927 на КЧСИ, ищецът я уведомил, че обявява договора за кредит за изцяло и
предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия по същия, възлизащи
към 18.05.2023 год. на 26 009.07 лева, разбити по пера. Посочено е, че в случай същите
бъдат погасени в 14-дневен срок, решението за обявяване на предсрочната изискуемост
няма да произведе действие.
С покана изх. № ИД-8232-2023/28.03.2023 год. по описа на банката, изпратена до
съдлъжника Е. Г. Д., ищецът я уведомил, че обявява договора за кредит за изцяло и
предсрочно изискуем поради непогасяване на формирани просрочия по същия, възлизащи
към 28.03.2023 год. на 25 804.02 лева, разбити по пера. Посочено е, че в случай същите
бъдат погасени в 14-дневен срок, решението за обявяване на предсрочната изискуемост
няма да произведе действие. Видно от представената в оригинал по делото /л.174/ обратна
разписка от 31.03.2023 год. към товарителница № ********** на куриерска фирма "Е. -
5
2000" АД, поканата /с изрично отбелязване в товарителницата на изходящия й номер/ е била
връчена лично срещу подпис на ответницата на 31.03.2023 год. срещу ръкописно изписани
две имена и положен подпис.
В о.с.з. на 07.02.2025 год. съдът по искане на ответницата е открил на осн. чл.193 от
ГПК производство по оспорване на истинността на горната обратна разписка от 31.03.2023
год. към товарителница № ********** на куриерска фирма "Е. - 2000" АД – относно
авторството на положените в обратната разписка имена и подпис за получател на пратката,
като е назначил графологична експертиза, която след запознаване с представения от
ответницата сравнителен материал – образци от подписа и ръкописно изписаните й имена,
положени пред нотариус и оригиналът на оспорения документ, да изготви заключение дали
имената и подписа в разписката са положени от ответницата Е. Г. Д..
Видно от заключението на графологичната експертиза, оспорено от пълномощника
на ответницата, ръкописният текст, положен в разписката – „Е. Д.“ и подписът, изпълнен на
реда срещу печатен текст „Приел подпис“ в разписката, са положени от ответницата Е. Г. Д..
С оглед изтичане на срока за доброволно погасяване на задълженията /изтекъл по
отношение на съдлъжника Е. Г. Д. на 14.04.2023 год. и по отношение на кредитополучателя
И.О.С. на 06.06.2023 год./ и с оглед непогасяване на кредитните задължения ищецът подал
на 27.06.2023 год. заявление по чл.417 ГПК до РС – Ботевград въз основа на извлечение от
счетоводните си книги към 26.06.2023 год. – за издаване на заповед за изпълнение срещу
кредитополучателя и съдлъжника, като било образувано ч.гр.д. № 1082/2023 год.
Заповедният съд издал заповед № 668/28.06.2023 год. за изпълнение и изпълнителен лист №
591/28.06.2023 год. за сумата от 26 290.97 лева, от които :
- 23 852.64 лева – просрочена главница по договора за потребителски кредит № 21R-
L505219 от 10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023
год. до окончателното й изплащане;
- 1 817.32 лева – договорна лихва по т. 15.1. във вр. с т.6.1.1. от договора, дължима за
периода от 10.11.2021 год. до 08.06.2023 год.;
- 432.38 лева – мораторна лихва по т.15.10.2. във вр. с т.6.3.2. от договора, дължима за
периода от 10.10.2021 год. до 08.06.2023 год.;
- 128.63 лева – мораторна лихва по т.15.5 от договора върху предсрочно изискуемата
главница, дължима за периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год. и
- 60 лева – просрочени такси по т.7.6 от договора за кредит.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по искане на ищеца било образувано
изпълнително дело № 20239270402474 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров, рег. № 927 на
КЧСИ, като ПДИ до длъжника Е. Г. Д., ведно с заповедта за изпълнение, й била връчена на
21.11.2023 год. В месечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК ответницата подала на 20.12.2023
год. възражение по чл.414, ал.1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение, за което ищецът бил
уведомен на 26.02.2024 год. Настоящият иск е предявен на 20.03.2024 год. – в едномесечния
6
срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
От заключенията по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, неоспорени от страните, се установява, че главницата по кредита в размер на
25 000 лева е била усвоена изцяло на 11.02.2021 год. В.л. сочи, че за периода 10.03.2021 год.
– 14.06.2022 год. по кредита са били извършвани плащания за главница, възнаградителна и
наказателна лихва – в общ размер на 1 979.09 лева.
При извършена в счетоводството на ищеца проверка на движението по кредита в.л.
констатира, че към дата 27.06.2023 год. по същия има неплатени задължения, както следва :
- неплатен остатък за главница в общ размер на 23 852.64 лв., който включва
неплатена просрочена главница от 3 456.02 лева по 20 броя неплатени месечни вноски с
настъпил падеж за периода от 10.10.2021 год. до 09.06.2023 год. и неплатен остатък за
редовна главница от 20 396.62 лева към датата на предсрочна изискуемост, 09.06.2023 год.;
- неплатена възнаградителна лихва в размер на 1 817.32 лева, дължима за периода от
10.11.2021 год. до 09.06.2023 год.;
- неплатена наказателна лихва в размер на 616.39 лева, дължима за периода от
10.10.2021 год. до 26.06.2023 год.
Вещото лице при определяне на размера на наказателна лихва е използвал един и
същ лихвен процент за целия период – 14.95 %.
От заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се
установява /коригирано с отговор на в.л. в о.с.з. по отношение на допусната ЯФГ/, че към
датата на изготвяне на същото, 24.04.2025 год., по образуваното изпълнително дело №
20239270402474 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров са постъпили плащания по принудителен
ред в общ размер на 10 784.46 лева, които са били отнесени за пълно погасяване на
разноските и лихвите по дълга, както и частично погасяване на главницата със сума от
7 055.50 лева. Непогасената до момента главница възлиза на 16 797.14 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК е
допустим – същият е предявен в срока по чл.415, ал.4 от ГПК от заявителя в производството
по чл.417 от ГПК пред районния съд срещу съдлъжника по договора за кредит Е. Г. Д.,
възразила в срока по чл.414, ал.2 от ГПК срещу заповедта за изпълнение.
Обстоятелството, че ответницата Д. е сключила договора именно като съдлъжник при
условията на солидарност, а не като поръчител, се установява по несъмнен начин от
съдържанието на договора, като твърдението й по отговора на и.м., че била въведена в
заблуждение от служител на банката, че сключва договора като поръчител, а не като
съдлъжник, остана недоказано в хода на настоящото производство. Недоказани останаха и
твърденията, че на същата не била предоставена и информация за предмета, основанията и
7
конкретните параметри на кредита, информация за условията за усвояване на кредита, за
условията за издължаването му, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – ответницата
е подписала както договора, така и приложения към същия погасителен план.
Разгледан по същество, искът е доказан отчасти по основание и размер.
В доказателствена тежест на ищеца в настоящото производство бе установяването на
твърдяното с и.м. възникнало между него и съдлъжниците И.О.С. и Е. Г. Д. облигационно
правоотношение с източник договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021
год., по който кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя и по който съдлъжниците
са изпаднали в забава в плащането на която и да е вноска /в размер на 284.76 лева по
погасителния план към договора/ – основание за обявяване на предсрочната изискуемост на
целия дълг по кредита съгл. т.21.1.1. от договора. Горното бе установено по несъмнен начин
както от представените по делото писмени доказателства, така и от заключенията по
назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи.
Съобразно приетото в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2014 год. на ОСГТК на
ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо ако кредиторът е
упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора, при настъпване на определени обстоятелства, или се
обявява по реда на чл.60, ал.2 от ЗКИ, правото на кредитора следва да е упражнено преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва
изрично да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Предмет на спора по установителния иск по чл.422 от ГПК е вземането, основано на
представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане,
произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от
страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание /решение № 420/11.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 3079/2014 год.,
IV г.о./.
Основанието на иска се обуславя от обстоятелствата, въз основа на които страната
твърди защитимо с упражняването му свое субективно право и тези обстоятелства по иска с
правно основание чл.422 от ГПК са обстоятелствата по сключен и обявен за предсрочно
изискуем договор за кредит, респ. изискуемо вземане на ищеца – кредитодател спрямо
солидарно задължената по договора ответница. Нарочното волеизявление на кредитора за
отнемане преимуществото на срока в хипотезата на постигната между страните по договор
за банков кредит предварителна уговорка за предсрочна изискуемост на целия кредит при
определените в договорените клаузи условия, следва да е достигнало до знанието на
длъжника, за да бъде уважен иск по чл.422 от ГПК при заявена предсрочна изискуемост на
кредита като основание за предявяване на иска. Установяването на горния главен за спора
8
факт – уведомяването на ответницата за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния
кредит преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, бе проведено
при условията на пълно доказване от ищеца.
Съдът намира за неоснователни направените от пълномощника на ответницата
бланкетни възражения за нищожност на разпоредбите на т. 14.3.3, т. 14.4, т. 15.3, т. 15.4.3, т.
15.6.4, т. 15.8, т.15.9, т. 16.2.1, т. 16.3, т. 16.4.1, т. 16.5.1, т. 16.5.2, т. 16.5.4, т.21.2.3 от
договора.
Не бяха установени и твърденията по и.м., че договорът за потребителски кредит е
недействителен на осн. чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като не били посочени
приложимият лихвен процент и условията за прилагането му, както и че липсвала и ясно
разписана методика на формиране годишния процент на разходите; методиката е достатъчно
ясно разписана и е представена по делото /л.75/.
Недоказани останаха и твърденията по отговора на и.м., че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен като сключен в противоречие с императивни изисквания
на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11, 12 и 20 от ЗПК – сключен в противоречие на добрите нрави и при
наличие на неравноправни клаузи – заблуждаващи търговски практики, като последните не
са и конкретизирани. Недоказани останаха и възраженията за недействителността на
договора за кредит на осн. чл.10, ал.1 във вр. с чл.22 от ЗПК, както и че всички елементи на
договора са били съставени в различен по вид формат и размер шрифт, а в т. 13.1 били
налице дописвани ръкописно изпълнени елементи. Еднаквият шрифт на договора е виден от
представеното копие, а единствените ръкописно изписани в същия цифри са номерата на
банковите сметки.
Съгл. чл.143, т.12 от ЗЗП за да е неравноправна клаузата в договор, сключен с
потребител, следва да е налице уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя, като дава право на търговеца или доставчика да
увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора.
Изброените договорни разпоредби не са неравноправни нито по смисъла чл.143, т.12
от ЗЗП, нито на чл.143, т.10 от ЗЗП – не съставляват клаузи, която позволяват на търговеца
да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание.
Съгласно разпоредбите на чл.146, ал.1 и 5 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако
договорът може да се прилага и без тези клаузи.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, обективирана включително в решение
№ 23/07.07.2016 год. по т.д. № 3686/2014 год. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 232/05.01.2017
9
год. по т.д. № 2416/2015 год. на ВКС, ТК, II т.о., съобразявайки и задължителната практика
на СЕС, е прието, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или
правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съобразявайки горното, съдът не констатира неравноправни клаузи в договора за
кредит, които да водят до нищожност на самия договор, включително и бланкетно
изброените в отговора на исковата молба.
От заключенията по назначените основна и допълнителна съдебно-счетоводни
експертизи, неоспорени от страните, бе установено, че след усвояване на сумата по
отпуснатия кредит и извършените по същия плащания на вноски в общ размер на 1 979.09
лева, плащанията са били преустановени, като последното е било от 14.06.2022 год. С оглед
на горното за банката е възникнало правото по т.21.1.1. от договора едностранно да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което е сторила с нарочни уведомления до съдлъжниците.
Заключението по назначената графологичната експертиза, прието от съда като
компетентно и обосновано, по несъмнен начин установява, че както ръкописният текст,
положен в разписка от 31.03.2023 год. към товарителница № ********** на куриерска
фирма "Е. - 2000" АД – „Е. Д.“, така и подписът, изпълнен на реда срещу печатен текст
„Приел подпис“ в разписката, са били положени от ответницата Е. Г. Д., поради което и тъй
като неистинността на оспорения от ответницата документ не бе установена, то с решението
съдът на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК следва да признае за недоказано оспорването
на истинността на горната обратна разписка – относно авторството на положените в същата
имена и подпис за получател на пратката.
Предсрочната изискуемост на целия кредит е била обявена от банката под условие,
че просрочените задължения не бъдат платени в дадения в уведомленията до съдлъжниците
14-дневен срок за доброволно изпълнение, който е изтекъл по отношение на съдлъжника Е.
Г. Д. на 14.04.2023 год. и по отношение на кредитополучателя И.О.С. на 06.06.2023 год., т.е.
предсрочната изискуемост е настъпила на по-късната от двете дати – 06.06.2023 год., а не,
както се сочи в и.м., на 09.06.2023 год.
Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК до РС – Ботевград, 27.06.2023 год., задълженията по кредита са възлизали
според заключението по основната ССЕ, както следва:
- неплатен остатък за главница в общ размер на 23 852.64 лв., който включва
неплатена просрочена главница от 3 456.02 лева по 20 броя неплатени месечни вноски с
настъпил падеж за периода от 10.10.2021 год. до 09.06.2023 год. и неплатен остатък за
редовна главница от 20 396.62 лева към датата на предсрочна изискуемост, 09.06.2023 год.;
- неплатена възнаградителна лихва в размер на 1 817.32 лева, дължима за периода от
10.11.2021 год. до 09.06.2023 год.;
- неплатена наказателна лихва в размер на 616.39 лева, дължима за периода от
10.10.2021 год. до 26.06.2023 год.
Тук следва да се отбележи, че в.л. погрешно е сумирало като 616.39 лева мораторната
10
лихва по т.15.10.2. във вр. с т.6.3.2. от договора, дължима за периода от 10.10.2021 год. до
08.06.2023 год. и мораторната лихва по т.15.5 от договора върху предсрочно изискуемата
главница, дължима за периода от 09.06.2023 год. до 25.06.2023 год., доколкото сумите се
олихвяват по различен начин, а отделно – при определяне на размера на лихвата е използван
един и същ лихвен процент за целия период – 14.95 %. Съгласно т.15.10.2. обаче при
прекратяване на плащанията за период от три последователни месеца, какъвто е и
настоящия случай, лихвеният процент се е увеличавал по реда на 6.3.2. – с още 1.5 %
годишно, което не е приложено в заключението, т.е. дължимите лихви по т.15.10.2. във вр. с
т.6.3.2. от договора са били в по-голям размер от изчисления от вещото лице. Горното в
случая обаче е ирелевантно, доколкото претенцията на ищеца за тези лихви като сбор /432.38
лева + 128.63 лева = 561.01 лева/ е по-малка от сбора, изчислен от вещото лице, който пък е
по-малък от дължимата сума за лихви.
В случая съдът на осн. чл.235, ал.3 от ГПК следва да отчете извършените след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК частични
погасявания по дълга, извършени по принудителен ред в хода на изпълнително дело №
20239270402474 по описа на ЧСИ Стоян Лазаров. Видно от заключението по назначената
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, към датата на изготвяне на същото,
24.04.2025 год., по образуваното изпълнително дело са постъпили плащания в общ размер
на 10 784.46 лева, които са били отнесени за пълно погасяване на разноските и лихвите по
дълга, както и частично погасяване на главницата със сума от 7 055.50 лева, като
непогасената до момента главница възлиза на 16 797.14 лева.
С оглед на горното и и тъй като ответницата не установи плащане на горната сума,
съдът следва да признае за установено по отношение на нея съществуването на вземането на
ищеца за заплащане на сумата от 16 797.14 лева, съставляваща просрочена главница по
сключен договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от 10.02.2021 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023 год. до окончателното й изплащане, за
част от което вземане е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д. №
1082/2023 год. на РС – Ботевград. Искът следва да се отхвърли за разликата до пълния му
предявен размер от 26 290.97 лева.
По отношение на разноските :
В хода на съдебното производство ищецът е удостоверил следните направени разноски
: 525.82 лева – внесена държавна такса и 800 лева – заплатен депозит за възнаграждение на
в.л. по основна и допълнителна ССЕ. Тъй като ответникът е представляван по делото от
юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП,
който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 150 лева – с оглед съображения
за невисока фактическа и правна сложност на делото и извършените процесуални действия с
участието на страните.
11
В случай на извършени разноски в заповедното производство съдът дължи произнасяне
с нарочен диспозитив на осн. чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с т.12 от ТР № 4/18.06.2014 год. на
ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 4/2013 год. по дължимостта на същите. Такива в настоящия
случай са били извършени – заплатена ДТ и възнаграждение за представителство от
юрисконсулт в заповедното производство, но както бе посочено по-горе, същите са били
платени по принудителен ред в хода на изпълнително дело № 20239270402474 по описа на
ЧСИ Стоян Лазаров.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК ответницата следва да се осъди да
заплати на ищеца сумата от 942.89 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК в исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
В хода на производството по делото ответницата е направила разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и внесен депозит в размер на 500 лева за назначена
графологична експертиза. По отношение на заплатения адвокатски хонорар от нечетливото
копие на представения договор за правна защита № 008433 /с нечетлива дата/ все пак е
видно, че договорената сума е 3 500 лева, а платената – 2 100 лева, а по делото не е
удостоверено, че е заплатен целият договорен размер.
Съдът намира за неоснователно направеното от пълномощника на ищеца искане по
чл.78, ал.5 от ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските, съставляващи
претендирано от ответницата прекомерно адвокатско възнаграждение в исковото
производство – в случая за преценката за прекомерността на същото е от значение не само
фактическата и правна сложност на делото, извършените процесуални действия с участието
на страните и броя на проведените заседание, но като ориентир – и защитавания материален
интерес. В случая цената на иска е 26 290.97 лева, поради което минималното
възнаграждение по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за
адвокатска работа възлиза на 2 750.88 лева, т.е. заплатеното възнаграждение за
представителство от 2 100 лева е в по-малък размер от регламентирания в наредбата, т.е. не
е прекомерно.
Ответницата не е удостоверила направени разноски в заповедното производство.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да се осъди да заплати
на ответницата сумата от 938.88 лева, съставляваща направени в настоящото производство
разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО на осн. чл.194, ал.3 във вр. с ал.2 от ГПК
оспорването на истинността на представената в оригинал с молба от 26.07.2024 год. по
делото обратна разписка от 31.03.2023 год. към товарителница № ********** на куриерска
фирма "Е. - 2000" АД – относно авторството на положените в обратната разписка имена и
12
подпис за получател на пратката.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК по
отношение на Е. Г. Д. от гр. Б., ул. „Славейков“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 18, с ЕГН **********,
съществуването на вземането на "О.Б.Б." АД, ЕИК за заплащане на сумата от 16 797.14 лева
/шестнадесет хиляди седемстотин деветдесет и седем лв. и четиринадесет ст./, съставляваща
просрочена главница по сключен договор за потребителски кредит № 21R-L505219 от
10.02.2021 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.06.2023 год. до
окончателното й изплащане, за част от което вземане е издадена заповед за изпълнение в
производството по ч.гр.д. № 1082/2023 год. на РС – Ботевград, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за установяване съществуването на вземането на ищеца до
пълния му предявен размер от 26 290.97 лева /двадесет и шест хиляди двеста и деветдесет
лв. и деветдесет и седем ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и 8 от ГПК Е. Г. Д. от гр. Б., ул. „Славейков“ № 1, вх. А,
ет. 3, ап. 18, с ЕГН **********, да заплати на "О.Б.Б." АД, ЕИК сумата от 942.89 лева
/деветстотин четиридесет и два лв. и осемдесет и девет ст./, съставляваща направени в
настоящото производство разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК "О.Б.Б." АД, ЕИК да заплати на Е. Г. Д. от гр.
Б., ул. „Славейков“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 18, с ЕГН **********, сумата от 938.88 лева
/деветстотин тридесет и осем лв. и осемдесет и осем ст./, съставляваща направени в
настоящото производство разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13