№ 15960
гр. София, 25.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20231110166607 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 23
040,00 лева, представляваща дължим наем за периода месец август 2021 г. –
месец юли 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. /датата
на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане, сумата
3 626,01 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на горната
главница за периода от 11.08.2021 г. до 04.12.2023 г., сумата 9 634,20 лева,
представляваща дължима главница за консумирана ел. енергия за периода
месец август 2021 г. – месец юли 2023 г., ведно със законната лихва, считано
от 05.12.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното изплащане и сумата 1 594,56 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
11.09.2021 г. до 04.12.2023 г.
В исковата молба се твърди, че на 01.06.2018 г. . е сключило с ответника
... договор за наем на недвижим имот, находящ се в гр. . и представляващ
магазин за промишлени стоки. Договорът за наем е сключен за срок от три
години при уговорена наемна цена в размер на 960,00 лева с ДДС. В чл. 4 от
договора страните уговорили, че ако един месец преди изтичане срока на
договора никоя от тях не уведоми писмено другата страна, че желае неговото
прекратяване, действието на договора продължава за същия срок – предходно
уговореният. Твърди се, че съгласно чл. 6 от договора наемът по чл. 5 се
заплаща до 10-то число на текущия месец, а консумативите – до 10-то число
на месеца, следващ отчетния период, съгласно чл. 9 от договора. Съгласно чл.
8 от договора, при просрочване на плащанията наемателят заплаща на
наемодателя наказателна лихва в размер на основния лихвен процент,
1
определен от . плюс 10 пункта, като същото обезщетение за забава се дължи и
при неспазване на срока за плащане на месечните консумативни разходи.
Ищецът твърди, че срокът на наемния договор изтекъл на 31.05.2021 г., но тъй
като никоя от страните не предприела действия за неговото прекратяване,
действието му било продължено с още три години, като на 31.07.2023 г.
същият е прекратен по искане на ответника, а на 01.08.2023 г. търговският
обект е върнат на .та. Твърди, че към датата на приключване на наемното
правоотношение останали неизплатени 5 /пет/ наемни вноски за 2021 г., 12
/дванадесет/ вноски за 2022 г. и 7 /седем/ вноски за 2023 г., възлизащи на обща
стойност 23 040,00 лева с ДДС, както и незаплатена от ответника
електроенергия за същия период на стойност 9 634,20 лева, като въпреки
многократните разговори с ответника, последният не е заплатил посочените
суми.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в законоустановения
срок.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е предал на ответника държането върху процесния имот, като за
ответника е възникнало задължение за заплащане на наемна цена в
претендираните размери и за посочените периоди.
По иска с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже, че е предал на ответника държането върху процесния имот, като за
ответника е възникнало задължение за заплащане на разходите, свързани с
ползването на имота, в претендираните размери и за посочените периоди.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
От представения по делото Договор № .г. се установява, че между ищеца
. град ., в качеството му на наемодател, и ответника ., в качеството му на
наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот за срок 3 години, като
е уговорено заплащане на наемна цена от 800 лева без ДДС до 10-то число на
текущия месец. Съгласно чл. 9 от договора всички консумативни разходи,
свързани с ползването на наетия имот като електроенергия, вода и други, се
заплащат от наемателя до 10-то число на месеца, следващ отчетния период.
По делото е представено и заверено копие на приемо-предавателен протокол
от 01.08.2023г., съставен при прекратяване на наемното правоотношение и
подписан от всяка от страните. С оглед на това следва да се приеме, че между
страните е възникнало и съществувало през процесния период твърдяното
наемно правоотношение, като съответно ищецът е предоставил на ответника
фактическата власт върху имота, предмет на договора, респективно за
2
последния е възникнало задължението за плащане на уговорените суми.
Съдът намира, че следва да бъде кредитирана изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, доколкото вещото лице е отговорило
мотивирано на поставените въпроси, изводите му кореспондират с останалия
доказателствен материал и не са налице доказателства в различна насока. От
заключението се изяснява, че общият размер на издадените фактури е
32 647,20 лева, която сума е сбор от сумите 23 040,00 лева, представляваща
наемна цена за периода месец август 2021 г. – месец юли 2023 г., както и
9 634,20 лева – за консумирана ел. енергия за периода от месец август 2021 г.
до месец юли 2023 г. Изяснява се, че фактурите са осчетоводени от ищеца като
приход от дружеството, било начислено ДДС и общият размер на фактурите
бил осчетоводен като вземане от клиент. Изяснява се още, че ищецът е
изпълнил изискванията на чл. 124 ЗДДС и е посочил своевременно в
дневниците си за продажби начисленото ДДС по процесните фактури (това не
е изпълнено само по отношение на една от фактурите, която е за наем), което
било декларирано в Справка-декларация по ЗДДС и участва във формирането
на данъчния резултат за периода.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да се приеме, че от
събраните по делото доказателства се установява наличието на
претендираните от ищеца вземания за наем и консумативи, респективно
предвид липсата на доказателства за погасяване на същите, главните искове за
сумите 23040 лева и 9634,20 лева следва да бъдат изцяло уважени.
Съдът намира, че следва да се приемат за основателни и акцесорните
претенции. Както беше посочено, в договора са уговорени срокове за
плащанията, като съгласно чл. 8 от същия е уговорено и че при неспазване
срока за плащане на месечния наем и на месечните консумативни разходи
наемателят дължи на наемодателя обезщетение за забава в размер на основния
лихвен процент, определен от . плюс наказателна лихва в размер на 10 пункта.
Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, размерът на дължимото
обезщетение за забавено плащане на месечен наем за процесния период се
равнява на 3 626,01 лева, а за забавено плащане на дължимите суми за
консумирана ел. енергия е в размер 1 594,56 лева, съответно предявените в
тази връзка искове се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото право на разноски има ищецът, като на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сумата 5265,81 лева, представляващи направените по делото разноски за
дължима държавна такса в размер на 1515,81 лева, депозит за вещо лице по
изготвена ССчЕ – 450,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 3 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: ....
ДА ЗАПЛАТИ НА . ., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
гр. ., ... на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
23 040,00 лева, представляваща дължим наем за периода месец август 2021 г.
– месец юли 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. до
окончателното плащане, сумата 3 626,01 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.08.2021 г. до
04.12.2023 г., сумата 9 634,20 лева, представляваща дължима главница за
консумирана ел. енергия за периода месец август 2021 г. – месец юли 2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 05.12.2023 г. до окончателното
плащане и сумата 1 594,56 лева, представляваща обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода от 11.09.2021 г. до 04.12.2023 г., както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 5265,81 лева, представляващи разноски за
дължима държавна такса, депозит и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4