№ 107
гр. Горна Оряховица, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря В. П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20224120101230 по описа за 2022 година
Депозирана е искова молба от „ТИТАН 2017“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище
и адрес на управление: гр. В.Т., ул. ***, представлявано от управителя В.И.В. чрез
пълномощника адв. В. Р. Ш. от РАК, със съдебен адрес гр. В.Т., ул. *** против „Студио БГ
2015“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: с. П., общ. Г.О., ул.
***, представлявано от управителя Н.М.У.. В исковата молба се твърди, че страните са в
търговски взаимоотношения въз основа на сключен договор от 2020 г., по силата на който
са осъществени множество сделки по покупко-продажба на услуги по пране, сушене и
гладене на спално бельо и текстил, предоставяни от „ТИТАН 2017“ ЕООД на ответното
дружество, за които са издавани фактури. Посочва се, че „Студио БГ 2015“ ЕООД е
заплащало получените услуги, обективирани във фактури, до края на месец юни 2021 г.
Твърди се, че за периода 31.07.2021 г. - 31.12.2021 г. предоставяните услуги не били
заплатени от ответното дружество, поради което от страна на „ТИТАН 2017“ ЕООД било
образувано обезпечително производство – ч.гр.д. № 523/2022 г. по описа на ВТРС и гр.д. №
805/2022 г. по описа на ВТРС, което е приключило. Посочва се, че за периода 01.01.2022 г.
– 30.03.2022 г. ответното дружество отново не е заплатило издадените фактури за
предоставените услуги и че към настоящия момент сумите не са заплатени, поради което
ищцовото дружество е провело производство по обезпечаване на настоящия иск и е
заведено ч.гр.д. № 1248/2022 г. по описа на ВТРС и е издадена Обезпечителна заповед от
16.05.2022 г.. Предвид изложеното, се отправя искане да бъде постановено съдебно
решение, с което да се осъди „Студио БГ 2015“ ЕООД, да заплати на „ТИТАН 2017“ ЕООД:
сума в размер на 2 021,45 лв., представляваща главница - обща стойност на извършени
услуги за пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил, по фактури, издадени в
периода 09.02.2022 г. – 30.03.2022 г., а именно: № 830/09.02.2022 г. за сума в размер на
638,24 лв., № 846/28.02.2022 г. за сума в размер на 760,49 лв. и № 865/30.03.2022 г. за сума в
размер на 622,72 лв., сума в размер на 41,98 лв., представляваща законна лихва върху всяка
неизплатената сума по фактура, а именно: № 830/09.02.2022 г. лихва в размер на 17,20 лв.,
№ 846/28.02.2022 г. лихва в размер на 16,48 лв. и № 865/30.03.2022 г. лихва в размер на 8,30
лв. считано от деня на нейното издаване до 16.05.2022г. - датата на предявяване в съда на
молба за налагане на обезпечителна мярка. Претендира се законна лихва върху сумата в
размер на 2 021,45 лв. /общата сума на издадените и неплатени фактури/ от 16.05.2022 г. до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски, включително за адвокатско
1
възнаграждение, в обезпечителното и настоящето производство.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответното дружество
„Студио БГ 2015“ ЕООД чрез адв. А. Ч. от ВТАК, с който се оспорват изложените твърдения
в исковата молба. Счита предявения иск за неоснователен както по основание, така и по
размер и моли същият да бъде отхвърлен изцяло. Направени са искания за присъждане на
разноски. Спори се дължат ли се претендираните от ищеца суми. Спори се съществуват ли
между страните търговски отношения, съответно спорят се всички твърдения в исковата
молба за предоставени от ищеца към ответника услуги.
По делото са събрани като доказателства Дневник на покупките на „СТУДИО БГ
2015„ ЕООД за месеците февруари, март и април 2022г., от които е видно, че процесните
фактури са осчетоводени, съгласно данъчното законодателство, Справка за задълженията на
ответника към ищцовото дружество, изготвена от последния, справка от счетоводната
програма на ответника.
Видно от заключението на изготвена и приета съдебно- счетоводна експертиза,
съгласно приложените по делото счетоводни справки, предоставени от „ТИТАН 2017“
ЕООД, е видно че процесните фактури са осчетоводени при ищцовото дружество.Съгласно
предоставените от „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД документи, а именно Хронологичен регистър
на „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД за периода от 01.02.2022г. до 31.05.2022г., процесните
фактури са осчетоводени. Съгласно приложените по делото счетоводни справки,
предоставени от „ТИТАН е видно, че за процесните фактури са изпълнени данъчните
задължения, съгласно българското законодателство относно осчетоводяване във връзка с
прилагане на закона за ДДС. Процесните фактури са отразени в дневниците за продажбите
на ответника.Съгласно предоставените от „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД документи, а именно
Дневник на покупките на „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД за данъчни периоди от 02.2022г. до
04.2022г. включително, e видно, че за процесните фактури са изпълнени данъчните
задължения, съгласно българското законодателство относно осчетоводяване във връзка с
прилагане на закона за ДДС. Процесните фактури са отразени в дневниците за покупките
както следва. Съгласно предоставените от „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД документи, а именно
справка за задължения/вземания по партньори, сумите по процесните фактури са неплатени,
съответно няма отразени плащания по процесните фактури. Съгласно предоставените от
„ТИТАН 2017“ ЕООД, документи, по процесните фактури няма отразени плащания.
Длжимите лихви върху всяка една от главниците по всяка от фактурите -общ размер 49,28
.Процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата и на двете страни. Изпълнени са
данъчните задължения, които имат страните, във връзка с прилагането на закона за ДДС.В
двете счетоводства не са отразени плащания по процесните фактури. Към 30.05.2022г,
общият размер на дължимите лихви е 49,28лв. Към датата на изготвяне на заключението
(12.12.2022г.) общият размер на дължимите лихви е 159,33лв.
Събрани по делото са гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.К./ в
трудови отношения с ищеца/, която описва търговските взаимноотношения между ищцовото
дружество и „СТУДИО БГ 2015“ ЕООД , в рамките на от около 2 години. Взема се
бельото от хотела / на ответника/, пере се и се пакетира предоставя се стокова разписка и
края на месеца се издава фактура. Ответното дружество не е плащало.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1
ЗЗД приложими в случая с оглед препращата разпоредба на чл.288 ТЗ, като се претендира
възнаграждение за извършена работа за предоставени услуги за пране,сушене и
гладене.Според чл.266, ал.1 ЗЗД възложителят на работата дължи на изпълнителя
уговореното възнаграждение за приетата работа . Фактическият състав, от който възниква
задължението за плащане, следователно включва: 1) сключен договор за изработка/ услуга/;
2) изпълнение на конкретната възложена работа; 3) приемане на работата. За да бъде уважен
предявеният иск, трябва да бъде установено осъществяването на изброените елементи на
фактическия състав, като естеството им обуславя, че доказателствената тежест за
2
установяване на първите две от тях пада върху ищеца. Доколкото изпълнението е
положителен юридически факт установяването на такова е в тежест на страната която се
ползва от него. Следователно при установяването на посочените предпоставки ответникът е
този, който следва да докаже изпълнението на своите задължения по посочената двустранна
връзка респ. заплащането на търсеното възнаграждение. С оглед на представените като
доказателства по делото и неоспорени заверени преписи на фактура
№**********/09.02.2022г.; фактура №**********/28.02.2022г.; фактура
№**********/30.03.2022г.; аналитична оборотна ведомост за синтетична сметка/подсметка
за период от 01.05.2022 до 31.05.2022г.; дневник на сметка 411/2 за период от 01.01.2021 до
31.05.2022г. Контрагент 38 „Студио БГ 2015“ ЕООД; дневник за продажбите за периода от
01.02.2022 до 28.02.2022г. на „Титан 2017“ ЕООД , справка за издадени документи за
периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г.; извлечение от електронна кореспонденция с
ответника от 29.03.2022г. ,дневник на покупките на СТУДИО БГ 2015 „ ЕООД за месеците
февруари, март, април 2022г.; справка за задълженията на СТУДИО БГ 2015„ ЕООД, както
и от събраните по делото гласни доказателства и изготвена ССЕ, съдът приема за
установено по делото, че между страните е съществувала облигационна връзка породена от
правоотношение носещо типичните белези на договор за предоставя не услуги, по което
ищцовото дружество е изпълнител а ответното възложител. Сделката е търговска, доколкото
е сключена между търговски субекти и е свързана с упражняваното от тях занятие (чл. 286,
ал. 1 ТЗ).
В тежест на ищеца по същото правоотношение е съществувало задължение да
извърши уговорените услуги, а в тежест на последния да приеме изпълнената поръчка и да
заплати договореното възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства и изготвената съдебно счетоводна
експертиза следва да се приеме за установено, че между страните е съществувала валидна
облигационна връзка, както и че ищецът е изпълнил задълженията си. От страна на
ответника не са представени доказателства както към момента на изготвяне и подписване на
фактурите, така и по късно да е заплатил следващите се за изпълнение на
услугата възнаграждение.
Освен това, от заключението на ССЕ се установява, че процесните фактури са заведени
и надлежно осчетоводена своевременно в счетоводните книги на ответника, отразена в
дневника за покупките на ответника,както и включена в декларацията по ДДС, но няма
плащане по нея. Всичко това означава приемане не само на извършената работа - чл. 264
ЗЗД, а и на разхода, поради което поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа - чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
При това положение и доколкото ответникът по силата на чл.154, ал.1 ГПК не е
ангажирал доказателства за плащане на договореното възнаграждение респ. за изпълнение
на задължението си по договора следва, че предявения иск е доказан както по основание
така и по размер.Основателна е и законовата последица, а именно претендираната законна
лихва от датата на депозиране на молбата за обезпечение 16.05.2023г. до окончателното
изпълнение.
По искът с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая бе установено, че е
налице неплащане на парично задължение по смисъла на чл.86, ал.1 ЗЗД. Видно от
изготвената ,приета и неоспорена от страните по делото ССЕ общият размер на дължимите
лихви е 49, 28 лева.Съдът намира за доказан иска в предявения размер от 41, 98 лева,
представляващ законна лихва върху всяка неизплатена сума по фактура считано от деня на
нейното издаване до 16.05.2022г.- датата на предявяване на молбата за налагане на
обезпечителна мярка.
Уважаването на исковете с оглед разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК обуславя и осъждането
на ответното дружество да заплати на ищеца сторените от последния по водене на делото
3
разноски възлизащи на сумата от 430.76 лева / вкл. платени държавна такса, възнаграждение
за ВЛ и адвокатско възнаграждение/, както и разноски, сторени в обезпечителното
производство в общ размер на 451 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Студио БГ 2015“ ЕООД с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление: с. П., общ. Г.О., ул. ***, представлявано от управителя Н.М.У. ДА ЗАПЛАТИ
на „ТИТАН 2017“ ЕООД с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. В.Т., ул.
***, представлявано от управителя В.И.В. сумата от 2 021,45 лв., представляваща главница
- обща стойност на извършени услуги за пране, сушене и гладене на спално бельо и текстил,
по фактури, издадени в периода 09.02.2022 г. – 30.03.2022г., а именно: фактура №
830/09.02.2022 г. за сума в размер на 638,24 лв., фактура № 846/28.02.2022 г. за сума в
размер на 760,49 лв. и фактура № 865/30.03.2022 г. за сума в размер на 622,72 лв., ведно със
законна лихва върху сумата в размер на 2 021,45 лв. /общата сума на издадените и
неплатени фактури/ от 16.05.2022 г. до окончателното й изплащане; сума в размер на 41,98
лв., представляваща законна лихва върху всяка неизплатената сума по фактура, а именно: за
фактура № 830/09.02.2022 г. лихва в размер на 17,20 лв., за фактура № 846/28.02.2022 г. -
лихва в размер на 16,48 лв. и за фактура № 865/30.03.2022 г.- лихва в размер на 8,30 лв.
считано от деня на нейното издаване до 16.05.2022г. - датата на предявяване в съда на молба
за налагане на обезпечителна мярка., сума в размер на 430.76 лева / платени държавна
такса, възнаграждение за ВЛ и адвокатско възнаграждение/ по гр.дело № 1230/2022г. по
описа на ГОРС, както и сума в размер на 451 лева - разноски, сторени в обезпечителното
производство по ч.гр.дело № 1248/2022г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред ВТОС считано от връчването
му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
4