Р Е Ш Е
Н И Е
26. ІV .2022 VІІІVІІ.2020г. Разград
№
Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 1. ІІ. 2022
съд
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В
публично заседание в състав:
Секретар Д.Георгиена Председател:
2018 гражданско
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
300
дело номер по описа на РОС за година
съобрази
следното:
Производство по чл.74ЗОПДНПИ(отм., в редакция от
27.12.2016 г.) във
вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ .
Образувано е по молба-искане
на КПКОНПИ, с Булстат ********* и адрес в гр.Варна,
ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1, срещу
А.А.М., ЕГН**********
и И.А.М., ЕГН **********,***, както и срещу
А.И.А., ЕГН**********,***, за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
на обща стойност от 208 588,64лв.
Като обстоятелства, обосноваващи основателността на иска,
КПКОНПИ сочи: Решение № 662/22.08.2018 г.
на КПКОНПИ за
образуване на производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобитото имущество въз основа на Уведомление с вх.№ УВ-567 от 14.03.2017 г. на Окръжна прокуратура – Разград привличането
на А.А.М., ЕГН********** като обвиняема по ДП №296 ЗМ-35/2015 по описа на РУ МВР-Лозница за
престъпление по чл. 255, ал. 1, т.1
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК,
попадащо в обхвата на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ(отм.) и в извършването, на което е била призната за виновна с влязла в сила на 27.04.2017 г. Присъда № 20/ 11.04.2017 г. по НОХД № 79/2017
г. по описа на Разградски окръжен съд.
Образувана с Протокол рег. №ТД03БС
/УВ-6661 от 10.04.2017г. проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на А.А.М., ЕГН**********
за периода от 10.ІV.2007 г. до 10.ІV.2017г., при която се установило, че
проверяваното лице е в граждански брак с
ответника И.А.М., ЕГН ********** , включен в обхвата на проверката на основание
§1, т.3, предл.І от ДР на ЗОПДНПИ(отм.) във вр.с чл.65 и сл. от с.з. Твърди установено в хода на проверката
значително по смисъла чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.), във вр. с §1, т. 7 от ДР
на ЗОПДНПИ (отм.) несъответствие - в размер на 281 022,24лв. и предявява
иск за отнемане на следното, придобито от
ответниците и несъответно на
доходите им имущество на обща стойност
от 208 588,64лв.:
1/ На основание чл. 63, ал. 2, т. 2 във
връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), от А.А.М. и И.А.М.
се претендират до отнемането им в
полза на държавата, поради
неустановен законен източник на
средства за придобиването им
- товарен автомобил марка „Мерцедес
Бенц“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“, рег.№ РР 9144 АХ, рама № WDB9036621R526423, двигател № 61198150757913, дата на първоначална регистрация
13.V.2003,
придобит с договор за покупко-продажба на 14.IX. 20015г и фактура №1253/14.IX. 20015г;
-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег.№ РР 6885 ВА, рама
№ WVWZZZ3CZ6E016353, двигател № ВМР008174, дата на първоначална регистрация
12.V.2005, придобит с договор за покупко-продажба на 3.II. 20014г и фактура №123/3.II.
20014г;
2/ На
основание чл. 63, ал. 2, т. 1 във връзка
с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм)
от А.А.М.
-10 700 евро или 20 927,38лв.
непогасени по давност вноски по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
-10 695, 73 евро или
20 743,00лв. вноски на каса от И. М.
по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с
титуляр А.А.М.;;
-98, 18еро или 192,02лв. начислена и непогасена по давност лихва по
депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с
титуляр А.А.М.;
-1200,00евро или 2 347,00лв. вноски на каса от А.А.М. по
спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД;
-57,31 евро или 112,08лв. лихва, по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД
3 /На основание чл. 63, ал. 2, т.4
2във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.),
от И.А.М. се претендират до отнемането им в полза на държавата, поради неустановен законен източник на средства за
придобиването им
-37 492,16евро или
73 328,29лв. непогасени по давност вноски на каса по депозитна сметка IBAN
*** „ЦКБ“АД;
-300,00евро или 586,75лв. вноски на каса от А.А.М. по депозитна
сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с титуляр И.А.М.;
- 245,61 евро или 480,37лв. лихва, по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
- 14 800,00лв. вноски на каса от И.А.М. по разплащателна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
- 1 674,36 евро или 3 274,76лв. непреобразувана част от вноски
на каса от И.А.М. по спестовна сметка
IBAN *** „ОББ“АД;
- 4 900,00 евро или
9 583,57 получени от И.А.М. преводи
по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД;
- 4295,00 евро или 8 400,29лв. преводи от трети лица-Salim Nrhrin
Ramis, Alieva Rekch по
спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД с титуляр И.А.М.;
-183,50евро или 358,89лв.
начислена лихва по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД с титуляр И.А.М.;
4/
На основание чл. 72 във връзка с чл. 63,
ал.2, т.2 ЗОПДНПИ (отм.), от А.А.М. и И.А.М.
-сумата от 5 300,00лв.
представляваща пазарна стойност на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.№ РР 8882 АР към дата на
отчуждаването му;
- сумата от 9 600,00лв. представляваща пазарна
стойност на л.а. „Мерцедес Бенц“,
модел „Спринтер 211“ рег.№
РР 1531 АТ към
дата на отчуждаването му;
-сумата от 5 100,00лв. представляваща пазарна стойност на л.а. „Ауди“,
модел „А 6“, рег.№ РР 5883 АТ към дата на отчуждаването му;
--сумата от 13 500,00лв. представляваща пазарна стойност на л.а. „Фолксваген“,
модел „Туарег“, рег.№ РР 4823 ВА към дата на отчуждаването му;
5/
На основание чл. 65 във връзка с чл62
ЗОПДНПИ (отм.), от А.И.А., ЕГН**********
-1 000 евро или 1 955,83ЛВ.. превод от депозитна сметка IBAN ***-
„ЦКБ“АД С титуляр А.М. по сметка IBAN ***- „ЦКБ“АД с титуляр А.И.А. ;
. 2 300,00 евро или
4 498,41лв. превод от депозитна сметка депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с титуляр И.А.М. по сметка IBAN ***- „ЦКБ“АД с титуляр А.И.А. ;
В съдебно заседание и с депозирани в срок писмени бележки,
чрез процесуалния си представител и
позовано на вариант 1-2, вкл. от заключение на СИЕ, КПКОНПИ заявява, че
поддържа искането си по основание и размер. Претендира разноски.
В законоустановения и предоставен
им по реда на чл.131 ал.1 ГПК срок, чрез процесуалните си представители по
пълномощие –адв. В. и адв. Х., ответниците
са подали отговори, с които:
Оспорват допустимост на искането, твърдейки формален подход на КПКОНПИ
при прилагане на презумпцията по чл.1, ал.2 ЗОПДНПИ по отношение основните
доходи на проверяваните лица; Оспорват
основателност и доказаност на
искането, размера на предявения срещу тях
иск, както и въведените в обстоятелствената му част факти и обстоятелства; твърдят законен източник на доходите си и на
вложените в закупуване на имуществото средства, като в тази връзка считат, че КПКОНПИ неправилно е съобразила недекларираните
доходи като такива с незаконен източник;
оспорват приетите в икономическия
анализ стойности на придобити и отчуждавани от тях движими и недвижими вещи;
оспорват твърдението за несъответствие на реализираните от тях доходи с
разходите им за проверявания период; оспорват наличие на законови предпоставки
за отнемане на процесното имущество;
В с.з. и с депозирани в срок
писмени бележки , позовано на доказателствата и варианти от 3.1 до 4. на изготвено от СИЕ заключение, процесуалните представители на ответниците
оспорват исковете и пледиран за отхвърлянето му поради несъставомерност на вменяваната им в отговорност гражданска
конфискация. Твърдят оборване на презумпцията за незаконен източник на
придобитото за проверявания период и
претендирано до отнемането му имущество.
Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установено от фактическа и правна страна следното:
Изводимо от въведените в основание на искането факти и
обстоятелства, съдът намира заявената с предявяването му защита като попадаща
под действието на Закон за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито имущество(отм.) , в редакцията му от 27.12.2016
г.,дефинираща като значително
несъответствието между нетен доход и
имущество в размер над 150 000,00лв.
Субективното материално право на
Държавата да отнема незаконно придобито имущество по ЗОПДНПИ(отм.) се упражнява
чрез КПКОНПИ, в качеството й на процесуален субституент в съдебна фаза
на производството по гражданска конфискация.
Внесеният в съда иск за отнемане на незаконно
придобито имущество е бил предшестван от етапа по обезпечаване на иска, като
бъдещо предявим и от решение на комисията по чл. 61, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.), за отнемане на имуществото, представляващо
специално изискване за допустимостта му.
С приложено като доказателство Определение
№740/31.VIII.2018г.
и съгласно, издадени в изпълнение на същото Обезпечителни заповеди, в развилото
се по молба на Комисията обезпечително производство по чгрд №218/2018г. на РОС,
са постановени мерки, обезпечаващи интереса от иска. Искът е постъпил в
регистратура на РОС на 27.ХІ.2018г и се
явява допустимо предявен - в предвидения по чл.74(1)ЗОПДННПИ
тримесечен срок от дата на обезпечаването му,
пред родово и местно компетентния
ОС-Разград, в чийто район е постоянният адрес на проверяваните лица.
За
нуждите на гражданската конфискация, съставомерните и релевантни за изхода на делото понятия са законово
дефинирани в § 1 от ДР на
ЗОПДНПИ(отм.), както следва:
"Имущество" е пари,
активи от всякакъв вид - материални или нематериални, движими или недвижими
вещи или ограничени вещни права;
Като "Доход, приход и източник
на финансиране " законодателят е
дефинирал неизчерпателно всичко онова, за което е установено законно основание
за реализирането му през периода: възнаграждения по трудово и по служебно
правоотношение, по договор за услуги с
личен труд, от свободни професии, от предприемаческа дейност, от дивиденти и лихви, от селскостопанска дейност
и търговия на дребно, от движима и недвижима собственост(наеми, ренти и
пр.), от лотарийни и спортни залагания,
от предприемаческа дейност; от движима и
недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник;
от продажба на имущество, за придобиването на които е установен законен
източник; от застраховка и от съдебни
дела, от банкови кредити и заеми от физически
лица, както и всякакви други доходи, приходи и
източници на финансиране.
Според даденото му в § 1, т. 5. от ДР на закона определение:
„Нетният доход“ е разликата между
реализираните от лицата доходи, приходи или източници на финансиране и размера
на извършените от тях обичайни и извънредни разходи. По воля на
законодателя, в това „аритметично действие“, реализираните от проверяваните
лица доходи са умаляемото, а разходите им за периода са умалителя. И когато,
разходите са в размер, надвишаващ
доходите, то дефинираната като „нетен доход“ разлика е винаги в
отрицателна величина.
Съотношението между тази величина и стойността на придобитото за периода
имущество, дава отговор на въпроса за съответствие. Ще рече, наличие на средства в размер, достатъчен да покрие стойността на
придобитото имущество. Когато нетният доход е отрицателна величина, то
стойността на придобитото имущество е несъответно и ако това несъответствие
надвишава визирания за периода предел от 150 000,00лв., то същото по см. на §1,
т.8 ДР ЗОПДНПИ(отм.) е значително. По
арг. на чл. 1(1) и чл.21 ЗОПДНПИ(отм.) установеното значително
несъответствие обосновава
предположението за незаконния характер
на претендираното до отнемането му от държавата
имущество. В тежест на проверяваното лице е оборването на тази
законова презумпция с доказване законния източник на
инвестираните в придобитото имущество средства.
От значение при изясняване на фактическата
страна на спора в неговата съдебна фаза е да се установи на първо място,
дали първата ответница, в качеството й на проверявано лице е била привлечена като обвиняема в извършване на
някое от престъпленията, изброени в чл. 22, ал.1 ЗОПДНПИ и дали останалите
двама ответници са свързани
с нея лица, попадащи в
хипотезите на чл. 65 от с.з-съответно
съпруг и пълнолетен син-роднина по права линия от първа степен. На второ
място да бъде установен размерът на доходите на ответниците в проверявания
период и извършените от тях разходи за същото време, което ще доведе до
изясняване размера на техния нетен
доход. На трето място , проверката
на фактите следва да даде отговор за размера на придобитото от ответниците за проверявания период и
налично в края на периода имущество. Разликата в тези две величини ще бъде в
основата на правния анализ относно наличието или липсата на значително
несъответствие по смисъла на § 1, т.7 ДР ЗОПДНПИ(отм., в редакция от 27.12.2016
г.)
І.По първия правно значим
въпрос съдът установи следното:
По делото не се спори, че от 1984г.(вж. Акт №0008/22.VIII.1984 за гр. брак) ответниците А.А.М. и И.А.М. са съпрузи. От брака си имат родени дъщеря - Рекшен Алиева и син -А. Ахмедов,
които за проверявания период са пълнолетни.
От справка в НБД „Население"
№ ТД04ВА/УВ-5155/14.03.2017 г. е видно, че
А.А.М.
и И.А.М., както и пълнолетният им син А. Ахмедов са с регистриран постоянен и настоящ адрес ***.
1/ Проверката за установяване на значително несъответствие
в имуществото на А.А.М. е инициирана с депозирано пред КПКОНПИ Уведомление с вх. № УВ-567 от 14.03.2017
г. на Окръжна прокуратура – Разград за
привличането на А.А.М.,
ЕГН********** като обвиняема по ДП №296
ЗМ-35/2015 по описа на РУ МВР-Лозница
за престъпление по чл. 255, ал.
1, т.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
С влязла в
сила на 27.04.2017 г. Присъда №
20/ 11.04.2017 г. по НОХД № 79/2017 г. по описа на Разградски окръжен съд отв. А.А.М. е била призната
за виновна в това, че за времето от
01.01.2012 г. до 30.04.2016 г. в гр. Разград в условията на продължавано
престъпление в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по
смисъла на чл. 6 от Закон за данъците върху доходите на физическите лица, като
не е подала данъчни декларации, изискуеми по чл. 50, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ за
облагаемите си доходи от източници в чужбина, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в големи размери - 4 192,33 лева, като до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното и
неплатено данъчно задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите, за
което и на осн. чл. 255, ал. 4 във вр. с
ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 НК е призната за виновна и на основание чл. 78а, ал. 1 НК освободена от наказателна
отговорност като ѝ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева.
В мотиви на присъдата е прието,
че вмененото й в отговорност и съставомерно по см. на чл.25 НК деяние –
недеклариране и неплащане на данъци е осъществено от А.А.М. по отношение на сумата от 45 568,79 лева, която
за периода от 01.01.2011 2011 г. до 31.12.2015 г. е
получила като парични преводи от чужбина чрез международната система за бързи
разплащания „Уестърн юнион".
Престъплението по чл.255 НК, в
извършване на което е била призната за виновна отв.А.М.
попада в обхвата на чл.22 ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ (отм.).
В обобщение на изложеното до тук, съдът от
фактическа и правна страна приема за доказано наличието на първата,
съставомерна по см. на чл.74ЗОПДНПИ(отм.) предпоставка, ангажираща материално
правната отговорност на ответниците по предявения срещу тях иск за гражданска
конфискация. По делото не се спори, че към днешна дата и
считано от 1984г ответниците А.А.М. и И.А.М. са
съпрузи. От което следва, че
отв. И.А.М.
удовлетворява хипотезата на свързано по см. на §1, т.9 от ДР на ЗОПДНПИ(отм) лице.
Извод, който се следва и по отношение на третия ответник, при
доказано родство с проверяваното лице – по права линия от първа степен.
ІІ.По релевантния за
съставомерността на гражданската конфискация въпрос, относно реализирани от ответниците за проверявания период доходи и разходи, съдът назначи СИЕ.
Която, въз основа на доказателствата и извършени в НАП, НОИ, банкови институции и ТР проверки, при съобразяване на приложимите
НСИ, в заключение установява:
1/ Доходи, приходи и финансови
източници. По този въпрос вещото лице е изготвило общо четири варианта,
всеки с по два подварианта, съобразени с дадените от САТЕ (вж. на л.л.129-143 и на л.л.176-181) варианти за пазарната цена на придобити и разпоредели в периода на
проверката МПС към
дата на отчуждаването им.
а/ за ответницата А.А.М. : Съгласно „Справка актуално състояние на действащи
трудови договори” вещото лице не
констатира установени от същата трудови или приравнени им правоотношения, както
и реализирани от такива доходи; няма данни за реализирани от нея доходи от
извършени с личен труд услуги и от упражняване на свободни професии; няма данни
за получени от нея обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни
и спортни залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения; Не се
установява информация същата да е била осигурявано или самоосигуряващо се лице.
б/ за отв. И.А.М.: Експертизата установява, че в
периода 10.IV.2007-10.IV.2017 същият не
е имал регистрирани на територията на България ТПО, не е бил осигуряван и
съответно не е реализирал доходи от трудови или приравнени на тях
правоотношения. През 2013г., от продажба на отпадъци е получил доход в размер
на 54, 72лв. за времето от 2010 до
крайна дата на проверката е получил доход от пенсии в общ размер на 12
481,00лв. и от помощи в размер на 263,25лв. Няма данни за доходи, реализирани
от упражняване на свободни професии; от
обезщетения и застраховки; няма данни за доходи от лотарийни и спортни
залагания, комисионни и/или лицензионни възнаграждения;
Различията в приходна част на основните варианти на СИЕ се обясняват с
различното третиране на сумите, наредени
за периода по сметки на ответниците от трети лица - съответно като
имущество според приетите от ищеца
варианти 1 и 2, и като доход от заемни
средства, наредени за периода по банкови сметки на ответниците от трети лица ,
според приетите от ответниците варианти 3 и 4 на СИЕ.
Съдът приема заключението на СИЕ във
вариантите 3 и 4 при отчетена относимост на същите към доказателствената
съвкупност. А именно:
В
показанията си, ангажираните от ответниците свидетели-Нихрин Сали и Атче
Мехмедова, съответно зет на ответниците и съпруга на третия ответник(вж. на л.156-167), Фикрет Б. (на л.257) и в обяснения на отв. А. по чл.176 ГПК (л.232)
–последователно и независимо един от друг декларират следното: В продължение на
години, считано от 1990г. до 2007г.съпрузите А. и И. Мустафови били с
установено местоживеене и работа в Р Италия, кв. Колоньо Монцезе на гр.Милано.
През 1999г. към домакинството им в Италия се присъединява и семейството на
техния син-отв.А.А., а през
2001г. и семейството на дъщеря им Рикшен и св. Нихрин Сали. И шестимата работели, респ. реализирали доходи,
както от установени с италиански
работодатели трудови правоотношения, така и по неформално установени такива за гледане
на възрастни хора, за чистене на офиси.
Първоначално семейството на
ответниците А. и И. Мустафови живеело на квартира в Милано, Полоньо Монсети при 600 евро месечен
наем. И.М. работел в завод като заварчик на метални изделия при 1500-1800 евро
месечно възнаграждение. В Италия отв. А.М. е била със статус на домакиня, но
спорадично полагала срещу възнаграждение
на ръка грижи за възрастни и болни хора, чистене на офиси. Семейството на Мустафови
се завърнало и установило в България през 2007г.
През 1999 към установилото се в Италия семейство на И. и А. Мустафови
се присъединило и семейството на
синът им А.А.А.. Поддържали едно домакинство и
икономическа общност. Делели си консумативите,
и наема. Отв. А. първоначално работел нелегално като
товаро-разтоварач, а след това по трудов договор във фабрика за платове при
средно месечно възнаграждение в размер
на 1500-1600 евро. През 1999г. в
Италия се ражда синът му, за отглеждането на който се грижела съпругата му - св. Атче Мехмедова
. Впоследствие същата започнала работа в завод за части за телефонни апарати,
при месечно възнаграждение в размер на
1 200-1 300 евро. Спорадично, срещу възнаграждение на ръка чистела офиси, грижела се за възрастни хора.
Семейството на Алиеви се завърнало и установило в България 2010г.
През 2001г. към установилото се в Италия семейство на И. и А. Мустафови
се присъединило и семейството на дъщеря им
Рекшен. Тя и
съпругът ѝ Нихрин Сали работели в Италия в завод за пластмасови
изделия. В първите години св. Сали реализирал тр. възнаграждение в размер на
1400-1500 евро, което до края на пребиваването му в Италия се увеличило до 2000,00евро месечно. Съпругата му реализирала
възнаграждение в размер на
1 700,00евро месечно. Семейството
на Рекшен и Нихрин Сали се завърнало и
установило в България през 2013г.
В показанията си свидетелите Атче
Мехмедова е Нирхин Сали твърдят, че възнагражденията в Италия са получавани в евро чрез превод по разкрити в италиански
банки сметки.
От приложените
на л. 187-288 писмени доказателства се следва за установено от фактическа
страна, че на 10.VIII.2000г.
ответниците И. и А. Мустафови са придобили в собственост недвижими
имот-апартамент в гр.Милано. Приложеният като доказателство договор за
покуко-продажба е нотариално удостоверен . В реквизит на същия е посочено, че
за придобиването на този имот, ответниците Мустафови са заплатили 80 000
000,00 ит.лири(66 000евро).
Вложените в закупуването на този имот средства са получени от ответниците
в кредит по договор ., сключен на 9.VIII.2000г. с кредитодател-кооперативно ООД БАНКА ПОПОЛАРЕ КОМЕРЧО ЕД ИНДУСТРИА. С подписване на кредитния договор,
ответниците са се задължили с връщането на кредита в срок от пет години като в
обезпечение на дължимото по този договор изпълнение, върху закупения с кредита
имот е била учредена ипотека.
На 25.VII.2007 ответниците И. и А. Мустафови продават придобития в СИО
италиански имот за 60 000,00евро. В
съдържание на този нотариално удостоверен договор е посочено изрично, че
продавачите са поучили договорената за
имота цена посредством „непрехвърляем“ банков чек № *********/04 от 25.VII.2007г. и че към дата на извършеното от тях
разпореждане, банката-кредитор е разрешила заличаване на ипотеката, учредена върху имота в обезпечение на дължимото по кредитния
договор изпълнение. Вещото лице по СИЕ приема
получената от продажбата на този
имота сума като реализиран от
ответниците приход, възлизащ на 117 349,00лв.
Проследявайки движението по установени на територията на България банкови
партиди на ответниците, в заключение ( вж.
на стр. 7 от същото таблица към т.6 ) назначената по делото СИЕ констатира, че на
дати -28.VIII
и 4.Х.2007г. по валутна б. см/ка в ОББ с
титуляр отв. И.М. на осн. Трансфер“ са
постъпи ли общо 41 200евро, в левова равностойност - 80 580,20лв. размерът
и датите, на които сумите са постъпили по см/ката на М. сочат на относимост към
дата и размер на получените в приход от продажбата на имота в Италия суми.
В обобщение на изложеното до тук,
съдът кредитира СИЕ във варианта, отнасящ сумата, реализираната от
продажбата на италианския имот
в приход на ответниците, доколкото от съвкупността на ангажираните от
тях доказателства се следва за безспорно установено, че същите са със законно
установен източник. Съгласно § 1, т. 2
от ДРЗПКОНПИ във връзка § 5, ал. 2 от ПЗРЗПКОНПИ доходи, приходи и източници на
финансиране са: възнаграждение, получено от лице по трудово и по служебно
правоотношение, доходи от извършени услуги с личен труд, доходи от упражняване
на свободни професии, чистият доход от предприемаческа дейност, дивиденти и
лихви, други доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването, на
които е установен законен източник, доходи от селскостопанска дейност и
търговия на дребно, други доходи от лотарийни и спортни залагания, лихви,
лицензионни и комисионни възнаграждения, приходи от продажба на имущество, за
придобиването, на които е установен законен източник, от застраховка, от
съдебни дела, отпуснати банкови кредити и заеми от физически лица. В тази
разпоредба за разлика от § 1, т. 4 от ДРЗОПДНПИ (отм.); липсва
посочването, че за доход се считат и всякакви други доходи, приходи и източници
от финансиране, но това не означава, че такива са изключени, тъй като
изброяването не е изчерпателно. От текста на разпоредбите следва, че акцентът
се поставя върху изискването за законност на доходите. Начинът на получаването на парични средства - в
брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др. е без
значение за дефинирането им като законен
доход. Законността на дохода се определя от основанието за тяхното плащане,
съответно за получаването им. Наличието на доказателства за основанието,
съответно липсата на доказателства за основанието, определя правния извод за
това дали даден доход е законен, или незаконен.
Съдът намира, че с ангажираните от тях писмени и гласни
доказателства, при отчетена относимост на същите към експертно изготвените по
делото заключения, ответниците оборват
заявената с предявения срещу тях иск презумпция за незаконен произход на
инвестираните в процесното имущество парични
средства. Всички преминали през банковите
им сметки в България са наредени от техни близки -син и зет, чрез превод във валута, която
същите са реализирали като доход от трудови правоотношения в Италия. В заключение СИЕ е приела, че тези суми,
възлизащи в общ размер на 74 859,39лв. са превеждани за ремонт. Част от
наредената по валутните сметки на проверяваните лица сума е реализирана
като договорена в евро цена от продажба на закупени в Италия автомобили.
В заключение, в приетите от съда
варианти 3 и 4 СИЕ установява общ размер на реализирани в приход средства от
източници с установен произход от 285 701,60лв. В края на проверявания
период вещото лице установява, че всички банкови сметки на проверяваните лица
са занулени и че по тях не се установяват в наличност парични средства.
По делото се следва за безспорно
установено, че на 20.VIII.2007г. ответницата А.М., като купувач,
е сключила договор за покупко - продажба на недвижим имот,
индивидуализиран като дворно място от 918 кв.м. и построена в същото едноетажна
паянтова страда, за който в кв. 44 по плана на гр. Лозница е отреден УПИ IV- 415
. Сделката по придобиване на имота е нот. удостоверена с приложения като
доказателство с Нот. акт №141/20.
VIII.2007 по нот. дело №644/2007 по опис на нот. Невена Стоянова, с рег. № 291
на НК и р/н на действие при РРС (вж. т.1 жълт класьор с приложения).
При сключване на сделката за придобиването на имота е заплатена цена в размер на 2 340,00лв.
Като възмездно придобит по време
брака ѝ с отв. И. М.,
имотът е придобил статут на СИО. Същият не е индивидуализиран в предмет на
иска поради направено с исковата молба
признание за погасило се по давност(чл.73 ЗПКОНПИ/отм.) право за отнемането му
в полза на държавата.
Със завръщането си в България,
семейството на И. и А. Мустафови предприема ремонтни дейности в закупения на
20.VIII.2007г. недвижим имот,изразяващи се в : събаряне на намиращата се в
имота едноетажна
паянтова страда и израждането на установените към днешна дата едноетажна
второстепенна сграда, гараж и навес В заключение на л.245-251 и доп. такова на
л.267-271 назначената по делото СТЕ приема, че стойностно, разходът за
предприетите в имота СМР възлизат общо в размера на 22 463,96лв. Като в залючението си експертът е съобразил, установените с
показанията на ангажирания от ответниците св. Х. Б. факти относно периода на
извършването им и за вложените в
извършването им труд и материали.
При анализ на събраните чрез СТЕ
и СИЕ доказателства съдът установява относимост в периода и размера на разход
за СМР с периода, размера и основанието на наредените по см/ки на ответниците
суми от трети лица. Поради което, от фактическа страна приема за безспорно, че
реализираните в приход от преводите суми са преобразувани в застроените в имота
им сгради и навес. Последните, по
приращение следват собствеността на имота, върху който са застроени и не са
въведени в предмет на иска за гражданска конфискация.
2. В заключение, назначената по делото СИЕ констатира, че за
проверявания период, ответниците са имали разходи в общ размер на 101 520,52лв. От които:
-
Обичайните разходи, свързани с издръжката и потреблението на семейство им
, изчислени на база статистическите за периода данни на НСИ и доколкото по делото не се
твърдят, и доказват специфични нужди
или по-нисък от средния за страната,
респ. за региона жизнен стандарт, вещото лице е определило в размера на 72 550,88в.;
-
разхода, за доказано извършени в периода задгранични пътувания, вещото лице е
изчислило в размер на 17 140,80лв. Тези разходи са определени от вещото лице
съгласно Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която
обаче не намира автоматично приложение, а с оглед конкретиката на случая не би
могла да се приложи и по аналог.
Съгласно чл. 1, с наредбата се
уреждат условията и редът за командироване, осъществяване и отчитане на
служебните командировки и специализации в чужбина, правата и задълженията на
командироващите органи и на командированите лица, а съгласно чл. 5, ал.1,
командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз
основа на писмена заповед. В хода на съдебното производство не се
установява трудово или служебно
правоотношение, респ. издадени заповеди, възлагащи на ответниците осъществените
за периода задгранични пътувания.
Следователно, Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина е неприложима при определяне на разходите, извършени от тях при
напускане на страната. В тежест на ищеца
е да установи този размер като част от доказването на фактите по чл. 77, ал.4,
т.3 ЗОПДНПИ, което не е сторено. По отношение на тези разходи в общ размер на 17 140,80лв., съдът намира, че същите не следва да се отнесат към разходната част на анализа по съображения за тяхната недоказаност. След приспадането им, общо извършените за периода разходи се
установяват в размер на 99 809,72лв. (101 520,52- 17 140,80лв.).
-В разходна част
СИЕ приема за установено, че за дължими за периода данъци и такси, ответниците са платили общо 3 970,89лв. , за установени с вл. в сила присъда
данъчни задължения към НАП - 5 711,39лв.; за осигуровки в общ размер на 1 917,56лв.; за
такси по банкови см/ки общо 229,00лв.
Тук следва да се посочи, че съдът
не приема заключението на СИЕ в частта, с която вещото лице М. е отнесло установените от СТЕ разходи за СМР в размер на придобито в края на проверявания
период имущество. Доколкото този въпрос е от правно естество, съдът не възприема
този начин на отнасяне на стойностите.
Същите безспоррно са разход, а не
имущество. При съобразяване на който, съдът приема общия
размер на обичайно и извънредно
извършените от ответниците разходи за установен в размер на 122 273,68лв. 99 809,72лв. + 22 463,96);
В резултат, изчислен по правилото на
§1, т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение между законно установените за периода
приходи от 285 701,60 и доказано извършени в размера на 122
273,68лв разходи, в случая нетният доход се явява положителна
величина от 163 427,92лв.
ІІІ. По третия от правно
значимите за изхода на делото въпроси,
касаещ придобито от ответниците в проверявания период имущество, съобразявайки събраните писмени и гласни доказателства
и заключенията на приетите по делото САТЕ, СТЕ и СИЕ, съдът установи
следното:
За нуждите на гражданската
конфискация, като съставомерно и релевантно
за изхода на делото понятие,
в § 1 от ДР на ЗОПДНПИ(отм)
„имуществото“ е дефинирано като " пари, активи от всякакъв вид -
материални или нематериални, движими или недвижими вещи, или ограничени вещни права; установени в наличност в края на проверявания
период.
В чл. 3 на отменения ЗОПДНПИ,
възпроизведен в чл.2 на действащия ЗПКОНПИ е предвидено, че целта на закона е
да се защитят интересите на обществото чрез предотвратяване и ограничаване на
възможностите за незаконно придобиване на имущество и разпореждането с
него при съблюдаване правото на защита
на засегнатите лица и на пострадалите от престъпления и не се допуска риск от
несправедливост. Изрично се отбелязва, че ограниченията на собствеността,
предвидени в този закон, се прилагат в степента, която е необходима за
постигане целта на закона.
Следва да се посочи, че цитираните разпоредби се прилагат при съблюдаване на чл. 1
Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защитата на собствеността. Настоящият състав съобразява
дадените от ЕСПЧ разяснения в решението по делото "Т. и други срещу
България" (Жалби № 50705/11 и 6 други), 13 юли 2021 г., че всяка намеса на
публичен орган в мирното ползване на "притежания" следва да е
установена със закон и може да бъде оправдана, само ако служи на легитимна цел
в обществен интерес (§ 185), както и че член 1 от Протокол № 1 изисква всяка
намеса да бъде разумно пропорционална на целта, която трябва да бъде
реализирана (§ 187). Тези общи принципи са приложими вкл. и по отношение на
националната правна уредба, уреждаща конфискацията.
Настоящият съдебен състав споделя
разбирането, че на отнемане по реда на този закон подлежи незаконно придобито
имущество, превишаващо доказания доход в 10-годишен период, в случая с повече от 250 000,00 лв., но когато и доколкото същото е налично в патримониума на проверяваните лица в края
на изследвания период (в този смисъл Решение № 97/18 май 2018 г по гр. д. №
3224 по описа за 2017 година на ІV Г. О. на ВКС, решение № 200/14.02.2019 г. по
гр. дело № 4143/2017 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 147/16.09.2019 г.
по гр. дело № 1998/2018 г. на IV-то гр. отд. на ВКС).
Проведената с Решение № 29/12.04.2021 по гр. д. № 1021/2019
г. ІІІ Г. О. на ВКС практика, че
"имуществото, придобито през целия проверяван период следва да участва при
изчисляването на "значителното несъответствие", дори когато не е налично, не се споделя от съда в това
производство по следните съображения:
Съгласно даденото му в чл. 75, ал. 1 ЗОПДНПИ (отм.) искът за
гражданска конфискация е осъдителен. Уважаването му води до
отнемане на имуществото от
незаконно обогатило се лице и преминаването му в собственост на държавата. Т.е., налице е вещно
транслативният ефект –възможен само по отношение на съществуващо в патримониума
на незаконно обогатило се лице право на собственост. Защото с отнемането, съответно на законовата
цел, си предотвратява възможността за
извличане на облаги от незаконно придобитото имущество.
Текстът на чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.)
свързва предположението за незаконния произход на имуществото с наличието на значително
несъответствие, дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото
имущество над установените доходи повече от 150 000 лв. Затова и потестативното
право на държавата възниква, когато
натрупаното имущество не може да бъде
обяснено със законен източник на доход. Активът, с който се съизмерява
имуществото, предполага да е на разположение на своя притежател. Затова настоящият състав приема, че подлежащото на
оценка имущество, с оглед критерия значително несъответствие, предпоставя то да
е налично в края на проверявания период.
На следващо място следва да се
съобрази, че законът не дефинира отчитането на липсващо имущество и отнемането
му като санкция.
Сумите, постъпили по банковите
сметки на ответниците и получени от тях от трети лица стават част от имуществото им, предвид
характера им на вземания от съответната
банка. С изтеглянето им и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват
и престават да бъдат част от имуществото на проверяваните лица. Ако в края на проверявания период
същите са налице, то при наличие на съответните законови предпоставки, те
формират несъответствие и подлежат на отнемане. В качеството им на родово определени вещи
парите могат да бъдат предмет на отнемане, но когато са налице съответните
парични знаци (банкноти, купюри). Извод, който от правна страна се следва и от прочита на чл.68 ЗОПДНПИ(отм.)
Наличието на претендираното до
отнемането му имущество е възложено от
законодателя в доказателствена тежест на
ищеца. Законодателят не е предвидил
в тежест на ответниците да доказват, че
изтеглените суми или наредените плащания са преобразувани, респ. вложени в
придобиването на друго имущество или за погасяване на задължения, както че
придобитото имущество е потребено, изоставено, обезценено, унищожено или
погинало. В случая разпоредбите на чл.70 и 72 ЗОПДНПИ(отм не намират приложение.
Цитираните разпоредби имат
предвид имущества, които са оценими в пари, което позволява при невъзможност за отнемането им, те да
бъдат заместени с паричната им равностойност. Докато парите не могат да бъдат
заместени от самите себе си. Следва да се посочи , че това правило е приложимо в случаите, когато от имуществото
на проверяваното лице не може да бъде обособена отделна част, която да подлежи
на отнемане, а също така и когато конкретното имущество е налично към датата на
предявяване на исковете, но не може да бъде отнето тъй като е било прехвърлено
възмездна чрез разпоредителна сделка на
трето добросъвестно лице или не е било прехвърляно, но липсва в патримониума на
проверяваното лице и тази липса се дължи на причини, за които лицето отговаря.
Ако обаче липсата на имуществото се дължи на обстоятелства, които са от такова
естество, че не могат да ангажират отговорността на проверяваното лице, то не
може да бъде отнемана паричната равностойност на имуществото.
По всички тези, правно значими за
настоящия спор въпроси : 1/
Представляват ли „имущество" по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и
участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на
§1, т.З от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период; 2/ Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати
в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен
законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или
липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства
за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в
края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго
имущество, е образувано т.д.№4/21г. на ОСГК на ВКС, по което понастоящем не е
постановено решение.
Обосновано от доказателствата и
воден от вмененото му по см. на чл.12 ГПК вътрешно убеждение, настоящият
съдебен състав приема, че паричните средства, преминали по банковите сметки на
ответниците не могат да бъдат предмет на отнемане, на първо място по причина доказания законен
източник на придобиването им. На второ място поради неустановената им в края на изследвания период наличност. При
установяване на обстоятелството, че паричните средства са потребени чрез
трансформирането им в друго имущество или за закупуване на стоки и услуги за
бита, на отнемане би подлежало трансформираното имущество.
В утвърждаващата се съдебна
практика се приема, че не могат да бъдат отнети паричните средства, за
които се установява, че са разходвани и не се намират в държане на проверяваните или
свързаните с тях лица като пари в брой, нито по тяхна сметка,. Преминалите през
банковите сметки суми не се отразяват на имуществото. Сумите по тези сметки не увеличават имуществото, защото с
внасянето им парите в брой се заменят
от парично вземане от банката, а
изтеглените - не го намаляват, защото паричното вземане от банката се заменя от пари в брой.
След като преминалите през
патримониума на ответниците парични средства не формират превишение на
имуществото, те не могат да бъдат използвани при анализа за установяване
наличието на несъответствие между имуществото и нетния доход на проверяваните
лица. Само наличните в края на изследвания период парични суми в брой и
вземанията по банкови сметки, представляващи материален запас от натрупани и
неизразходвани средства, са имущество, което е годно да обоснове несъответствие
и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Както
бе посочено по-горе, законът позволява в конкретни хипотези да бъде отнета
паричната равностойност на неналични в патримониума на проверяваните лица
имущества, но имуществото е оценимо в пари, което позволява заместването му с
паричната му равностойност, докато парите не могат да бъдат заместени от самите
себе си. В горния смисъл са Решение № 147/ 16.09.2019 г. по гр. д. №
1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по дело № 1293/2020 г. и Решение №
191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г. – всички по описа на ВКС, IV г.
о., постановени по чл. 290 ГПК, като по последните две касационно обжалване е
допуснато именно по въпросите следва ли да се отнемат парични средства, които
не са били налични в банковите сметки на ответниците, както към датата на
подаването на иска, така и към датата на постановяване на съдебното решение, а
същите са преминали през банковите сметки на лицето или през неговото имущество
и е даден отрицателен отговор.
Обобщавайки изложеното, съдът намира , че
неустановените в наличност парични вземания следва да бъдат приспаднати от
общата стойност на установеното в края на периода налично имущество. Като от същото, предвид изложените по горе
съображения, следва да се приспадне и установената в разход за СМР сума. Което
в резултат дава приетите във варианти 3 и 4 стойности минус приетите като
разход за СМР 22 463,96лв. С
приспадането им, в края на периода,
стойността на установеното в наличност имущество възлиза на 60 605,00лв.(83 068,96-22 463,96лв )
В резултат, при приет от съда нетен
доход в размер на 163 427,92лв. , разликата с установеното като налично в края
на периода имущество от 60 605,00
лв. е положителна величина в размер
на 102 822,92 лв. . Т.е , не сочи на съставомерното по см. на §1, т.7 ПР на ЗОПДНПИ, в редакцията
му от 27.12.2016 г., несъответствие (недостиг на средства) в размера над 150
000,00лв.
По изложените съображения
предявените от КПКОНПИ искове по чл. 74, ал. 1 вр. чл.74ЗОПДНПИ( в редакция
до 2016,отм.) във вр. с §5 ПЗР на
ЗПКПОНПИ са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на
ответниците се следва присъждане на доказано
сторените от тях разноски в
размер на 1 800,00лв.
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса. Която, според цената на исковете, възлиза на 8 343,54 лв.,
По изложените мотиви, съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ като недоказани исковете, предявени на осн. 74 и сл. сл. ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5, ал. 2 ПЗР
ЗПКОНПИ от КПКОНПИ, с Булстат ********* и адрес в гр.Варна,
ул.”Алеко Константинов” № 17, ет.1,
срещу А.А.М.,
ЕГН********** и И.А.М., ЕГН **********,***, както и срещу А.И.А., ЕГН**********,***, за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито
имущество на обща стойност от 208
588,64лв., както следва:
1/ На основание чл. 63, ал. 2, т. 2
във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.),
от А.А.М.
и И.А.М. за отнемането им в полза на държавата, поради неустановен законен източник на средства за
придобиването им
- товарен автомобил марка „Мерцедес
Бенц“, модел „Спринтер 313 ЦДИ“, рег.№ РР 9144 АХ, рама №
WDB9036621R526423, двигател № 61198150757913 ;
-лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, рег.№ РР 6885 ВА, рама № WVWZZZ3CZ6E016353, двигател № ВМР008174 ;
2/ На основание чл. 63, ал. 2, т.
1 във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм) от А.А.М. за отнемането
им в полза на държавата, поради неустановен законен източник на средства за
придобиването им
-10 700 евро или 20 927,38лв. непогасени по
давност вноски по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
-10 695, 73 евро или 20 743,00лв.
вноски на каса от И. М. по депозитна
сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с титуляр А.А.М.;;
-98, 18еро или 192,02лв. начислена и непогасена по давност лихва по
депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с
титуляр А.А.М.;
-1200,00евро или 2 347,00лв. вноски на каса от А.А.М. по
спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД;
-57,31 евро или 112,08лв.
лихва, по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД
3
/На основание чл. 63, ал. 2, т.4 2във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.), от И.А.М. за отнемането им
в полза на държавата, поради
неустановен законен източник на
средства за придобиването им
-37 492,16евро или 73 328,29лв.
непогасени по давност вноски на каса по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
-300,00евро или 586,75лв. вноски на каса от А.А.М. по депозитна
сметка IBAN *** „ЦКБ“АД с титуляр И.А.М.;
- 245,61 евро или 480,37лв. лихва, по депозитна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
- 14 800,00лв. вноски на каса от И.А.М.
по разплащателна сметка IBAN *** „ЦКБ“АД;
- 1 674,36 евро или 3 274,76лв. непреобразувана част от вноски на каса
от И.А.М. по спестовна сметка IBAN ***
„ОББ“АД;
- 4 900,00 евро или 9 583,57 получени от И.А.М. преводи по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД;
- 4295,00 евро или 8 400,29лв. преводи от трети лица-Salim Nrhrin Ramis, Alieva Rekch по
спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД с титуляр
И.А.М.;
-183,50евро или 358,89лв.
начислена лихва по спестовна сметка IBAN *** „ОББ“АД с титуляр И.А.М.;
4/ На основание чл. 72 във връзка с чл. 63, ал.2, т.2 ЗОПДНПИ (отм.), от А.А.М. и И.А.М. за отнемането им в полза на държавата, поради неустановен законен източник на средства за придобиването
им
-сумата от 5 300,00лв. представляваща
пазарна стойност на л.а. „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег.№ РР 8882 АР към дата
на отчуждаването му;
- сумата от 9 600,00лв. представляваща пазарна
стойност на л.а. „Мерцедес Бенц“,
модел „Спринтер 211“ рег.№ РР 1531 АТ към дата на отчуждаването
му;
-сумата от 5 100,00лв. представляваща пазарна стойност на л.а. „Ауди“,
модел „А 6“, рег.№ РР 5883 АТ към дата
на отчуждаването му;
--сумата от 13 500,00лв. представляваща пазарна стойност на л.а.
„Фолксваген“, модел „Туарег“, рег.№ РР 4823 ВА към дата на отчуждаването му;
5/ На основание чл. 65 във връзка с
чл62 ЗОПДНПИ (отм.), от А.И.А.,
ЕГН********** за отнемането им
в полза на държавата, поради
неустановен законен източник на
средства за придобиването им
-1 000 евро или 1 955,83ЛВ.. превод от депозитна сметка IBAN ***-
„ЦКБ“АД С титуляр А.М. по сметка
IBAN ***- „ЦКБ“АД с титуляр А.И.А. ;
. 2 300,00 евро или 4 498,41лв. превод
от депозитна сметка депозитна сметка
IBAN *** „ЦКБ“АД с титуляр И.А.М.
по сметка IBAN ***- „ЦКБ“АД с титуляр А.И.А. ;
На осн. чл.78 ГПК ОСЪЖДА КПКОНПИ,
ЕИК129010997 да заплати на А.А.М., ЕГН**********
и И.А.М., ЕГН **********,***, както и срещу
А.И.А., ЕГН**********,*** сторени в размер на 1 800,00лв. разноски.
Осъжда КПКОНПИ, ЕИК129010997 да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт държавна такса, дължима при
заявения интерес от 208 588,64лв. в размер на
8 343,54 лв лв.
Решението може да се обжалва пред
ВнАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
-
Съдия: