№ 162
гр. Троян, 05.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340101054 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от М. Н. ГР. от ****, чрез пълномощника й адв.Д.М.
от АК-Пловдив, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на
управление: **, представлявано от **** и срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, **, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от управителя ***.
В срока за отговор на ИМ е постъпил насрещен иск от „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от ****, предявен против М. Н. ГР. от
****, който е приет за съвместно разглеждане. Същият е с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД
във вр. чл.430 ТЗ, с цена на иска 4 400.00 лв.
В молбата на М.Г. се излага, че ищцата е сключила с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД
договор за потребителски кредит ** от 30.06.2021г., като получила заем в размер на 5 000.00
лв. Била уговорена лихва и общата сума, която ищцата следвало да върне на 24 броя
месечни вноски, била общо 6 102.72 лв.
Съгласно клаузите на договора, ищцата сключила с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД договор за предоставяне на поръчителство, с който да бъде обезпечен договора за
кредит. По посочения договор за поръчителство тя следвало да заплати възнаграждение в
размер на 5 619.36 лв., или допълнително 234.14 лв. към всяка месечна вноска по договора
за потребителски кредит (в размер на 254.28 лв.).
В молбата се излага, че сключеният договор за потребителски кредит ** от
30.06.2021г. е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД , чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК
вр. чл.22 ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на чл.4, ал.1 от процесния
1
договор е нищожна на основание чл.26, ал.1 , пр.3 вр. чл.143, ал.1 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.
По отношение на иска, предявен срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ищцата твърди, че
договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от
ЗЗД във вр. 19, ал.4 от ЗПК и чл.143 и 146 от ЗЗП.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме, че сключеният
договор за потребителски кредит ** от 30.06.2021г. е нищожен на осн. чл.26, ал.1 ЗЗД , вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК вр. чл.21, ал.1 и чл.33 ЗПК, а в условията на евентуалност - че клаузата на
чл.4, ал.1 от процесния договор е нищожна на основание чл.26, ал.1 , пр.3 вр. чл.143, ал.1 от
ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП; както и да приеме, че договорът за
предоставяне на поръчителство *** сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД във вр. чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Ищцата претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД е представило отговор по реда на
чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт В.С., в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Направено е искане да бъде
отхвърлена предявената претенция, като съдът присъди на ответника направените в
производството разноски.
С отговора ответното дружество е направило изявление за обявяване на
задължението на Г. за предсрочно изискуемо. Посочено е, че към датата на подаване на
отговора ищцата е просрочила 6 вноски по кредита.
С отговора на исковата молба ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД е предявил
насрещен иск срещу М. Н. ГР., с който е поискано същата да бъде осъдена да му
заплати сумата 4 400.00 лв., представляваща предсрочно изискуема главница по
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателно погасяване на задължението.
В условията на евентуалност ищецът по НИ е поискал, ако главният иск на
ищцата бъде уважен, то съдът да я осъди тя да заплати на ищеца по НИ сумата 4
400.00лв., представляваща чистата стойност на кредита на осн. чл.23 ЗПК, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателно погасяване
на задължението.
Ответникът по НИ претендира присъждане на направените разноски.
Постъпил е отговор от ответницата по НИ, в който е взето становище за
допустимост, но неоснователност и недоказаност на предявения НИ. Ответницата, чрез
пълномощника си адв.М., е направила искане предявеният НИ да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е представило отговор по реда на
чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – юрисконсулт В.Г., в който е взето становище за
2
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Направено е искане да бъде
отхвърлена предявената претенция, като съдът присъди на ответника направените в
производството разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично, не се представлява и от своя
пълномощник адв. Д.М. от АК-Пловдив. От последния е постъпило писмено становище, в
което се поддържат исковите претенции и се моли исковете срещу двете ответни дружества
да бъдат уважени, а насрещният иск отхвърлен, като на ищцата бъдат присъдени
направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание за ответното дружество „КРЕДИСИМО“ ЕАД не се явява
законен представител, не се представлява и от пълномощника си юрисконсулт В.С.. От
процесуалния представител на ответното дружество е постъпило писмено становище, в
което се оспорва предявения иск и се поддържа насрещната искова претенция.
В съдебно заседание за ответното дружество „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД не се явява законен
представител, не се представлява и от пълномощника си юрисконсулт В.Г.. От последния е
постъпило писмено становище, в което се поддържа изложеното в отговора на ИМ.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното:
Не се спори между страните, че ищцата е сключила с ответника „КРЕДИСИМО“
ЕАД договор за потребителски кредит ** на 30.06.2021г., като получила заем в размер на 5
000.00лв. , а с втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД сключила на същата дата договор за
предоставяне на поръчителство *** с който да бъде обезпечен договора за кредит, по който
договор тя следвало да заплати възнаграждение на 24 месечни вноски 234.14 лв., в общ6
размер на 5 619.36 лв.
По делото са представени двата договора.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора за потребителски кредит ** от 30.06.2021г., сключен
между ищцата и ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД, кредитополучателят се задължава да
предостави на кредитодателя едно от следните обезпечения: банкова гаранция в срок от
10 дни или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
„Кредимисо“ ЕАД юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Видно от представения договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, потребителят М. Н. ГР. възлага, а поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с потребителя за всички задължения, възникнали съгласно договора за
потребителски кредит или възникнали в резултат на неизпълнение от страна на потребителя.
За поемане на посоченото задължението потребителят дължи възнаграждение на поръчителя
в размер на 5 619.36 лв., платимо разсрочено на 24 вноски, дължими на падежа на плащане
на погасителните вноски по договора за потребителски кредит, сключен с „КРЕДИСИМО“
ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
3
Съдът е сезиран с главен и евентуален иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
предявени срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД.
При разрешаване на спорния между страните въпрос нищожен ли е договор за
потребителски кредит ** от 30.06.2021г., евентуално нищожна ли е клаузата на чл.4 от
процесния договор за паричен заем, следва да намерят приложение правилата за
действителността на договора за кредит, залегнали в действащия ЗПК, в глава трета, в който
са уредени изискванията за форма и съдържание на договора и във вр. с чл. 22 от цитирания
ЗПК, който определя кои нарушения на формата и съдържанието на договора водят до извод
за недействителност на същия.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той
да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за
потребителски кредит.
В случая ищцата твърди, че договорът за заем е нищожен на основание чл.26, ал.1
във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 ЗПК.
Чл.22 от ЗПК, както бе посочено, се отнася до недействителност на договора при
неспазване на посочените в разпоредбата на чл.11 от същия закон изисквания. Това води до
недействителност на целия договор за кредит. А съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за потребителски
кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
Клаузата на чл. 4 от Договора за паричен заем възлага в тежест за ищцата да осигури
обезпечение с поръчителство, предоставено от втория ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза
на кредитора „КРЕДИСИМО“ ЕАД. Анализът на съдържанието на посочената клауза и
съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага извода, че по
своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то.
Същевременно кредиторът „КРЕДИСИМО“ ЕАД не включва възнаграждението по
договора за поръчителство към ГПР, като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4
ЗПК.
В т.8 от Приложение № 1 към процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 21.84%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
4
като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този ГПР обаче не
отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1
от ДР на ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит
е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
"Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване
на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането
на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички
разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай е посочено, че ГПР е 21.84 %, но от съдържанието на договора потребителят не може
да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. Нещо повече, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, от
една страна, в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това обстоятелство му
бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредита), то той би могъл да
направи информиран избор дали да сключи договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора, тъй като на практика той няма информация колко точно (като сума в лева) е
оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР
на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на
цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да
направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото
5
следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в
договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени
всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.
Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин
изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на
кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Възнаграждението в полза на дружеството-поръчител е разход, свързан с предмета
на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. От служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че
„КРЕДИСИМО“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като
двете дружества са с един адрес на управление, т.е. към датата на сключване на процесния
договор за заем -30.06.2021 г., тези обстоятелства са били налице. В същото време, съгласно
чл. 3, ал. 3 от договора за предоставяне на гаранция, „КРЕДИСИМО“ ЕАД е овластено да
приема вместо поръчителя „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че разходът за възнаграждение в
полза на поръчителя е известен на кредитодателя, което се потвърждава и от уговорения
начин за плащане на възнаграждението по договора за поръчителство-в полза на
„КРЕДИСИМО“ ЕАД“ АД. От представения договор за кредит и договор за поръчителство
се установява, че са сключени на една и съща дата -30.06.2021 г. Съдът счита, че е налице
изключително кратък срок за предоставяне на поръчителство – 48 часаот подписване на
договора. Това реално поставя кредитополучателя в невъзможност да представи
обезпечение посредством възможностите посочени в чл.4 от договора за ПК и единствената
възможност за него е предоставяне на обезпечение чрез одобрено от заемателя дружество -
поръчител, в случая вторият ответник „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Анализът на клаузите относно
обезпечението на кредита води до извод за липса на доброволност и възможност при избора
на обезпечение, а от формулировката им става ясно, че потребителят следва да обезпечи
договора като сключи договор за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитора
юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай
договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна
фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото
в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства,
съответна на получените гаранции.
Съдът счита, че с оглед приетото за установено по делото и доколкото се
констатира, че в процесния договор за потребителски кредит ** от 30.06.2021г. е налице
несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и включените в него
компоненти, то следва да се приеме, че договора е недействителен на основание чл. 22 ЗПК,
вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК доколкото не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. От
това следва и че Договор за поръчителство от 30.06.2021г., бидейки акцесорен, губи своето
6
основание. Съдът счита, че самият Договор за поръчителство изначално е лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора, за което
цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в случай, че поръчителят
„АЙ ТРЪСТ“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, той има право на регрес
срещу него за пълната стойност на платеното, веидно със законната лихва и направените
разноски (чл. 4, ал.2 от договора за поръчителство). По този начин срещу заплащането на
възнаграждението по договора за поръчителство, което е в размер, надвишаващ размера на
отпуснатия кредит от 5 000.00 лв., а именно - 5 619.36 лева, ищецът- потребител не е
получил каквато и да е било услуга.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна
информация и следва да се квалифицира като нелоялна, и по-конкретно- заблюждаваща
търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда
потребителя относно спазване на забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да
прецени реалните икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск срещу
„КРЕДИСИМО“ ЕАД“ АД, като приеме за установено, че договор за потребителски кредит
** от 30.06.2021г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По иска с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД , предявен срещу „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД
Ищцата обосновава иска си срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с твърдения, че сключеният
от нея договор за поръчителство с този ответник е нищожен поради накърняването на
добрите нрави, както и поради това, че с уговореното в него възнаграждение се стига до
нарушаване на нормативно определения размер на ГРК и заобикаляне на закона – в частност
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, както и поради наличие на неравноправност на
клаузите.
Този договор е акцесорен и сключването му е обусловено единствено от клузата на
договора за потребителски кредит, уреждаща задължение на кредитополучателя да
представи обезпечение чрез поръчителство.
Договорът, сключен между ищцата и договор за потребителски кредит ** от
30.06.2021г. и договорът, сключен между ищцата и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си, поради което последиците от прогласяване недействителността
на договора за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора
за предоставяне на поръчителство поради естеството на правоотношенията между страните.
Въпреки, че всеки един от представените договори – този за кредит и този за предоставяне
на поръчителство, формално представляват самостоятелни договори, те са изцяло
обвързани, като сключени в един и същи ден и от свързани дружества, като второто
правоотношение е функционално обусловено от сключения преди това договор за кредит.
Съдът счита, че с така уговореното възнаграждение за гаранция се цели заобикаляне
7
на закона и по-конкретно забраната за уговаряне на допълнителни такси във връзка с
усвояването и управлението на договора – чл. 10, ал. 2 от ЗПК. Със сключването на отделен
договор се цели и заобикаляне и на предвиденото ограничение в чл. 19, ал. 4 от ГПК,
доколкото възнаграждението за поръчител не би се включило в ГПР по отпуснатия на Г.
кредит. Съгласно чл.21, ал.1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на ЗПК, е нищожна.
На следващо място, клаузите, на база на които е начислено възнаграждението за
поръчител, се явяват нищожни и като противоречащи на добрите нрави, доколкото ползите
от така уговореното обезпечение са единствено за кредитора, тъй като той получава един
обезпечен кредит, а задължението за заплащане на възнаграждение се поема от длъжника.
Договорът за потребителски кредит е сключен в разрез с целта по чл. 2 от ЗПК, при
неизгодни за потребителя условия, които икономически по-силната страна е наложила
предоставяне на обезпечения, различни по вид и със значително завишени изисквания, с
единствена цел сключването на договор за предоставяне на поръчителство, и то с избрано от
нея лице, като възнаграждението на поръчителя да се администрира също от нея. Нещо
повече - със сключване на договора за предоставяне на гаранция се цели заобикаляне и на
разпоредбата на чл. 10а от ЗПК, т. к. сумите, платени като възнаграждение за
"поръчителство" се получават от "Кредисимо“ ЕАД, поради това, че последното е едноличен
собственик на капитала на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД. Затова договорът за предоставяне на
поръчителство следва да се разглежда като част от договора за потребителски кредит, което
от своя страна означава, че "възнаграждението" за поръчителство е умишлено обособено
като отделно вземане, привидно условно, с цел заобикаляне ограничението на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, установяващ лимит на годишния процент на разходите. По този начин се оскъпява
кредита и се преследва забранена от закона цел - неоснователното обогатяване на
кредитора, а това е нарушение и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на
които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване
е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Нищожността произтича и от
разпоредбата на чл.21, ал.1 ЗПК.
От друга страна, не е налице еквивалентност на насрещните престации, тъй като
уговореното възнаграждение за предоставена гаранция в размер на 5 619.36 лв. надхвърля
сумата на самия кредит, поради което съдът счита същото за прекомерно. То води до
оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване на кредитора. Изводът за нарушение на
добрите нрави се подкрепя и от факта, че едноличен собственик на капитала на
дружеството-поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е „КРЕДИСИМО” ЕАД – дружеството, с което
длъжникът е сключил договора за кредит, като по този начин се търси да бъде получено
допълнително възнаграждение във връзка с отпуснатия потребителски кредит. Това е видно
от договора за поръчителство, че поръчителят се е съгласил да предостави поръчителство за
задълженията при цена на услугата 5 619.36 лева , платимо разсрочено на вноски, които
вноски са дължими на падежа на вноските по договора, т.е. това възнаграждение е
включено в месечния погасителен план, т.е. то е част от задължението по кредита, с което е
8
нарушена нормата на чл.33 ЗПК.
Предвид изложеното следва да бъде уважен предявения иск срещу „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, като бъде прието за установено, че сключеният между това дружество и ищцата
договор за поръчителство от 30.06.2021г. е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
По насрещния иск (НИ) с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ, с цена на
иска 4 400.00 лв.
Ищецът по НИ обосновава иска си срещу М. Н. ГР. с твърдения, че същата не е
изпълнявала задълженията си по сключения между страните договор за потребителски
кредит ** от 30.06.2021г. В насрещната ИМ се твърди, че Г. не е направила нито една
погасителна вноска, като към датата на предявяване на ИМ и обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението, са просрочени 6 вноски. Не се оспорва от страна на
ответницата по НИ, че същата е получа кредит в размер на 5000.00 лв. от „Кредисимо
„ЕАД, а и това се установява от справка, изискана от **** Ответницата, чрез своя
пълномощник – адв.Д.М. от Пловдивска АК, е релевирала възражение, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит е недействителен на осн. чл.22 във вр. чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК.
Направеното възражение от страна на ответницата има значение за основателността
на предявения насрещен иск, тъй като съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е необходимо той
да отговоря кумулативно на всички предвидени в разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл.
11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването
на което и да е от изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според императивната
норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на договора за потребителски
кредит.
Съдът счита, че с оглед уважения иск срещу „КРЕДИСИМО“ ЕАД и приетото за
установено по делото, че договор за потребителски кредит ** от 30.06.2021г. е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно разпоредбата
чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита, насрещният иск следва да се уважи само за дължимата главница в
размера, претендиран от ищеца по НИ. Следва да се присъди законна лихва върху размера
на уважената главница в претендирания размер, който е по-малък от размера на сумата по
договора. Законната лихва следва да се присъди от датата на предявяване на иска-
18.02.2022г. до окончателно изплащане на сумата.
В отговора на насрещната ИМ е направено искане, ако съдът уважи предявеният НИ,
изпълнението на сумата от 4 400.00 лв. да бъде разсрочено на 36 месечни вноски по 122.22
9
лв., предвид затруднението на ответницата да обслужва многото свои задължения по
сключени договори за ПК и договори за заем. Съдът счита, че следва да уважи искането и да
разсрочи изпълнението на осн. чл.241 от ГПК.
По разноските:
Всички страни са претендирали присъждане на направените по делото разноски. При
този изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответните дружества следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените от нея разноски съгласно списък по чл.80
ГПК в размер на 244.20 лв. за платена ДТ. На основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА двете
ответни дружества следва да заплатят на адв.Д.М. по 300.00 лв. адвокатско възнаграждение
за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата по предявените искове.
По насрещния осъдителен иск ответницата по НИ следва да бъде осъдена да заплати
на „КРЕДИСИМО“ ЕАД разноски в общ размер 536.00 лв., от които 176.00 лв. ДТ и 360.00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 във вр. чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК договор за потребителски кредит **, сключен на 30.06.2021г. между
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от ****
и М. Н. ГР., ЕГН **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на
основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП Договор за
предоставяне на поръчителство № 4173676, сключен на 30.06.2021г. между „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя *** и М.
Н. ГР., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.430 ТЗ М. Н. ГР., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление:
**, представлявано от ****, сумата 4 400.00 (четири хиляди и четиристотин ) лева,
представляваща чистата стойност на главницата по договор за потребителски кредит **,
сключен на 30.06.2021г., ведно със законната лихва, считано от 18.02.2022г. до
окончателно изплащане на сумата.
РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на осн. чл.241 от ГПК на сумата 4 400.00 лв.,
която М. Н. ГР., ЕГН **********, с адрес: ****, следва да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД,
***, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от **в, на 35 месечни вноски
по 122.22 лв. и една месечна вноска в размер на 122.30 лв., след влизане в сила на
решението.
10
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със седалище
и адрес на управление: **, представлявано от ****, да заплати на М. Н. ГР., ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата 122. 05 (сто двадесет и два лв. и 05 ст. ) лева , представляваща разноски
за платена ДТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, **, със седалище и
адрес на управление: **, представлявано от управителя ***, да заплати на М. Н. ГР., ЕГН
**********, с адрес: ****, сумата 122.05 (сто двадесет и два лв. и 05 ст. ) лева , представляваща разноски
за платена ДТ
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.3 , пр.2 от ЗА „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от ****, да заплати на адвокат Д.В. М.
от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: ***, сумата 300.00 (триста) лева, по сметка ** за
оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Н. ГР..
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, **, със
седалище и адрес на управление: **, представлявано от управителя ***, да заплати на
адвокат Д.В. М. от Адвокатска колегия гр.Пловдив, с адрес: ***, сумата 300.00 ( триста)
лева, по сметка ** за оказана безплатна адвокатска помощ на ищцата М. Н. ГР..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М. Н. ГР., ЕГН **********, с адрес: ****,
да заплати на „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление: **,
представлявано от **** сумата 536.00 (петстотин тридесет и шест ) лева , представляваща разноски за
предявения НИ.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
11