Определение по дело №547/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 152
Дата: 26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия: Красимира Димитрова Ванчева
Дело: 20215001000547
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 16 юли 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 152
гр. Пловдив , 26.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000547 по описа за 2021 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано е по частна жалба на З. ЯНК. Г.,действаща лично и като майка и законен
представител на ЕМ. М. Г.,подадена чрез пълномощника адв. П.К.,против определение
№260838 от 10.05.2021 г.,постановено по т.д.№75/2021 г. по описа на ОС-П.,II-ри гр.
състав,с което е върната искова молба,въз основа на която е образувано посоченото дело и
производството по същото дело е прекратено.В частната жалба е изразено становище,че
обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени като
такова.Развити са конкретни доводи за това,като основният довод е,че никъде в ГПК не е
предвидена законова възможност за връщане на исковата молба поради нередовност на
основание чл.127,ал.4 от ГПК,т.е. дори това изискване да не е изпълнено,това не е свързано
със санкция-връщане на исковата молба и прекратяване на производството,поради което и
окръжният съд не е следвало да връща ИМ и да прекратява производството поради
неизпълнено изискване на горната разпоредба.С оглед на изложените в частната жалба
аргументи е поискано да бъде отменено обжалваното определение №260838 от 10.05.2021 г.
и да бъде върнато делото за разглеждането му от съда.
Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна-ЗАД „Б.В.И.Г.“-гр.С. с ЕИК
*********-ответник в първоинстанционното производство и от същия е подаден в законния
1
срок писмен отговор,с който е изразено становище,че първоинстанционният съд правилно е
върнал исковата молба поради неизпълнение изискването на чл.127,ал.4 от ГПК и затова
обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и
допустимостта и законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията в
частната жалба,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
Частната жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана
страна,имаща правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е
акт на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е основателна по следните съображения:
С обжалваното определение №260838 от 10.05.2021 г.,постановено по т.д.№75/2021 г.
по описа на ОС-П.,II-ри гр. състав,е върната като нередовна исковата молба,подадена от З.
ЯНК. Г. и ЕМ. М. Г.-малолетен и действащ чрез законния си представител и майка З. ЯНК.
Г.,а заедно с това е прекратено производството по делото,образувано въз основа на същата
искова молба.
Горният резултат е постановен,след като съдът в мотивната част на определението е
приел,че с разпореждане от 16.03.2021 г. са били дадени указания на ищците да посочат
банкова сметка или друг начин на плащане в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането и че последното им е било съобщено чрез техния пълномощник адв. П.К. на
датата 26.04.2021 г.,но с молба от същата дата ищците чрез посочения пълномощник са
заявили,че на този етап не могат да посочат банкова сметка,като същевременно в молбата не
е бил посочен друг начин на плащане.Предвид това съдът е приел в обжалваното
определение,че в предоставения от него срок,изтекъл на 05.05.2021 г.,ищците не са
изпълнили разпореждането от 16.03.2021 г. и с това не са изпълнили и изискването на
разпоредбата на чл.127,ал.4 от ГПК.В този контекст съдът е приел още,че непосочването на
банкова сметка или друг начин на плащане е нередовност на исковата молба,доколкото
императивна процесуална норма-тази по чл.127,ал.4 от ГПК,задължава ищеца по осъдителен
иск за парично вземане да посочи начин на плащане или банкова сметка и неспазването на
това изискване обуславя приложението на чл.129,ал.3 от ГПК в рамките на едно
разширително тълкуване и прилагане на санкционните последици на закона,след като съдът
изрично е указал на страната задължението й да извърши съответното действие-да посочи
банкова сметка или друг начин на плащане и след като е налице неизпълнение на това
указание на съда.По тези съображения първоинстанционният съд е счел,че на основание
чл.129,ал.3 от ГПК исковата молба следва да се върне и производството по делото да се
прекрати.
Настоящият съд счита обжалваното определение за неправилно.Вярно е,че
2
чл.127,ал.4 от ГПК предвижда по осъдителен иск за парично вземане ищецът да посочи
банкова сметка или друг начин за плащане.Вярно е,че в случая предявените по делото
искове са осъдителни и за парични вземания,поради което изискването на чл.127,ал.4 от
ГПК е приложимо.И на следващо място е вярно,че ищците не са изпълнили указанията на
съда,дадени с разпореждане от 16.03.2021 г.,да посочат банкова сметка или друг начин за
плащане.По първоинстанционното дело е дпозирана молба с вх.№273629 от 26.04.2021
г.,подадена чрез пълномощника на ищците-адв. П.К.,в която е заявено,че на този етап
ищците не могат да предоставят банкови сметки,но наред с това са изложени и
аргументи,подобни на тези в процесната частна жалба,че в ГПК изобщо не е предвидена
възможност съдът да дава указания за нередовност на исковата молба при неизпълнение
изискванията на чл.127,ал.4 от ГПК,нито пък да връща исковата молба поради неспазване на
тези изисквания.Апелативният съд също счита,че неспазване изискванията на чл.127,ал.4 от
ГПК не дава основание исковата молба да се оставя без движение с даване на указания за
посочване на банкова сметка или друг начин на плащане,нито пък дава основание за
връщане на исковата молба като нередовна.Такъв извод следва от разпоредбата на
чл.129,ал.2,изр. първо от ГПК,която изисква на ищеца да бъде съобщено да отстрани в
едноседмичен срок допуснатите нередовности по исковата молба,когато същата не отговаря
на изискванията по чл.127,ал.1 и по чл.128 от ГПК.Казано с други думи,съгласно чл.129,ал.2
от ГПК,съдът проверява редовност на исковата молба само по отношение на съдържанието
на исковата молба по чл.127,ал.1 и приложенията по чл.128 от ГПК,но същата проверка не
включва чл.127,ал.4 от ГПК и с оглед на това нито следва да бъдат давани указания за
изпълнение изискванията по последната разпоредба,нито реално непосочването на начин на
плащане или банкова сметка от ищеца е скрепено от закона с каквато и да било процесуална
санкция.Изискването на чл.127,ал.4 от ГПК е уредено със ЗИДГПК,обн. в ДВ,бр.86/2017 г. и
не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129,ал.2 от ГПК,в която като
основание за провеждане на производство по отстраняване на нередовности на исковата
молба е посочено само несъответствието на молбата с изискванията за редовност,визирани в
чл.127,ал.1 ГПК.При отсъствието на изрично препращане в чл.129,ал.2 ГПК към чл.127,ал.4
ГПК пропускът на ищеца да посочи банкова сметка или друг начин на плащане не може да
се квалифицира като нередовност на исковата молба,чието неотстраняване би обусловило
връщане на молбата.В този смисъл е определение №650/19.11.2018 г. по т.д.№1256/2018 г.
на ВКС,ТК,II т.о.По тези съображения настоящият съд счита,че в случая
първоинстанционният съд изначално не е следвало да оставя без движение исковата молба с
даване на указания на ищците за посочване на банкова сметка или друг начин на плащане
съгласно изискванията на чл.127,ал.4 от ГПК,нито пък е следвало да санкционира
неизпълнението на тези изисквания чрез връщане на исковата молба като нередовна и
прекратяване на производството по делото.Ето защо се налага и крайният извод,че
обжалваното определение от 10.05.2021 г. е направилно и като такова следва да бъде
отменено,а делото следва да се върне на ОС-П. за продължаване на процесуалните действия
по него.
3
Мотивиран от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №260838 от 10.05.2021 г.,постановено по т.д.№75/2021 г. по
описа на ОС-П.,II-ри гр. състав,с което е върната като нередовна исковата молба,подадена
от З. ЯНК. Г. и ЕМ. М. Г.-малолетен и действащ чрез законния си представител и майка З.
ЯНК. Г.,и заедно с това е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-П. за продължаване на следващите се процесуални
действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4