ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№222
гр.Варна, 08.04.2019 г.
Апелативен
съд град Варна, гражданско отделение, 08.04.2019 г., в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Милен Славов
ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова
Мария Маринова
Като разгледа докладваното от съдия П.
Петрова в.ч.гр.д. № 168 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
по чл. 274, ал.2, вр. чл. 121 от ГПК и е образувано по частна жалба на Т.И.Ц., подадена
чрез адв. Д. против определение от 26.02.2019 г., постановено в открито съдебно
заседание по гр.д. № 18/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е
оставено без уважение възражението му за родова неподсъдност на делото. Жалбоподателят
е изложил оплаквания за неправилност на обжалваното определение, поради
противоречието му със закона, като е молил за неговата отмяна и за уважаване на
искането му спорът да бъде решен като първа инстанция от родоводо компетентния
Районен съд –Шумен. Молил е за присъждане на сторените в настоящото поизводство
разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съображенията му по
същество са, че за да остави без уважение отвода за родова неподсъдност, окръжният
съд неправилно и в разрез с разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.4 във вр. с ал.2 ГПК приел за меродавна при определяне цената на исковете по чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД и по чл. 17, ал.1 ЗЗД договорената такава в договора от 17.12.2009 г. за
продажба на апартаманта и гаража в общ размер на 34 000 лв., вместо данъчната оценка на недвижимите имоти, която
за апартамента е 19 867,50 лв. и за гаража – 2 425,65 лв., т.е. под
25 000 лв. и обуславяща подсъдността на делото на районния съд като първа
инстанция.
Насрещната страна Й.М.Ц.
(И.) чрез адв. С.С. е подала писмен отговор на жалбата, с който
е оспорила същата и по съображения за неоснователността й, предвид правилно
определената цена на иска, е молила за отхвърлянето й и за присъждане на
сторените по делото разноски.
Частната жалба е
подадена в срок и предвид изрично предвидената възможност за обжалване на
определението по подсъдността по чл. 121 от ГПК – тя е допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на делото са
предявените от Й.М.Ц. срещу Т.И.Ц. и срещу А.М.К. искове за прогласяване
нищожността на сключения на 17.12.2009 г. с нотраиален акт №154, т.V, рег.№ 1624, д.№896 на нотариус с рег.№ 222 в НК между А.К. като
продавач и Й.Ц. по време на брака й с Т.Ц. от друга страна като купувач договор
за продажба на ½ ид.част от недвижими имоти, представляващи апартамент и
гараж в гр.Шумен, като симулативен по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, прикриващ
договор за дарение и за разкриване на прикрития с продажбата договор за дарение
по чл. 17, ал.1 от ЗЗД. Исковата молба е била подадена в районния съд и там е било
образувано гр.д. № 2585/2018 г. Преписи от исковата молба са връчени на
ответниците и същите са подали писмени отговори от 18.10.2018 г. и от
25.09.2018 г., като Т.Ц. - чрез адв. Н.Д.. С определение № 3564/14.12.2018 г. районният съд след като
е преценил, че цената на иска не е посочената от ищеца от 22 293,15 лв., а
по иска по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД тя
се определя от стойността на договора и е в размер на договорената такава от 34 000
лв., а по чл.17, ал.1 от ЗЗД е в размер на данъчната оценка на целия имот и се
равнява на 44 586,30 лв., т.е. и по
двата иска цената е над 25 000 лв. е намерил, че съобразно чл. 104 , т.4 ГПК делото не му е родово подсъдно и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК е прекратил производството
пред себе си и го изпратил по правилата на родовата подсъдност на Шуменския
окръжен съд. Определението по подсъдността не е обжалвано от страните (връчено
на настоящия жалбоподател на 07.01.2019 г. чрез адв. Д., упълномощен с
пълномощно от 14.09.2018 г. на л.24 от делото на ШОС). Пред Шуменския окръжен
съд е образувано гр.д. № 18/2019 г., по което на 26.02.2019 г. е било проведено
и първото съдебно задседание, в което ответникът Ц. е направил и възражението
за родовата непосъдност на делото пред окръжния съд по съображения за
неправилно определяне на цената на иска от районния съд. Действително, цената
на иска по исковете по чл. 26, ал.2, пр.5 от ЗЗД и по чл.17, ал.1 ГПК предвид,
че договорът има за предмет вещни права върху имот се определя по правилата на
чл. 69, ал.1, т.4 вр. т.2 от ГПК като цената на иска е данъчната оценка, която
за ½ ид.част от имотите, предмет на договора за продажба (19 867,55
лв. за апартамента и 2 425,65 за гаража) е под 25 000 лв. В същото
време, обаче страните не са обжалвали определението на районния съд и то е
влязло в сила. В този случай, след като
делото му бъде изпратено по подсъдност, единствено окръжният съд разполага с
правомощието при несъгласие с определената от районния съд подсъдност да
повдигне спор за подсъдността пред общия им по – горен по степен съд по реда на
чл. 122 ГПК. В случая окръжният съд е приел делото за разглеждане, изразявайки
съгласие с мотивите на районния съд и не е повдигнал препирня за подсъдност с
районния съд, като окръжният съд не разполага с правомощията да връща отново
делото на районния съд при уважаване на отвода за неподсъдност на страната, в
каквато насока е заявено и искането на настоящия жалбоподател. Затова и предвид
изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Доколкото настоящото
определение няма характер на акт, с който се приключва делото в съответната
инстанция по смисъла на чл. 81 от ГПК, то разноски не следва да се присъждат.
Водим от горното,
Варненският апелативен съд
О П Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.02.2019 г., постановено в открито съдебно
заседание по гр.д. № 18/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което е
оставено без уважение възражението на Т.И.Ц. за родова неподсъдност на делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: