№ 4672
гр. Варна, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20253110105285 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „А и Г - К.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез процесуалния
му представител – адв. М. Д., срещу „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 7848 лв., представляваща
платена без основание на ***/2023 г. стойност /цена/ за съгласуване условията
за присъединява с „Е.“ АД на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/
към електроразпределителната мрежа средно напрежение за обект: ФЕЦ с
инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в *** ПИ с идентификатор №
***, за което плащане е издадена фактура № ***2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът „А и Г - К.” ООД излага, че е започнал
процедура по присъединяване на ФЕЦ към електроразпределителната мрежа,
по време на която е заплатил сумата 7848 лв. за съгласуване условията за
присъединяване на ел. енергия с „Е.“ ЕАД към електроразпределителната
мрежа средно напрежение. Поддържа, че в случая ответникът „Е.С.“ АД
въвежда ограничения чрез заплащане на такса за съгласуване за ФЕЦ с „Е.“
ЕАД, която не се следва за централи под 5 МВч. Тази такса е произволно
определена, без да съществува нормативна обосновка за изискването й.
Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, операторът на електропреносната мрежа,
съответно операторът на електроразпределителната мрежа, е длъжен да
присъедини всеки обект на производител на ел. енергия, разположен на
съответната територия, за който производителят е изпълнил условията по т. 1
– т. 4 от разпоредбата. Самите условията и редът за присъединяване към
1
съответната мрежа се определят с наредба, издадена по реда на чл. 116, ал. 7
ЗЕ. Счита, че в случая приложима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия към преносната
или към разпределителните електрически мрежи /Наредба № 6/, отменена към
настоящия момент. Твърди, че присъединяването се извършва към
разпределителната мрежа на ответното дружество и на него се дължи
възнаграждение за това. Такова възнаграждение не се дължи втори път на
дружеството, собственик на преносната мрежа – „Е.“ ЕАД, тъй като то
извършва действия само по съгласуване, а не по проучване, проектиране и
присъединяване. Поддържа, че приемането на обратното би означавало такова
възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща дейност. Посочва, че
заплатената на ***/2023 г. сума в размер на 7848 лв. е платена без основание,
поради което подлежи на връщане. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъдат уважен.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„Е.С.” АД, гр. Варна, чрез процесуалния му представител – адв. Н. Б..
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Поддържа, че с искане от 05.01.2023 г. ищцовото дружество е депозирало
заявление за проучване условията за присъединяване на фотоволтаична
електрическа централа (ФвЕЦ) на дружеството, с инсталирана мощност 0.08
MW, находяща се в ПИ с идентификатор № ***, ***, към
електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, ал. 1 ЗЕВИ/. В
подаденото искане е декларирано, че произведената електроенергия няма да
се ползва за собствено потребление. Посочва, че представените към
заявлението за проучване документи са разгледани от оператора на
електроразпределителната мрежа и с писмо от 13.03.2023 г. е изпратил до
„Е.с.о.“ ЕАД /“Е.“ ЕАД/ искане за проучване на условията за присъединяване
на обекти на оператор на разпределителната мрежа към преносната
електрическа мрежа. На дата 21.03.2023 г. е постъпило писмо от „Е.“ АД, че е
необходимо да бъде заплатена цена за проучване в размер на 7848 лв.
Клиентът е уведомен за това, като на дата ***/2023 г. той е извършил плащане
на процесната сума. С преводно нареждане от ***/2023 г. същата е преведена
на системния оператор. На 26.07.2023 г. е издал становище за присъединяване
на обект за производство на ел. енергия извън тези, уредени по Закона за
енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Поддържа, че сумата 7848 лв.
не е платена без основание. Посочва, че е изпълнил вменените му по закон
задължения, като е извършил проучване, съгласувателна процедура с
електроенергийния системен оператор, като е издал положително становище
относно условията за присъединяване на обект за производство на
електрическа енергия извън тези, уредени по ЗЕВИ, с изх. № ***/2023 г.
Счита, че не дължи връщане на получената сума, доколкото последната не е
останала в неговия патримониум, а е преведена на „Е.“ ЕАД, тоест не е
окончателен получател на плащането. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Приет за съвместно разглеждане в настоящото производство е обратният
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, предявен от „Е.С.“ АД срещу
„Е.с.о.“ ЕАД за осъждане на последния да заплати на ищеца по обратния иск
сумата 7848 лв., представляваща платена на ***/2023 г. без основание
стойност за проучване за присъединяване на обект към електропреносната
мрежа – ФЕЦ, с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в поземлен имот
с идентификатор № ***, *** за което плащане е издадена фактура № ***/2023
2
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на обратния иск в съда – 10.06.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът по обратния иск „Е.С.” АД основава исковата си претенция на
следните фактически твърдения: Излага, че ответното дружество не е
окончателен реципиент на извършеното плащане. Посочва, че е изискало
плащане от страна на ищцовото дружество, предвид полученото в „Е.С." АД
писмо от „Е. ЕАД", с което се посочва, че искането за съгласуване на
необходимите условия за промяна на условията за присъединяване към
електрорапределителната мрежа на ФвЕЦ с инсталирана мощност ще се
осъществи след заплащане на цена за проучване в размер на 7848 лв. с ДДС.
Излага, че е получил сумата от 7848 лв. на ***/2023 г., като на същата дата с
преводно нареждане тази сума е преведена на „Е." ЕАД, извършило услугата
по съгласуване. Плащането е прието от получателят, поради което е издадена
фактура № ***/2023 г. Счита, че ако се приемат за верни правните и
фактически доводи в депозираната от ищеца искова молба относно
недължимост на събраната сума, ще се окаже, че ответникът по обратния иск
без основание е изискал и получил плащането на същата. В този случай е
осъществена хипотезата на неоснователно обогатяване, поради което лицето,
получило нещо без правно основание, е длъжно да го върне на лицето, за
чиято сметка се е обогатило. В случай на уважаване на исковата претенция,
моли предявеният обратния иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника и
ответник по обратния иск „Е.с.о.“ ЕАД е депозирал становище по исковата
молба и отговор на обратния иск, чрез процесуалния му представител – юрк.
Б.Л-. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения
главен иск. Излага, че е енергийно предприятие по смисъла на §1, т. 24 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за енергетиката (ЗЕ), което
осъществява дейността пренос на електрическа енергия в изпълнение на
Лицензия № Л-419-04/18.12.2013 г. Съгласно разпоредбата на чл. 116а от ЗЕ,
операторът на електропреносната мрежа (Е. ЕАД) е длъжен да присъединява
обекти на оператор на електроразпределителна мрежа (в това число и ЕРП С.)
във връзка с присъединяване към тях на обекти на производители на
електрическа енергия, какъвто е ищецът „А и Г - К.“ ООД. Твърди, че не е
поискало заплащане, което не му се следва, за да извърши съгласуване, а е
поискало спазване на предвидения ред по Наредба № 6 /отм./ за
присъединяване, която ясно и изчерпателно пояснява за какъв обект, с каква
мощност и по какъв начин се иска присъединяване, естеството на който обект
изисква приключване на процедурата не само със съгласуване, а и
извършването на проучване за присъединяване и то на две основания – по чл.
102, ал. 1, т. 3 и по чл. 102, ал. 4 от Наредба № 6 /отм./. Счита, че неправилно
ищецът твърди в исковата си молба, че е платил такса за съгласуване
условията за присъединяване с Е. ЕАД. Сумата е платена за „проучване“
условията за присъединяване на ФЕЦ 0.08 МW. Посочва, че при всяко едно
присъединяване, включително и настоящото, следва да бъдат осигурени
сигурността, безопасността и качеството на работа на електроенергийната
система, както и да се гарантира защитата на живота и здравето на
гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките,
интересите на потребителите и националните интереси. По тези съображения
моли исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира отхвърляне и на
предявения в условията на евентуалност обратен иск. Твърди, че в случая не е
3
налице фактическият състав на неоснователното обогатяване, доколкото
ищецът е заплатил на ЕРП С. сумата 7848 лв., поискана от Е. ЕАД като цена за
извършване на услуга. Тази сума след получаването й от ЕРП С. веднага е
била преведена на Е. ЕАД. Тоест, същата не е останала в патримониума на
ищеца по обратния иск, поради което не може да се приеме, че той се е
обогатил с нея.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът и третото
лице-помагач, чрез процесуалните им представители, депозират нарочни
молби, в които поддържат становищата си по съществото на спора.
Ответникът се представлява от адв. Х. И., който поддържа становище за
неоснователност на предявения главен иск, а в условията на евентуалност –
претендира уважаване на обратния такъв.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
За основателността на същия ищецът в производството следва да
установи при условията на пълно и главно доказване, че е заплатил на
ответника сумата 7848лв. на ***/2023 г.
В тежест на ответника, за да бъде отхвърлен главният иск, е да докаже,
че е било налице основание за заплащане и задържане на сумата 7848 лв.,
включително, че предвиденото съгласуване на операторите на
разпределителните мрежи с оператора на преносната мрежа на условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителна мрежа средно
напрежение, съгл. чл. 53, ал. 2 от Наредба № 6, представлява проучване на
присъединяване на обекта към преносната мрежа, което съответства на
включените по количества и обем разходи на одобрената от КЕВР цена на Е.
ЕАД по позицията „2.1 Проучване за присъединяване на електрически
централи от ВЕИ с обща инсталирана мощност до 15 MB включително", на
стойност 7848 лв.
Не е спорно, а и от представеното искане от 06.01.2023 г. /л. 34 от
делото/ се установява, че ищцовото дружество е заявило желанието си за
проучване условията за присъединяване на фотоволтаична електрическа
централа към електроразпределителната мрежа /неотговарящи на чл. 24, т. 1
ЗЕВИ/ за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW /80 kW/, находяща се в
***, ПИ с идентификатор ***.
По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от
доказване, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че на ***/2023 г. сумата
7848 лв. е била заплатена от страна на ищеца „А и Г - К.“ ООД в полза на
ответника „Е.С.“ АД, за което е била издадена фактура № ***2023 г., като на
същата дата – ***/2023 г. тази сума е преведена от ответника в полза на „Е.“
ЕАД, за което последният е издал фактура № ***/2023 г.
Не е спорно, че плащането от страна на ищеца е извършено във връзка с
издадена проформа фактура № ***/2023 г. /л. 45 от делото/, с посочено в нея
основание „съгласуване на условия за присъединяване с Е.“ /същото е
основанието и в издадената след извършеното плащане фактура № ***2023 г./.
Именно във връзка с процедурата по съгласуване на условията за
присъединяване е и разменената писмена кореспонденция между ответника и
4
третото лице – помагач Е. ЕАД, приложена към отговора на исковата молба.
Следва да се отбележи, че спор по фактите в производството няма.
Спорът е правен и се свежда до това коя е приложимата процедура за
присъединяване на процесната ФвЕЦ към разпределителнaта мрежa.
Процедурата по присъединяване на обект на производител на ел.
енергия към електрическата мрежа е регламентирана в чл. 116, ал. 1 ЗЕ, която
предвижда задължение на операторите на електропреносната и
електроразпределителна мрежа да присъединят всеки обект на производител
на електрическа енергия, разположен на тяхна територия, а условията и редът
за присъединяване се определят с наредба, приета от КЕВР. В случая
приложима е Наредба № 6/24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителните електрически мрежи, издадена от КЕВР /Наредбата/ (отм.,
бр. 28 от 02.04.2024 г., в сила от 02.04.2024 г.), действала към датата на
подаване от ищеца на искането за проучване на условията за присъединяване –
06.01.2023 г.
Регламентацията на процедурите е диференцирана в Част трета и Част
четвърта от Наредба № 6, в зависимост от подлежащия на присъединияване
обект.
Част трета от Наредба № 6 урежда присъединяването на обекти на
производители на ел.енергия, като в чл. 51, ал. 1 е предвидено, че писмено
искане за проучване на условията и начина на присъединяване на
електрическа централа към електрическата мрежа се подава до: 1. оператора
на преносната мрежа, когато общата инсталирана електрическа генераторна
мощност е над 5 МW; и 2. оператора на разпределителната мрежа по
местонахождението на електрическата централа, когато общата инсталирана
електрическа генераторна мощност е равна на или по-малка от 5 MW. В
настоящия случай няма спор, че ФвЕЦ е с мощност под 5 MW. Следователно
правоотношението се развива между ищеца и ответника по главния иск.
Според чл. 51, ал. 6 Наредба № 6, всяко проучване се заплаща по ценоразписа
на услугите на съответния мрежови оператор, утвърден от КЕВР. Съгласно чл.
53, ал. 1 Наредба № 6, мрежовият оператор – в случая „Е.С.” АД, определя
условията за присъединяване на електрическата централа към съответната
електрическа мрежа, а според ал. 2 този оператор съгласува с оператора на
преносна мрежа – в конкретния случай - „Е.с.о.” ЕАД, условията за
присъединяване на електрическа централа към разпределителната мрежа
средно напрежение. След съгласуването операторът на преносната мрежа
подготвя предварителен договор за присъединяване и изпраща писмена
покана до оператора на разпределителната мрежа за сключването му – чл. 53,
ал. 3 Наредба № 6.
В Част четвърта от Наредба № 6 е уредено присъединяването на обекти
на оператори на разпределителните мрежи към преносната мрежа, какъвто
обаче не е настоящият случай, доколкото и ищецът няма характеристиката на
„оператор на електроразпределителна мрежа“ по смисъла на §34б, б. „а“ от ДР
на ЗЕ. Според разпоредбата на чл. 116а ЗЕ, на която се позовава ответникът по
обратния иск, която обаче съдът намира за неприложима към настоящия спор,
операторът на електропреносната мрежа е длъжен да присъединява обекти на
оператор на електроразпределителна мрежа във връзка с разширяване,
реконструкция и модернизация на електроразпределителните мрежи, както и
за присъединяване към тях на обекти на производители, съоръжения за
5
съхранение на електрическа енергия и клиенти на електрическа енергия.
Обектите, които следва да бъдат присъединявани по реда на чл. 116а ЗЕ са
конкретизирани в чл. 102 от Наредба № 6 в Част четвърта. Едни от тях са
присъединителните електропроводи високо или средно напрежение,
собственост на оператора на разпределителната мрежа, присъединени към
преносната мрежа. За проучване на условията и начина за присъединяване на
обект на оператора на разпределителната мрежа към преносната мрежа
операторът на разпределителната мрежа подава писмено искане до оператора
на преносната мрежа при изграждане на нов обект, като според чл. 102, ал. 3
от Наредба № 6 проучването се заплаща по утвърден от КЕВР ценоразпис на
услугите на оператора на преносната мрежа. Съгласно чл. 102, ал. 4 Наредба
№ 6, когато към обекта се присъединяват и електропроизводствени мощности,
които ще работят в паралел с електроенергийната система, освен искането по
чл. 102, ал. 1 се подават и документи по реда на Част трета от Наредбата.
Съдът намира, че анализът на цитираната правна уредба обосновава
извод, че действията по „проучване“ на условията и начина на присъединяване
на електрическа централа към електрическата мрежа и действията по
„съгласуване“ с оператора на преносна мрежа на условията за присъединяване
на електрическа централа към разпределителната мрежа средно напрежение,
по съществото си представляват различни етапи на процедурата по
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електрическата мрежа. В този смисъл не е налице равнозначност между
понятията „съгласуване“ на условия за присъединяване на електрическа
централа и „проучване“ на условията и начина за това, както неправилно
поддържат ответникът и третото лице – помагач. В Наредба № 6 не е
предвидено задължение за заплащане на определена такса за действията по
съгласуване, а само за тези по проучване. Такава цена не е определена и от
КЕВР. В случая, доколкото заявената за присъединяване ФвЕЦ е с обща
инсталирана електрическа генераторна мощност от 0.8 MW, то проучването
правилно е било заявено към и извършено от електроразпределителното
дружество, съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Именно на него е дължима
и съответната такса за проучване по утвърдения от КЕВР на основание чл. 51,
ал. 6 от Наредбата ценоразпис. Такова възнаграждение не се дължи втори път
на дружеството, собственик на преносната мрежа – „Е.с.о.“ ЕАД, тъй като в
конкретния случай то извършва действия само по съгласуване, а не по
проучване, проектиране и присъединяване. Приемането на обратното би
означавало такова възнаграждение да бъде платено два пъти за една и съща
дейност. В случая не може да бъде възприето виждането, че използваните
термини „проучване“ и „съгласуване“ имат едно и също значение. Ако това
беше така, в Наредба № 6 нямаше да бъдат използвани различни термини, а
само един. Самите термини следва да бъдат тълкувани с оглед смисъла, който
имат в обичайния живот, като двата не се припокриват. Поради това, се касае
за две различни дейности, като доколкото съгласуването не може да се
окачестви като проучване за присъединяване на обекта към преносната мрежа,
то за същото не се дължи възнаграждение.
Следва да се отбележи, че съдебната практика е константна /решение №
3226/2024 г. на ВАС, решение № 3975/2024 г. на ВАС, решение № 1861/2024 г.
на ВАС и др./, че съгласуването и проучването са отделни етапи от
процедурата по присъединяване, като заплащането на определена сума за
съгласуване няма нормативно основание и такава цена не е определена от
Комисията по надлежния ред. С Решение № Ц27/28.07.2016 г. на КЕВР, по
6
заявление на Е. ЕАД е утвърден ценоразпис за извършване на услугата
"проучване на условията за присъединяване на обекти на клиенти и обекти на
производители към електропреносната мрежа", на основание чл. 51, ал. 6 от
Наредба № 4 6/2014 г. Съгласуването не съставлява проучване и за него не се
дължи такса. Първо се извършва съгласуване на искането за присъединяване
на обекта към преносната мрежа по чл. 53, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 6 /2014г.,
след което се извършва проучване за присъединяване и съответно се сключва
предварителен договор за проучване с оператора на съответната мрежа, към
която ще се извърши присъединяването.
От всичко гореизложено следва, че сумата 7848 лв. е платена от ищеца
без основание за това, поради което подлежи на връщане, на основание чл. 55,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тоест, така предявеният главен иск е основателен и следва да
бъде уважен. Основателна в този смисъл е и претенцията за присъждане на
законна лихва върху сумата 7848 лв., считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателното й изплащане.
Уважаването на главния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД води до
основателност на и предявения от ответника „Е.С.“ АД срещу третото лице –
помагач „Е.с.о." ЕАД обратен иск. Това следва от обстоятелството, че
заплатената от ищеца сума е била преведена на „Е.с.о." ЕАД. Поради това, ако
„Е.С.“ АД възстанови на ищеца тази сума, то „Е.с.о." ЕАД би се обогатило
неоснователно, което е недопустимо. Основателна е и претенцията за
присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на обратния иск в съда – 10.06.2025 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане
на разноски, съдът намира следното:
В настоящото производство ищцовото дружество представя списък на
разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени такива в общ размер
от 1753.92 лв., в това число: 313.92 лв. – платена държавна такса, както и 1440
лв. – платено на 23.04.2025 г. по Б. път адвокатско възнаграждение. От страна
на процесуалния представител на ответника е направено възражение за
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът приема за основателно,
предвид действителната правна и фактическа сложност на делото.
Възнаграждението следва да бъде редуцирано до сумата 1308 лв., съизмерима
с тази, заплатена от самия ответник. По изложените съображения в полза на
ищеца следва да бъдат присъдини разноски в общ размер от 1621.92 лв., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В полза на ищеца по обратния иск също се следват разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Претендира се адвокатско възнаграждение,
платено по Б. път, в размер на 1308 лв. с вкл. ДДС, като са представени и
доказателства за извършеното плащане. Платената държавна такса в случая е
313.92 лв. Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение от
ответника по обратния иск, което обаче съдът намира за неоснователно,
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
възнагражденията за адвокатска работа, съгласно която дължимото
възнаграждение в случая е в размер на 1084.80 лв. без ДДС или 1301,76 лв. с
вкл. ДДС /претендираното възнаграждение от 1308 лв. е изключително близък
до този размер/. Ето защо полза на ищеца по обратния иск следва да се
присъдят разноски от общо 1621.92 лв.
Воден от горното, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на „А и Г - К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 7848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и
осем лева/, представляваща платена без основание на ***/2023 г. стойност
/цена/ за съгласуване условията за присъединява с „Е.“ АД на фотоволтаична
електрическа централа /ФЕЦ/ към електроразпределителната мрежа средно
напрежение за обект: ФЕЦ с инсталирана мощност 0.08 МW, находяща се в
*** ПИ с идентификатор № ***, за което плащане е издадена фактура №
***2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 25.04.2025 г. до окончателното й
изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата 7848 лв. /седем хиляди осемстотин четиридесет и осем лева/,
представляваща платена на ***/2023 г. без основание стойност за проучване за
присъединяване на обект към електропреносната мрежа – ФЕЦ, с инсталирана
мощност 0.08 МW, находяща се в поземлен имот с идентификатор № ***, ***
за което плащане е издадена фактура № ***/2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на обратния иск в
съда – 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на „А и Г - К.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата 1621.92 лв. /хиляда шестстотин двадесет и един
лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.с.о.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** да заплати на „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
***, сумата 1621.92 лв. /хиляда шестстотин двадесет и един лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски по обратния иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Е.с.о.“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** на страната на
ответника „Е.С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8