Номер 32920.10.2020 г.Град Разград
Окръжен съд – РазградПърви въззивен граждански състав
На 20.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно частно
гражданско дело № 20203300500240 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Ай Тръст“ ЕООД чрез пълномощник против Разпореждане от
28. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 519/ 2020 г. по описа на Исперихския районен съд, в частта, с която е
оставено без уважение искането за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Н. М. по чл. 410 от
ГПК за сумата 58, 75 лв. , представляваща административни разноски за всички извършени опити
за извънсъдебно погасяване на задължението и сумата 166, 74 лв. – възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство, като неравноправно договорени вземания и в противоречие със
закона. Жалбоподателят твърди, че в тази част разпореждането е незаконосъобразно. Моли
обжалваното от него разпореждане да бъде отменено.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
акт, констатира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството по делото е образувано пред РС Исперих по депозирано заявление от „Ай
Тръст“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Н. М. за сумата 800,
00 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 172, 92 лв.
договорна лихва, дължима за периода от 29. 11. 2017 г. до 10. 01. 2019 г., сумата 360, 36 лв.
наказателна лихва, дължима за периода от 11. 01. 18 г. до 03. 08. 20 г., сумата 58, 75 лв.
административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване на
задължението, сумата 166, 74 лв. възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство,
както и направените по делото разноски – заплатена държавна такса в размер на 31, 10 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
С обжалваното разпореждане, районният съд е оставил без уважение заявлението на „Ай
Тръст“ ЕООД в частта за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Н. М. по чл.
1
410 от ГПК за сумата 58, 75 лв. , представляваща административни разноски за всички извършени
опити за извънсъдебно погасяване на задължението и сумата 166, 74 лв. – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство, като неравноправно договорени вземания и в
противоречие със закона.
Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема
следното: Частната жалба е неоснователна. Според изменението на ГПК /ДВ. бр. 100/2019 г. /- чл. 7,
ал. 3, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител, какъвто безспорно е настоящият договор. Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т.2 и т. 3 от
ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от
договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се
основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.
В случая, длъжникът има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо лице,
което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. С договора за потребителски кредит № 976618/ 29. 11. 2017 г. на
същият като физическо лице е предоставена "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП. Договорът за поръчителство от 29. 11. 2017 г. е с акцесорен характер по отношение на
договора за кредит, тъй като обезпечава изпълнението по него, поради което и следва да се
подчинява на същите правила.
Необоснован е изложеният довод в частната жалба, че договорът за предоставяне на
поръчителство, приложен по делото и на който заявителят позовава своята претенция, по своята
правна същност представлява договор за поръчка, което предпоставя и заплащане на
претендираното възнаграждение. Договорът за поръчка по чл. 280 ЗЗД е договор, по силата на
който доверителят (мандант) възлага, а довереникът (мандатар) се задължава да извърши за сметка
на доверителя определени правни действия. Поръчителството е договор, с който поръчителят се
задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнението на задължението на третото
лице - чл. 138 ЗЗД.
В случая договора за поръчителство е сключен между кредитора „Кредисимо“ АД и „Ай
Тръст“ ЕООД, с който последният се е задължил да отговаря пред кредитора за изпълнение на
всички задължения на потребителя, произтичащи от договора за потребителски кредит, а с договора
за предоставяне на поръчителство, , сключен на 29.11. 17 г. между „Ай Тръст“ ЕООД и длъжника,
поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство, по силата на който да отговаря
пред кредитора солидарно с потребителя за изпълнението на дълга.
Договорът за предоставяне на поръчителство, изхождайки от горните характеристики на
договорите, не може да се приеме, че по правната си същност представлява договор за поръчка, тъй
като поръчителят отговаря за изпълнение на главното задължение солидарно с длъжника, а не
действа от името на длъжника, поради което отговаря по самостоятелно правоотношение с
кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Договорът за поръчителство и договорът за предоставяне
2
на поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло, предвид идентичния им предмет и
функция за обезпечаване на главния дълг.
Уговорената между длъжника и заявителя клауза за заплащане на възнаграждение по
договора за предоставяне на поръчителство срещу задължението на "Ай тръст" ЕООД да сключи
договор за поръчителство с "Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред кредитора
солидарно с потребителя-длъжник за изпълнение на всички задължения по договора, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Уговорено е възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство да се дължи, независимо дали отговорността на поръчителя е
ангажирана при евентуално длъжниково неизпълнение или не. Освен това при сключването на
акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал право на
избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на заявителя "Ай тръст" ЕООД е "Кредисимо" ЕАД- кредиторът на
длъжника по договора за кредит, видно от приложеното към заявлението извлечение от сайта на
Търговския регистър. Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително
одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца и не отговаря на изискването за добросъвестност, а в
частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне.
Явно е, че целта на договора за предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, с
което се постига заобикаляне на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Плащането на възнаграждение на
поръчителя в размер на 58, 98 лв. , при уговорен лихвен процент 35, 05 % и ГПР 50 %, реално
представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора по кредита извън договорната
лихва, което като се включи в ГПР, надхвърля 50% - петкратния размер на законната лихва. По
изложените съображения, обосновано и законосъобразно заповедният съд е приел, че
претендираното възнаграждение в размер на 166, 74 лв. представлява скрито оскъпяване на
задължението на кредитополучателя по договора за кредит.
По отношение на претенцията на наличие на задължение за сумата 58, 75 лв., претендирана
като административни разходи за извънсъдебно събиране на вземането, въззивният съд не
установява такава договорена клауза в подписания договор за потребителски кредит, нито пък
яснота и конкретизиране на задължението на потребителя в Общите условия към договора за
кредит, поради което и в тази част заявлението е неоснователно и следва да се отхвърли.
По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 28. 08. 2020 г. по ч. гр. д. № 519/ 2020 г. по описа на
3
Исперихския районен съд, в частта, с която е оставено без уважение искането на "Ай тръст" ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение срещу И. Н. М. по чл. 410 от ГПК за сумата 58, 75 лв.,
представляваща административни разноски за всички извършени опити за извънсъдебно погасяване
на задължението и сумата 166, 74 лв. – възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство, като неравноправно договорени вземания и в противоречие със закона.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4