Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № …

гр.Никопол, 28.02.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

НИКОПОЛСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА КИСЕВА

 

при секретаря Поля Видолова, като разгледа докладваното гр.д. N 54 по описа на съда за 2018г., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:        

 

 

В НРС е постъпила ИМ от А.И.А. ***, с ЕГН: ********** против М.В.М. ***, с ЕГН: **********, с правно основание на предявения иск чл.146 от СК – иск за издръжка на навършило пълнолетие дете. В ИМ се посочва, че страните са майка и дъщеря.Ищцата учила в УНСС, специалност „Право“ от 02.10.2017г.А от 18.09.2017г. била настанена в общежитие в студентски град. Ищцата излага, че с решение на ПлОС от 02.10.2003г., родителските права по отношение на нея са били предоставени на баща и Иван А.. Твърди, че живее с баща си в едно домакинство и той единствено и осигурява средствата за нейната издръжка.Твърди и това, че апартамента в който живее ищцата с баща си, е закупен с ипотечен заем от Банка ДСК, както и че баща има и друг потребителски заем в същата банка на стойност 5 000лв. Моли съда да осъди ответницата - нейна майка-  да и заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 01.05.2017 г. –, до като завърши образованието си в висше учебно заведение УНСС – гр.София. Представя доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М.В.М. *** е депозирала писмен отговор, с който излага становище за неоснователност на размера на предявения иск за издръжка. Не оспорва, че е майка на ищцата,  но твърди, че не разполага с материалната възможност да заплаща издръжка на пълнолетната си дъщеря в исканият размер. Излага, че предвид затрудненото си материално положение за нея са налице особени затруднения да престира исканата издръжка, в претендираният размер.Твърди че съжителства на семейни начала с мъж, с когото имат непълнолетен син,  който през учебната 2017/2018г., ще бъде ученик в 7кл.   Представя доказателства.

При така изложеното от фактическа страна, съдът намира за  безспорно установено следното:

С оглед изложеното от страните и предстaвените доказателства съдът приема, че е сезиран с иск по чл.144 от СК –  иск за заплащане на издръжка на дете навършило пълнолетие и иск на осн.чл.149 от СК – издръжка за минало време, тъй като иска е предявен на 22.01.2018г., а се претендира издръжка от 01.05.2017г.

От приложените удостоверение за раждане, се установява активната и пасивна легитимация на страните.

       По делото не е направено възражение от страна на ответника за неподсъдност на делото в срока за отговор.

Между страните няма спор, че ответницата е майка на ищцата А.И.А., род. на ***г., както и че родителските права по отношение на нея са предоставени на баща и след развода на родителите и през 2003г., а на майка и е била определена   издръжка в размер на 25.00лв., която в последствие била изменена на 40.00лв. с решение на НРС по гр.д. № 164/2005г. на НРС.

Не се спори между страните и се установява от представеното Уверение от УНСС, приложено на л.6 по делото,   че ищцата е била записана през 2017г./2018г. записана като редовна студентка в 1-ви курс по специалност Право.

Безспорно по делото е и това, че ответницата  има и друго дете –  К.О.А.,род. на ***г., който е малолетен и   за учебната 2017г./2018г. е бил ученик,  редовна форма на обучение в 7 кл. в ОУ „Патриарх Евтимий“ в с.Новачене, като това е  видно и от приложеното по делото удостоверение на л.46.

 Няма спор, че бащата на ищцата И.А. работи в МВР и  за периода от 01.06.2017г. до 31.12.2017г. е получил средно месечно БТВ в размер на 989.70 лв. и това се установява  от приложените на л.7 по делото, служебна бележка.

Не се спори, че  ответницата, работи като медицинска сестра и за периода от м.06.2017г. до м.12.2017г. е получила средно месечно БТВ в размер на 547.40лв. това се установява и от представеното удостоверение, приложено на л.42 по делото.

Няма спор, също,  че  съжителстващият на семейни начала  с майката на ищцата лице – О.К.А.  е получавал за периода от м.юни 2017г. до м. декември 2017г., средно месечно по 133.31лв. пенсия, и същият е освидетелстван с 53% трайно намалена работоспособност с решение на ТЕЛК./л.43 -44  по делото/. 

Спорен по делото е въпросът може ли да се издържа  от доходите си или от използване на имуществото си ищеца след като учи редовно и не е навършила 25-годишна възраст и съставляват ли претендираната от нея издръжки особено затруднение за майка и – ответницата М.М..

  За да се произнесе, по спорните въпроси, НРС  съобрази следното:

  Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл.144 от  СК, се обуславя от кумулативното наличие на предвидените в разпоредбите на чл.144 от СК предпоставки. За да бъде уважена предявената искова претенция с правно основание чл.144 от  СК следва да бъдат налице трите предпоставки, предвидени в  цитираната разпоредба, а именно: навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в висше  учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст, ищецът да не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя.

По настоящото дело безспорно се установява, че към момента ищцата е навършила 20 години и е била записана през 2017г./2018г. като редовна студентка в 1-ви курс по специалност Право.

Предвид изложеното, съдът приема за установено, че е налице първата предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.144 от СК навършилият пълнолетие ищец да учи редовно обучение в висше учебно заведение и същият да не е навършил 25 годишна възраст към момента на предявяване на исковата претенция.

  Доколкото ответникът не е ангажирал доказателства,  оборващи обстоятелството, че ищецът не притежава имущество или други доходи, от които да се издържа, следва да се приеме, че последния  не разполага със средства за издръжка. В тази връзка е налице и другата предпоставка, визирана в разпоредбата на чл.144 от СК.

За основателността на предявената претенция обаче е необходимо да бъде налице и предвидената в кумулативна зависимост  предпоставка, съгласно която издръжката следва да не съставлява особени затруднения за родителя от който се претендира. Характерно за издръжката, претендирана  на  основание посочената правна норма  е, че същата освен на общите правила, се подчинява и на определени ограничителни изисквания. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си. Неговият родител може да бъде заставен да му дава такава, само ако се изясни, че това не би го затруднило особено. "Особено затруднение"  по смисъла на СК означава ограничаване на  възможностите за задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. 

   По делото  са представени доказателства за доходите на ответника и доказателства, че има задължения и към други лица – ответницата има малолетен син в 7 клас, за когото също следва да се грижи и издържа. Предвид средния месечен доход на ответника, съдът намира, че същият не може да заплаща без затруднения  издръжка на пълнолетната си дъщеря в размер на 300 лева месечно считано, тъй като БТД на ответницата е 547,40 лв. с този доход тя следва да издържа себе си и малолетния си син.

В съдебно заседание ответницата е заявила, че желае да заплаща издръжка на дъщеря си, но неможе да заплаща повече от 80.00 лв. месечно.

Предвид това съдът счита, че иска по чл.144 от СК за заплащане на издръжка на пълнолетно лице следва да се уважи в размер на 80.00 лв. месечно от подаване на исковата молба – 22.01.2018г. за срок до завършване на висшето й образование.А иска до размера на 300 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователн и недоказан.

По отношение на иска с правно основание чл.149 от СК за заплащане на издръжка за минало време, съдът намира, че същият следва да бъде частично уважен до размера на 80.00 лева. За процесния период от м. октомври 2017 г. до м. Декември 2017 година вкл., тъй като от доказателствата по делото установяват, че ищцата е била пълнолетна, учила е редовно във висше учебно заведение. За претендирания период от време ищцата не е реализирала доходи и не е притежавала имущество, от използването на което да се издържа. За процесния период от време издръжката на ищцата е била поета изцяло от нейния баща. Съдът приема, че за този период от време ответницата е имала възможност да заплаща на пълнолетната си учаща дъщеря без особени затруднения месечна издръжка в размер на посочения по – горе – 80.00 лева. Искът за заплащане на месечна издръжка за минало време за разликата от 80.00 до 300.00 лв.за периода от 01.10.2017г. до 31.12.2017г. съдът намира, че следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Като неоснователен и недоказан следва да с еотхвърли и иска за периода от м.май 2017г. до м. септември вкл., тъй катоо през период ищцата не е учила редовни във висше учебно заведение.

Ответникът следва да бъде осъден да запрати държавна такса по двата иска съобразно уважената им част при цена, определена по реда на чл.69, ал.1, т.7 от ГПК за иска за издръжка за в бъдеще в размер на 115.20 лв. и по иска за издръжка за минало време в размер на 9.60 лв., двете суми вносими по сметка на РС- Никопол.

 Водим от гореизложеното, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

 ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК М.В.М. ***, с ЕГН: ********** да ЗАПЛАЩА на А.И.А. *** МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 80,00 лв.  считано от подаване на исковата молба – 22.01.2018г. за срок до завършване на висшето й образование, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80.00лв. до пълния претендиран размер от 300лв.. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл. 149 вр. чл. 144 СК, М.В.М. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на  А.И.А. с ЕГН **********,  сумата  80.00лв.  представляваща дължима издръжка за периода 01.10.2017 г. – 31.12.2017г., вкл., или общо 240 лв., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80.00лв. до пълния претендиран размер от 300лв.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск на основание чл. 149 вр. чл. 144 СК за заплащане на сумата от 300 лв. месечно за периода от м.май 2017г. до м.август 2017г. вкл., като неоснователен и недоказан.

 ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК, М.В.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на НРС, за иска за издръжка за в бъдеще в размер на 115.20 лв. и по иска за издръжка за минало време в размер на 9.60 лв.

 

 

 Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в  двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: