№ 1595
гр. Пазарджик, 09.12.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
и прокурора М. Ал. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Таня Петкова Наказателно дело от
общ характер № 20255220201328 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:25 часа се явиха:
Подсъдимият Г. З. В. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с адв. Н. П. от АК-Пазарджик – редовно уведомена
от предходното съдебно заседание, надлежно упълномощена от преди.
Явяват се свидетелите Б. Б. П., К. А. Д., И. А. И., В. В. Г. и Г. В. Д. –
всички с изключение на свидетелката Д., са редовно призовани, последната
уведомена по телефона.
Не се явява свидетелят Ц. М. Ш. – редовно призован. По данни на
свидетеля И. И. свидетелят Ш. е бил нощна смяна и е в командировка, най-
вероятно поради тази причина не може да се яви в днешното съдебно
заседание.
За РП - Пазарджик се явява прокурор М. А..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Сне се самоличността на явилите се свидетели, както следва:
Б. Б. П. – на 35 години, от гр.С., българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с
подсъдимия.
К. А. Д. – на 36 години, от гр.С., българин, български гражданин,
неженен, осъждан, със средно образование, безработен, без родство с
подсъдимия.
И. А. И. – на 55 години, от с.Б., обл.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с
1
подсъдимия.
В. В. Г. – на 50 години, от с.Б., обл.Пазарджик, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, работещ, без родство с
подсъдимия.
Г. В. Д. – на 31 години, живуща в гр.С. без адресна регистрация,
българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно
образование, безработна, живуща на семейни начала с подсъдимия.
На свидетелката се разясни разпоредбата на чл.119 НПК.
Г. Д.: Желая да бъда свидетел.
На свидетелите се разясниха правата им по НПК и в частност
разпоредбата на чл.121 от НПК.
Свидетелите предупредени за отговорността по чл.290 от НК.
Свидетелите обещаха да кажат истината.
С оглед на обстоятелството, че свидетелите И. и Г. като полицейски
служители са служебно ангажирани с предстоящо нощно дежурство съдът
счита, че следва първо да разпита тези свидетели, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОМЕНЯ хода на съдебното следствие.
Свидетелите напуснаха съдебната зала, с изключение на свидетеля И..
Пристъпи се към разпит на свидетеля И.:
СВИД. И.: Работя в РУ-С. като старши полицай, водач на патрулен
автомобил. Отчасти си спомням случая с подсъдимия. Мисля, че беше на
Гергьовден, дата не помня точно, нямам спомен дали тази година. Извикаха ни
на сигнал на тел.112, че едно лице ударило друго лице с автомобил и избягало.
Бяхме с В. Г. в патрул и отидохме на място. Дневна смяна бяхме, било е може
би следобед, нямам спомен. Когато отидохме, беше светло. Отидохме на
пазара, има една отбивка на ул.“***“, на кръстовището с ул.“Сараньово“ в
гр.С.. Там ни чакаше този свидетелят Д., беше с това другото момче, и каза, че
някакъв бус бил дал назад и го ударил и избягал. Каза, че го знае къде е
извършителят и ни заведе до къщата. Казаха, че мъж е управлявал буса, даже,
доколкото разбрах, е бил с някакво момиче, нещо го е дърпало, Д. отишъл да
му направи забележка, той дал назад и ударил автомобила и избягал. Д. каза,
че го познава визуално и ни заведе до къщата. Извикахме, излезе това русото
момче, което беше в залата, казахме й да извика Г.. Първо каза, че си е легнал,
после го извика. Отидохме до микробуса, имаше някакви драскотини леко
ожулено, дали отляво, или отдясно не помня. Г. лъхаше на алкохол, попитахме
го дали е излизал, той каза, че не е излизал. Попитахме за ПТП, пак потвърди,
че не е излизал. Отидохме при автомобила и двигателят беше топъл, ние
казваме „този бус е излизал от тука“, той вика „аз го бяха запалил и вътре си
слушах музика“. Спирачките бяха топли още, колегата пипна джантата, значи
бусът е излизал. Тогава се обадихме на Ц. Ш. от КАТ, те дойдоха, взеха да
разговарят с него, след това той си призна, че е ходил и излизал с буса и те си
взеха отношение. Не съм разбрал дали е споделил да е употребил и какъв
алкохол, но си лъхаше. Мисля, че го пробваха колегите, аз бях там, но не
2
помня резултата. Показа положителен резултат, но не помня колко. Ходихме
до районното с Г., но нас после ни пратиха на други сигнали и останаха
колегите от КАТ да работят с него. Ш. мисля, че беше с А. У..
След като ни сигнализираха, предполагам, че не са минали повече от 10-
15 минути, докато стигнем до мястото, то е на около 300 метра улицата на
районното от станалото. Подсъдимият живее на следващото кръстовище на
бул. „***“, на около 300-400 метра. Ние се придвижвахме със служебния
автомобил. Когато разговаряхме с него, той беше вкъщи и слезе. Когато го
изпробваха колегите от КАТ, той вече беше дошъл и бяхме при автомобила,
той не е бил в автомобила. Излезе от къщата, жена му го извика и отидохме до
автомобила.
Съдът с оглед на обстоятелството, че свидетелят не си спомня точно
времето, в което е бил подаден сигналът, дали е през тази година, както и
какво е показало техническото средство при тестване за употреба на алкохол –
обстоятелства, които са релевантни за предмета на делото и за които е дал
показания пред разследващия полицай, ще следва същите да бъдат прочетени.
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие.
АДВ. П.: Давам съгласие.
На подсъдимия се разясни разпоредбата на чл.281 ал.7 от НПК, а именно
че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах разяснената ми разпоредба. Съгласен съм да
се прочетат показанията.
С оглед изразеното съгласие, предвид посочените по-горе мотиви и на
осн. чл.281 ал.5, вр. с ал.1 т.2 предл.2-ро от НПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА показанията на свидетеля И. А. И., дадени на ДП пред
разследващ полицай и отразени в протокол за разпит на свидетел от
06.05.2025г. на л.27 от ДП.
СВИД.И.: Така е, както съм го казал. Почти веднага след проверката съм
разпитван от разследващия полицай и съм имал още пресен спомен. Някой
път заради много случаи бъркаме часове и времена. Затова много пъти не мога
да съм категоричен, защото няма как да помня подробности.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Г..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Г., както следва:
СВИД. Г.: Работя в РУ-С. като мл.инспектор, водач на патрулен
автомобил. Спомням си случая. Беше мисля, че на Гергьовден тази година,
започнахме с колегата И. в една смяна, нощно дежурство. Точно в колко часа
беше не мога да кажа получихме сигнал, в началото на дежурството,
непосредствено след началото. В 19ч започва дежурството, в 18:45ч. трябва да
сме на работа за приемане на документи, автомобил и инструктаж. Изпратиха
3
ни на адрес ул.“***“ в гр. С. в района на градски пазар, че има подаден сигнал
от лице, че автомобилът му е ударен от друг автомобил, който е напуснал.
След като отидохме на място, установихме лицето Д. - момчето с брадата,
който беше в залата. Автомобилът беше на цвят сребрист сив, „***“, беше
ударен в задната дясна част на калника. При разговор с лицето ни разказа, че
автомобил, бял на цвят микробус „***“, го ударил, имали са някакъв разговор
преди това между Д. и този водач, не знам за какво, не мога да кажа дали се
познават лично. Явно се познават, но по имена не се знаят, защото Д. каза, че
не знае как се казва господинът, но знае къде живее. Качихме го в патрулния
автомобил, той ни отведе на ул.“***“ на номер 43 или номер 45, срещу
магазин „Лидл“ се намира къщата, която обитаваше тогава лицето /сочи
подсъдимия/. Там установихме автомобила вътре в двора, беше затворена
вратата и заключена с катинар. Извикахме на адресa, най-напред се появи
момичето, с което живее на семейни начала, после и той. Разговаряхме с него,
той отказа да е управлявал автомобила и да е излизал с него, помолихме го да
влезем и да огледаме автомобила. Момичето отключи, влезнахме, огледахме
автомобила визуално. В задната част отдясно, нямаше побитости, но имаше
някакъв видим белег, че е имало допир с нещо, ако е бил зацапан може да е
имало драскотина или нещо забърсано, имаше разлика от другата част на
бронята. При дългогодишния ми опит, за да съм сигурен, че едно МПС може
да се е движило, опипах капака на автомобила в отсека на двигателя, който
беше топъл. По това личи, че двигателят е работил. При разговор с лицата
дамата заяви, че е слушала в автомобила музика и за да не падне
акумулаторът, затова работил двигателят. Следващото нещо, което ми направи
впечатление, бръкнах в отсека на джантата в дупката и спирачните дискове
бяха топли, за да не кажа горещи, което личи също, че безспорно автомобилът
се е движил до преди малко. За да са топли, това се получава при триене на
накладките с дисковете при допир има приплъзване и се загряват. Тогава го
запитахме пак, той каза „не съм се движил, не съм се движил“. Докладвахме
на дежурния, изпратиха КАТ, за да вземат отношение, това е в тяхната
компетентност - при възникване и напускане на ПТП, да го отработят. След
като те дойдоха, разговорът от страна на господина започна да гласи, че той
започна да си признава, че е излезнал с момичето, с което съжителства, имали
празник, искал да иде да напазарува, затова му се наложило да излезе за
кратко с автомобила. Изпробваха го с техническо средство „Дрегер Алкотест“
и резултатът беше положителен, не мога да кажа колко промила в издишания
от него въздух. Показа, че има наличие на алкохол. Докато разговаряхме с
него, лъхаше на алкохол. След като го забелязахме, че е употребил, питахме
дали е употребил алкохол, той каза „днеска сме празник, нормално е да се
почерпим“, нещо такова отговори. Нямам спомен дали е казал кога и какъв
алкохол е употребил, мисля, че в разговора спомена, че като се прибрал от
работа, са решили да се почерпят, но кога се е прибрал от работа не мога да
кажа. И след това са излизали да пазаруват, след като установихме, че
автомобилът е топъл, така стана ясно.
4
Когато отидохме на мястото на сигнала, там бяха Д. и едно момче с него
имаше на тротоара - и това момче беше в залата, този свидетел. Това лице,
което е другото, живее на ъгъла в една висока къща.
Нямам спомен дали жената на подсъдимия е слушала музика сама в
автомобила, каза, че е слушала музика и затова работил автомобила, за да не
падне акумулаторът.
След като получихме сигнала, което беше в началото на дежурството
около 19ч, малко преди или малко след – когато се получи сигнал, ни
изпращат на минутата и после се прибираме и дописваме документи, сигналът
е по-важен, щом е подаден, ние сме длъжни да отреагираме. Придвижването
от районното до мястото е преко 200-300 метра, с автомобила излизаме, това
се взима за нищо време. Пет минути разговаряхме с пострадалото лице. От
мястото на ПТП до мястото, където живееше господина /гледа подсъдимия/, е
300 метра, през една пряка.
След като се обадихме на КАТ, след 10-15-20 минути дойдоха, и те бяха
изпратени на работа. Гр.С. по дължина на булеварда е 3.7 км, около 10 минути
са необходими, ако са били на другия край на града.
В. беше с нас до автомобила, когато дойдоха КАТ. Ние когато отидохме,
той не беше пред колата, беше си вкъщи. Излезе момичето, с което живее,
извика го и той тогава излезе от дома си.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелят Д..
Пристъпи се към разпит на свидетеля Д.:
СВИД. Д.: Не познавам подсъдимия. Визуално съм го виждал в града, в
гр.С.. На 06.05.2025г. подсъдимият удари моята кола с неговия бус. Моята кола
е „***“, сиво, те бяха с бял бус, марка не помня. Това се случи на ул. „***“ на
едно пазарче там. Около 20ч беше, смрачаваше се. Там има една пейка, ние
пиехме там с моя приятел Б. кафе, автомобилът ми беше паркиран, има там
паркинг. Подсъдимият спря един път с този бус, сам беше, спря, ходи до
някъде, нещо не знам какво правеше, после пак се качи, пак някъде отиде,
върна се полсле. На втория или на третия път спря и го питахме „какъв е
проблемът, има ли някакъв проблем“. Той не отговори, качи се в буса, даде на
заден и удари моята кола. Когато го питахме за проблема, той беше излязъл от
буса, бяхме на около 2 метра. Видимо беше пиян – в походката, в действията, в
държанието, пиян човек, леко ненормална му беше походката, така
преценявам, че беше пиян. Той не ни отговори нищо, качи се в буса и даде
назад. Не съм бил толкова близо, че да усетя мирис на алкохол. Като ми удари
колата, аз се опитах да го спра, като отидох до вратата на буса. Опитах се да го
хвана, но не можах, защото той даде мръсна газ. Казах „какво направи, удари
ми колата“ и се опитах да го спра по някакъв начин, но той даде газ напред и
замина, по ул. „***“ към центъра замина. Знам къде живее подсъдимият, аз
точно същия ден се прибирах и го видях пред тях и от там знам къде живее.
5
Мисля, че тогава беше с жена му, нямаше кола. В къща живее, тази къща се
намира след надлеза до „Лидл“, срещу „Лидл“ по-точно. Същия ден го видях
там и така запомних къде живее. Не потегли в тази посока, когато тръгна от
мястото. Обадих се на тел.112, подадох сигнал за ПТП, дадох данни за буса,
бях запомнил бял бус, марка и модел не помня. Полицаите дойдоха 10-15
минути след сигнала. Обясних, че бях паркирал колата и подсъдимият спря,
даде на заден и ме удари на паркинг. Полицаите огледаха колата. Той удари
колата ми до резервоара, имаше вдлъбнато навътре. Полицаите ме питаха дали
знам кой е този човек, аз им казах, че преди 1-2 часа съм видял къде живее,
знам къде е мястото и ги заведох. Аз бях в патрулната кола на полицаите. Не
съм слизал, казаха ми да седя вътре. Когато правеха дрегера за алкохол, ми
казаха да слезна и мен да ме тестват. Аз нямах алкохол в пробата, той имаше –
1.6 мисля, че беше. Аз бях на задната седалка в полицейския автомобил. Имах
видимост към къщата, но те бяха малко по-назад и тях не ги виждах. Като
слезнаха полицаите, отидоха пред дома, пред вратата на подсъдимия. Първо
излезе приятелката му и после излезе и той. Не съм чул какъв разговор се
води. По мои спомени не влизаха полицаите вътре в къщата, автомобилът
беше вътре в къщата. Виждаше се през оградата. Мисля, че влизаха полицаите
да го гледат автомобила. След като ни извикаха, направиха пробите - бяха
други полицаи, не тези, които ме закараха. След като ме тестваха, пак седнах в
колата на полицаите. След това отидохме в полицията да кажа какво е
станало, пак с тези полицаи. Подсъдимият беше и той там. После се върнах
при моя автомобил, сам се върнах.
Когато полицаите се върнаха в патрулния автомобил след тестването, за
да потеглим за полицията, те не са коментирали нищо какво са говорили с
подсъдимия.
По-рано същия ден, когато видях подсъдимия пред дома му, беше за
момент, не съм влизал в контакт с него, аз пътувах с колата. След като подадох
сигнала на тел.112 и докато чаках полицията, не съм виждал подсъдимия.
Полицаите огледаха и моята кола, имаше вдлъбнатина при резервоара на
колата, даже аз още не съм я оправил. Сгъната е доста колата, не е драскотина.
Подсъдимият излезе от вкъщи, когато полицаите го извикаха. Около 20ч
беше.
Когато се прибирах и видях подсъдимия за кратко, час-два преди случая,
мисля, че беше с приятелката му - с тази жена, която е пред залата. Той
танцуваше ли, какво правеше, пред къщата си, заедно с приятелката му,
извършваше някакви движения като танцуване, не съм видял дали тя е
танцувала. После същата жена излезе от къщата, когато отидохме с
полицаите.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелят П..
Пристъпи се към разпит на свидетеля П.:
6
СВИД. П.: Познавам Д., приятели сме. Бях с него, когато стана това с
автомобила му. Деня не го помня, беше лятото, тази година, след работа, след
17:30-18:00ч, не съм много сигурен, защото аз се прибирам от работа, оправям
се и седим пред вкъщи. Пред моя дом има едни пейки, където спира рейсът, и
там си седим, пушим преди да идем да тренираме с К.. Той идва до нас с
автомобила си, сиво „***“, тройка, този ден дойде с автомобила, седим и си
пушим. Като автомобилът по принцип си го оставяме пред нас, защото
лостовете са близо, а там си има паркинг. Това пред нас е в гр.С. на ул. „***“,
където правят пазара. Докато си правим мохабет, мина този човек /сочи
подсъдимия/, не го познавам. Аз мисля, че не съм го виждал, обаче ми казаха,
че сме се виждали в магазина. След случая, като се разговарях с моя
братовчед, той ми каза, че сме се виждали в магазина, били сме заедно с
братовчед ми в магазина и той го е запомнил. Това е било много преди случая.
Тогава подсъдимият идва с някаква по-голяма кола, миниван, бяла, и спира,
където е паркингът, до на К. колата. На пет метра от нас, където седим. Май
беше сам, защото той спря и аз видях, като спря, нямаше никой в буса. Дойде
един път, спря буса и пеша отиде до старата автогара в С., след това се върна и
тръгна. Качи се в автомобила, запали и тръгна с въртене на гуми, с мръсна газ.
Първия път отиде към ЖП гарата, като тръгна. След 10-15 минути пак дойде,
пак паркира, пак отива на старата автогара, някакви сгради има, някакво
паркче, няма заведение, безлюдно е по принцип. Пак се връща, пак се качва в
колата и пак с мръсна газ. Третия път пак там паркира. То е около 50 метра
този паркинг, не знам дали на едно и също място паркира, първия път беше
надалече, втория път беше също далече и третия път спря до нас на паркинга
до пейката. Други автомобили освен тези двата мисля, че нямаше. Като спря
третия път, слезна от колата, викам „какво става, какво правим“ и понеже
предните пъти тръгва с мръсна газ. Той спря до нас и ние на такова разстояние
бяхме, както между мен и Вас, и той нищо не каза или каза „ей сега ще видиш
какво става“. Той спря напреки, не за паркомясто, а напречно. Задницата му
сочеше към колата на К.. Като слиза от вратата и точно слиза срещу нас,
викаме „какво става“. Той се качва без второ изречение, без нищо, качва се,
може би на 10-15 метра беше спрял от на К. колата, пак с мръсна газ назад и
удари на К. колата. На 80 процента съм сигурен, че я удари нарочно. Предната
част на колата на К. сочеше към нас, защото като го удари, го удари към
резервоара, там попадна ударът. Беше огъната колата от удара. Като го блъсна,
ние скочихме, даже К. искаше да го хване, но я хвана дръжката на вратата и я
пусна, защото той тръгна пак напред с газ. Пак към гарата отиде, защото той
удря колата назад и потегли напред към гарата. Като слизаше, нещо не съм
забелязал в поведението му, беше неспокоен един такъв. Не сме си говорили с
него, походката му беше прибързана, нещо не беше спокоен. Аз лично нищо
не забелязах. К. ми каза, че той като се е прибирал от работа, го е видял него
пред неговата къща да танцува, и вика „аз го виждах преди това, знам къде
живее“. Каза „ще се обадим на полицията и ще идем до тях“, така и стана. Не
знам дали на полицията или на тел.112 се обади, мисля, че на 112, и след като
7
звънна, полицията дойде след може би 20 минути, не съм си гледал часовника,
това е по спомен, така ми се е сторило, защото пушихме по 1-2 цигари, по
принцип те са ми тънки цигарите. Като дойдоха полицаите, огледаха на К.
колата, след това го забраха него и отидоха, без мен, аз бях на мястото, то си е
пред нас. Отидоха до тях, до подсъдимия да го търсят. Явно са го намерили,
върнаха се и К. ме пита „искаш ли да си свидетел“ и аз казах „да“. К. се върна
с полицаите, те го закараха до подсъдимия, неговата кола остана там. После го
върнаха, където съм аз, и тогава взехме неговата кола и отидохме в полицията
двамата.
По път К. ми казва, че са го намерили и е бил пиян и веднага си е
прибрал колата, да си я поскрие. Както е къщата, в двора на къщата някъде,
отвънка като минеш да не се вижда. Аз не съм бил там, полицаите са го
намерили, видели са му колата, това го разправя К. и полицаите в полицията
си говореха подобни неща и от тях чух, че са намерили колата и че е бил пиян.
След подаване на сигнала, в близките 24ч не съм го виждал подсъдимия,
след месеци съм го виждал. Исках да го видя, ама не успях. Нарочно удари
колата, аз мисля, че е нарочно, защото го питахме, като обикаляше и спираше,
ние го питахме „какво обикаляш“ и се е ядосал и е дал назад. На К. колата
беше до бордюра, ако не беше на К. колата, той щеше да катастрофира, да
удари бордюра, нарочно или без да иска, според мен нарочно го изпраска.
Едва ли е било без да иска.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
свидетеля. Със съгласие на страните същият беше освободен и напусна
съдебната зала.
В залата влиза свидетелката Д..
Пристъпи се към разпит на свидетелката Д.:
СВИД. Д.: Живея заедно с Г. на семейни начала в гр. С., ул. „***“ №49.
Помня за случай на Гергьовден тази година, прибрахме се от София, от
работа. Аз останах вкъщи да приготвя вечеря, и на двамата имен ден беше и
решихме да празнуваме. След 17ч се прибрахме, работим в София на различни
обекти и квартали. Работим в строителството, на частно. Не помня до колко
работихме, но приключихме по-рано заради правника, към 17ч се прибрахме в
С.. Аз останах да готвя, а Г. отиде за цигари, от центъра от магазинчето да
вземе, с буса отиде. Върна се след малко, седнахме да вечеряме, изпи някакво
количество ракия, 3-4 чаши от малко по-големите, около 200 мл изпи по моя
преценка. Беше се ядосал и започна да ми разказва за тези момчета, че са се
скарали, че щели да се бият с тия момчета, които бяха преди мен. Каза, че
имало още няколко освен тези. Минал е през тях, защото магазина, на който
ходим, е през тяхната улица на тези момчета, които са подали сигнала, не я
знам как се казва, „К. Попов“ мисля, че беше. Спрели са го и са му казали „кой
търсиш“ и започнали да се заяждат с него, не знам защо. Той видял, че са
повече хора и се качил в буса и си тръгнал, те се изпречили на пътя с телата
си, за да слезе, обаче той дал назад, после не знам как минал да се отърве от
тях и после си дойде вкъщи. Буса го прибра в двора. Следи нямаше по буса от
8
удари. Седнахме да вечеряме, разказа ми и след известно време, 30 минути до
час, полицията дойде и започна да бипка. Може би към 17:30ч. е било, като
седнахме да вечеряме, не знам точно в колко часа, вече беше тъмно. Нямам
представа на Гергьовден слънцето в колко залязва. Вече беше тъмно, когато
дойде полицията. Когато Г. дойде с колата, още беше горе-долу светло. След
като седнахме, този изпи ракията, разказа ми и тогава дойдоха полицаите по
тъмно. Чух, че бипкат отвън от полицейска кола. И аз излезнах, Г. спеше вече,
беше си легнал, не беше вечерял, само беше пил ракия. Слезнах, видях, че е
един полицай, извика ме на входната врата, отворих и ме пита „ти ли караш
буса“, казах не. Пита „кой го кара“, казах „мъжът ми“, той каза да го викна. Аз
казвам, че спи в спалнята и че ще го събудя и ще го извикам. Събудих го,
извиках го и заедно слезнахме до двора. След това полицаят му разказа, че
бил избягал от ПТП и карал пиян. Аз казах, че не е бил пиян, когато е карал
буса, сега като се прибра от магазина тогава вече пи. И след това се започна
проверка на лични карти, книжки, бус. Полицаят каза, че бусът е бил топъл и е
каран, на капака го пипна, спирачките не е пипал. Аз казвам, че не е така,
защото бусът е вътре в двора, не е каран. Преди време, като се прибра Г.,
никой не може да го кара друг, аз нямам книжка и не мога да карам, друг не го
кара този бус. След това го накараха да даде проба за алкохол, този същия
полицай го извика да даде проба пред нас. Извика други колеги, за да вземат
пробата. Над 1.2 показа пробата. И те ми обясниха, че ще му вземат книжката,
защото е над 1.2 и започна спор, като не са го хванали в колата пиян, за да му
вземат книжката. Аз ги питах как може да му вземат книжката и да му вземат
проба и Г. също каза това, спорихме с полицаите. На Г. извършваха проверка,
аз се намесвам, защото да не би и аз да съм карала буса, затова. След това го
забраха в патрулката и го закараха до районното. Аз останах вкъщи, защото
дойдоха други колеги на полицаите, които снимаха буса. Тръгнаха си и това
беше. Г. го задържаха.
Полицаите не са ни питали за обяснение, когато установиха, че
автомобилът е топъл, аз нищо не съм казвала. Полицаите дойдоха у дома,
когато вече беше тъмно, час не си спомням.
След като ходих до районното същата вечер, след като го задържаха и
като си тръгнаха полицаите от огледа, отидох до районното да го търся и така
разбрах, че е задържан. Каза ми един полицай, че е ходил в болницата и е дал
кръв, водили са го, след това са го върнали и е вътре, каза „не го чакай,
тръгвай си“.
Не съм разбрала Г. да е ударил кола. Като дойдоха полицаите, разбрах,
че е имало ПТП. Казаха, че Г. е ударил някакво „***“ с буса и това е. Това
момче, дето е негово „***“-то, излезна от патрулката, за да види, че сме ние, и
след това като се разбра, че сме ние, го попита Г.. Тестваха го за алкохол и
това момче с „***“ също, момчето нямаше алкохол. Той е казал, че капачката
на горивото, която зарежда, е чукнато ударено, само това разбрах. На нашия
бус нямаше следа.
След изчерпване на въпросите съдът ПРИКЛЮЧВА разпита на
9
свидетеля.
АДВ. П.: Моля свидетелката да остане в залата.
По искане на адв. П. свидетелката Д. остана в съдебната зала.
АДВ.П.: Моят подзащитен желае да даде обяснения.
Пристъпи се към изслушване на подсъдимия:
ПОДСЪДИМИЯТ: Ние към 16 и нещо 17ч си тръгнахме от София и
казах на нея /гледа свидетелката Д./ „прибираме се малко по-рано“, хем да
починем, хем е имен ден. Напазарувахме по път, на Карабунар, и се прибрахме
и аз казах на нея „остани, направи нещо, сложи масата, нарежи мезе, сложи за
ядене, аз ще ида до центъра да взема цигари“, защото в Карабунар нямаше от
тези цигари, които аз пуша. Тръгнах към центъра, бях с буса, когато
пристигнахме вкъщи, преди да тръгна към центъра не съм вкарвал буса в
двора. Спрях пред къщата, за да слезне тя, и тръгнах към центъра и едно от
тия момчета започна да ми маха да спра – този, който е с брадата и с „***“-то.
Аз минавам покрай пазара, неговата кола е спряла и той излиза, едно като
сергии, където правят пазара, той излиза и ми маха с ръката да спра и аз
спирам. Питам го „какво има“ и той вика „ти някой търсиш ли“, аз викам
„никой не търся, нещо станало ли е“. Той вика „някакъв проблем имаш ли“, аз
затворих вратата и си тръгнах към центъра. След това взех цигари, връщам се
на обратно и минах от другата улица и те бяха той, това другото момче и още
1-2 момчета, които не ги познавам. Започна пак да маха, аз тръгнах към него с
буса да видя какво иска. Неговата кола беше спряна на паркинга, минах
покрай нея с ляв и неговата остана зад мен, той започна да ми тропа по врата,
„слезни“, аз върнах назад, за да няма скандали, заобиколих го, отидох до парка
на същата улица, обърнах там, на връщане минах по-бързо, за да няма
проблеми. Прибрах си буса в нас вътре, качих се, тя беше сложила масата, да
съм пил 2-3 големи ракии. Около 80-100 грама на чаша, общо 200-250 грама
съм изпил ракия, не съм ял. Цял ден не съм ял, пих ракия само. Тежа 66-67 кг,
тогава може и малко по-слаб да съм бил, висок съм 170 см, но по лична карта
ме пише 180 и нещо. Често се случва да не съм ял цял ден, пих ракията 19:10-
19:15, макс и 20, до това време 200 грама ги бях изпил. Тези чаши за 10-15
минути ги изпих, за три цигари време, тънки са ми цигарите, бързо горят,
пуша „Дънхил селект“ зелен. Имаше салата, домати, луканка бяхме нарязали,
имаше останали от предишния ден картофи с месо да се сгрее, но аз не ядох,
яйца. Аз помня, че си взех малко лунканка и пих 2-3 ракии. Аз докато пих, й
разказах за това, че се закачаха с мен и се прибрах да не направя беля, защото
са повече народ и може да стане проблем. Казах й, че визуално съм ги виждал.
Г. работеше в магазина в С., вика „трябва да ми ги покажеш кои са“. Аз мога
да ги позная, но нямам контакт с тия момчета, не се познаваме. Викам „ще
ходя да си лягам“, отидох, легнах и заспал съм и тя идва и ми казва, че
полицията е отвънка. Излизам и полицаят ми вика „ти ли караш буса“, викам
„да“. „Може ли документи за проверка“, казах й на Г. да иде до горе да вземе
ключа за буса от спалнята и понеже документите ми седят в буса. Отключи
буса и аз питам какво е станало, нещо има ли, той вика „дай си книжката“,
10
викам „за какво да я дам, какво е станало“. Той ми каза „ти си напуснал ПТП,
този човек с брадата познаваш ли го“, той беше вътре в патрулката. Те му
казаха „излезни“, викам „да, одеве се заяде с мен“, викам „не знам да съм му
удрял колата“. Те го питаха „това ли е човекът“, започнаха да се разменят
нецензурирани реплики, „що избяга, бе“, той да се ерчи този с брадата.
Полицаите не ме питаха дали могат да влезнат в двора, а директно си влезе, аз
не го спрях. Вратата, където вкарвам буса, я отворих, за да минем от там, да не
въртим от другия край. След като ми взе книжата, аз питам „защо ми взимаш
книжата“, викам „аз не знам за какво“, те викат „ти си карал пиян“, викам „не
съм карал пиян“, вика „сега пиян ли си“, викам „сега преди малко пих“, щом
заспах, значи съм пиян. Те да са дошли след това нещо, като се е случило,
между половин и един час, след като аз съм се прибрал. Аз му казвам „аз пих
2-3 ракии и си легнах“, вика „той каза, че си карал пиян“, викам „той може да
каже много неща“, викам „виждаш, че бусът ми е заключен, нито съм на
пътя“. Заключвам го, защото има инструменти, а и отгоре излизам от нас. На
полицая думите му бяха следните „спри, за малко ще влезна“, пипа капака и
вика „кой лъжеш“. И аз обяснявам, че е нормално да е топло, това е дизелов
мотор, той изстива за 4 часа, аз го прибирам от София, движил се е три часа.
Този мотор не може да изстине за един час. Не знам защо се наложи да пипа
мотора. Казах, че съм ходил до магазина за цигари и когато ходих до магазина,
този господин започна да се заяжда и да ми скача на бой. Беше си вече 20-
20:10ч., когато дойдоха, 20:30ч някъде. Когато се разправяхме с тоя с брадата,
беше между 18:40-19:10ч някъде там, към 19ч повече беше. Аз се прибрах,
пих ракията за 20 минути, легнах си и жена ми ме събуди към 19:50-20:00ч,
защото са дошли. Като ми взе книжката, единият тогава извика други колеги.
Този от Б. полицай ми я взе, прибира я в патрулката, после вика другите двама
да дойдат, единият ми е градски, с другия се знаем. Питат ме „какво стана“,
разказвам им, нещо си говорихме, и между тях си, викам „пил съм“, половин
час се разправяме за това нещо и казвам, че не е така. Тестваха ме, 1.6 някъде
показа. Той ме пита „искаш ли да дадеш кръв“, викам „ще дам“. Отидохме до
болницата в С., там чакахме 40 минути, защото имаше докторът някаква
работа, имаше други хора, мина се час да е било, взеха ми кръв и ме закараха в
полицията да пиша. Караха ме да пиша, аз не знам какво писах, защото бях
пийнал.
Тръгнахме от София, горе-долу към 17 и малко излизах от София, на
„Църна маца“ беше минало 17:30ч., до 18 и нещо се прибрах. Помня, че беше
18 и нещо, като се прибрах, оставих я нея, отидох до магазина. По
магистралата се прибрахме, отбивам на Церово, минавам през Виноградец,
Карабунар, Злокучене, С.. 19 без нещо да е било, когато я оставих и тръгнах за
магазина. Отивам, срещнах тях, става всичко за 5-10 минути. Отидох до
магазина, взимах си цигари. Аз оставям нея пред нас, продължавам напред, те
се счопкаха с тях, аз продължавам напред, отивам до центъра, взех цигари,
връщам се от другата улица и те пак ми махаха и тогава тръгнах към тях,
тогава се скарахме, върнах назад, заобиколих го него, отидох на широкото,
11
обърнах и се прибрах, и да съм се прибрал 19:15ч, нещо такова. По принцип тя
ми оставя вратата, за да прибера буса. Звъннах й и казах „отвори вратата“, тя
отваря и я държи, защото се затваря от вятъра. Тя слага катинара и се качваме
горе, 19:10-19:15-19:20ч. да е било. Аз от буса до втория етаж колко ми
трябва, масата е заредена.
По моя микробус нямаше нищо, само едно пиле се беше изсрало и това
го снимаха полицаите. Защото на моя бус драскотина нямаше.
Аз казах защо е бил топъл бусът, както обясних преди малко. Той ме
пита „излизал ли си от вас“, аз директно казах „одеве съм излизал от нас, сега
не, одеве като оставих нея, отидох да си взема цигари и тези момчета се
заядоха с мен, но сега не съм излизам“, викам „ти ме будиш и аз сега излизам
от нас“. Помня, че капака пипна, не помня дали е пипал спирачките. Викам
„защо влизаш“, думите му бяха „на кой ги разправяш тия, че не си излизал с
буса“.
Когато ме закараха да ми вземат кръв, питаха ме дали съм болен от
нещо и да разпиша тук и там, пита ме дали съм пил, казах „да, пил съм ракия
преди малко, преди час-два“, защото то минаха два часа или три часа, докато
се разправяме и чакаме в болницата. Казах на лекаря, че съм пил ракия, не
помня какво количество съм заявил, аз в такова състояние съм бил, че не
помня. Обясненията ги писах в полицията в някаква стая, Този полицай Ц.
беше при мен в стаята. Той ми каза „пиши“ и ме пита „помниш ли“, както го
разказах на Вас и аз съм писал. Аз помня, че бях пиян, не съм го чел тогава.
На подсъдимия се предяви обяснение от Г. В. на л.10 от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ: Това е обяснението, което го писах, това е моят
почерк. А. У. ни е градски, беше там той, излизаше, влизаше. Другият беше Ц..
Там съм казал едно, тук казвам друго, там съм пиян, тук съм трезвен. От
София идвам сега, в 4 ч съм станал да дойда тук. Аз съм го писал. Кой каквото
ме питаше, аз отговарях. Сам съм го писал, питат ме как е било, аз казвам и те
казват „запиши“, това обяснение го писахме към 2:30-3:00ч – след като бяхме
ходили в болницата.
Докторът ме пита какво съм пил и кога, казах „2-3 ракии“, викам
„откакто те дойдоха, до сега са минали 2-3 часа“. Не съм казал точен час,
когато съм употребил алкохола. Питаха ме за лекарства, за друго може и да са
ме питали, но не помня. Той доктора пишеше на нещо, полицията или
болницата ми бяха дали един лист да пиша не, не, не и да се подпиша.
На подсъдимия се предяви протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози на л.41-42 от ДП.
ПОДСЪДИМИЯТ: Има моите имена и подпис, моят подпис е. Тези
данни, че съм пил ракия, аз го казах, но друго не помня какво съм говорил.
Когато отидохме в болницата, бях пиян. Откакто ме вдигнаха от леглото бях
пиян, не съм бил трезвен и да го помня това нещо, на места си спомням. То
беше като пазар, кой хване обижда.
ПРОКУРОРЪТ: Държа на разпита на неявИ. се свидетел Ц. Ш.. Моля
12
също така да се допусне до разпит и полицейският служител А. У., който е
присъствал на пробването с дрегер, както при снемането на обясненията в
полицията, както и да се допусне като свидетел лекарят, извършил прегледа -
Б. К. Г.ев.
АДВ.П.: За неявИ. се свидетел, държа да го разпитаме. Докторът, който
го е прегледал, не виждам защо да го разпитваме. Не възразявам срещу
разпита на А. У..
Съдът счита, че следва да уважи частично направените доказателствени
искания, като се солидаризира със становището на страните, че следва да бъде
разпитан неявИ.т се полицейски служител в днешното съдебно заседание.
По отношение допускането до разпит в качеството на свидетел на А. У.,
съдът счита, че не следва да го допуска до разпит в качеството на свидетел,
тъй като по отношение на този полицейски служител важи забраната на чл.118
ал.2 от НПК, тъй като същият е извършвал действия по снемане на обяснения
на подсъдимия и макар дадените обяснения да не съставляват протокол за
съответното действие и да не са съставени по реда и условията, предвидени в
НПК, същите представляват действия по разследването и са следствени
действия, каквото е разузнавателната беседа и снемането на обяснения от
подсъдимия в хода на извършената полицейска проверка. Ето защо, това
доказателствено искане следва да бъде оставено без уважение.
Резонно е доказателственото искане за разпит в качеството на свидетел
на лекаря, който е иззел медицинските проби от подсъдимия за тестване за
употреба на алкохол, както и същият е снел анамнеза и данни при извършения
му преглед.
Отделно от това, по реда на служебното начало, съдът счита, че следва
да бъде изискано от ЦСМП-Пазарджик да предоставят заверено копие на
страницата от амбулаторния журнал за извършени посещения и прегледи във
ФСМП-С. за 06.05.2025г., в което е отразен прегледът на Г. З. В. с ЕГН:
********** и постоянен адрес гр.***, ул.“***“ №1, и на който е била взета
кръвна проба за химическо изследване за употреба на алкохол.
Отделно от това, следва да се изиска от РУ-С. копие от дневник за
приети сигнали на телефон 112, който се изготвя в ОДЧ на РУ, относно
подаден сигнал от телефон 112 на 06.05.2025г. за възникнало ПТП в гр. С.
между лек автомобил „***“ с рег. номер *** и товарен автомобил „*** Вито“ с
рег.номер ***, както и изготвените документи във връзка с посетения сигнал
от полицейския екип - копие на докладна записка, информационна карта за
наряда и други във връзка с този случай.
С оглед на посоченото съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел доктор Б. К. Г.ев.
ДА СЕ ПИШАТ писма до ЦСМП-Пазарджик и до РУ-С. в горния
смисъл.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане до разпит в
качеството на свидетел на полицейския служител А. У..
13
СТРАНИТЕ /поотделно/: На този етап нямаме други искания.
За събиране на доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 21.01.2026г. от 10:00ч., за която дата и
час РП-Пазарджик, подсъдимият и защитникът уведомени.
Да се призоват неявИ.т се свидетел и допуснатият свидетел по
месторабота.
Да се пишат писма в горния смисъл.
Протоколът написан в с.з., което приключи в 12:25 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
14