№ 89
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20213110204962 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „
Мели Транс“ ЕООД, представлявано от М.Ю.А., против Наказателно постановление
№ 23-0000606/11.06.2021г. на Директора на РД ”Автомобилна администрация”-
Варна, с което на „ Мели Транс“ ЕООД е наложено административно наказание
„ Имуществена санкция ” в размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от
ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила тъй като не било посочено какъв вид е превоза- обществен
или за собствена сметка, че е налице несъответствие между приложените законови
разпоредби, доколкото едната предвижда задължение за действие, а другата санкция за
различни изпълнителни деяния и др.Навеждат се доводи за това, че българското
законодателство не е синхронизирано с европейското, поради което и след като
водачът е притежавал валидно СУМПС, то следователно той е отговарял на
изискванията за физическа и психическа годност.Поради тези и други съображения се
иска отмяна на постановлението и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание , въззивната страна, редовно призована, представлява се от
надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
1
посочените в нея основания.По същество адв. И.Г. отново пледира за отмяна на
постановлението като неправилно и незаконосъобразно и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила поради липса на конкретизация на вида на
превоза и неяснота относно датата на извършване на нарушението.Той акцентира
върху публикувано становище на Европейската комисия за това, че държавата е въвела
изискване за допълнителен документ, удостоверяващ минимални медицински и
психологически стандарти, което се явява дискриминационно и непропорционално.В
заключение прави искане за присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.В
съпроводителното писмо са изложени съображения за това, че жалбата е
неоснователна, иска се постановлението да бъде потвърдено, както и присъждане на
разноски за процесуално представителство.Направено е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През м.02.2021г. служители на РД „АА“-Варна, един от които св. Б.Г. ,
извършили проверка на „ Мели Транс“ ЕООД.Дружеството притежавало лиценз за
извършване на международен автомобилен превоз на товари № 12 427/01.10.2014г. От
представените документи, а именно товарителница, тахографски лист и др., се
установило, че на 07.09.2020г. е бил извършен международен превоз на товари с
влекач „Ивеко АС 440“ с рег. № В 86 86 ВТ, чиито водач бил Б.А.. След справка в
регистъра се установило , че този водач към момента на извършване на превоза не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.Той е имал такова,
което е било валидно до 11.08.2020г., а към 07.09.2020г. нямал издадено ново. Ново
удостоверение този водач придобил на 21.11.2020г.
Поради това св. Г. съставил против дружеството акт за установяване на
нарушение, за това че на 07.09.2020г. превозвача допуснал водача Б.А. до управление
на влекач „Ивеко“ с рег. № В 86 86 ВТ, извършващ международен превоз на товари,
като същият не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП, уредени в чл. 7 „а“ ал.2 пр.3 от ЗАвП.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП. При
предявяването на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.
Въз основа на съставения акт и писмените доказателства по преписката,
наказващият орган издал атакуваното постановление.С него била възприета изцяло
описаната в акта фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението- по
чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.За него, на „ Мели Транс“ ЕООД, на същото законово
основание била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000лв. .
2
В хода на съдебното следствие бе разпитан св. Б.Г. -свидетел при
съставяне на акта, чиито показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и
обективно. От показанията му стана ясно, че нарушението се състои в това, че
превозвача е осъществил превоз на товари с водач, който не отговаря на съответните
изисквания , тъй като не е притежавал валидно удостоверение за психологическа
годност.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно-наказателната преписка, приобщените в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, които преценени в тяхната
взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че жалбата е процесуално допустима , депозирана в законния
срок и от надлежна страна , поради което и е приета за разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000606 / 11.06.2021г. е издадено от
компетентен орган- от Директора на РД „Автомобилна инспекция”-Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно заповед № РД-08-
30/24.01.2020г.на Министъра на транспорта , информационните технологии и в шест
месечния преклузивен срок.Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
След предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани
възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от
разглеждане.Постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото
във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е
обвинението и срещу какво да се организира защитата.Посочена е датата, на която е
бил осъществен превоза, както и нарушената правна норма. В постановлението
наказващият орган е посочил, че не приема случаят за маловажен, като е изложил
мотиви за това . В хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване н а правото на защита
на нарушителя, което е било реализирано в цялост с депозирането на жалба до
въззивната инстанция.
Съдът намира , че правилно административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.От всички
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че „ Мели
Транс“ ЕООД има качеството на лицензиран превозвач, който на основание чл.7 „а“
ал.2 от ЗАвП може да осъществява превоз на товари само с водачи, които отговарят на
3
изискванията за психологическа годност, определени с наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
ЗДвП.Установено е и че водачът , който е извършил превоз на товари за
дружеството на 07.09.2020г., не е имал удостоверение за психологическа годност , тъй
като издаденото му такова е било с изтекъл срок на валидност.Видно от приложената
по преписката справка е, че ново удостоверение за психологическа годност на този
водач е било издадено едва на 23.11.2020г. Обстоятелството, че именно на 07.09.2020г.
водача е управлявал превозно средство, с което е бил осъществен превоз се доказва по
безспорен и категоричен начин от приложената по преписката товарителница и
разпечатки от дигиталния тахограф както за дейността на водача, така и за тази,
извършена с превозното средство. От тях е видно, че влекачът е бил натоварен на
04.09.2020г., а превозът е започнал на 07.09.2020г. И в акта, и в постановлението
изрично е посочено, че е бил осъществен международен превоз на товари, което е
видно и от приложената по преписката товарителница.Съдът не счита, че липсата на
конкретизация за това дали превозът е бил обществен или за собствена сметка, води до
неяснота или до непълнота на описанието на нарушението от фактическа страна,
доколкото от обективните характеристика на самия превоз може да се направи извод
както за конкретния му вид, така и за това, че същия не е сред тези , изброени в
жалбата-случаен, специализиран, совалков, каботажен и др.Поради това и
възраженията в тази насока са неоснователни.Разпоредбата на чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП в
редакцията й от 07.07.2020г. изрично сочи, че лицензираните превозвачи , какъвто
дружеството е, могат да осъществяват превоз на товари само с водачи, които отговарят
на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на МПС от
съответната категория и за психологическа годност, определени с наредби по ЗАвП и с
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП. Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДП е Наредба №
36 от 15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за
провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на
изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на
психологически изследвания. В чл.1 ал.1 т.4 от нея наистина е предвидено, че с
наредбата се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за
провеждане на психологическите изследвания на водачите, осъществяващи обществен
превоз на товари и пътници.Това обаче не означава, че водачите, осъществяващи
международен превоз на товари , не следва да притежават валидно удостоверение за
психологическа годност, доколкото именно в Наредба № 11/31.10.2002г. на МТС за
международен автомобилен превоз на пътници и товари, в чл.58 ал.1 т.3, посочена и в
жалбата срещу постановлението, е предвидено че водачът на превозно средство,
извършващо международен превоз на товари, трябва да притежава валидно
удостоверение за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от
ЗДП.Обстоятелството, че в акта и постановлението тези нормативни актове не са били
4
посочени, по никакъв начин не води да нарушаване правото на защита на нарушителя,
тъй като разпоредбата на чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП е достатъчно ясна и конкретна.Поради
това и възраженията в тази насока са неоснователни.Като такива съдът преценява и
възраженията, свързани с твърдения за относимост на удостоверението за
психологическа годност с психологическото изследване, провеждано при издаване на
СУМПС, респективно и искането за прилагане на разпоредбите на Директива № 2006 /
126 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година в настоящият
казус. Директивата касае свидетелства за управление на превозни средства и е
транспонирана в ЗДвП , видно от § 35 т.3 от закона. По никакъв начин обаче не може
да се приеме, че след като водачът има редовно издадено СУМПС за съответната
категория, респективно, че е преминал успешно психологическо изследване, то това
удостоверява и психологическата му годност. Това е така, тъй като в Наредба № 36, в
чл.8 ал.2 е предвидено, че удостоверението за психологическа годност е със срок на
валидност 3 години, докато СУМПС е с по-голям срок на валидност.Т.е. законодателят
изрично е направил разлика между психологическата годност при издаване на СУМПС
и необходимостта водач на МПС, който извършва превоз на товари и пътници , да
преминава през съответното психологическо изследване на всеки три години, за да има
валидно удостоверение за психологическа годност.Поради това и съдът намира, че
възраженията в тази насока са неоснователни. Такива са и възраженията , направени от
адв.Г. в хода на делото , свързани със започната санкционна процедура по отношение
на Р.България във връзка с дадено от Европейската комисия становище за това, че
въведеното изискване за допълнителен документ, удостоверяващ минимални
медицински и психологически стандарти, е дискриминационно и
непропорционално.Към момента на извършване на нарушението, на издаване на
постановлението и на разглеждане на делото, са в сила посочените вече законови
разпоредби, които следва да бъдат спазвани от задължените лица, като наличието на
становище за това, че са дискриминационни и непропорционални, не е основание за
отпадане на административно-наказателната отговорност на превозвача.
С оглед на изложеното до тук съдът намира, че правилно е било прието, че от
страна на „ Мели Транс “ ЕООД е допуснато нарушение на чл.96 „г“ ал.1 пр.2 от
ЗАвП.За превозвача е налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на
изискванията на закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая
задължението за притежание на удостоверение за психологическа годност на водача е
въведено с нормата на чл.7 „а“ ал.2 от ЗАвП, респективно с наредбата по чл.152 ал.1
т.2 от ЗДП. За превозвача е било налице задължение да организира работата на
водачите по такъв начин, че да не допуска да се извършва превоз без необходимите и
валидни документи, което в случая не е било изпълнено.
Правилно на „ Мели Транс “ ЕООД е била наложена „Имуществена санкция“
в размер на 3 000лв., която е императивно предвидена в чл.96 „а“ ал.1 от ЗАвП, като
5
следва да се посочи, че приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на
допуснатото нарушение.И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че
превозвача е допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните
изисквания, а разпоредбата на чл.96 „г“ от ЗАвП е създадена именно за да се
санкционира подобно допустителство.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че случаят не би
могъл да бъде приет за маловажен.Неговата степен на обществена опасност не се
различава от останалите нарушения от този вид, а и за неговата съставомерност не се
изисква настъпване на вреди.В случая следва да се има предвид, че водача е извършвал
превози в целия период, в който не е притежавал валидно удостоверение за
психологическа годност. Поради това съдът намира, че не следва да се прилага
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото и доколкото по делото не е било осъществено
процесуално представителство на наказващият орган, съдът намира, че искането за
присъждане на възнаграждение за такова представителство, посочено в
съпроводителното писмо следва да бъде оставено без уважение
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000606/11.06.2021г. на
Директора на РД ”Автомобилна администрация”-Варна, с което на „ Мели
Транс“ ЕООД е наложено административно наказание „ Имуществена санкция ” в
размер на 3 000лв. на основание чл.96 „г” ал.1 пр.2 от ЗАвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална Дирекция „Автомобилна
администрация“-Варна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство .
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6