№ 127904
гр. София, 10.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20241110140515 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и чл. 129, ал. 3 ГПК във
връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца – С. Г. Б., за която съдът е
установил нередовности – налице са противоречия в претенциите и не са
посочени конкретни дати, места и обстоятелства относно фактите, от които
произтичат правата му, и е дал разпореждане на ищеца да ги отстрани в 1-
седмичен срок. Разпореждането на съда е връчено на 22.08.2024 г., като в
срока за отстраняване на нередовностите ищецът е направил опит да изясни
претенциите си, но отново твърденията му за факти противоречат на някои от
претенциите.
Така в т. 3 от уточнителната молба от 28.08.2024 г. ищецът изрично
заявява, че отрича ответникът да е управител на етажната собственост, като
твърди, че никога не е избират за такъв. В т. 6 от същата молба обаче,
продължавайки да поддържа, че ответникът не е управител, предявява
претенция (която е квалифицирана в първоначалния текст на исковата молба
като искова такава) за осъждане на ответника-неуправител да представи
доказателства, че е такъв. Съединяване на такива искове е недопустимо, тъй
като ако ищецът поддържа, че ответникът не е управител, той не може да иска
от съда принудително да го обяви за такъв. В тежест на ответника ще бъде да
докаже, че е избран за управител, но не по задължение от страна на ищеца или
– което е още по-невъзможно – по силата на осъждане от съда. Поради това,
доколкото фактическите твърдения на ищеца продължават да са, че
ответникът не е управител и не е избиран за такъв, производството следва да
продължи само по първия отрицателен установителен иск и да се прекрати по
претенцията за осъждане на ответника да представя документи.
По отношение на втората искова претенция – за неимуществени вреди,
тя се поддържа като основана на сбор от факти – нарушения на ответника на
правилата за обитаване и управление на етажната собственост. Следователно,
макар и да е налице само една претенция за причинени общи вреди, тя се
1
основава на отделни основания, които съдът кумулативно се очаква да обяви
за вредоносно поведение на ответника в съвкупност, поради което
основанието на този иск е всяко едно от твърдените от ищеца нарушения на
ответника. Същите, посочени в исковата молба, и за които съдът е поискал
уточнение, са:
1. упражняване на принуда, която да накара ищеца да плаща недължими
се суми;
2. възпрепятстване на възможността ищецът да заплати разходите за
управление;
3. неравно третиране на ищеца – искания на пари само от него, при
положение, че от други съседи не са искани пари, или са искани в по-нисък
размер;
4. ограничаване на достъпа на ищеца до асансьора поради въведен
достъп с чип, какъвто не е даден на ищеца, и
5. заплашване на ищеца, че ще бъде нападнат от кучетата на ответника.
Тъй като по т. 1 – 3 евентуалните принудителни или увреждащи
действия на ответника се свързват с претенция за заплащане на парични суми,
съдът е дал на ищеца указания да уточни сумата на тези парични претенции,
която ответникът иска, както и периода, за който се иска плащане, като
ищецът не е уточнил това. В т. 5 от уточнителната молба се твърди, че тези
претенции на ответника били уточнени в исковата молба по размер и период,
но в исковата молба, която се състои от две страници, има точно една
посочена парична сума – размера на претенцията на ищеца за неимуществени
вреди, и нито дума относно конкретните периоди на претенциите за плащане
на разходи за входа или техния размер. По отношение на претенцията за
неправомерни искания за плащане (т. 9 от уточнителната молба) не са
изпълнени указанията на съда да се посочи в какво се състоят действията по
определяне на вноските – твърдят се общи събрания на етажната собственост,
като няма посочени конкретни дати (указания по т. 3 и т. 3.2. от
разпореждането на съда). По отношение на неравното третиране на ищеца не
са посочени никакви конкретни обстоятелства за начина, по който са били
третирани другите съседи – не са посочени разликите в платените суми
(указание по т. 3.3. от разпореждането на съда), за кои периоди са плащани или
не, а в претенцията се намесват и действия на непосочено трето лице –
касиера на етажната собственост, което нито е посочено в исковата молба,
нито за него е посочено какви правила е нарушил. Що се отнася до
определянето на размера на вноските на ищеца, се твърди, че това е станало с
решение на общото събрание, като този акт подлежи на отделно обжалване и
за него не може да се държи отговорен управителят на етажната собственост
от задълженото лице. Поради това претенцията за неимуществени вреди
следва да се разгледа само като основана на твърдени противоправни действия
по т. 4 и 5 по-горе – ограничен достъп на ищеца до асансьора и заплашване с
нападение от кучета, като по всички останали три неясно и противоречиво
заявени основания от ищеца следва делото да се прекрати.
2
Поради това нередовностите на исковата молба не са отстранени в срок
и делото следва да бъде прекратено частично на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
по посочените искове – за осъждане на ответника да предаде документи, както
и за обезщетение за неимуществени вреди от упражнена незаконосъобразна
принуда за плащане, възпрепятстване на възможността ищецът да плати и
неравно определяне на вноските за поддръжка и управление на общите части.
Делото следва да продължи само по исковете за установяване на това, че
ответникът няма качество управител, и по претенция за 1000 лева
неимуществени вреди от ограничен достъп до асансьор и заплашване на
ищеца с кучета.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 219152/03.07.2024 г. В ЧАСТТА, с която
е предявена претенция от С. Г. Б. за осъждане на Н. М. Н. да представи
документи за избора си за управител на етажна собственост, както и за
осъждането му да плати обезщетение от 1000 лева за причинени вреди
включително и от принуда за плащане на разходи за поддръжка и
управление, от отказ да допусне плащане от ищеца и от неравно
определяне на по-големи задължения на ищеца спрямо съседите му.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 40515 по описа за
2024 на Софийския районен съд, 28. състав, в ОПИСАНАТА по-горе ЧАСТ.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на препис на ищеца пред Софийския градски съд. Препис от
разпореждането да се връчи само на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3