Определение по дело №63/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 909
Дата: 18 март 2019 г.
Съдия: Ивелина Златкова Владова
Дело: 20193100100063
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………….

гр. Варна, 18.03.2019г.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,10-ти съств в закрито заседание, проведено на 18.03.2019г. в състав:

 

СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА

 

като разгледа докладваното от съдията

гр.д. № 63 по описа за 2019г. на ВОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК прави следния проект доклад на делото:

Производството по делото е образувано по повод предявени от Н.Ф. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника М.В.П. да заплати на ищеца сумата от 18231,13 евро, представляваща невърната главница по договор за заем № 20/15 от 20.08.2015г. по договорени погасителни вноски за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозирането на исковата молба в съда – 11.01.2019г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 11068,76 евро, представляваща общ сбор на дължима договорна лихва по погасителни вноски за периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. съгласно погасителен план – Приложение 1 към договора за заем от 20.08.2015г.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молба ищецът Н.Ф. твърди, че е предоставил на ответника М.П. по силата на договор за заем № 20/15 от 20.08.2015г. сумата от 100 000 евро по банковата сметка на последния в «Българо Американска  Кредитна банка» АД. Твърди, че страните са уговорили погасителен план, по който заемът е следвало да бъде върнат на равни месечни вноски – 120 месеца от по 1036,38 евро включващи главница и договорна лихва от 4,5% годишно с падеж на първата вноска – 21.09.2015г. Твърди, че ответникът е предал на заемодателя сума в размер на 11 118,93 евро, като е останал задължен за главницата по вноските за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. в размер на 18231,13 евро и за договорната лихва в размер на общо 11068,76 евро по погасителните вноски за периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г.  съгласно погасителен план – Приложение 1 към договора за заем от 20.08.2015г. Моли съда да уважи предявените искове като осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозирана на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът М.В.П. е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител. Заявява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че ищецът е прекратил действието на договора за кредит № 20/15 от 20.08.2014г. с изявление до ответника – нотариална покана от 01.02.2018г. Прави възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца за договорна лихва падежирали преди повече от 3 години и за вземанията за главница – падежирали преди повече от 5 години. В случай на основателност на предявените искове прави възражение за прихващане с вземането на ответника М.П. от Н.Ф. за разноски, присъдени му с решението по гр.д.№ 732/2018г. по описа на ВОС. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи, че между него и ответника е сключен договор за заем № 20/15 от 20.08.2015г., по който на ответника е предадена сумата от 100 000 евро; че договорът е действителен и действащ между страните; че е договорено разсрочено плащане на сумата по заема ведно с договорна лихва от 4,5% годишно съгласно погасителен план; че размерът на непогасеното вземане за главница за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. е 18231,13 евро, а на вземането за договорна лихва за периода от 21.09.2015г. до 21.10.2016г. и за периода от 21.11.2016г. до 21.11.2018г. е 11068,76 евро.

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на ответника, че носи доказателствена тежест да установи, че е изправна страна по договора за заем, в случай, че ищецът установи собствените си твърдения за валидно възникнала договорна връзка, предоставянето в заем на сумата, както и падежът на задължението, включително възражението си за прихващане с основание и размер.

СЪДЪТ намира, че молбата, с която е сезиран е процесуално допустима, поради което производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. На ответника следва да бъде указано да уточни по размер и основание възражението си за прихващане.

СЪДЪТ по доказателствата на основание чл.140, ал.1 от ГПК намира, че представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети в първото по делото съдебно заседание.

       Предвид изложеното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

* НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе на 05.04.2019г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните. На същите да се връчи препис от настоящото определение ведно с призовката за насроченото съдебно заседание. На ищеца да се изпрати и копие от депозирания писмен отговор на ответника.

* ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба писмени доказателства в първото по делото съдебно заседание.

          * УКАЗВА НА ОТВЕТНИКА, в едноседмичен срок от уведомяването да уточни по основание и размер възражението си за прихващане, КАТО УКАЗВА, че при неизпълнение съдът няма да приеме същото за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство, КАКТО И ДА УТОЧНИ оспорва ли се размера на претендираните вземания за главница и договорна лихва определени съглано погасителния план.

* СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните  към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

 

*УКАЗВА на страните, че тази страна, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

                                            СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: