Решение по дело №64/2022 на Административен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Дарина РАЧЕВА

при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 64 по описа на Административен съд – Варна за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане.

Образувано е по жалба от Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗСП/Д-В-П/4452/30.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия, потвърдена с Решение № 03-РД06-0208/22.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна, с която му е отказано подпомагане по чл. 6/8 от ПМС № 368/04.11.2021 г.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят живее в самостоятелно домакинство, отделно от домакинството на бившата си съпруга и сина им, който е неработоспособен, което не е било взето предвид при разглеждане на заявлението му. Оспорва констатацията, че живее на семейни начала с бившата си съпруга, като посочва, че обитават помещения в една къща, за да се грижат за болния си син. Твърди, че жилището му не е било посещавано за целите на социалния доклад, поради което са направени неверни фактически констатации и неправилни правни изводи. Моли за отмяна на обжалваната заповед и връщане на преписката на административния орган с указания за отпускане на еднократна помощ за отопление.

Ответникът в производството, Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Провадия изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че в заявлението жалбоподателят сам е посочил както своите доходи, така и доходите на бившата си съпруга, а при посещението в дома бившата съпруга е казала, че заради климатика живеят в една стая. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Предмет на обжалване в производството е Заповед № ЗСП/Д-В-П/4452/30.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия. Заповедта е издадена по заявление от Д.Т.Д. за подпомагане по чл. 6 от Постановление на Министерския съвет № 368/04.11.2021 г. – еднократна финансова подкрепа за отопление в размер на 300 лева. Според мотивите на обжалваната заповед, не е изпълнено условието средномесечният доход за 6 последователни месеца да не е по-висок със сума, по-малка или равна на 30 лева диференцирания доход за отопление по Наредба № РД-07-516.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, а семейството не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от същата наредба.

В административната преписка е представено заявление-декларация за отпускане на еднократна финансова подкрепа за отопление по ПМС № 368/04.11.20201 г. от Д.Т.Д.. Данните в заявлението се отнасят както до заявителя, така и до Г. Желева Д., отразена в графа „съпруга“. В графа „семейно положение“ Д. е отразил, че е разведен и живеят в различни домакинства с Г. Д., както и че съжителства със сина си Д. Д. Т.. Данните за брутните доходи на двамата са дадени общо, като от пенсии същите са получили 4 140 лева, а трудовите доходи на Г. Д. (удостоверени отделно) са 4 624,80 лева. Въз основа на тези данни е направен социален доклад, в който диференцираният доход за отопление на двамата общо е определен на 516 лева. При съпоставката на този диференциран доход за отопление със средномесечния доход на двамата за последните шест месеца  - 1460,80 лева е установено, че не е изпълнено условието по чл. 8 от ПМС № 368/04.11.2021 г. диференцираният доход за отопление да не е превишен с повече от 30 лева.

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, които да променят извода на административния орган. Заявлението-декларация, подадено от Д. съдържа данни за доходите общо за двамата с Г. Д.. Независимо, че е отбелязал, че са в различни домакинства, не е попълнил отделно своите доходи от доходите на Г. Д.. В същото заявление Д. е посочил, че съжителства със сина си Д. Т., което е в противоречие с посоченото в жалбата до съда, че синът му и бившата му съпруга са в едно домакинство, отделно от неговото. Обстоятелството, че преценката на административния орган е извършена въз основа на декларираните данни, не може да бъде квалифицирано като административнопроцесуално нарушение.

Във всеки случай, дори въз основа на посещение в жилището на Д. преди издаване на обжалваната заповед социалните работници да бяха установили, че той е в отделно домакинство, а не в едно общо с бившата си съпруга и сина им, това не променя крайния извод, че Д. не отговаря на условието за подпомагане по чл. 8 от ПМС № 368/04.11.2021 г.

Ако се приеме, че Д. е в отделно домакинство, по посочените от него в жалбата данни за размера на пенсията му – 325 лева, средномесечният му доход е в същия размер и надхвърля диференцирания доход за отопление, определен само за него по реда на Наредба № РД-07-516.05.2008 г. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата, диференцираният доход за отопление се определя въз основа на базовия доход за отопление, който от своя страна с § 6 от Допълнителните разпоредби на Наредбата е фиксиран на двойния размер на гарантирания минимален доход. За 2021 г. гарантираният минимален доход е 75 лева, а базовият доход за отопление е 150 лева. Диференцираният доход за отопление се определя по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредбата, като за Д.Д. – лице с трайно намалена работоспособност 90 и над 90 на сто – приложимият коефициент е най-благоприятният – 1,72 по чл. 4, ал. 4, т. 20 от тази наредба. Съответно диференцираният доход за отопление на Д., ако живее в самостоятелно домакинство, е 258 лева, а доходите му от пенсия са 325 лева, и съответно надхвърлят с повече от 30 лева този диференциран доход. Ето защо, дори в случай че преценката бъде извършена по отношение само на Д., като лице, живеещо в отделно от Г. Д. домакинство, той няма да отговаря на условието по чл. 8 от ПМС № 268/04.11.2021 г. за еднократна финансова подкрепа по чл. 6 от това постановление.

Предвид това, изводите на административния орган за неизпълнение на изискването по чл. 8 от ПМС № 368/04.11.2021 г. са правилни и в съответствие с приложимите правни норми. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Претенции за разноски от страна на административния орган не са предявени и такива не следва да се присъждат.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Т.Д. ***, ЕГН **********, срещу Заповед № ЗСП/Д-В-П/4452/30.11.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Провадия, потвърдена с Решение № 03-РД06-0208/22.12.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Варна.

 

На основание чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане, решението на административния съд е окончателно.

 

 

Съдия: