№ 397
гр. Перник, 26.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Гражданско дело №
20231700100827 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248,ал.1 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 2558/23.04.2025 г., от „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Лора Топалова с правно основание чл. 248 ГПК, с която
се иска да бъде допуснато изменение на постановеното по настоящото дело решение
№ 73 от 18.03.2025 г. в частта за разноските.
В молбата се излагат съображения, въз основа на които се моли да бъде намален
размерът на присъденото адвокатско възнаграждение на насрещната страна до 1500
лева, като в подкрепа на направеното искане се сочи съдебна практика. Твърди се, че
за процесуалният представителна насрещната страна несъществуват разходи за
пътуване, както и че „събирането на доказателства“ в случая се явява единствено
предоставяне по делото на стандартни заповеди от ДАМТН, които се предоставят от
адвоката по всички подобни дела. Моли се съда да се произнесе по направеното
искане, като уважи искането и намали размера на присъденото адвокатско
възнаграждение на представителя на ответната страна до размер от 1500 лева.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в предоставения срок
е депозирала отговор, с който изразява становище за неоснователност на депозираната
молба. Оспорва изцяло доводите на молителя спрямо решението на съда и в
решението за разноските, като излага подробни съображения в тази насока. Въз основа
на изложеното се моли съда депозираната молба по чл. 248 от ГПК да бъде оставена
без уважение като неоснователна.
Окръжен съд - Перник, в настоящия му състав, след като прецени събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на решението,
съгласно чл.248, ал.1 ГПК, тъй като препис от решението е връчен на жалбоподателя
на 10.04.2025 г., а молбата е подадена на 23.05.2025 г., респективно искането се явява
допустимо Разгледана по същество, съдът намира молбата по чл. 248 ГПК за
неоснователна по следните съображения:.
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана искова молба
от М. А. В., чрез адв. Б. В. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК за сумата
от 58 138.42 лева.
1
С решение № 73 от 18.03.2025 г. Окръжен съд – Перник е признал за установено
по предявения от М. А. В., с ЕГН: **********, със адрес: *** срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал. 1 от
ГПК, че М. А. В., с ЕГН: **********, със адрес: *** не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“, с ЕИК: ********* и седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул. Цариградско шосе № 159, бл. Бенч Марк,
Бизнес център сумата от 58 138,42 лева, представляваща цена на коригирано
количество на измерена ел. енергия, начислена въз основа на Констативен протокол №
2003067/19.10.2023г., за която сума е издадена фактура № **********/14.11.2023г. за
недвижим имот, находящ се в с. Пещера, обл. Перник. С решението Окръжен съд -
Перник е постановил „Електроразпределителни мрежи Запад“ да заплати на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК на М. А. В. сумата от 4 687,03 лева, представляващи направени по
делото разноски.
Ищецът е претендирал разноски в размер на 4 687,03 лева, съгласно представен
списък по чл. 80 от ГПК, от които: 232,54 лева – заплатена държавна такса, 8,12 лева –
банкова такса във връзка със заплащането на дължимата се държавна такса, 2150,00
лева – адвокатско възнаграждение, 200 лева – за възнаграждение на вещо лице и такса
превод в размер на 3,37 лева.
Съгласно даденото от съда на ЕС разрешение (чл. 663 ГПК) по обвързаността на
националните съдилища с минималните възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (понастоящем Наредба №
1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), с оглед задължителния
характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, че определените с
Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни за съда при преценката му за размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
решен спорът и в приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, както и при
служебно определяне на възнаграждения (чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.) тези минимални
размери могат да служат единствено като ориентир за съда, но без да са обвързващи за
него, в каквато насока е и практиката на ВКС (определение № 683 от 20.03.2024 г. на
ВКС по ч. т.д. № 1345/2023 г., I т. о., Определение № 628 от 15.03.2024 г. на ВКС по т.
д. № 765/2023 г., II т. о., определение № 563/11.03.2024 г. на ВКС по ч. т.д. № 188/2024
г., II т. о., определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. и
др.). Тези размери, съобразно и установената най-нова съдебна практика подлежат на
преценка от съда, като се отчете по достойнство положения адвокатски труд, с оглед
цената на предоставените услуги, видът на спора, интересът, вида и количеството на
извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
В конкретния случай съдът намира за неоснователни доводите, изложени в
молбата по чл. 248 от ГПК, че размерът на адвокатския хонорар на адв. Б. В. следва да
бъде намален до размер от 1500 лева.
Производството е започнало по предявен е иск за несъществуване на вземане,
като настоящият състав на съда е уважил така предявеният иск изцяло. От страна на
ищеца е представен по делото списък по чл. 80 от ГПК, както и Договор за правна
защита и съдействие, от който е видно, че ищецът е заплатил адвокатско
възнаграждение в полза на адв. Б. В. в размер на 2150 лева.
По силата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски и
2
възнаграждение за един адвокат по всеки от предявените искове срещу съответния
ответник. Размерът на адвокатското възнаграждение се определя или по договаряне
между адвокат и клиент, или от съда, в случаите, когато правната помощ се оказва по
реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. При определяне на дължимото адвокатско
възнаграждение съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от
адвоката по делото и вида и сложността на делото.
Съдът има възможност, отчитайки правната и фактическа сложност на делото,
да се отклони от минимално определения размер на адвокатските възнаграждения,
тогава, когато той се явява несъразмерно висок, с оглед реално положения труд и
направени разходи на процесуалния представител. Мотиви в тази насока, съдът е
изложил в крайния си съдебен акт и понастоящем намира, че приповтарянето им
отново е ненеобходимо.
В настоящия случай, съобразявайки всички предпоставки при определяне на
размера на дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение, при
обсъждане на фактическата и правна сложност, както и всички релевантни факти при
определяне на настоящите разноски, съдът намира изложените в молбата по чл. 248 от
ГПК съображения за неоснователни.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 2558/23.04.2025 г., от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. Лора Топалова за изменение
на постановеното по настоящото дело Решение № 73 от 18.03.2025 г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3