МОТИВИ КЪМ
ПРИСЪДА ПО НОХД № 130/2017 ГОД. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД
– КУБРАТ
Производството
е образувано по внесен от Районна прокуратура гр.Кубрат обвинителен акт срещу
подсъдимите:
І. С.Р.С.
*** за това, че:
1/през периода – на неустановена дата през
месец ноември 2014 г.
до 02 февруари 2015 г.,
в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор с Б.Д.Д. и Л.А.Р., с цел да набави за себе си и за Б.Д.Д.
и Люнфи А.Р. имотна облага, чрез интернет-програмата за видео комуникация
Skype, c име „suzan. suzan.411” и мобилни телефонни № ++359*********; №
++359*********; № ++359********* и № ++359*********, е възбудила и поддържала
заблуждение у С. Й.– гражданин на Република Турция, роден на *** г. в Република
Турция, живущ ***, Република Турция, че е от село близко до гр. Русе, и родителите
и притежавали от много време злато, което злато не можело да се продаде в
България, искали да го изпратят до Турция, за да се продаде там; че то ще бъде
изпратено по куриерска фирма – чрез управителя й Л.Р., на Й., за да го продаде,
да задържи сумите от продажбата като й изпрати само пари за път; че златото
което е изпратила е задържано на Митницата и за да се освободи трябва да се
заплати мито в размер на 380 евро, че парите са недостатъчни и трябват още 480
евро; че ще се омъжи за Й.и са и необходими 1000 евро за сватбата; че дължи
пари на своя приятелка – сумата от 250 евро; че ще го чака в хотел „Триваго”,
находящ се в гр. Русе:
2/ На неустановена дата през м. ноември 2014 г. до 01.12.2014 г.,
чрез интернет-програмата за видео комуникация Skype с име „suzan. suzan.411” и
мобилни телефонни № ++359*********; № ++359*********; № ++359********* и №
++359********* е комуникирала със С. Й., и го въвела в заблуждение, че е от село
близко до гр. Русе, родителите и притежавали от много време злато, което злато
не можело да се продаде в България, искали да го изпратят до Турция, за да се
продаде там; че то ще бъде изпратено по куриерска фирма – чрез управителя й Л.Р.,
на Й., за да го продаде, да задържи сумите от продажбата, като й изпрати само
пари за път; че златото което е изпратила е задържано на Митницата и за да се
освободи трябва да се заплати мито в размер на 380 евро, че парите са
недостатъчни и трябват още 480 евро, вследствие на което на 01.12.2014 г., С. Й.изпратил
чрез системата за бързи разплащания „Western Union”, на Л.А.Р. два превода
– № 462-799-7799/1/12/2014 г. за сумата
380 евро и № 162-527-5216/01.12.2014 г., за сумата 965 евро;
3/ В периода – на неустановена дата през м. януари 2015 г. до 02.02.2015 г.,му
поискала сумата от 1000 евро за сватба, които Й.не изпратил; че дължи пари на
своя приятелка – неизвестно лице, общо сумата от 250 евро, като в този период С.
Й.изпратил чрез системата за бързи разплащания „Western Union”, по нейно
указание – на Б.Д.Д. – с два превода: № 585-808-8090 30/1/2015 за сумата от 100
евро и № 054-959-2487 2/2/2015 за сумата от 150 евро – общо сумата от 250 евро,
и с това му причинила имотна вреда в размер
на 3 119.55 (три хиляди сто и деветнадесет лева петдесет и пет стотинки)
лева, представляваща левовата равностойност за 1 595 (хиляда петстотин
деветдесет и пет) евро, като измамата е извършена от три лица, сговорили се
предварително за нейното извършване - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК;
ІІ/ Б.Д.Д. ***, за това, че:
1/през през периода – на неустановена дата
през месец ноември 2014 г.
до 02 февруари 2015г., в Република Турция, действайки в условията на
продължавано престъпление, след предварителен сговор със С.Р.С. и Л.А.Р., с цел
да набави за себе си, за С.Р.С. и Л.А.Р. имотна облага, чрез
интернет-програмата за видео комуникация Skype, c име „suzan. suzan.411” и
мобилни телефонни № ++359*********; № ++359*********; № ++359********* и №
++359*********, е възбудил и поддържал заблуждение у С. Й.– гражданин на
Република Турция, роден на *** г. в Република Турция, живущ ***, Република
Турция, че е от село близко до гр. Русе, и родителите и притежавали от много
време злато, което злато не можело да се продаде в България, искали да го
изпратят до Турция, за да се продаде там; че то ще бъде изпратено по куриерска
фирма – чрез управителя и Л.Р., на Й., за да го продаде, да задържи сумите от
продажбата като и изпрати само пари за път; че златото което е изпратила е
задържано на Митницата и за да се освободи трябва да се заплати мито в размер
на 380 евро, че парите са недостатъчни и трябват още 480 евро; че ще се омъжи
за Й.и са и необходими 1000 евро за сватбата; че дължи пари на своя приятелка –
сумата от 250 евро; че ще го чака в хотел „Триваго”,находящ се в гр. Русе:
2/ На
неустановена дата през м. ноември 2014 г. до 01.12.2014 г., чрез интернет
програмата за видео комуникация Skype, с име „suzan. suzan.411” и мобилни
телефонни № ++359*********; № ++359*********; № ++359********* и № + +359*********,
е комуникирал със С. Й.и го въвел в заблуждение, че е от село близко до
гр.Русе, родителите и притежавали от много време злато, което злато не можело
да се продаде в България, искали да го изпратят до Турция за да се продаде там;
че то ще бъде изпратено по куриерска фирма – чрез управителя и Л.Р., на Й., за
да го продаде, да задържи сумите от продажбата като и изпрати само пари за път;
че златото което е изпратила е задържано на Митницата и за да се освободи трябва
да се заплати мито в размер на 380 евро, че парите са недостатъчни и трябват
още 480 евро, вследствие на което на 01.12.2014 г., С. Й.изпратил чрез
системата за бързи разплащания „Western Union”, на Л.А.Р. два превода - № 462-799-7799/1/12/2014
за сумата 380 евро и № 162-527-5216/01.12.2014
г., за сумата 965 евро;
3/ В периода – на неустановена дата през м. януари 2015 г. до 02.02.2015 г., му
поискал сумата от 1000 евро за сватба, които Й.не изпратил; че дължи пари на
своя приятелка – неизвестно лице, общо сумата от 250 евро, като в този период С.
Й.изпратил чрез системата за бързи разплащания „Western Union”, по нейно
указание – на Б.Д.Д. – с два превода: № 585-808-8090 30/1/2015 за сумата от 100
евро и № 054-959-2487 2/2/2015 за сумата от 150 евро – общо сумата от 250 евро;
и с това му причинил имотна вреда в размер
на 3 119.55 (три хиляди сто и деветнадесет лева петдесет и пет стотинки)
лева, представляваща левовата равностойност за 1 595 (хиляда петстотин
деветдесет и пет) евро, като измамата е извършена от три лица, сговорили се
предварително за нейното извършване - престъпление
по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК;
ІІІ/
Подс.Л.А.Р. ***, за това, че:
1/през
периода - на неустановена дата през месец ноември 2014г. до 02 февруари 2015г.,
в Република Турция, действайки в условията на продължавано престъпление, след
предварителен сговор със С.Р.С. и Б.Д.Д., с цел да набави за себе си, за С.Р.С.
и Б.Д.Д. имотна облага, чрез интернет-програмата за видео комуникация Skype-c
име "suzan. suzan.411" и мобилни телефонни № ++359*********; №
++359*********; № ++359********* и № ++359*********, е възбудил и поддържал
заблуждение у С. Й.- гражданин на Република Турция, роден на ***г. в Република
Турция, живущ *** Република Турция - че е от село близко до гр.Русе, и
родителите и притежавали от много време злато, което злато не можело да се
продаде в България, искали да го изпратят до Турция за да се продаде там; че то
ще бъде изпратено по куриерска фирма-като се е представил за управител на тази
фирма, на Й., за да го продаде, да задържи сумите от продажбата като и изпрати
само пари за път; че златото което е изпратила С.Р.С., е задържано на Митницата
и за да се освободи трябва да се заплати мито в размер на 380 евро, че парите
са недостатъчни и трябват още 480 евро: че С.Р.С. ще се омъжи за Й.и са и
необходими 1000 евро за сватбата; че тя дължи пари на своя приятелка-сумата от
250 евро; че ще го чака в хотел „Триваго", находящ се в гр.Русе;
2/На
неустановена дата през м.ноември 2014г. до 01.12.2014г., чрез
интернет-програмата за видео комуникация Skype с име "suzan.
suzan.411" и мобилни телефонни № ++359*********; № ++359*********; № ++359*********
и № + +359********* е комуникирал със С. Й., и го въвел в заблуждение,че С.Р.С. ***
до гр.Русе, родителите и притежавали от много време злато, което злато не
можело да се продаде в България, искали да го изпратят до Турция за да се
продаде там; че то ще бъде изпратено по куриерска фирма-като се представил за
управител на тази фирма, на Й., за да го продаде, да задържи сумите от
продажбата като и изпрати само пари за път; че златото което е изпратила е
задържано на Митницата и за да се освободи трябва да се заплати мито в размер
на 380 евро, че парите са недостатъчни и трябват още 480 евро, вследствие на
което на 01.12.2014г., С. Й.изпратил чрез системата за бързи разплащания
„Western Union", на Л.А.Р. два превода - № 462-799-7799/1/12/2014 за
сумата 380 евро и № 162-527- 5216/01.12.2014 г., за сумата 965 евро;
3/В периода - на неустановена дата през м.януари 2015г. до
02.02.2015г., му поискал сумата от 1000 евро за сватба, които Й.не изпратил; че
дължи пари на своя приятелка-неизвестно лице, общо сумата от 250 евро, като в
този период С. Й.изпратил чрез системата за бързи разплащания "Western
Union", по ней но указание - на Б.Д.Д. - с два превода:№ 585-808-8090
30/1/2015 за сумата от 100 евро и № 054-959-2487 2/2/2015 за сумата от 150 евро
- общо сумата от 250 евро,
и с
това му причинил имотна вреда в размер на 3 119,55 (три хиляди сто и
деветнадесет лева петдесет и пет стотинки)лева,представляваща левовата
равностойност за 1 595(хиляда петстотин деветдесет и пет) евра, като измамата е
извършена от три лица, сговорили се предварително за нейното извършване -
престъпление по чл. 210, ал. 1, т.,2 във вр. с чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26,
ал. 1 от НК.
В съдебно
заседание представителят на районната прокуратура поддържа обвинението, така
както е било възведено с обвинителния акт. Заявява, че събраните по досъдебното
производство и на съдебното следствие доказателства, както и признанията за
виновност на подсъдимите, изразени на ДП, установяват по безспорен
начин авторството им в извършване на инкриминираното деяние. Пледира на всеки
от подсъдимите
да бъде наложено предвиденото за извършеното престъпление наказание ориентирано
на минимума – една година лишаване от свобода, което следва да бъде отложено
при условията на чл.66, ал.1 от НК за тригодишен изпитателен срок.
Пострадалото
лице С. Й.чрез повереника си е депозирал молба за конституиране като частен
обвинител и граждански ищец. Съдът е конституирал Й.като частен обвинител и е
приел за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от пострадалото
лице граждански иск в размер на 3 119.55 лева, предявен солидарно против
подсъдимите, за репариране на претърпените имуществени вреди.
Подсъдимите С.Р.С. и Б.Д.Д. на досъдебното производство се признават
виновни в извършване на деянията, за които са обвинени. В
съдебно заседание не се явяват. Защитникът им пледира за постановяване на
осъдителна присъда, предвид събраните доказателства установяващи вината им,
като при отмерване на наказанието да се отчетат смекчаващите отговорността им
обстоятелства и се наложи наказание на минимума, предвиден в закона.
Съдът, след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подс.С.Р.С. е 34-годишна, български гражданин, неомъжена, неосъждана,
с начално образование, безработна.
Подс.Б.Д.Д. е 35-годишен, български
гражданин, неженен, неосъждан, с начално образование, безработен.
Подс.Л.А.Р. е 57-годишен,
български гражданин, с основно образование, вдовец, неосъждан, пенсионер по
болест.
След образуване
на съдебното производство подсъдимият Л.А.Р. е починал, видно от
представен по делото Акт за смърт № 76/22.05.2017 г., съставен от Община
Кубрат, поради което наказателното производство по отношение на него е
прекратено.
Св.С. Й.е гражданин на Турция, с
адресна регистрация: гр.Истанбул, ул. Сакланбаш сокак, квартал „Къплюджъ махлеси” № 19. Подсъдимите С.Р.С.,
Б.Д.Д. и Л.А.Р.
***. Подс.С. и подс.Д. съжителстват на семейни начала, а подс.Р. е баща на
подс.Д..
Св.С. Й.се запознал през месец ноември 2014 г.,
чрез компютърната програма за видеокомуникации „Skype” с подс.С.С., която се
представила с
името С., а името в „Skype” - suzan. suzan.411. Впоследствие продължили да общуват и по телефон, като подс.С. предоставила номера си - 0877/463-893, а телефонния номер на Й.н
бил 0090/**********. Провеждали
разговори многократно. След като С. се запознала със
св.Й., същата се сговорила
предварително с подс.Б.Д.Д. и с подс.Л.А.Р., да заблудят и излъжан св.С. Й., в замяна на което да получат финансови средства. Така С. през месец декември 2014 г. разказала, че родителите и притежавали много злато, което не могат да продадат в България
и искат да го
изпратят в Турция, тъй като в България не го изкупуват. Подсъдимият Й.решил да помогне на подсъдимата. Тя му казала, че ще изпрати златото по куриерска фирма, за да бъде
продадено там, като за това ще
съдейства управителя на фирмата, който се казвал Л.Р. – така представила подсъдимия Р.. Златото щяло да бъде изпратено на Й., за да го продаде и от
продажната цена да изпрати на подс.С. пари само за път, за да може да отиде тя в Турция и да се омъжи за него.
След няколко дни на св.Й.се обадил
подс.Р., който се представил като управител на куриерска фирма. Р. обяснил на Й., че златото, което изпратила С. (подс.С.) е задържано на митницата и трябва да се
плати мито. Подс. Р. казал на св.Й., че трябва да изпрати по „Уестърн юниън” на негово име сумата от
380 евро. След разказаните от подс.С. истории и след обаждането от подс.Р. (представил се като
управител на фирмата), св.Й.посредством системата за парични преводи „Western Union” изпратил веднага на
указания му
човек - подс.Р. с превод № 462-799-7799 от 01.12.2014 г. за сумата
380 евро. Подс.Р. малко след това отново му се обадил и казал, че тези пари не
били достатъчни и му поискал още 480 евро. Св.Й.превел и тази сума с превод №
162-527-5216 от 01.12.2014 г., за сумата 965 евро. Р. му посочил телефон за връзка - № **********. След като
изпратил парите, С. звъннала на
пострадалия и казала, че всичко със златото вече било наред. По време
на разговорите между св.Й.и подс.Р., на турският гражданин позвънили от тел. № 0892/076303, обяснили, че са от митницата и че той трябва да преведе
исканите от Р. пари. Й.и С. продължили да комуникират за предстоящия брак между тях. Подсъдимата му съобщила, че са и необходими 1 000 евро
за сватбата. Скоро след това заявила,
че има задължения към нейна приятелка, които трябва да изчисти. С. го
свързала с въпросната „приятелка”, която му казала, че наистина С. дължи тези пари, и трябва да ги преведе на
името на съпруга й - подс.Б.Д., като обяснила, че ако не преведе исканата сума, ще разкаже на родителите на С., че имат връзка и така ще
развалят женитбата. Така Й.бил принуден да преведе на името на подс.Б.Д. веднъж 100 евро с превод № 585-808-8090 от 30.01.2015 г. и превод № 054-959-2487
от 02.02.2015 г. за сумата от 150 евро.
Подсъдимата С.С. изпратила съобщение на св.Й., че ще го чака в хотел „Триваго” в гр.Русе, като му посочила и адреса. Св.Й.веднага тръгнал за
гр.Русе, но пристигайки там установил, че на дадения му адрес няма хотел. Тогава разбрал, че е бил
измамен и се свързал с полицейските органи в гр.Русе. По този повод пострадалото лице С. Й.е бил разпитан в качеството му на свидетел, пред съдия от
РС-Русе по реда на чл. 223, ал. 1 от НПК, в присъствието на преводач.
В действителност подс.С.С. ***,
съжителствайки на семейни начала с подс.Б.Д.. Подс.Л.Р. *** и е баща на Д.. В действителност С. нямала намерение да напуска
страната и да заминава за Турция, за да сключи брак със св.Й.. В посочения инкриминиран
период С. не е изпращала злато и не е напускала страната. Подс.Р. е бил пенсионер по болест и никога не е бил
управител на куриерска фирма. Историите, които разказвала С. на пострадалия били единствено
с цел да набави за себе си, за Б.Д. и Л.Р. имотна облага по незаконен начин.
В хода на разследването е било
извършено претърсване и изземване в с.Севар, обл.Разград, ул. Хан Омуртаг №
9, при което са били иззети вещи имащи значение за делото: ВД № 1 - Мобилен
телефон, марка Sony Ericson, модел Cuber - Shot, с имей 35399601-315468-9, със
сим-карта на Теленор, номер 89359050100509677895; ВД № 2 - Мобилен телефон,
марка Samsung, модел La Fleur,
с имей 356402/05/382404/9, без сим-карта; ВД № 3 - Мобилен телефон, марка Samsung,
черен на цвят, с имей 35866803944625/9, със сим-карта на Глобул, номер
8935905010030923258; ВД № 4 - Мобилен телефон, марка Samsung, черен на цвят, с
имей 355269/05127901/8, със сим-карта на Теленор, номер 89359050100508254001;
ВД № 5 - Тефтерче, съдържащо фейсбук профили и телефонни номера; ВД № 6 -
Преносим компютър, марка ASUS, черен на цвят, с имей - X55LIQOB110-0023090М-00000-425-ОС2Т,
модел - X552L; ВД № 7 - Персонален компютър, марка Fujitsu/Ml3VI-D2750, сериен
номер- YKDU139154, ведно с 2 бр. захранващи кабели; ВД № 8 - Рутер, бял на цвят
TP-LINK, модел - TL-WR740N, сериен номер 2145397009947, ведно с 2 бр.
захранващи кабели; ВД № 9 - Таблет, марка ТЕАС, черен на цвят, модел Accord 711,
без сериен номер, под сер.номер CECBROHS; ВД № 10-11 броя разписки за получаване
на парични суми от WESTERN UNION.,
които са приложени като веществени доказателства по
делото.
В хода на разследването е било
извършено претърсване и изземване в с.Севар, обл.Разград, ул. Хан Аспарух № 12, при което са били иззети вещи имащи
значение за делото: ВД № 11 - Мобилен телефонен апарат, IMEI №
353233/04/673189/9+ № 353234/04/673189/7- с две сим-карти /гнезда/, марка
„Самсунг”, с
една сим-карта в него на оператора „Теленор” № 89359050100509677648; ВД № 12 - Твърда табелка
от сим-карта-държач-без самата сим-карта - 6 бр. с №
89359050100707176740; № 89359050100708240396; № 89359050100507698463; №
89359032200027776535; № 89359050100306919540; № 89359050100305741309 и
полиетиленови опаковки, разкъсани с надпис върху тях - ********** и
**********; ВД № 13 - Компютър, марка „COMPAQ", черна кутия със сребристо
сив преден панел, сер.№ CZB31200LX; ВД № 14- Мобилен апарат, марка Нокиа IMEI №
355191/05/585166/9+ № 355191/05/585 167/7 - без сим-карта; ВД № 15 - Мобилен
апарат, марка „Самсунг” IMEI 353670/...не се разчита. В гнездата се намери сим-карта - №
89359050100306919540; ВД № 16 - Мобилен апарат, марка „Панасоник” IMEI № 354133009560671,
без сим-карта; ВД № 17 - Мобилен апарат „Нокиа”, черен на цвят - IMEI № 449218/20/275975/6 без
сим-карта; ВД № 18 - Мобилен апарат, марка „Самсунг” IMEI 359913/01/856322/2;
ВД № 19 - Мобилен апарат, марка „Алкател” IMEI № 351723046368074; ВД № 20 - Мобилен апарат,
марка „Самсунг” IMEI № 353801/00/104321/9 без сим-карта; ВД № 21 - Мобилен апарат
„Нокиа” с IMEI
№ 357585/00/693018/9- без сим-карта; ВД № 22 - Мобилен апарат, марка „Самсунг” с IMEI № 356511/00/711827/2-без
сим- карта; ВД № 23 - Мобилен апарат „Нокиа” с IMEI № 359375/00/369062/8-без сим- карта; ВД №
24 - 1 бр. полиетиленова опаковка с надпис на нея ********** и талонче - държач
на сим-карта с № 89359050100509677648. Същите са приложени като веществени
доказателства по делото.
От заключението на
съдебно-икономическата валутна експертиза е видно, че общият размер на
изпратените парични преводи от св.С. Й.е 1 595 евра или в левова равностойност 3 119.55 лева.
От заключението на изготвената
техническа-компютърната експертиза се установява, че във ВД № 4 и ВД № 6 се откриват данни за
контакти с пострадалия С. Й.. Вещото лице е изготвило приложение с откритите данни от скайп
историята във ВД № 6 - Лаптоп. От превода на текста е видно, че кореспонденцията между
подсъдимата и пострадалия действително е била провеждана и тя
доказва категорично съставомерността на деянието като измама.
Изготвена е съдебно-почеркова
експертиза. Изискани са и приложени към
ДП справки от мобилните оператори, от които е видно, че
тел. № 0877/463-893 е регистриран на името на свид.С.Д.Д.. От разпита на същата е
видно, че тя е ползвала в много кратък период този телефонен номер, след което го предоставила на подс.С..
От разпечатката е видно, че в процесния период са провеждани множество разговори и обменяни CMC
с тел. № 0090/**********- ползван от св.С. Й., и то главно в района на с.Севар.
Мобилен № 0892/076303 е собственост на подс.Б.Д.Д.. За този № също е изготвена
разпечатка, от която е видно, че са регистрирани много разговори от и до тел. № 0090/**********.
Тел.№ 0892/773739 е собственост на М.Р.М.от гр.Пловдив, кв.Столипиново. Този
телефон е сочен от С. за проведени разговори с Л.. От разпечатката е видно, че
този № провежда разговорите си изключително от клетка в с.Севар и има връзка с
тел. № 0877/463- 893 и № 0892/076303, тъй като ползват едни и същи
апарати- IMEI № 354 3230 46271150; № 354 5440 19214710; № 356 402053824040; №
355269051279010. От характеристичната справка за М.Р.М., е видно, че същият е закупил много СИМ
карти на свое име, които впоследствие продавал. Вероятно по този път е
попаднала в подсъдимите и СИМ карта с тел.№ 0892/773739.
По доказателствата:
Всички
доказателства в своята съвкупност сочат, както авторството на подсъдимите, така
и индивидуализират деянието им. Показанията на разпитаните на съдебното
следствие свидетели К., Х. и Д. се подкрепят от писмените доказателства по
делото: протоколи за претърсване и изземване, фотоалбуми, съдебно-икономическа
валутна експертиза, съдебно- почеркова експертиза, техническа-компютърна
експертиза, справки от мобилни оператори, оригинали на бланки за получаване на
пари от Д. и Р. чрез системата „Уестърн юнион”, веществени доказателства,
справки за съдимост.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели. Същите са логични и
безпротиворечиви и съответстват на останалите събрани по делото доказателства.
Съдът
кредитира изцяло и останалите събрани по делото писмени доказателства. Същите
кореспондират, както помежду си, така и в цялост на установената по делото
фактическа обстановка.
От правна страна:
С действията си всеки от подсъдимите С.Р.С. и Б.Д.Д. са осъществили състава на престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2, във вр. с
чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, тъй като в
периода - месец ноември 2014 г. до 02 февруари 2015 г. действайки в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор, с цел да набавят за себе си имотна облага
са възбудили и поддържали заблуждение у С. Й.– гражданин на Република Турция и с това му причинили имотна вреда в размер на 3 119.55 лева.
От обективна страна: Подсъдимите С.Р.С., Б.Д.Д. и покойния Л.А.Р. при разговорите през социалните мрежи и по телефон, са създали неправилна представа у св. С. Й., че
първата е неомъжена и желае да започне
връзка със св.Й.и да се установи в Швеция; че има злато, което не може да
продаде в България и ще го изпрати чрез куриерска фирма на пострадалия, който
да го продаде в турската държава; че са й необходими пари за да пристигне в
Турция; че не може да трътне от България, тъй като има непогасени задължения
към своя приятелка; че са й необходими пари за подготовка на документи; че за
изпращане на златото ще и съдейства управителят на куриерска фирма, а именно
подс. Р.; че на митническия пункт искат пари за златото. Р. се представил на
пострадалия като управителя на куриерската фирма и заблуждавал пострадалия, че
златото е изпратено, че е задържано на границата и турският гражданин следва да
преведе различни суми. Д. се представил като съпруг на приятелката на С. и на
него следвало Й.да преведе сума, представляваща задължение на бъдещата му
съпруга. И тримата по този начин създали неправилни представи у пострадалия. Те и поддържали заблуждението, като заявявали, че пратката е изпратена, посочвали къде да бъдат преведени
парите, С. заявявала, че подготвя
документи за граждански брак, че ще чака пострадалия в гр. Русе. Формираните в съзнанието на
свидетеля неверни представи, са
повлияли на волята му да извърши разпоредителни действия, причиняващи му имотна вреда. Същият не би ги извършил без заблуждението, в което е бил въведен, поради
което предоставил на подсъдимите исканите средства, в резултат на което С., Д. и Р. установили
фактическа власт върху движимите вещи - пари. В резултат на тези разпореждания,
извършени вследствие
на неправилните представи, е настъпила и имотната вреда за пострадалия, която всъщност е била
целта на тримата
подсъдими, тъй като има характер на облага за тях и с това е и довършено
престъплението. Установява се, че в инкриминирания период - месец ноември 2014 г.
до 02 февруари 2015 г. са извършили няколко деяния, които осъществяват поотделно един и същ
състав на престъплението по чл.209, ал.1
от НК, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка
и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Ето защо извършеното от тях следва да се квалифицира в
условията на продължавано престъпление – чл.26 ал.1 от НК.
Доколкото деянието
е извършено от три лица – С.Р.С., Б.Д.Д. и покойния Л.А.Р., сговорили се предварително, съдът намира, че е налице
квалифициращия признак във връзка със субекта на престъплението по чл.210,
ал.1, т.2 от НК. Предварителният общ умисъл на извършителите за осъществяване
на конкретната измама в значителна степен увеличава възможностите за създаване
и използване на невярната представа у заблуденото лице, а оттук и за
причиняване на имотната вреда.
От субективна страна подсъдимите са действали
при пряк умисъл – съзнавали са общественоопасния характер на деянието,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и видно от
действията им, водени от користни мотиви са искали настъпването на тези
последици.
По
наказанието:
Предвид
изложеното съдът призна подс.С.Р.С. за виновна в извършване на
престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 209, ал. 1,
във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и й наложи наказание
при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи отговорността
обстоятелства: признание за виновност изразено на ДП, чисто съдебно
минало, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи – няма. Отчитайки
предходното съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума – една година лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
Предвид
изложеното съдът призна подс.Б.Д.Д. за виновен в извършване на престъплението по
чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и му
наложи наказание при индивидуализацията на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: признание за виновност изразено на ДП, чисто
съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина и отегчаващи – няма. Отчитайки
предходното съдът определи наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, като отмери наказание на
минимума – една година лишаване от свобода.
С оглед
чистото съдебно минало на дееца и поради това, че наказанието не е над три
години лишаване от свобода, съдът отчете, че целите на личната и генералната
превенция ще се постигнат с приложението на института на условното осъждане,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на
определеното наказание за тригодишен изпитателен срок.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ
ИСК
Гражданският
иск за обезщетение на претърпените имуществени вреди от престъплението по
чл.210, ал.1, т.2 във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК се
явява доказан по своето основание. Деянието на подсъдимите представлява
непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД, поради което същите са длъжни да
репарират вредите, които пострадалото лице е понесло. Общия размер на
изпратените от гражданския ищец суми в лева възлиза на 3 119.55 лева. Ето защо подсъдимите С.Р.С. и Б.Д.Д. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
на пострадалия посочената сума, ведно със законната лихва считано от 02.02.2015
г. до окончателното плащане, както и
сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100.00
лева.
С оглед този изход на делото –
осъдителна присъда, подсъдимите С.Р.С. и
Б.Д.Д. следва да заплатят, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, направените по
делото разноски: в полза на ОД на МВР – гр. Разград по 324.79 лева – разноски
на досъдебното производство и по сметка на Районен съд – гр.Кубрат по 62.39
лева – държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С присъдата съдът постанови, на
основание чл.53, ал.1, б.„а” от НК веществените доказателства по делото: мобилни
апарати и преносими компютри, да се отнемат в полза на държавата, след влизане в
сила на присъдата.
С присъдата съдът постанови
веществените доказателства по делото, представляващи оригинали на платежни
документи, удостоверяващи извършените от пострадалото лице преводи на различни
суми да бъдат върнати на съответните дружества и финансови къщи, а останалите
веществени доказателства да бъдат унищожени след влизане в сила на присъдата.
В този смисъл съдът постанови
съдебния си акт.
Председател: /П/ Ал. Великова