Решение по дело №387/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, вр.чл.4, ал.1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.

Образувано е по жалба на образувано по жалба от „Стефанов естейт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В. срещу Ревизионен акт № МД – РА - 00001от 10.01.2022 г., мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който са на „С. естейт“ ЕООД са установени задължения за данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 2533.66 лв. – главница за довнасяне, както и лихви за просрочие в размер на 812.18 лв., начислени за периода 04.08.2018 г. – 01.10.2018 г., дължими във връзка с придобиването на недвижим имот – магазин № 2, на две нива, представляващ обект с идентификатор № 10135.3513.200.2.13, с обща площ от 169.50 кв. м., на сутерен и първи етаж на тяло 2 от жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, ул. „Тодор Радев Пенев“ № 11.

Оспорващият излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон. Позовава се на неприложимост на нормата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ, послужила за основание на ревизиращият екип да определи по висок размер на данъчната основа. Сочи че, ревизиращия екип не разполага с правомощие последващо да определя данъчната оценка. От страна на органа по приходите незаконосъобразно е установен и размера на данъчната оценка. В тази връзка, по отношение на сутеренния етаж оспорва базисната данъчна стойност за 1 кв. м. в левове, коефицентът за местоположение и площ, като намира че неправилно е прието, че целия имот, включително и складовия етаж, е търговски обект.

Отправя искане за отмяна на ревизионния акт, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник, оспорващият поддържа жалбата на всички заявени основания и отправя искане за нейното уважаване в цялост.

Ответната страна – кметът на Община – Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Излага съображения за правилно приложение на закона при определяне на процесните задълженията по РА, съобразно подадената от лицето декларация по чл. 14 ЗМДТ. Отправя искане за отхвърляне на жалбата, както и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Варна, след като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизията на „С. естейт“ ЕООД е възложена със ЗВР № МД-Р-004/15.06.2021 г. за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 09.07.2021 г., и е обхващала задълженията да данък при придобиване на имущество по дарение и възмезден начин за периода 01.01.2016 – 31.12.2020 г. ЗВР е издадена от гл.инспектор „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ – М. К., определена за орган по приходите, извършващ установяването, събирането и контрола на местните данъци и ТБО със Заповед № 2888/15.07.2019 г. на кмета на Община – Варна.

В срока по чл. 117 от ДОПК е съставен РД № МД – РД – 003/ 04.10.2021 г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА № МД – РА – 001/ 10.01.2022 г.

Същият е обжалван пред кмета на Община – Варна, който мълчаливо го потвърждава.

В хода на ревизията е установено, че с Постановление за възлагане на Частен съдебен изпълнител Д. П.-Я., вписан в Камарата на Частните съдебни изпълнители под № 711, по изпълнително дело № 20127110401222, с изх. № 17286/29.06.2018 г., вписано в Служба по вписванията - гр. Варна с вх. per. № 25658/18.09.2018 г.. Акт № 32, том LXVI, дело № 2851/2018 г., влязло в законна сила на 03.08.2018 г. „С. ЕСТЕЙТ" ЕООД придобива недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в завършена жилищна сграда с идентификатор 10135.3513.200.2, построена в УПИ№ 1-403 с идентификатор 10135.3513.200, кв. 9 по плана на 26-ти подрайон на гр. Варна, целият с площ по документ за собственост 1663 кв.м., а по кадастрална скица с площ от 1908 кв.м., находящ се в гр. В., при граници на парцела ул. „Петко Стайнов", улица, УПИ - II-404 и ул. „Тодор Радев", представляващ Магазин № 2 с идентификатор 10135.3513.200.2.13, разположен на сутеренния етаж и на първи етаж от тяло 2 на жилищна сграда с идентификатор 10135.3513.200.2 - съгласно документ за собственост, а съгласно удостоверение за данъчна оценка - вход 2, с обща площ 169,50 кв. м., състоящ се от склад за амбалаж, склад за стоки, помещение за разфасовка, помещение за транжиране, хладилна камера, съблекалня, канцелария, баня, тоалетна, помещение за инвентар, коридор и стълбище - на сутеренен етаж и търговско помещение и стълбище - на първи етаж, при граници по документ за собственост; изби № 3,7,8,11,12, стълбище, общ коридор, ул. „Тодор Радев" - на сутерен етаж и стълбище, общ коридор, магазин № 3 и ул. „Тодор Радев" - на ниво етаж 1, а по кадастрална схема на ниво 1 - съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта - няма и за ниво 2 - съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж - 10135.3513.200.2.14, под обекта - няма, над обекта - 10135.3513.200.2.2, 10135.3513.200.2.1, както и 2,4778 % идеални части от общите части на сграда с идентификатор 10135.3513.200.2, равняващи се на 29,74 кв. м. и 41,21 кв. м. от правото на строеж върху мястото с идентификатор 10135.3513.200, в което е построена сградата с идентификатор 10135.3513.200.2 за сумата от 123 600,00 лв. Имотът е собственост на „В И В- строй" ООД - в несъстоятелност, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В.

Постановлението е влязло в сила на 03.08.2023 г., като от купувача са представени доказателства за платени местни данъци и такси, с платежно нареждане от 23.07.2018 г.

В хода на ревизионното производство органите по приходите са определили данъчна оценка за процесния имот в размер на 221048.50 лв., която приели за данъчна основа по чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ. Показателите, формиращи данъчната оценка на имота (ДО = БС х Км х Ки х Кх х Кв х Ко х ПЛ), са определени от органите по приходите както следва: БС – 17.00; Км – 78.68; Ки – 1.00; Кх – 1; Кв – 1; Ко – 0,975; ПЛ – 169.50 или ДО = 17.00 х 78.68 х 1 х 1х 1 х 0,975 х 169.50 = 221048.50 лв.

На това основание е определен данък в размер на 2,6% от 221048.50 = 5747.26 лв., от които 2533.66 лв. за внасяне, след приспадане на внесения след приключване на публичната продан данък, и лихви в размер на 812.80 лв.

Приобщена към докателствения материал по делото е декларацията по чл.14, ал. 1 от ЗМДТ, подадена на 26.09.2018 г. при придобиване на процесния обект от „С. естейт“ ЕООД (л. 39-44 от делото).

За изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса са изготвени две съдебно – технически и счетоводна експертизи.

От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, изготвено от вещото лице Г. К., се установява следното: приемайки, че цялата площ от 169.5 кв. м. за търговска, данъчната оценка за обекта е 221 048.50 лв.; приемайки, че търговската част на обекта с площ от 75.50 кв. м., а останалата част е склад на подземен етаж (мазе) с площ от 94.00 лв., данъчната оценка е 140491.10 лв.

От заключението по съдебно техническата експертиза на вещото лице Р. П., се установява следното: процесният обект се състои: от търговска зала с площ от 75.50 кв. м., със светла височина 3.29 м., разположена на второ ниво на магазина на етаж 1; склад на подземен етаж с площ от 94 кв. м., със светла височина 2.69 м., разположен на първо ниво на магазина, на етаж 0, без пряко осветяване.

От заключението по съдебно техническата експертиза на вещото лице М. А., се установява следното: съобразно одобрения инвестиционен проект, е предвидено да се изгради: на първия етаж – магазин за хранителни стоки – търговска площ и стълбище за сутерена; на сутеренен етаж – слад за стоки, склад за амбалаж, разфасовка, инвентар и опаковачно, транжиране месо, хладилна камера, персонал, канцелария, баня, тоалетна, коридор 1, стълбище 2.

Гореустановената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от адресата на акта, при наличие на интерес от обжалване, след изчерпване на задължителното административно обжалване, поради което се налага извод за нейната допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно- осигурителния процесуалния процесуален кодекс, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от с. с. в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения - на публични изпълнители. Съгласно чл. 4, ал. 5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 4 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите.

С оглед на горната регламентация, следва да се приеме, че РА е издаден от компетентен орган – лице, заемащо длъжност, посочена в Заповед № 2888/15.07.2019 г. на кмета на Община – Варна. РА е издаден от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията, в съответствие с изискванията на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР, РД и РА са подписани от лицата, посочени като техни издатели. С РА е установена отговорност на оспорващия за задължения и за периода, за който е възложена ревизията.

В съответствие с разпоредбата на чл. 120, ал. 1 ДОПК, РА е издаден в писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, посочени в т. 1 – 8 от същата разпоредба.

На следващо място, от посочените в РА фактически и правни основания, се изясняват юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. В РА са формулирани самостоятелни мотиви, независимо от позоваването и потвърждаването на констатациите и изводите в ревизионния доклад.

В обобщение, налага се извода, че обжалвания РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

На следващо място, в производството по издаване на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет.

Административният акт е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Този извод се налага по следните съображения:

С нормата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ е установено задължение за облагане с данък за всяко възмездно придобиване на недвижими имоти. Публичната продан безспорно е оригинерен, възмезден способ за придобиване на недвижим имот. По тази причина лицата, придобили недвижим имот чрез публична продан, се явяват задължени лица по чл. 45, ал. 1 ЗМДТ за данъка по чл. 44 ЗМДТ.

Установява се от данните по делото, че от страна на приобретателя е внесен данък при придобиване на имущество по възмезден начин в размер на 3213.60 лв., представляваща 2,6 % от стойността, на която е придобит имот от публичната продан.

Спорният по делото въпрос е върху каква основа, следва да бъде определен данъкът дължимият от приобретателя данък по чл. 44 ЗМДТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗМДТ основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. Според чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ имуществото се оценява, както следва: недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях - по уговорената цена или по определена от държавен или общински орган цена, а в случай че тя е по-ниска от данъчната им оценка - по последната, съгласно приложение № 2. Хипотезите, в които е приложима тази норма са разписани изчерпателно, разширително тълкуване е недопустимо, както и приложението по аналогия, за случаи, за които липсва изрична нормативна регламентация.

В процесния случай, не е налице нито една от хипотезите, предвидени в цитираната правна норма - не е налице уговорена цена, нито такава, определена от държавен или общински орган. При това положение, налага се извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ЗМДТ.

От друга страна, комплексното тълкуване на разпоредбата на чл. 14 ЗМДТ, налага извода, че подаването на декларация при придобиване на недвижим имот засяга единствено облагането с годишен данък върху недвижимите имоти, но не съставлява основание за облагане с данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин по реда на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ.

В разглежданата хипотеза, в противоречие с материалния закон, дължимият данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, е определен от общинските органи съобразно чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗМДТ – определена е данъчна оценка, въз основа на данните от подадената от оспорващия декларация по чл. 14 ЗМДТ, която е послужила за основа при определяне на данъчното задължение.

При издаване на РА не е спазена е и целта на закона, а именно – предотвратяване заобикалянето на закона, посредством определяне на нереално ниска цена по уговорка между страните или по преценка на държавен или общински орган. При провеждане на публична продан по реда на чл. 43 ГПК, подобна опасност не съществува, с оглед естеството на процедурата и задълженията на съдебния изпълнител.

С оглед изложените групи съображения, съдебният състав приема, че данъчната основа от 221 048.50 лева и дължимият данък за довнасяне в размер на 2533.66 лева, ведно с акцесорното задължение за лихви в размер на 812.18 лева, са установени в противоречие с материалния закон. Жалбата е основателна и РА, следва да се отмени като незаконосъобразен.

С оглед своевременно заявеното искане, на основание чл. 161, ал. 1, изречение първо от ДОПК, в полза на жалбоподателя следва да се заплатят сторените по делото разноски, общ размер от 1350 лева, от които: 50 лева – държавна такса за образуване на делото, 900 лева – адвокатски хонорар съгласно договор за правна защита и съдействие, и 400 лева – заплатен депозит за изготвяне на ССЕ.

В предвид наведеното от ответника възражение за прекомерност, след съобразяване фактическата и правна сложност на делото, предприетите от страните процесуални действия, броя на проведените съдебни заседания, както и минималните размери по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г., в т. ч. и ДДС – регистрацията на упълномощения от жалбоподателя адвокат, налага се извода, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК за редуциране на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № МД – РА - 00001от 10.01.2022 г., мълчаливо потвърден от кмета на Община Варна, с който са на „С. естейт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В. са установени задължения за данък при придобиване на имущество по дарение и по възмезден начин в размер на 2533.66 лв. – главница за довнасяне, както и лихви за просрочие в размер на 812.18 лв., начислени за периода 04.08.2018 г. – 01.10.2018 г., дължими във връзка с придобиването на недвижим имот – магазин № 2, на две нива, представляващ обект с идентификатор № 10135.3513.200.2.13, с обща площ от 169.50 кв. м., на сутерен и първи етаж на тяло 2 от жилищна сграда, находяща се в гр. В.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на „С. естейт“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. В.сума в размер на 1350.00 (хиляда триста и петдесет) лева, представляваща извършени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 160, ал. 6, изречение второ ДОПК.