Р Е Ш Е Н И Е
№
ІІ - 68 22.07.2019г.
гр.
Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На втори юли 2019 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 803 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 64
от 25.03.2019г., постановено по гр. дело № 749/2018г. по описа на Районен съд –
Карнобат са отхвърлени исковете на „Профи кредит България” ЕООД със седалище
гр. София против Г.Д.В. *** за приемане за установяване по отношение на
ответната страна, че дължи на ищцовото дружество сумата от 1 364, 23 лева,
включваща главница в размер на 485, 26 лева по договорно задължение в размер на
344, 34 лева, закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 362, 17 лева,
неустойка в размер на 172, 46 лева, изчислена върху размера на непогасената
главница от 485, 26 лева по договора за потребителски кредит, за които суми е
издадена Заповед № 312/15.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, постановена по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 245/2018г. по
описа на Районен съд – Карнобат, дължима по сключен Договор за потребителски кредит
№ ****от 16.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 06.03.2018г. до окончателното плащане. С
цитираното решение е отхвърлен предявения от „Профи кредит България” ЕООД със
седалище гр. София иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, за осъждането на
ответната страна – Г.Д.В. да плати на ищеца сумите от 344, 34 лева,
представляваща договорно задължение (договорна лихва) и 362, 17 лева,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги по сключен Договор за потребителски кредит № № ****от 16.12.2015г.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Профи кредит България”
ЕООД, с която претендира да бъде отменено като неправилно атакуваното първоинстанционно
решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора,
с което бъдат уважени изцяло предявените искове. В жалбата се посочва, че съдът
неоснователно и неправилно е приел за установено, че претендираните в исковете
суми са недължими от ответника, поради това, че настъпилата предсрочна
изискуемост не е надлежно обявена на длъжника. Посочва се, че неправилно са
приложени изискванията на банковите институции към небанкови такива, една от
които е и дружеството-жалбоподател. Посочва се, че съдът неоснователно е
заключил, че клаузата, касаеща закупения от длъжника по договора пакет от
допълнителни услуги е нищожна, поради заобикаляне на закона, съдът не се е
произнесъл и относно дължимостта на неустойката в мотивите на обжалваното
решение, като е останало неясно отхвърлянето на конкретната искова претенция на
дружеството.
Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание въззивното дружество не изпраща представител. Депозира по делото
писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба.
Ответната
страна по въззивната жалба – Г.Д.В. чрез назначения й особен представител –
адвокат Имилиана Димитрова Цонева депозира по делото писмен отговор, в който
посочва, че постановеното решение на Районен съд – Карнобат е правилно и
законосъобразно и отправя искане то да бъде потвърдено. В отговора се посочва,
че правилно съдът е приел, че съгласно общите условия на договора за кредит не
е настъпила предсрочна изискуемост и трябва да се изпрати покана до длъжника.
Посочва се, че правилно Районен съд – Карнобат е приел, че кредитните институции
не са освободени от задължението да уведомяват длъжника за обявяването на
предсрочната изискуемост на кредита и следва да се приеме, че при вземания по
договор за кредит с финансова институция, съдържащ клауза за предсрочна
изискуемост при неплащане на определен брой вноски, предсрочната изискуемост не
настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът
да е уведомил длъжника, че се възползва от правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника.
Не се отправят
искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание ответната страна не се явява и не се представлява. По делото е
депозирано писмено становище от назначения особен представител на ответната
страна – адвокат Имилиана Цонева, в което се посочва, че се поддържа
представения по делото писмен отговор и се изразява становище, че
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Бургаският окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са няколко обективно съединени иска от „Профи Кредит България” ЕООД със седалище гр. София против Г.Д.В., с които се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че в полза на ищцовата страна съществува вземане за сума в размер от 1 364, 23 лева, от които номинал в размер на 1 191, 77 лева и неустойка в размер на 172, 46 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
С Молба от 27.07.2018г. и от 01.10.2018г., депозирани по делото, ищцовото дружество е направило детайлно уточнение на претендираните суми и е посочило, че претендира да бъде постановено решение, с което да се установи съществуването на вземане, дължимо от ответната страна в общ размер от 657, 72 лева, включващо неизплатена главница в размер на 485, 26 лева и неустойка в размер на 172, 46 лева, представляващо неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението. Същевременно ищцовото дружество претендира ответната страна да бъде осъдена да заплати сума в размер на 344, 34 лева, представляваща договорно възнаграждение и пакет от допълнителни услуги в размер на 362, 17 лева – неизпълнени задължения по сключен Договор за потребителски кредит № ***.
Предявените искове са с правно основание чл. 9 от ЗПК във връзка с чл. 240 и сл. от ЗЗД и са предявени по реда на чл. 415 от ГПК след проведено заповедно производство, образувано в частно гр. дело № 245/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат, по което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение № 180/09.03.2018г. по чл. 410 от ГПК.
Ответната страна по предявените искове – Г.Д.В. чрез назначения й особен представител оспорва предявените искове.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № ****от 16.12.2015г., от
който е видно, че Г.Д.В. в качеството й на кредитополучател и „Профи Кредит
България“ ЕООД в качеството му на кредитодател са сключили договор, по силата
на който дружеството е предоставило потребителски кредит на кредитополучателя в
размер на 500 лева за срок от 36 месеца и с годишен лихвен процент от 41, 17%,
като кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума в рамките
на 36 месеца, като изплаща вноска по кредита на 15-то число от месеца в размер
на 24, 40 лева – тоест – общо задължение в размер на 878, 40 лева (24, 40 лева
х 36 месеца = 878, 40 лева). Видно от представения Договор за потребителски кредит
№ ****от 16.12.2015г., дружеството-кредитодател е предоставило на
кредитополучателя и избран и закупен пакет от допълнителни услуги (изчерпателно
посочен в представеното по делото Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги – лист 10 от първоинстанционното производство) срещу
заплащане на цена в размер от 389, 52 лева, която сума Г.Д.В. се е задължила да
върне също на 24 равни месечни вноски – всяка една от по 10, 82 лева, платима
на 15-то число от месеца 125 лева х 24 месеца = 3 000 лева). Видно от
представените по делото Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към
Договор за потребителски кредит на основание чл. 12.3 страните са се съгласили
в случай, че се просрочи една месечна вноска с повече от 30 календарни дни да
настъпи автоматично прекратяване на договора и да се обяви неговата предсрочна
изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да изпраща уведомление, покана,
предизвестие или други. На основание чл. 12.4 от представените по делото Общи
условия кредитополучателят се е задължил при прекратяване на Договора за
потребителски кредит на основание чл. 12.3 от Общите условия да заплати и
неустойка в размер на 35% върху остатъчния размер на главницата по погасителния
план. Към сключения между страните Договор за потребителски кредит № ****от
16.12.2015г. е представен и погасителен план, в който изключително подробно са
описани падежите на дължимите вноски, сумите по вноските и размерът на
възнаградителната лихва за всяка една от дължимите вноски.
По делото не се спори, а и от представено Извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит № ****от 16.12.2015г. се установява, че Г.Д.В. от момента на сключването на договора е заплатила сума в размер от 76, 15 лева, с която сума дружеството е приело, че са погасени две вноски и от третата вноска е заплатена сума в размер на 5, 71 лева. По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че договорът е сключен на 16.12.2015г., сключен е за срок от 36 месеца, поради което и следва да се приеме, че срокът му е изтекъл на 16.12.2018г., тоест – към момента на постановяване на атакуваното първоинстанционно решение – 25.03.2019г., срокът на сключения между страните договор вече е изтекъл.
По делото няма данни Г.Д.В. да е уведомена за твърдяна настъпила предсрочна изискуемост на предоставения й кредит от страна на ищцовото дружество.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 485, 26 лева,
представляваща неизплатена главница от предоставения заем (главница) и сума в
размер от 344, 34 лева, представляваща неизплатена възнаградителна лихва по
сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***, съдът намира
следното:
За
да отхвърли претенцията на ищцовото дружество първоинстанционният съд е приел, че по
делото не е настъпила твърдяната
предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства да е уведомил надлежно длъжника за това, че е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съдът е приел, че
приложението на разрешенията на т. 18 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на
длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по
отношение на небанковите финансови институции, поради което и доколкото в
случая не се твърди, нито са налице доказателства кредиторът да е изпълнил
задължението си за уведомяване на кредитополучателя за настъпване на
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, то договорът не е прекратен на основанията в т. 12,
т. 3 от ОУ, т.е. договорът не е прекратен на претендираното основание, при
което вземанията по него не са изискуеми.
В жалбата – въззивното дружество твърди, че разрешенията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. по описа на ОСГТК на ВКС касаят само банките като кредитни институции, които имат право да искат издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК въз основа на извлечение от своите счетоводни книги. Безспорно е и обстоятелството, че ищшцовото дружество – „Профи Кредит България“ ЕООД със седалище гр. София е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ и по отношение на него е неприложима разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Настоящата инстанция намира, че изводите на Районен съд - Бургас по въпросите относно обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита са правилни. Съобразно разясненията дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК и като съобрази актуалната съдебна практика, изразена в Решение № 200 от 18.01.2019г., постановено по търговско дело № 665/2018г. по описа на ВКС на РБ, І отд. намира, че обявяването на предсрочната изискуемост съобразно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на заявлението за издаване на заповед не са били изискуеми, като има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Изводите на Районен съд - Карнобат по този въпрос са съобразени със съдебната практика, която приема, че надлежното обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната изискуемост, както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг се претендира по общия исков ред.
Действително, ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл. 3, ал.1 ЗКИ, но даденото разрешение в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери приложение по аналогия и за небанковите институции по чл. 3, ал. 1 ЗКИ. Изискването за уведомяване на длъжника следва да се прилага не само за настъпване на предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит, но и по отношение настъпването на предсрочна изискуемост на разсрочени парични задължения по договори за заем с небанкови институции – както изрично се приема в цитираното по-горе Решение № 200 от 18.01.2019г., постановено по търговско дело № 665/2018г. по описа на ВКС на РБ, І отд.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен състав счита, както правилно е приел и районния съд, че и при договор за кредит, сключен с небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предсрочната изискуемост на вземанията не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, съгласно която предсрочна изискуемост на едно срочно задължение може да настъпи само в три конкретно посочени хипотези – когато длъжникът е станал неплатежоспособен; когато със своите действия е намалил дадените на кредитора обезпечения или когато не му е дал обещаните обезпечения. А съгласно чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени, прекратени, развалени или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона. В случая, предвидената в т. 12.3 от ОУ възможност за кредитора да иска незабавното изпълнение на задължението, без за това да бъде уведомяван длъжника, представлява изменение на договора, което е възможно само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона, какъвто не е настоящият случай. Следователно, независимо дали в договора има уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем, това не поражда действие, освен ако кредиторът изрично е заявил, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това волеизявление е достигнало до длъжника. В този смисъл и тъй като в случая липсват данни са подобно уведомяване на ответника, а не са налице и не се твърди настъпването на някое от обстоятелствата по чл. 71 от ЗЗД, въззивният съд приема, че предсрочна изискуемост на вземанията по процесния кредит не е настъпила.
В тази връзка, настоящата инстанция намира, че предвид уговореното в чл. 12.4 от ОУ не може да бъде ангажирана и отговорността на ответната страна да заплати неустойка в размер от 35% от остатъчния размер на главницата по погасителния план, тъй като заплащането на тази неустойка е предвидено между страните само в случай, че настъпи автоматично прекратяване на Договора за потребителски кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост – обстоятелство, което, както бе отбелязано по-горе не е настъпило. Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките, за да бъде ангажирана отговорността на ответната страна да заплати и претендираната неустойка в размер на 172, 46 лева.
С оглед приетото в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. по описа на ОСГТК на ВКС на РБ допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. ВКС на РБ приема, че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. В цитираното тълкувателно решение, съдът приема, че в производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно обезщетение. Поради това, присъждайки вноските с настъпил падеж в хода на производството, съдът следва да съобразява дали възнаградителната лихва, съставляваща компонент от тези вноски, е включена в общия заявен размер и период на исковите претенции. Ако кредиторът претендира присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обезщетение за забава, но възнаградителната лихва е поискана само за периода до твърдяното от кредитора настъпване на предсрочна изискуемост, съдът не може да присъди възнаградителната лихва, чиято изискуемост ще настъпи в хода на производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Поради това от вноските с настъпил падеж в хода на производството ще следва да се присъди само частта, съставляваща главница съгласно погасителния план.
По делото е безспорно, че предоставената като заем сума в полза на Г.В. е следвало да бъде върната на 36 равни месечни вноски, като последната дата, на която е следвало да бъде изплатена и последната вноска е 16.12.20198., поради което и съдът намира, че всички вноски по кредита са станали дължими предвид настъпилия падеж още при разглеждането на делото в първоинстанционното производство, поради което и настоящата инстанция намира, че претенцията за заплащане на сума в размер на 500 лева, представляваща предоставен, но невърнат заем е основателна и следва да бъде уважена поради настъпването на падежа й.
В конкретния случай е безспорно, че ищцовото дружество претендира уговорената възнаградителна лихва в своята цялост, поради което и настоящият състав намира, че не са налице пречки претенцията да бъде уважена както за настъпилите падежирали вноски, така и за дължимата възнаградителна лихва, тъй като целият кредит понастоящем (от 16.12.2018г.) е станал изцяло изискуем поради настъпване на срока за неговото погасяване.
По
отношение на претенцията за заплащане на сума в размер на 389, 52 лева,
представляваща възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключения
между страните Договор за потребителски кредит № ***, съдът намира следното:
Както бе отбелязано по-горе – не е спорно, че споразумението между страните за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е подписано от длъжника.
Не е спорно и обстоятелството, че сумата от 389, 52 лева не е предоставена за ползване от страна на длъжника като заем, а се касае за уговорка по сключения договор за потребителски кредит, която предоставя възможност на длъжника да се ползва от допълнителен пакет услуги по договора за заем. Безспорно е и обстоятелството, че погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Дори и да се възприеме тезата на ищцовото дружество, че предоставените допълнителни услуги и уговореното възнаграждение не представлява цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжника да поиска промяна в договора му за кредит във всеки един момент, за да възникне задължение за заплащане на цената на тези услуги, те следва да бъдат предоставени реално на потребителя. Няма доказателства по делото длъжникът да се е възползвал от някоя от посочените услуги, включително и приоритетно разглеждане на неговото искане за отпускане на кредит и поради това, че услугата не е предоставена, не се дължи и нейното заплащане. Наличната възможност за предоставяне на тези услуги не е равностойна на реалното им предоставяне.
Отделно, за да
се възползва длъжникът от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение
се изисква одобрение от кредитора, което, освен всичко останало, означава, че
той следва да плати предварително за възможност, която обаче изцяло зависи от
волята на кредитора. Също така не са ангажирани никакви доказателства, че
подписването на допълнителния пакет услуги не е условие за предоставяне на
кредита - това са само твърдения на ищцовото дружество, които не са подкрепени
с писмени доказателства. Отделно от изложеното, в случай, че се касае за
предоставяне на допълнителни услуги, то те следва да бъдат включени в годишния
процент на разходите, тъй като това са възнаграждения по самия договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за потребителските кредити, но в
случая това не е сторено и по този начин – заобикаляйки закона се достига до
годишен процент на разходите по-голям от трикратния размер на законната лихва,
което прави клаузата за уговарянето на тези възнаграждения за нищожна.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че предявеният иск за заплащане на
сума в размер от 389, 52 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен
пакет услуги е неоснователен и следва да се отхвърли. В тази му част
атакуваното решение следва да бъде потвърдено, предвид обстоятелството, че
настоящата инстанция достига до направените от страна на първоинстанционния съд
фактически и правни изводи по отношение на тази претенция.
Следва да се отбележи обстоятелството, че по делото не се спори, че ответната страна е заплатила част от дължимите суми по договора - общо в размер на 76, 15 лева, като ищцовото дружество е приело, че с тази сума е погасена част както от предоставения заем, така и част от претендираното възнаграждение за пакет допълнителни услуги по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***. Както бе отбелязано по-горе, настоящата инстанция намира, че претендиранато възнаграждение за пакет допълнителни услуги е неоснователно и не следва да бъде дължимо от страна на длъжницата, поради което и настоящата инстанция намира, че заплатената сума от 76, 15 лева следва да бъде отнесена единствено към дължимата сума от 500 лева, представляваща предоставен, но невърнат заем, както и към дължимата възнаградителна лихва за предоставения в размер на 500 лева. При това положение, съдът намира, че със заплатената сума от 76, 15 лева, ответната страна Г.Д.В. е погасила част от общия дължим размер от 878, 40 лева (първа, втора и трета вноска и сума в размер от 2, 95 лева от четвърта вноска) и е останала непогасена част от 802, 25 лева (сума в размер от 21, 45 лева от четвърта вноска и вноски от пета до тридесет и шеста вноска вкл.), представляваща непогасен остатък от предоставения, но невърнат потребителски кредит.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че въззивната жалба е частично основателна и атакуваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за сумата, представляваща непогасен остатък от целия предоставен заем в размер на 802, 25 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане. В останалата й част – претенцията за горницата над посочената сума до пълния предявен размер от 1 364, 23 лева предявеният иск е неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за ищцовата страна съразмерно с уважената претенция. По делото се
устаоновява, че направените разноски в първоинстанционното производство
възлизат на сума в размер от 698, 22 лева (държавна такса, възнаграждение за
особен представител и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 200 лева),
поради което и следва да бъде присъдена сума в размер на 410 лева, съразмерно с
уважената част от претенцията. За въззивното производство направените по делото
разноски възлизат на сума в размер от 475 лева (държавна такса, внесено
възнаграждение за особен предсатвител и възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лева), поради което и сумата, която следва да бъде присъдена съразмерно
с уважената част на възззивната жалба възлиза на 279 лева. На основание т. 12 от Тълкувателно решение 4
от 18.06.2014г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ОСГТК
на ВКС на РБ съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното
производство. В този смисъл и предвид обстоятелството, че направените в
заповедното производство разноски възлизат на сума в размер от 77, 28 лева и
съобразно уважената част на претенцията, настоящата инстанция следва да присъди
сума в размер от 45, 45 лева, представляваща направените в частно гр. дело №
6875/2017г. по описа на Районен съд – Бургас разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, предвид цената на предявените искове.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 64 от 25.03.2019г., постановено по
гр. дело № 749/2018г. по описа на Районен – Карнобат в частта, в която е отхвърлена претенцията на
„Профи Кредит България“ ЕООД против Г.Д.В. за приемане за установено, че дължи
на ищцовото дружество сумата над 802, 25 лева до претендирания общ размер от 1 364,
23 лева, представляваща непогасен остатък от главница и възнаградителна лихва
по сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/16.12.2015г.,
както и отменя решението по отношение на отхвърлената претенция за заплащана на
законна лихва върху сумата от 802, 25 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.Д.В., ЕГН **********
*** дължи на „Профи кредит България” ЕООД със седалище гр. София, ЕИК *********
и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сума в
размер на 802, 25 (осемстотин и два лева и двадесет и пет стотинки) лева,
представлява дължим остатък от главница и възнаградителна лихва по сключения
между страните Договор за потребителски кредит № ***/16.12.2015г. (сума
в размер от 21, 45 лева от четвърта вноска и вноски от пета до тридесет и шеста
вноска вкл. – съгласно подписания между страните погасителен план), ведно със законната лихва върху сумата от 802,
25 лева от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК - 06.03.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 180/09.03.2018г., постановена по частно гр. дело № 245/2018г.
по описа на Районен съд – Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64 от 25.03.2019г.,
постановено по гр. дело № 749/2018г. по описа на Районен – Карнобат в останалата
му част.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН ********** *** да
заплати на „Профи кредит България” ЕООД със седалище гр. София, ЕИК ********* и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В сума в
размер на 410 (четиристотин и десет) лева, представляваща направените по делото
разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с уважената част на
претенцията, сума в размер на 279 (двеста седемдесет и девет) лева, представляваща
направените по делото разноски във въззивната инстанция, съразмерно с уважената
част на претенцията и сума в размер на 45, 45 (четиридесет и пет лева и
четиридесет и пет стотинки) лева, представляваща направените в частно гр. дело
№ 245/2018г. по описа на Районен съд – Карнобат разноски, съразмерно с
уважената част на претенцията.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.